Р Е Ш Е Н И
Е № 562
гр.Сливен, 20.05.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, гражданско отделение, трети граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита
Ангелова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 823 по
описа за 2019г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че на
22.11.2018г. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК пред Районен съд - Сливен за вземанията си към ответника
в общ размер на 115,42 лв. Било образувано ЧГД № 6516/2018г., по което
издадена заповед за изпълнение,срещу която длъжника възразил.
Сочи, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия /ОУ/ през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г.
Ищецът твърди, че по силата на ОУ поел
задължение да снабдява с ел.енергия обект на ответника с ИТН 2313091 –
дърводелски цех в стопански двор в с.Тополчане, общ.Сливен и овчарник в същото
село с ИТН 2313101. Като клиент на ищцовото дружество било записано ЕТ
Студеница- Д.Д. и бил открит клиентски № **********. Доколкото физическото лице
отговаряло с цялото си имущество за задълженията си като едноличен търговец
заявлението и съответно искът бил срещу ответника.
Ответната страна, съгласно чл. 11, т. 1 ОУ
се задължила да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си
по общите условия ищцовото дружество твърди, че доставило в обекта на ответника
за периода 13.08.2017г. – 19.12.2017г. електроенергия на обща стойност 104,81
лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответника дължал и законна лихва в общ размер от 10,61
лв. за периода 11.10.2017г. - 20.11.2018г. Законна лихва за забава се дължала
по всяка една фактура отделно, за период от датата на падежа на същата до
датата на образуване на настоящото производство.
От съда се иска признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:
- 104,81 лв.- главница,
представляваща стойност на консумирана от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 13.08.2017г. –
19.12.2017г.
- 10,61 лв., представляваща
стойност на законната лихва за забава за периода 11.10.2017г. - 20.11.2018г.
- законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 21.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Иска се осъждането на ответника
да заплати на ищеца направените по ЧГД
№ 6516/2018г. разноски,
както и деловодни разноски в исковото производство за платена държавна такса и
юрисконсулско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответната
по исковете страна не е депозирала отговор.
В с.з. ищцовото търговско дружество, чрез
пълномощник направил искане за
постановяване на неприсъствено решение, претендирал деловодни разноски,
съобразно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
редовно призована не се явява лично и не
се представлява от представител по пълномощие. В дадения едномесечен срок не е
депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците
от не представяне на отговор и неявяване в с.з. с Разпореждане № 3306/21.02.2019г.,
връчено, ведно със съобщението. Освен това исковата претенция е вероятно
основателна, с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба и
приети по делото доказателства.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в
размер на 400 лв., от които 175 лв., сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 6516/2018г. на СлРС и 225 лв., сторени в настоящия исков процес, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
Решението
се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че Д.Г.Д., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, сума в размер на 104,81лв. /сто и четири лева и
0,81 ст./ -
главница, представляваща стойност на консумирана в обекта електрическа енергия
за периода 13.08.2017г. – 19.12.2017г., сума в размер на 10,61 лв. /десет лева и 0,61 ст./, обезщетение
за забавено плащане на парично задължение за периода 11.10.2017г. -
20.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Г.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, сума в размер на 400лв. /четиристотин лева/,
деловодни разноски.
Настоящото решение е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на
страната, срещу която решението е постановено Д.Г.Д., ЕГН: ********** ***, че може да поиска от СлОС
неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на
чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: