Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….………
…..02.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от мл. съдия Йорданова в. гр.дело №
4825 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 5575/08.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 84531/2017
г. по описа на СРС, 61 състав З. „Л.И.“ АД е осъдено, на основание чл. 226 КЗ
/отм./ да заплати на ищцата Р.А.Н., ЕГН: ********** сумата от 4300,00 лв. ,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на настъпило
застрахователно събитие – ПТП, на 09.08.2015 г. неимуществени реди в резултат
на виновно и противоправно поведение на И.Б.Н., роден
на *** г., чиято гражданска отговорност е застрахована от З. „Л.И.“ АД – застрахователна полица № BG/22/07748464 ведно
със законната лихва, считано от датата на настъпване на застрахвателното
събитие - 09.08.2015 г., като иска е
отхвърлен над размера от 4300,00 лв. до пълния предявен размер от
12 000,00 лв. Страните са осъдени да заплатят съразмерно сторените
разноски.
За да постанови обжалваното решение
съдът е приел, че са налице елементите от фактически състав необходим за
ангажиране отговорността на застрахователя по гражданска отговорност съгласно
чл. 226 от КЗ /отм./. Съдът е приел за установено, че ищцата е претърпяла
следните увреждания вследствие на процесното ПТП –
повърхностно травматично увреждане на главата, повърхностно одраскване на
кожата на лявата предмишница и кожата на дясното рамо,
хематом на левия лакът, както и стрес и напрежение, поради непълна преработка
на станалото ПТП, като преживения стрес по време и след ПТП е дал трайно отражения
в психиката на ищцата. В решението е прието, че симптомите на радикулопатия, хроничен атрофичен
гастрит. Желязодефицитна анемия и миома
на матката не са в доказана причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Определен е размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от
5 000,00 лв., който е намален с приетите за изплатени от застрахователя
извънсъдебно 700,00 лв.
Срещу отхвърлителната
част на така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата
Р.Н. чрез адв. Б. и адв. Д.. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е
приел, че застрахователят извънсъдебно и доброволно за заплатил на ищцата
сумата от 700,00 лв., с който размер е намалено определеното обезщетение, като
се излага,че сумата от 700,00 лв. е била определена от застрахователя като
справедлив според него размер на обезщетението за претърпените от ищцата вреди,
но реално сумата не е била заплащана. Твърди се, че определения размер на
обезщетението от 5 000,00 е занижен и не отговаря както на степента и
характера на претърпените вреди, както и на икономическите условия и нивата на
застрахователните покрития. Излага се, че първоинстанционният
съд не е отчел в пълна степен настъпилите за ищцата трайни психически изменения
вследствие на процесното ПТП, които изменения са
повлияли негативно комуникативните способности на ищцата, довели са до силен
страх от пътуване, който ограничава възможностите ѝ да се придвижва,
което пък от своя страна ограничава свободния ѝ достъп до трудовия пазар.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата
претенция в пълния претендиран размер от 12000 лв.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от З. „Л.И.“ АД,
в който се моли въззивната жалба на ищцата да бъде
оставена без уважение.
Ответното дружество З. „Л.И.“ АД също е
депозирано въззивна жалба
в законоустановения срок срещу решението на СРС в
осъдителната му част. Сочи, че по делото не е изслушана съдебно автотехническа експертиза, а е прие само протокол за оглед
на местопроизшествието в Република Сърбия, поради което причинно-следствената
връзка между ПТП и травмите на ищцата е остана недоказана.Поддържа се, че определения
от съда размер на обезщетението е прекалено висок с оглед претърпените от
ищцата неимуществени вреди, като размерът на обезщетението не е съобразен с
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилищата в
подобни случаи. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират
се разноски.
Ищцата не е подала отговор на въззивна жалба на ответното дружество.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
И двете въззивни
жалби са допустими – подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от лица имащи интерес да обжалват
решението. Въззивната жалба на ищцата е неоснователна, а въззивната
жалба от ответното дружество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но
частично неправилно поради следните съображения:
Пред първоинстанционния
съд е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./. Съгласно
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Основателността на иска по чл. 226 от КЗ /отм./ зависи от установяването на следните
факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска "Гражданска отговорност" на виновния водач; фактите, релевантни досежно
осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане,
включващ кумулативно следните елементи: 2) деяние (действие или бездействие),
3) противоправност на деянието, 4) вреда, реално
претърпяна, 5) причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5) вина на дееца.
Между страните не се спори, че на 09.08.2015
г. в района на населено място Кърнево, път А1, в
участъка между гр. Белград – гр. Ниш, Република Сърбия е настъпило ПТП, виновно
причинено от водача на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“,
рег. № ******И.Б.Н.. В автомобила е пътувала ищцата Р.А.Н.. С определение
постановено в открито съдебно заседание проведено на 05.06.2018 г. за безспорни
между страните са обявени механизма на ПТП и противоправността
на деянието на водача Н.. Безспорно е и наличието на валидно облигационно
отношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач при
ответното дружество – застрахователна полица № 22114002241516 с период на
покритие от 07.09.2014 г. – 06.09.2015 г.
Спорни между страните са въпросите за
причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и уврежданията на ищеца,
както и за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от ПТП.
Във връзка с установяване на
претърпените от ищцата вреди е изслушана съдебно медицинска експертиза (СМЕ),
според заключението на която Н. е претърпяла – повърхностно травматично
увреждане на главата, повърхностно одраскване на кожата на лявата предмишница, на кожата на дясното рамо, хематом на левия
лакът, данни/оплаквания за травма на шията. Посочено е, че травмите са
причинени от действие със сравнително малка травмираща сила и биха могли да
бъдат причинени и при поставен предпазен колан, тъй като независимо, че тялото
след ПТП в началните хилядни от секундата се фиксира от колана, както главата,
така и крайниците остават свободно подвижни и имат амплитуда на движение, която
им позволява да достигнат и да се травмират с неголяма сила в интериора на
лекия автомобил. Сочи се, че травмата на шията, при пасажер най-често се
причинява по индиректен механизъм при свободно „камшикообразно“
движение на главата след ПТП и същото не се влияе от поставен предпазен колан.
В хода на първоинстанционното
производство е изслушано и заключение на допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, от което се установява, че установени травматични увреждания могат
да се причинят по описаните в исковата молба време и начин – 09.08.2015 г.,
като пасажер в претърпелия произшествие автомобил. Сочи се, че повърхностната
рана на главата е резултат от действие с малка травмираща сила на твърд тъп
предмет по механизъм на удар с или върху такъв предмет; повърхностното
одраскване на кожата на лявата предмишница и на
кожата на дясното рамо са причинени от допирателно въздействие на тъпоръбест предмет; хематомът на левия лакът също е получен
от удар с или върху тъп предмет; травмата на шията при ПТП най-често се
причинява по индиректен механизъм на рязко движение на главата с преразтягане на ставните връзки на шийните
прешлени. Изложено е, че за лечение мекотъканните
увреди е предписано обезболяващо лекарство и спазване на режим без физическо
натоварване за 7 дни, както и прилагане на студени компреси. Последиците от мекотъканните увреди са отшумели за 2-3 седмици. Наличните
по делото данни не позволяват да се прецени продължителността на оплакванията,
които могат да се свържат с преживяната шийна травма,
като липсата на представени данни за медицинското проследяване по отношение на
симптомите свързани с шийната травма, с назначавано
лечение за тях, в значителни периоди от време след 14.09.2015 г. до 25.10.2017
г. на практика не позволяват да се изведе категорично причинно –следствената
връзка между оплакванията и ПТП.
Изслушана и приета по делото е
съдебно-психологическа експертиза, съгласно заключението на която
предизвиканите от ПТП физически болки и страдания могат да бъдат интерпретирани
като фон на преживяното от Р.Н. напрежение, поради непълна психическа
преработка на станалото. Сочи се, че преживяното по време и след процесното ПТП е дало трайно отражение върху психиката на Н..
Вещото лице е заключило, че е налице причинно-следствена връзка между силния
стрес и продължителните отрицателни психически изживявания и ПТП. Н. е склонна
да се затваря в себе си и да не дава израз на чувствата си, което при липса на
подходяща психологическа и психотерапевтична работа, затруднява преработката на
свързаните с процесното ПТП негативни преживявания и
с голяма вероятност води до психосоматични оплаквания.
Във връзка с установяване претърпените
от ищцата неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Я.П.П.и Д.К.Д.. Свид.П.разказва,
че знае,че ищцата е претърпяла ПТП, след което се е оплаквала от затруднения в
движението на ръцете, болки в шията и е изпитвала страх да пътува. Свидетелката
разказва, че след процесното ПТП ищцата заминала за
Германия, където работела и преди ПТП, но поради изпитваните болки не могла да
си върши работата и се върнала в България. Свидетелската Д. също разказва, че
ищцата е изпитвала болки в шията, кръста, имала затруднения да си движи ръцете
в период от месец и половина след инцидента, като приемала лекарства и са
ѝ поставяни ижекции. Свид.
Д. разказва, че ищцата имала страх от пътуване с всякакви превозни средства.
При така събраните доказателства,
съдът намира, че възражението направено с въззивната
жалба на ответното дружество за недоказаност на причинно следствената връзка
между маханизма на ПТП и уврежданията на ищцата е
неоснователно. От изслушаното заключение на допълнителната СМЕ, на която съдът
дава вярва като компетентно изготвена се установява, че претърпените от ищцата мекотъканни увреждания и психически увреждания са вследствие на претърпяното ПТП,
като е посочен механизма на тяхното получаване. При съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства – писмени, гласни и експертни заключение - се
стига до единствения възможен извод, че ищцата е претърпяла ПТП на 09.08.2015
г. в Република Сърбия, като пасажер в автомобил „Мерцедес“ управляван от И.Б.Н.,
като конкретно претърпените физически и психически увреждания в причинно
следствена връзка с инцидента се установяват от заключенията на изслушаните
медицинска, допълнителна медицинска и психическа експертизи.
По вида на претърпените увреждания и размера на
обезщетението
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на
обезщетението, който следва да бъде присъден за претърпените от ищцата увреждания
в резултат на процесното ПТП.
При определяне на размера
на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителните указания дадени с ППВС № 4/1968
г. и е длъжен във всеки конкретен
случай да съобразява установените по делото факти.
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Релевантни за размера на обезщетението
и за прилагане на критерия "справедливост" са характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили,
тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия "справедливост" на съответния етап от развитието на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай от изслушаната
СМЕ, на която настоящият съд дава вяра, като компетентно изготвено се установи,
че вследствие на процесното ПТП Р.Н. е претърпяла повърхностно
травматично увреждане на главата, повърхностно одраскване на кожата на лявата предмишница и кожата на дясното рамо, хематом на левия
лакът, болка в шията, както и стрес и напрежение, поради непълна преработка на
станалото ПТП, като преживения стрес по време и след ПТП е дал трайно отражения
в психиката на ищцата. Изводът на съда за претърпяната психическа травма се
основава на приетото експертно заключение по съдебно-психическата експериза, което точно и ясно отговаря на въпросите, поради
което настоящият състав му дава вяра, както и на последователните и
непротиворечащи помежду си свидетелски показания.
Доколкото съобразявайките
се с експертното заключение на допълнителната СМЕ, първоинстанционният
съд е стигнал до извод, че е останала недоказана връзката между ПТП и радикулопатията и срещу този извод на съда не са налични
конкретни оплаквания във въззивната жалба на ищцата,
настоящият състав не следва да изследва отново този въпрос. Не се спори, че не
са във връзка с процесното ПТП и следните заболявания
на ищцата – хроничен атрофичен гастрит, желязодефицитна анемия, миома на
матката.
За да определи размера на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът приема, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла посочените
по-горе леки телесни увреждания – охлузвания и хематом, възстановителния период
за които е кратък – 10-15 дни и проведеното лечение – единствено приемане на
обезболяващи лекарства. Съдът съобразява и че съгласно съдебно-психологическата
експертиза ищцата е претърпяла трайна психическа травма – напрежение поради
непълна психическа преработка на преживяното по време и след ПТП, която се
отличава с по-голяма тежест и продължителност от обикновено съпътстващите
преживяването на ПТП психически травми и уплах. Съгласно
посочени по-горе критерии за определяне на обезщетението и съобразно
претърпените вреди, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищцата вследствие на ПТП на 09.08.2015 г. на територията на
Република Сърбия, като пасажер в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спинтер“, рег. № ******управляван
от И.Б.Н. е в размер на 2 500,00 лв. Съдът намира, че този размер на
обезщетението в най-пълна степен ще компенсира доказано претърпените от ищцата
неимуществени вреди вследствие на физически наранявания и психическо напрежение
преживени след процесното ПТП. Въззивната жалба на ответното
дружество се явява частично основателна, като определеният
размер на обезщетението от първата инстанция подлежи на намаляване. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта с която ответникът З. „Л.И.“ АД е осъден за заплати на ищцата сумата над
2500,00 лв. до присъдения размер от 4300,00 лв.
Необходимо е да се отбележи, че
наведените във въззивната жалба на ищцата доводи за
неправилност на извода на първоинстанционния съд за
заплащане на сумата в размер на 700,00 лв. от страна на застрахователя по
извънсъдебната претенция на ищцата и съответно намаляването на определения
размер на обезщетението с тази сума са основателни. По делото не са събрани
доказателства за заплащане на сумата от 700,00 лв. по сметка на ищцата, а е
налично само електронно писмо от застрахователя, в което е посочено, че по претенцията
на Н. е определено обезщетение в посочения размер. От ответника също не са
направени твърдения и не са представени доказателства да е изплатил
извънсъдебно обезщетение на ищцата. При така изложеното, съдът намира, че
определения размер на обезщетението от 2500,00 лв. следва да бъде присъден
изцяло на ищцата, доколкото не е доказано извънсъдебно плащане на каквато и да
е сума от ответника в полза на ищцата. Въпреки така обсъденото основателно
възражение на ищцата срещу изводи на първоинстанционния
съд, въззивната жалба на ищцата се явява
неоснователна досежно претендирания
размер на обезщетението за претърпени от нея неимуществени вреди.
Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която З. „Л.И.“ АД е осъдено да
заплати на Р.А.Н., сумата над 329,16лв. / до пълния присъден размер от 566,17 лв.–
разноски в първоинстанционното производство.
По разноските
При този изход на спора въззивника ответник З. „Л.И.“ АД има право в негова полза
да бъдат присъдени разноски. В първоинстанционното
производство съдът намира, че ответникът е направил разноски в общ размер на
170,00 лв. / 70 лв.- депозит за свидетел и 100,00 – юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 37 от ЗПП вр. чл.25 от НЗПП, като доколкото
възражението на ответника за съпричиняване е било
отхвърлено, разноски за внесения депозит за СМЕ, поискана за доказване на същото
възражение не следва да бъдат присъждани/. Ищецът Н. следва да бъде осъдена да
заплати на З. „Л.И.“ АД сумата от още 24,58 лв.
- разноски в първоинстанционното производство.
Във въззивното
производство З. „Л.И.“ АД е направила разноски в общ размер от 186, 00 лв. /
86,00 лв. – платена държавна такса и 100,00 юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 37 от ЗПП вр. чл.25 от НЗПП/. Съразмерно с
уважената част на въззивната жалба Н. следва да бъде
осъдена да заплати на З. „Л.И.“ АД сумата от 77,86 лв.- разноски във въззивното производство.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
5575/08.01.2019 г., постановено по гр.д. №
84531/2017 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта, с която З.
„Л.И.“ АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление *** е осъдено, на основание чл. 226 КЗ /отм./ да
заплати на ищцата Р.А.Н., ЕГН: ********** сумата над 2500,00
/две хиляди и петстотин/ лева до пълния уважен размер от 4300,00
/четири хиляди и триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 09.08.2015 г.
неимуществени реди в резултат на виновно и противоправно
поведение на И.Б.Н., роден на *** г., чиято гражданска отговорност е
застрахована от З. „Л.И.“ АД –
застрахователна полица № 22114002241516 с период на покритие от 07.09.2014 г. –
06.09.2015 г. ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие
– 09.08.2015 г. до окончателното плащане, както и в частта, с
която З. „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на Р.А.Н., ЕГН: **********
сумата над 329,16лв. /триста двадесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ до
пълния присъден размер от 566,17 лв. /петстотин шестдесет и шест лева и
седемнадесет стотинки/ – разноски в първоинстанционното
производство като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.А.Н., ЕГН: ********** адрес: *** срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление *** иск с
правно основание чл. 226 КЗ /отм./ за сумата над 2500,00
/две хиляди и петстотин/ лева до пълния уважен размер от 4300,00
/четири хиляди и триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 09.08.2015 г.
неимуществени реди в резултат на виновно и противоправно
поведение на И.Б.Н., роден на *** г., чиято гражданска отговорност е
застрахована от З. „Л.И.“ АД –
застрахователна полица № 22114002241516 с период на покритие от 07.09.2014 г. –
06.09.2015 г. ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие
– 09.08.2015 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
5575/08.01.2019 г., постановено по гр.д. №
84531/2017 г. по описа на СРС, 61 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.А.Н., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от още
24,58 лв. /двадесет и четири и петдесет и осем лева/ лева
– разноски в първоинстанционното производство и
сумата от 77,86 лв. /седемдесет и седем
лева и осемдесет и шест стотинки/ – разноски във въззивното
производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.