Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 18.05.2021 г.
РС
Свиленград, граждански
състав, в
закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 658 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 405, ал. 3 ЗСВ.
Образувано е по жалба на
Меглена Хари Гунчева, Магдалена Павлова Колева, Зоя Петрова Зарчева, Татяна
Стоянова Пальова-Господинова, Гергана Димова Георгиева, Димо Райнов Стоянов и
Михаил Атанасов Милчев срещу Разпореждане № 261299 от 20.04.2021 г., с което на
всеки един от тях на основание чл. 405, ал. 1 ЗСВ е наложена глоба в размер на 300 лв. за това,
че като основни членове на АС на АК – Хасково не са изпълнили разпореждания на
съдия от РС Свиленград – от 29.12.2020 г., обективирано в изпратеното искане,
от 11.02.2021 г. и от 24.02.2021 г., за определяне на адвокат, който да бъде
назначен за особен представител по гр. д. № 658/2020 г. по описа на РС
Свиленград.
В жалбата се твърди, че
разпореждането било постановено при съществени процесуални нарушения на
административнонаказателните разпоредби и в противоречие с материалния закон.
Поддържа се, че Решението по т. 16 от Протокол № 1/19.01.2021 г. на АС на АК –
Хасково за неопределяне на особен представител по гр. д. № 658/2020 г. по описа
на РС Свиленград било взето от тях като основни членове на адвокатския съвет –
колективен орган на адвокатската колегия. Считат, че членовете на адвокатския съвет
и АС на АК – Хасково били различни правни субекти, като членовете на
адвокатския съвет не носели административнонаказателна отговорност за решенията
на адвокатския съвет. Възразяват, че преди налагане на наказанието съдът не им
бил предоставил възможност всеки да даде обяснения. Поканата за обяснения била
връчена на адвокатския съвет, независимо от приетото от съда, че административнонаказателна
отговорност се носела от основните му членове като физически лица. Липсвало
нарушение на разпоредбата на чл. 215 ЗСВ, тъй като адвокатските съвети не били
сред кръга на посочените в тази законова разпоредба субекти. Дори и да се
приемело, че тази разпоредба била приложима по отношение на адвокатските
съвети, то дейността им следвало да се осъществява в съответствие със
специалните разпоредби на чл. 18, т. 3 и т. 4, чл. 20, ал. 3 и чл. 20а ЗПП и
чл. 89, т. 5 ЗАДв. По тези съображения молят да бъде отменено обжалваното
разпореждане.
Съдът, след като
съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирани страни и в
законоустановения седемдневен срок. Разгледана по същество, се явява
неоснователна по следните съображения:
На първо място, съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателите, че не могли да носят
административнонаказателна отговорност за решенията на адвокатския съвет.
Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 ЗСВ предвижда налагането на санкция на всеки,
който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен
изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред. От това следва,
че субект на отговорността е всяко административнонаказателно отговорно лице.
От своя страна, административнонаказателната отговорност е лична, като тя по правило
може да се носи от физически лица. Това е така, тъй като административното
нарушение може да бъде само човешко деяние (действие или бездействие). Когато
административното нарушение е извършено при осъществяване на дейността на
определена организация, отговорност за него носят лично физическите лица, които
са го извършили (арг. чл. 24, ал. 2 ЗАНН). Поради това и тъй като разпоредбата
на чл. 405, ал. 1 ЗСВ не предвижда изключение от правилото следва, че субекти
на нарушението, предвидено в разпоредбата на чл. 405, ал. 1 ЗСВ, са съответните
физически лица, които не са изпълнили даденото от съдия разпореждане. В тази
насока е и константната практика на съдилищата, според която се санкционира физическото
лице, неизпълнило конкретното разпореждане. В случая съдът е издал три
разпореждания до
АС на АК – Хасково – на 29.12.2020 г., обективирано в изпратеното искане, на
11.02.2021 г. и на 24.02.2021 г., за посочване на адвокат, който да бъде
назначен за особен представител по гр. д. № 658/2020 г. по описа на РС Свиленград.
По първите две разпореждания са постановени откази – решение от 19.01.2021 г. и
решение от 17.02.2021 г., а по разпореждането от 24.02.2021 г. е налице
неизпълнение посредством бездействие. Поради всичко изложено и тъй като адвокатският
съвет не притежава правосубектност и не може да бъде субект на отговорността по
чл. 405, ал. 1 ЗСВ, следва, че лично жалбоподателите, които са основни членове
на АС на АК – Хасково, следва да бъдат санкционирани за това, че не са изпълнили
дадените законосъобразни разпореждания. В тази насока е необходимо да се
изясни, че всеки един от тях е съпричастен към трите неизпълнения (първите две
чрез действия, а вторите – чрез бездействие), доколкото умишлено не са
изпълнили дадените разпореждания за определяне на адвокат, който да бъде
назначен за особен представител. Всеки един от тях е съзнавал, че в изпълнение
на разпорежданията на съда от 29.12.2020 г., 11.02.2021 г. и 24.02.2021 г.
следва да бъде посочен адвокат, който да бъде назначен за особен представител. Въпреки
че са знаели, че разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК позволява да бъде
определено възнаграждение под минималния размер, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те не са
взели решение съобразно разпоредбата на чл. 18, т. 3 ЗПП. Нито един от тях не е
гласувал „за“ определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен
представител, поради което не би могло да се приеме, че не са извършили
нарушението, за което на всеки от тях е наложена глоба.
На следващо място, съдът
не счита, че е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 405, ал. 2 ЗСВ във
връзка с възможността да подадат обяснения. В случая не е налице спор, а и от
материалите по делото се установява, че на 19.03.2021 г. в АС е получено писмо,
с което съдът е изискал обяснения от всеки един от жалбоподателите за
причините, поради които не изпълняват разпорежданията за определяне на адвокат,
който да бъде назначен за особен представител по гр. д. № 658/2020 г. по описа
на РС Свиленград. Писмото е изпратено до АС на АК – Хасково, тъй като
нарушението е извършено от жалбоподателите при изпълнение на функциите им като
основни членове на адвокатския съвет. С Разпореждане от 11.02.2021 г.,
изпратено до АС на АК – Хасково с писмо с изх. № 60960/12.02.2021 г., съдът
изрично е указал на основните членове, че при неизпълнение на всеки един от тях
ще бъде наложена глоба съобразно чл. 405, ал. 1 ЗСВ. В полученото на 19.03.2021
г. писмо са посочени трите имена на всеки един от жалбоподателите, от които се
изискват обяснения, поради което не може да бъде споделено становището им, че не
им е предоставена възможност да дадат обяснения. Отделно от това, следва да се
отбележи, че във връзка със заболяване на председателя на АС на АК – Хасково от
Ковид-19 и за да бъде осигурено в пълна степен правото ѝ на защита, съдът
е удължил срока за предоставяне на обяснения по 16.04.2021 г. Поради това и
доколкото в изпратеното писмо ясно е посочено от кои лица се изискват
обяснения, всеки един от тях е имал възможност през предоставения почти
едномесечен срок да депозира такива.
Също така съдът не
споделя възраженията на жалбоподателите, че адвокатските съвети не били сред
кръга на посочените в разпоредбата на чл. 215 ЗСВ субекти. Адресати на тази
разпоредба са всички субекти, от които съдът би могъл да изиска съдействие във
връзка с осъществяване на функциите си. Поради това и тъй като според чл. 18,
т. 3, вр. чл. 25, ал. 5 и 6 ЗПП адвокатските съвети организират предоставянето
на правна помощ в съответния съдебен район, като определят адвокат от
колегията, вписан в Националния регистър за правна помощ, за осъществяване на
правната помощ, съдът е изискал необходимото съдействие във връзка с
процедурата по назначаване на особен представител на ответника. В случая е
налице съдебен
акт, постановен от компетентен съд по образувано по реда на ГПК производство,
поради което адресатите на съдебното разпореждане е следвало да предприемат
необходимите действия по изпълнението му.
В разглежданата хипотеза
жалбоподателите не оспорват, че не са изпълнили три разпореждания на РС
Свиленград за определяне на особен представител по гр. д. № 658/2020 г. по
описа на РС Свиленград. Не са налице основания да бъде отказано посочването на
адвокат, тъй като е налице акт на съда за предоставяне на правна помощ, който
отговаря на изискването на чл. 25, ал. 4 ЗПП, като възнаграждението е
определено в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК. Не може
да се приеме, че разпорежданията на съда не могат да бъдат изпълнени, защото
адвокатският съвет на основание чл. 89, т. 5 ЗАдв осъществявал защита на професионалните
права, честта и достойнството на членовете на колегията. В тази насока съдът
намира за необходимо да изясни, че определянето на възнаграждение под
минималния размер не накърнява професионалните права, честта и достойнството на
членовете на колегията. В случай че съответният особен представител счита, че
то не съответства на извършената от него работа, е предвиден ред за защита –
чрез обжалване на решението в частта за разноските. Ето защо и тъй като съдът е
спазил разпоредбите на чл. 47 ГПК и чл. 25, ал. 4 и ал. 5 ЗПП във връзка с
предоставянето на правна помощ, НБПП е издало задължителни указания по смисъла
на чл. 8, т. 1 ЗПП, видно от които АС на АК – Хасково не е имал основание да
откаже назначаването на особен представител. Именно поради наличието на тези
указания в настоящата жалба не са изложени възражения по съществото на спора. По
същата причина не са депозирани и обяснения по реда на чл. 405, ал. 2 ЗСВ.
По тези съображения съдът
намира, че е безспорно установено неизпълнението на три разпореждания на РС
Свиленград – от 29.12.2020 г., обективирано в изпратеното искане, от 11.02.2021
г. и от 24.02.2021 г., като не са налице обстоятелства, които да обосноват
отмяна на наложените наказания глоба. Тук е мястото да се отбележи, че дори
след налагането на глоби и въпреки че жалбоподателите съзнават, че липсва
законово основание да не изпълнят разпорежданията на съда, до момента не е
определен адвокат за особен представител на ответника. Видно от съдържанието на
жалбата тези действия се основават на субективната им убеденост, че не може да
бъде наложена глоба на членове на колективен орган. Доколкото по изложените
по-горе съображения тази теза не се споделя от съда и противоречи на
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 ЗСВ, съдът намира, че наложените глоби не следва
да бъдат отменени. Не са налице и основания за намаляване на размера им, защото
при определянето му са взети предвид изброените в Разпореждане № 261299 от
20.04.2021 г. отегчаващи вината обстоятелства, като наложените наказания
съответстват на тежестта на извършените нарушения.
Предвид всичко изложено,
съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане
№ 261299 от 20.04.2021 г., с което на всеки един от жалбоподателите е наложена
глоба в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Меглена Хари Гунчева, Магдалена
Павлова Колева, Зоя Петрова Зарчева, Татяна Стоянова Пальова-Господинова,
Гергана Димова Георгиева, Димо Райнов Стоянов и Михаил Атанасов Милчев срещу
Разпореждане № 261299 от 20.04.2021 г., постановено по гр. д. № 658/2020 г. по
описа на РС Свиленград, с което на всеки един от тях на основание чл. 405, ал.
1 ЗСВ е наложена глоба в размер на 300
лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Хасково в четиринадесетдневен срок от
връчването му.
Районен съдия: