№ 1080
гр. В., 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110105815 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск предявен от Й. В. А., ЕГН ********** с адрес с.
Д., ул.“В.“ №5 срещу „Л. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„С. Ш. № 67А, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 3400лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие
на ПТП реализирано на 31.08.2019г. на общински път 9044 /с.Д. – гр.Д. Ч./, причинено по
вина на водача на лек автомобил „БМВ“ 525 с рег. № *** застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
31.08.2019г. ищецът претърпял ПТП на общински път 9044 /с.Д. – гр.Д. Ч./, като пътник в
л.а. „Ауди“ А4. Виновен за пътния инцидент бил водачът на лек автомобил „БМВ“525 с рег.
№ *** - Ю. Г. М., което било установено с влязъл в сила съдебен акт – споразумение по
НОХД №2341/2020г. по описа на ВРС. Към датата на реализираното ПТП, последният имал
сключена «Гражданска отговорност» при ответното дружество. Във връзка с настъпилото
ПТП била предявена писмена застрахователна претенция до ответника, но изплатеното
обезщетение от страна на дружеството в размер на 1600лева не репарирало претърпените
вреди. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва по основание и размер. Поддържа, че изплатеното обезщетение е съответно на
действителния размер на вредите. Оспорва се тежестта на настъпилите травми и
продължителността на оздравителния процес. Оспорва от процесното ПТП да е причинена
контузия на главата на пострадалата. Оспорва иска за присъждане на лихва, поради
неоснователност на главния иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
1
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка. Съдът намира, че исковата претенция е допустима.
Между страните не е спорно, че ответникът е бил поканен и че по образуваната от
него щета с №0000-1000-64-21-7363/17.06.2020г. е изплатил на ищцата застрахователно
обезщетение в размер на 1600лева. Претенцията не е била удовлетворена в цялост, което
обослувило правния интерес от предявяване на исковата претенция. Нормата на чл. 498 КЗ
регламентира, че увреденото лице преди да заяви претенцията си за обезщетение по съдебен
ред следва да я заявило пред застрахователя. Така, че предпоставка за упражняване правото
на иск е предходно развило се пред застрахователя производство за доброволно уреждане на
отношенията по повод определяне застрахователното обезщетение. Правото на иск възниква
само, ако застрахователят не се е произнесъл в срока по чл. 496 КЗ или е отказал да плати
застрахователно обезщетение, респ. увреденият не е съгласен с размера на определеното или
изплатено обезщетение. Доколкото в настоящия случай се касае за несъгласие с изплатеното
обезщетение, съдът приема, че е налице спор по отношение на дължимия размер.
За да бъде уважен иска и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за
което ответникът носи застрахователен риск; настъпване на сочените увреждания на
здравето на ищеца, причинна връзка между вредите и застрахователното събитие, вид,
интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди, вкл. че със съдебен акт
е установена вината на водача на л.а „БМВ“525 с рег. № ***, признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343 НК; настъпил падеж на задължението за плащане на
застрахователно обезщетение.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите: че
между Ю. Г. М., ЕГН ********** и ответника е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор «Гражданска отговорност» на л.а „БМВ“525 с рег. № ***; че по
повод настъпило застрахователно събитие на 31.08.2019г. ответникът е образувал щета №
0000-1000-64-21-7363; че по образуваната щета застрахователят е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 1600лева.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че на
31.08.2019г. на общински път 9044 с.Д. – гр.Д. Ч. е настъпило ПТП с участието на л.а
„БМВ“525 с рег. № *** и л.а. „Ауди“ А4 с рег. № В 4397 СА, като именно в последния се е
возила ищцата. Със споразумение по НОХД 2341/2020г. по описа на РС – В. обв. Ю. Г. М. е
признат за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3, б. а пр.1 НК. На основание
чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици на деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновност на дееца. Т.е. в настоящия случай, предвид приложеното по
делото споразумение по НОХД 2341/2020г. по описа на РС - В., безспорно установени за
настоящия съд се явяват обстоятелствата: че на 31.08.2019г. на общински път 9044 с.Д. –
гр.Д. Ч., при управление на МПС - „БМВ“525 с рег. № ***, водачът му е нарушил правилата
за движение- превишил максимално разрешената скорост от 90 км/час, като се движил със
скорост 121,79 км/час и в резултат на неправилно подбраната скорост изгубил контрол над
превозното средство, което управлявал, с което нарушил и чл.20, ал.1 ЗДвП – „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", в
следствие на което допуснал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се лек
2
автомобил марка „Ауди" А4 с peг. № В 4397 СА, управляван от Иван Тошков Колчев от гр.
В.. Противоправността на деянието и вината на застрахования водач са безспорно
установени.
По делото е приета медицинска документация от извършени прегледи на ищцата след
ПТП – амбулаторни листи и МУ. Видно от МУ № 884/2019г., издадено от лекар в отделение
съдебна медицина при МБАЛ“ Св. Анна-В.“АД, вследствие на претърпяно ПТП на
31.08.2019г., ищцата е със следните травматични увреждания: контузия на шията,
кръвонасядания по лява мишница, долни крайници, разкъсно – контузна рана по лява
победрица, ожулване по ляв лакът. Описаните увреждания са резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по указните време и начин. В своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
За установяване характера на причинените телесни увреждания, преживяните болки и
страдания от ищцата, по делото са ангажирани гласни доказателства, както и експертно
заключение на в.л. по допуснатата съдебно – медицинска експертиза.
От показанията на свидетеля Р. А. /брат на ищцата, чиито показания съдът цени при
условията на чл.172 ГПК/ става ясно, че свидетелят живее с ищцата, както към настоящия
момент, така и към датата на инцидента. Сочи, че в края на м. август 2019г. ищцата била
пострадала от ПТП. Свидетелят заяви пред съда, че е видял сестра си непосредствено след
настъпилото местопроизшествие в близост до с. Д., като тя била подпряна на колата, цялата
синя и много уплашена. След инцидента била откарана с линейка, но още същия ден се
прибрала у дома. Твърди, че след този случай имала психическа травма. Не искала да
минава по същия този път, нито да се вози в кола. Месец и половина след инцидента била
подпомагана от майка си, защото не можела да се обслужва сама. Не можела да спи, имала
болки, вкл. получавала и паник атаки. Проблемите със съня й продължили около три месеца
след инцидента. Все още не можела да забрави преживяното.
От изслушаното по делото заключение на в.л. по назначената СМЕ, което съдът
кредитира, като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в резултат
на претърпяното ПТП, ищцата е получил следните травматични увреждания – контузия на
шията, кръвонасядане по странична повърхност на лява мишница с неправилна форма и
диам. около 6-8см, ожулване с диам. 1см по лакътя на лява ръка, кръвонасядания по
вътрешната повърхност на дясното коляно, предната повърхност на лява подбедрица с
диаметър до 6-8см, контузно - разкъсна рана с дължина 3см. по предната повърхност на лява
подбедрица, чието настъпване е възможно да е резултат на въпросното ПТП. Вещото лице е
посочило, че пълното възстановяване от тези травми обичайно е в рамките на 1-2 седмици,
без трайни увреждания впоследствие. Поради естеството на травмите към настоящия
момент пострадалото лице не може да има каквито и да е здравословни проблеми, свързани
с претърпяното ПТП. В о.с.з. експертът поясни още, че посочените увреждания не
предполагат необходимост от чужда помощ.
Съвкупният анализ на ангажираните по делото доказателства обосновават извод, че
са се осъществили всички елементи от фактическия състав на претендираното право. Както
се посочи, не е спорно, че ответното дружество е застраховател на виновния водач, чиято
вина за настъпването на ПТП е установена. Вследствие на противоправното поведение на
водача на лекия автомобил „БМВ“525 с рег. № *** се установи, че ищцата е търпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки, страдания и
неудобства в ежедневието.
От ангажираното експертно заключение и гласни доказателства се доказа, че
вследствие на произшествието, ищцата е получила телесни увреждания, както и че е
изпитала стрес от преживяното. Травматичните й увреждания са създали за нея дискомфорт
за период от около 1-2седмици, в който същата съгласно кредитираното от съда заключение
е можела да се обслужва пълноценно в нормалните ежедневни дейност. Инцидентът е
3
подействал като стресогенен фактор, изпитвала е страх да шофира дълъг период от време.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че претърпяните от ищцата
неимуществени вреди справедливо ще се обезщетят със сумата от 2000лв., както и че
обезщетение в посочения размер отговаря на законовия критерий за справедливост. От тази
сума обаче следва да бъде приспадната сумата от 1600лева, представляваща размер на
определеното и вече заплатено от застрахователя обезщетение. Ето защо, предявеният иск
следва да се уважи до размера от 400лева, а за разликата и до предявения от 3400лева следва
да се отхвърли като неоснователен.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от увредения за процесното застрахователно събитие –
16.06.2020г. Отговорността на застрахователя за обезщетяване вреди причинени от
застрахования е производна от тази на делинквента. Затова, при липса на твърдения и данни
по делото за по- ранна дата, в случая отговорността на застрахователя е възникнала считано
от датата на уведомяването му от увредения за процесното застрахователно събитие-
16.06.2020г., по който факт страните не спорят. Така, следва да се приеме, че ответникът е
бил в забава, поради което и законната лихва се дължи, считано от 16.06.2020г.
По разноските:
Такива се претендират и от двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Претендира се и адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38, ал. 1 т. 2 ЗАдв. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждения съдът определя адв. възнаграждение в размер на 640лева.
Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което е неоснователно
предвид, че същото сеявява минималното такова съгласно посочената наредба. Съобразно
уважената част на иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на
75,30лева.
Ответникът на основание чл. 78, ал.3 ГПК също има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Претендират се такива за юк. възнаграждение. На основание чл.
78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 300лева.
Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Съобразявайки така
посочените минимални размери, от една страна, а от друга процесуалната активност на
процесуалния представител и участието му в проведените две съд.заседания, съдът приема
за неоснователно направеното възражение за прекомерност. Съобразно отхвърлената част от
исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
264,70лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса и възнаграждение за вещо лице съобразно с уважената част
от иска - 16лева за ДТ, и 176,50лева, възнаграждение на вещо лице или в общ размер -
192,50лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.
Ш. № 67А ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. А., ЕГН ********** с адрес с. Д., ул.“В.“ №5 сумата от
400лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - физически и
психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 31.08.2019г.
на общински път 9044 /с.Д. – гр.Д. Ч./, причинено по вина на водача на лек автомобил
4
„БМВ“ 525 с рег. № *** застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 400лева до
заявения от 3400лева, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „Л. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.
Ш. № 67А ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. В. В. от Варненска адвокатска колегия, ЕГН
********** с адрес на адвокатската кантора гр.В., ул. Г. В. ****сумата от 75,30лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на иска за
адв. възнаграждение пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1
т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Й. В. А., ЕГН ********** с адрес с. Д., ул.“В.“ №5 ДА ЗАПЛАТИ на „Л.
И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. Ш. № 67А сумата от
264,70лева, представляващи сторени съдебно – деловодни разноски в първата инстанция
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Л. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.
Ш. № 67А ДА ЗАПАЛТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 192,50лева, представляващи ДТ и заплатен депозит от бюджета на
съда за СМЕ, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Ю. Г. М., ЕГН
********** с адрес с.Г., ул. С. П. №22 на страната на ответника „Л. И.“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. Ш. № 67А.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5