№ 3257
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210361 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Л. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Д.“ № 30,
ет. 3, ап. 6, допълнена с молба Вх. № 26862/14.07.2021 г. от адв. М.Д. от САК, срещу
наказателно постановление № 864/20.06.2021 г., издадено от началник група ТП „Оборище“,
С „ОП“ при 05 РУ-СДВР, с което на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на жалбоподателя
е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 21, т. 10 от
ЗООРПСМ.
В жалбата и молбата към нея се релевират доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното наказателно постановление. Намира, че липсва пълно, точно и
ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Счита, че е
налице разминаване между възприетата в акта и в НП фактическа обстановка. Моли за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, същият се
представлява от адв. Д.. Поддържа обективираните в жалбата възражения. Моли за отмяна
на наказателното постановление и за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – началник група ТП „Оборище“, С „ОП“ при 05 РУ-СДВР –
редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от
юрк. Виденов, в които излага доводи за законосъобразност и правилност на обжалвания акт.
Поддържа, че при съставяне на двата документа не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин извършване на вмененото нарушение от жалбоподателя. Намира наложеното
административно наказание за справедливо, доколкото същото е определено в минимален
размер. Смята, че процесното нарушение не представлява маловажен случай съгласно чл. 28
от ЗАНН. Моли за потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на исканото
1
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 20.06.2021 г., с начален час 12:10 часа, в гр. София, на ул. „Тодорини кукли“
№ 47А, на стадион Виваком Арена „Георги Аспарухов“ се провела футболна среща между
ПФК „Левски – София“ (юноши) и ПФК „ЦСКА – София“ (юноши). Жалбоподателят С.Л.
Б. присъствал на футболната среща. След приключване на футболната среща, около 14:45
часа, жалбоподателят бил задържан по реда на чл. 72 от ЗМВР и отведен в 05 РУ-СДВР
На същата дата – 20.06.2021 г., Б. ЛЮБ. Н. – младши полицейски инспектор при 05
РУ-СДВР счел, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ, за което същият
съставил акт за установяване на нарушение по ЗООРПСМ № 864/20.06.2021 г. в присъствие
на жалбоподателя и на свидетелите М. ЦВ. Н. и Й. Д. ИВ..
Въз основа на цитирания акт, на същия ден Б.С.Б. – началник група ТП „Оборище“, С
„ОП“ при 05 РУ-СДВР, издал наказателно постановление № 864/20.06.2021 г., с което на
С.Л. Б. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за
нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. На същия ден на жалбоподателя Божилов бил
връчен препис от наказателното постановление и бил освободен в 20:50 часа. На 23.06.2021
г. жалбоподателят депозирал жалба срещу така издаденото наказателно постановление,
допълнена с молба на адв. Д. от САК от 14.07.2021 г.
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите В.Ш., Й.И., П.П.,
Младен Тодоров, Александър Милчев, заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 1, докладни записки, заповед за задържане на лице, протокол за
личен обиск на лице, декларация, обяснение, заповед № 8121з-127/24.01.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, заповед № 229з-146/02.03.2021 г. на началника на 05 РУ-
СДВР и др.
Що се отнася до депозираните свидетелски показания, следва да бъде отбелязано, че от
същите не се установява вмененото в процесното НП на жалбоподателя нарушение.
Свидетелят В.Ш. посочи, че зад него е „станал калабалък“, тъй като е видял как
жалбоподателят и св. П.П. да си разменят обидни реплики, но не е видял жалбоподателят да
блъска или удря П., нито да му къса шапката. Според св. Й.И. жалбоподателят е бил
агресивен, но не посочи в какви действия се е изразявала агресията му, а само, че не е видял
да удря никого. Дори и според св. П., който се води пострадал от поведението на
жалбоподателя, последният се е опитвал да го предпази от други участници на събитието,
като пред съда П. заяви, че няма спомен кой му е взел шапката и му е счупил чадъра. Според
свидетелите Младен Тодоров и Александър Милчев жалбоподателят всъщност се е опитвал
да предотврати по-нататъшна ескалация на конфликта между агитките на двата отбора, като
независимо от евентуалната заинтересованост на тези двама свидетели от изхода на делото
поради познанството им с жалбоподателя, съдът не намира основание да не кредитира и
техните показания, доколкото същите се явяват в синхрон с останалите описани по-горе и
също кредитирани от съда свидетелски показания.
Съдът не постави в основата на своите фактически изводи показанията на свидетеля
Б.Н. – актосъставител, поради липсата на спомени относно процесния инцидент, като също
така намери, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля М.Ц., доколкото
твърденията му се явяват изолирани и неподкрепени от останалата доказателствена маса.
Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и
позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените
материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у
съдебния състав. Следва да бъде посочено, че и в докладната записка на още един
полицейски служител – Калоян Стоянов, е отразено, че жалбоподателят е бил задържан
поради вербална агресия, тоест не са налице никакви доказателства, установяващи
2
извършено нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. Допълнителен цялостен анализ на
доказателствените материали не се налага, доколкото установените обстоятелства се
формират въз основа именно на такъв анализ.
При така направените изводи относно фактите и обстоятелствата по делото настоящият
състав прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 3-дневен срок по чл. 30а, ал. 2 от ЗООРПСМ,
тъй като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.06.2021
г., а жалбата е депозирана на 23.06.2021 г. от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно нарушение и
наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Според
чл. 26 от ЗООРПСМ органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за
установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона за
административните нарушения и наказания. В процесния случай актосъставителят, заемащ
длъжността младши полицейски инспектор при 05 РУ-СДВР е орган на МВР с полицейски
правомощия по смисъла на ЗМВР. Съгласно чл. 30 от ЗООРПСМ началникът на районното
управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него
длъжностно лице издава наказателно постановление, като видно от приложената по делото
Заповед № 229з-146/02.03.2021 г. на началника на 05 РУ-СДВР
административнонаказващият орган е именно такова оправомощено длъжностно лице, с
което се явява спазена и разпоредбата на чл. 30 от ЗООРПСМ.
Съдебният състав служебно установи, че са спазени всички давностни срокове,
визирани в ЗООРПСМ. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗООРПСМ актът за установяване на
административното нарушение се съставя до три месеца от извършването на
противообществената проява. В чл. 30, ал. 1 от ЗООРПСМ е регламентирано, че в срок не
по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното
управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него
длъжностно лице издава наказателно постановление.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и
на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя за съществено нарушение на процесуалните правила поради липсата на
идентичност на описаното в АУАН и в НП нарушение, доколкото съдът установи, че
словесното описание на нарушението съвпада по признаци.
От приложената заповед за задържане се установява, че при съставяне акта за
установяване на адмиистративно нарушение, жалбоподателят е бил задържан по реда на чл.
72 ЗМВР – актът за установяване на административно нарушение е съставен на 20.06.2021
г., като жалбоподателят е освободен на 20.06.2021 г. в 20:50 часа. Следва да се посочи, че на
същия ден е издадено и наказателното постановление. Административнонаказателното
производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и именно от този момент възниква фигурата на нарушителя със съответните
3
неблагоприятни последици. С оглед гарантиране правото на защита на лицето, против което
се съставя акта за установяване на административно нарушение, законодателят е предвидил
неговото присъствие при самото съставяне. В този момент лицето може да изложи
възраженията си във връзка със съставения акт. В общия случай лицето разполага с
възможността да представи своите възражения в тридневен срок от съставяне на акта, като
ЗООРПСМ предвижда отклонение от уредбата по ЗАНН, доколкото изисква издаване на
наказателно постановление в 24-часов срок от съставяне на акта, т.е. лицето следва да
посочи всички свои възражения при съставяне на акта. В случая макар да се установи, че
жалбоподателят е присъствал на съставяне на акта, то се установи и че същият е бил
задържан, търпял е ограничения в свободното си придвижване, поради което съдът намира,
че не е могъл да упражни пълноценно правото си на защита. Предвид обстоятелството, че
наказателното постановление е било издадено в същия ден, жалбоподателят е бил лишен от
възможността да възрази в който и да било момент, като такава възможност за първи път е
имал едва с депозиране на жалбата пред съда. Горното представлява съществено нарушение
на процесуалните правила и налага отмяна на наказателното постановление само на това
основание. Допуснатото нарушение не може да се счете санирано с факта на иницииране на
производство по съдебен контрол на издаденото наказателно постановление, доколкото
лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира, следва да има
възможност да упражни правото си на защита като направи възражения и посочи
доказателства още в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство,
което негово право в случая е било нарушено.
Съгласно чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство)
по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време
или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от
спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в предизвикване или
участие в сбивания. Според чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ за извършени противообществени
прояви по чл. 21, т. 1 - 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на
спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
Следва да се посочи, че съществува още едно основание за отмяна на наказателното
постановление, а именно недоказаност на вмененото нарушение, тъй като не се установи
жалбоподателя да е извършил противообществена проява, изразяваща се в опит за
предизвикване на сбиване с привърженици на гостуващия отбор. Съдът намира, че при
анализ на събраните по делото доказателства не може да се направи единствен възможен
извод за осъществен фактически състав на административно нарушение от жалбоподателя.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от приложената
по делото докладна записка на на Стоянов не се потвърждава основателното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, както бе обсъдено подробно
по-горе в частта с доказателствения анализ на настоящото решение. Почти всички
свидетели навеждаха доводи за проявена от жалбоподателя вербална агресия, която съдът
намира, че не изпълва състава на нарушението по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ, а по-скоро би
могла да бъде квалифицирана като нарушение на т. 8 от същата разпоредба. Съдът намира,
че не е извършена пълна и всестранна проверка на инцидента, като не са предприети всички
необходими действия за установяване на обективната истина и затова е възприета
фактическа обстановка, която не почива на доказани факти. В процесния случай единствено
на базата на цитираните по-горе показания и документ не би могло да се достигне до
единствения възможен извод, че жалбоподателят е извършил така вмененото му нарушение.
Доколкото съдът прецени, че нарушението не е несъмнено доказано от обективна
страна, въпросът за субективната страна на деянието не следва да се анализира.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения и отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за нарушение, което не е доказано по безспорен начин, с оглед на което същото
следва да бъде отменено.
4
С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019 г. в разпоредбата на чл. 63, ал.
3 ЗАНН е предвидена възможността в съдебните производства по ал. 1 страните да
претендират присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
конкретния случай предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1
АПК, съгласно която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, като редът за произнасяне, доколкото
не е уреден в АПК е ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК. Като съобрази изхода
на делото и направеното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски, което е допустимо, като съобрази и възраженията на ответната
страна за прекомерност, съдът намери, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на адв. М.Д. от САК възнаграждение от 300 (триста) лева, а с оглед
изхода на делото искането на процесуалния представител на наказващия орган следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 864/20.06.2021 г., издадено от началник
група ТП „Оборище“, С „ОП“ при 05 РУ-СДВР, с което на основание чл. 25, ал. 1 от
ЗООРПСМ на С.Л. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Д.“ № 30, ет. 3, ап. 6, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.
21, т. 10 от ЗООРПСМ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. М. В. Д. от САК, ЕГН **********, с адрес на
кантората в гр. София, бул. „Цар Борис“ III № 5, ет. 3, офис 2, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 300 (триста) лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществената от него безплатна правна помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5