РЕШЕНИЕ
гр. София, 6 Юли 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1017 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен
иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът А.Р.И. твърди, че на 24/07/2016 год., на
автомагистрала Тракия е настъпило пътно-транспортно произшествие –
самокатастрофа на лек автомобил Опел Астра с рег.№ *******, управляван от В.И.П.,
в резултат на което ищецът, който бил пътник в автомобила, пострадал.
Уврежданията претърпени от ищеца се изразявали във следното: тежка
черепно-мозъчна травма с кръвоизлив, мозъчен оток, фрактура в основата на
черепа и на дясната тилна кост; контузия в челните мозъчни дялове и кръвоизлив
в ляво челно-слепоочно; изпадане в безсъзнание и травматичен шок; контузия в
основата на левия бял дроб с плеврален излив; масивно кръвонасядане в лявата
поясна област; парализа на гласните връзки и ларингса; загуба на вкус и
обоняние. Ищецът бил приет в спешно отделение на болницата в гр.Пазарджик,
където бил реанимиран; бил интубиран и поставен в състояние на медикаментозна
кома с апаратно дишане; поставена му била канюла, премахната на 23/8/2016 год..
Част от активното му мозъчно вещество било загубено и заменено с цикатрициална
тъкан. През целия стационарен престой ищецът и спазвал стриктен постелен режим,
без възможност да се самообслужва; след възвръщане на съзнание, той е бил в
безпомощно състояние в период повече от четири месеца и се нуждаел от чужда
помощ за елементарните си нужди. След проведеното лечение и рехабилитация,
поради наличие на задух, на ищеца била поставена втора канюла с указание за
преглед след 6 месеца за преценка на необходимостта от оперативно лечение на
парализираните гласни връзки. Към момента загубените физиологични функции на
ищеца са пареза на гласните връзки, загуба на вкус и обоняние. Ищецът претърпял
множество неимуществени вреди, като резултат от настъпилите увреждания. В
продължение на повече от 5 месеца той изпитвал интензивни болки и страдания, а
след изтичане на година от произшествието би станало ясно какви ще бъдат
остатъчните увреждания на здравословното му състояние. Към момента той все още
трябвало да ползва чужда помощ; неудобство му причинявала и поставената канюла.
Ищецът определя състоянието си като „кошмар, в който живее“, като прогнозите на
медиците били изключително неблагоприятни. Той изпитвал също така чувство за
малоценност, потиснатост и непотребност, поради осъзнаването, че е в тежест на
близките си, които също трябвало да променят живота си, за да му помагат. Към
момента страдал все още от световъртеж, болки в главата, невъзможност да пази
равновесие, болки в кръста, ниско кръвно налягане, проблеми със слуха,
изтръпване на пръстите на ръката и дясната част на езика, липса на вкусови
усещания и обоняние, множество белези по тялото и вътрешен хематом; за да може
да диша, той имал поставена канюла и до момента, без да е ясно кога ще бъде
премахната и без да е ясно дали наличието й няма да доведе до попадане на
бактерии в белия дроб. До премахване на канюлата и отпускане на гласните
връзки, той трябвало да говори шепнешком, а при неотпускане на гласните връзки,
едната трябвало да бъде премахната, което ще доведе до пълна загуба на гласа
му. Социалните контакти на ищеца били тотално ограничени, той не можел да се
вижда с хора, а ако се вижда с хора или излиза навън трябвало да носи специална
маска и да прави това за кратък период от време. Грижата за канюлата изисквала
негов близък да подменя на два часа марлите и да влива разтвор, което водело до
давене и кашляне, а при запушване на канюлата, той не можел изобщо да диша;
запушването се случвало много често и по време на сън; канюлата не му
позволявала да се къпе, бръсне, подстригва, бръсне. Забранено му било да гледа
телевизия, да полза компютър или да използва социални мрежи, което водело до
депресия асоциалност и убеждение у ищеца, че е било по-добре да не оцелее след
катастрофата. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на причинителя на
произшествието била застрахована в ответното дружество, поради което предявява
иск към него за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди. Като
намира за справедливо обезщетение от 300 000 лева, той предявява иск за тази сумата,
която моли да му бъде заплатена от ответника, ведно със законната лихва от
датата на произшествието. Обосновава размера на претендираното обезщетение за
повишените лимити по застраховките Гражданска отговорност, с конкретните
икономически условия, които водят до промяна в определянето на критерия
справедливост. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Застрахователно Акционерно дружество Д.Б.г:
Ж.и З.АД оспорва предявения иск. Счита, че водачът на лекия автомобил Опел
Астра няма вина за настъпване на произшествието, което се подразбирало и от
липсата на претенция спрямо него от пострадалото лице. Твърди, че
претендираното обезщетение е прекомерно и несъответно на претърпените болки и
страдания и претърпените вреди; подобно обезщетение отговаряло по-скоро при
загуба на близък човек. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като ищецът пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.
Ответникът оспорва следните вреди да са настъпили в резултат от произшествието:
загуба на слух, изтръпване на дясна част на езика, липса на вкусови усещания и
обоняние; затрудняване и загуба на речта (последното се дължало на извършените
медицински манипулации); оспорва периодът на интензивни болки да е продължил
повече от 5 месеца; оспорва усложненията и неудобствата, изпитани от ищеца в
резултат от поставената канюла да се дължат на произшествието; оспорва
настъпването на психически увреди и стрес, като резултат от ПТП. Ответникът оспорва
мотивирането на размера на обезщетението със завишените лимити по полицата за
застраховката, като счита, че няма връзка между тях и дължимите обезщетения. За
определяне на обезщетенията, ответникът счита, че следва да се прилагат
определените в съдебната практика критерии. Ответникът възразява срещу искането
за присъждане на законна лихва от датата на увреждането, като се позовава на
нормата на чл.429 ал.3 от КЗ и факта, че е научил за претенцията на ищеца едва
с получаване на препис от исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен, като
претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца МБАЛ Пазарджик
АД поддържа становището на ищеца, че травмите са в причинно-следствена връзка с
пътно-транспортното произшествие.
От
фактическа страна, съдът установи следното:
На 24/7/2016 год. на автомагистрала
Тракия, км. 66+300, в посока към гр.Пловдив е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил Опел Астра с рег. № *******, управляван от В.И.П.. При произшествието
пострадал А.Р.И., който получил черепно-мозъчна травма и бил с опасност за
живота.
А.Р.И. е откаран от екип на спешна
помощ в отделение ОАИЛ на БМАЛ-Пазарджик АД на 24/7/2016 год. и останал в
болницата до 28/7/2016 год. Той бил в травматичен шок, субарахноидна
хемография, с умерен мозъчен едем, фрактура на черепа. По време на престоя си в
отделението той бил поставен на вентилационно дишане.
В периода 27/10-31/10/2016 год. А.И.
е лекуван в УМБАЛ „Царица Йоанна-Исул“ ЕАД, където му е направена трахеотомия.
В същата болница ищецът е бил лекуван на 28/11/2016 год. и в периода 5/4/2017
год.-7/4/2017 год., поради стеноза на ларингса и парализа на гласните струни.
С решения на ТЕЛК от 6/2/2017 год. и
от 11/4/2017 год. А.И. е освидетелстван като временно нетрудоспособен, с водеща
диагноза огнищна травма на главния мозък.
Вещите лица по комплексната
медицинска експертиза дават следното заключение: вследствие от процесното
произшествие ищецът получил травматичен шок, субарахноидна хеморагия, умерен
мозъчен едем, фрактура на черепа в дясно, контузионно огнище в гръдния кош –
базално в ляво с малък плеврален излив, организиран травматичен хематом в
лявата лумбална област. Черепно-мозъчната травма на ищеца се изразявала в
дифузна хеморагична контузия на мозъка, субарахноиден кръвоизлив и увреждане на
ядрата на черепномозъчните нерви, разположени в мозъчния ствол с последваща
квадрипирамидна симптоматика и паретични явления в десните крайници, намаление на
слуха в дясното ухо, липса на обоняние и вкус, равновесни смущения и промяна в
гласа с бързо изчерпване на гласовата тоналност. Тези увреждания можели да
настъпят при удар с или върху тъп предмет в областта на главата. На пострадалия
била приложена консервативна терапия с антибиотици, кръвосъсиращи препарати,
витамини, антимикотици, мозъчнопротективни, антиациди. В първите няколко месеца
след травмата, той изпитвал силни болеви усещания в главата, шията, гърдите и
гърба в поясната област; невъзможност да говори и труден словесен контакт по
време на трахеостомиите, слухови, вестибуларни, вкусови и мирисни нарушения,
гадене, повръщане, смущение на финните движения и слабост в десните крайници,
затруднение в говора до афония, намален слух на дясното ухо. Към момента ищецът
имал изразен астеновегетативен синдром с обща слабост и лесна изморяемост,
говорна дизфония - бързо изчерпваща се до
афония, аносмия, десностранно намаление на слуха със слухова загуба до 38 дБ,
изразен квадрипирамиден и дизкоординационен синдром, латентна десностранна
централна хемипареза и патологична биоелектрична активност на мозъка,
регистрираща се при ЕЕГ изследване на мозъка. Всички тези увреждания били в
причинно-следствена връзка с претърпяната тежка черепно-мозъчна травма при
пътно-транспортното произшествие. До момента възстановимите нарушения били
възстановени до 90%, малка част от тях можело да се възстановят. При преглед на ищеца била констатирана
тенденция за развитие на артериална хипертония. Състоянието на ларингса и
гласните връзки било дефинитивно и нямало да настъпи подобрение; дори се
очаквала прогресия на дистрофичния процес. Двигателните нарушения можели да се
редуцират, но щели да бъдат засегнати от възрастовите промени. Слухът,
обонянието и всукът били резултат от трайно увреждане на проводните нервни
пътища и нервни рецептори и не се очаквало никакво възстановяване. Всички тези
увреждания препятствали социалния контакт и трудовата годност на ищеца – той
имал дисфоничен глас, дихателно затруднение при продължително говорене, намален
слух, вестибуларни нарушения, които пречат на самостоятелното движение,
перитични явления, препятстващи финните движения в пръстите на ръцете, както и
когнитивни невротични разстройства, поради които не било препоръчително да
излиза сам от дома си. Загубата на обонянието нарушавало качеството на живот.
След проведеното консервативно и оперативно лечение имало подобрение на част от
функциите, но някои от увредите били дефинитивни (неврит на слухов нерв,
аносмията от централен тип, парализата на двата нн.рекуренс, разстройството на
двигателната и координационна функция на централната нервна система). Ищецът
имал и пареза на гласните връзки, която затруднявала гласовата продукция.
Причината за това била с централен произход, поради травматичните увреждания на
главния мозък. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че при поставен
предпазен колан тялото на ищеца е щяло да бъде задържано към седалката, при
което главата му е щяла да бъде запазена, но да възникнат травми от друго
естество.
Вещото лице по психологичната
експертиза дава заключение, че ищецът страдал от ретроградна амнезия – липса на
спомен за период от време, преди острото начало на патологичния процес, довел
до загуба на съзнание; нямало данни за депресивна симптоматика и за психотична
продукция. Според вещото лице картината на психологическото състояние на ищеца
е в пряка връзка с пътно-транспортното произшествие, когато е предизвикана
мозъчната травма, довела до амнезията и когнитивните нарушения, свързани с нея,
които затруднявали в значителна степен ежедневието му. Ищецът не показвал
симптоми на посттравматично стресово разстройство. Липсвали и симптоми на
разстройство в адаптацията. Това, което затруднявало ежедневието е бавност,
обстоятелственост и частична амнезия, но те не представлявали разстройство в
адаптацията.
Вещото лице по автотехническата експертиза дава
заключение, че произшествието настъпило при следния механизъм: лекият автомобил
Опел с рег. № ******* се движил по автомагистралата със скорост от 120 км/час в
лявата пътна лента. След като пред него се образувало задръстване, водачът на
автомобила се насочил надясно, но не могъл да упражни контрол върху
управлението и напуснал пътното платно в посока на дясно.С удар той преодолял
канавката, продължил по ската и се преобърнал по таван в дясната канавка. От
автомобила изпаднали водачът и ищецът. Според вещото лице причина за настъпване
на произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил, който
не подсигурил подходяща безопасна дистанция с движещите се пред него превозни
средства; той имал и непрофесионални действия с органите за управление.
Автомобилът бил оборудван фабрично с триточкови инерционни колани. Вещото лице
дава заключение, че правилно поставените предпазни колани разпределят силите на
внезапното забавяне на автомобила върху по-големи и по-здрави части на тялото. Коланът забавя
тялото и предпазва от удара на въздушната възглавница. Коланът намалявал риска
от травми с до 2.5 пъти при фронтален удар, с до 1.8 пъти при страничен удар и
до 5 пъти при преобръщане. Коланът предпазвал и от изпадане на тялото, освен
ако са въздействали разрушителни сили върху заключващото му устройство.
В допълнителна автотехническа експертиза вещото лице
дава заключение, че върху процесния автомобил не са действали такива сили, че
да разрушат заключващото устройство на колана; такива данни липсвали в
материалите от разследването. Според вещото лице, за да изпадне от автомобила,
ищецът е бил без поставен предпазен колан.
Свидетелят И.Б.Д., който също участвал в процесното
произшествие, дава следните показания: автомобилът, който се движил пред техния
лек автомобил намалил рязко, но автомобилът, в който пътували свидетелят и
ищецът не могъл да спре толкова рязко и тръгнал на дясно; в дясно от него имало
други спрели коли и за да не се удари, водачът насочил автомобила към
канавката, в която се обърнал по таван. Свидетелят не знае дали ищецът е бил с
поставен колан. След като излязъл от катастрофиралия автомобил, той видял, че
двама човека от него не са в автомобила и ги открил впоследствие в аварийната
лента за движение. Самият свидетел откопчал предпазния си колан без проблем.
Свидетелят В.А.Г., който също пътувал в процесния
автомобил на задната седалка, дава следните показания: ищецът седял до него на
седалката, но след катастрофата не бил до него. Свидетелят не помни дали ищецът
е бил с поставен колан. Самият ищец не бил с колан.
Свидетелката Е.Т.В.– баба на ищеца, дава следните
показания: тя видяла внука си в болницата в гр.Пазарджик, след инцидента – той
изглеждал като мъртъв, бил в кома. В това състояние ищецът останал един месец.
През това време десният му крак и ръка стояли вързани. Внукът й получил
инфекция, заради която се наложило да му бъде направена трахеотомия, тъй като
нямал въздух в белия дроб и можел да умре. След като ищецът дошъл в съзнание,
бил преместен в друго отделение и от този момент свидетелката била с него
непрекъснато. В началото ищецът не знаел кой е, не познал баба си и родителите
си, не познал и приятелката си, която също полагала грижи за него. Ищецът не
можел да се движи, да ходи, не можел и да се храни. При рехабилитацията, той не
можел да движи и крака си. След 14 дни в болницата, без видим резултат от
лечението, ищецът бил преместен с линейка в Банкя, където останал 7 дни, но
отново без резултат. След изписването му от Банкя ищецът все още не можел да се
движи, искал да се самоубива и тормозил близките си, като се отнасял агресивно
с тях – искал да ги заколи, обиждал ги, изпращал ги в гробищата. До Нова година
ищецът бил неподвижен, като през това време за него се грижела приятелката му и
свидетелката – за къпане, за тоалетна. След Нова година ищецът започнал да
комуникира с хората около себе си. Той повтарял, че било по-добре да е умрял от
произшествието; не искал да го пипат или да му се помага. Той говорел, въпреки,
че през месец октомври му била сложена втора канюла. От нея гласът му звучал
тихо; освен това били изрязани част от гласните му струни, от което той също
загубил говора си. В канюлата на всеки час трябвало да се слага течност, за да
може той да диша правилно и нормално; без течността ищецът не можел да диша,
започвал да кашля и да се дави. До месец април в годината, следваща годината на
катастрофата ищецът стоял само в къщи. След това започнал да излиза в двора на
къщата и по околните улици с помощта на приятелката си, но без да комуникира с
никой. Свидетелката заявява, че след произшествието, приятелите се оттеглили
постепенно от ищеца, защото той не можел да комуникира с тях, а и бил
раздразнителен, изнервен. В момента ищецът нямал социален живот, въпреки, че
преди произшествието имал много приятели, бил „златно“ дете, помагал много. Към
момента ищецът посещавал основно болници – по 2-3 пъти в месеца. След махане на
канюлата ищецът продължил да има проблеми с дишането, запъхтявал се като
направи няколко крачки, не можел да спи спокойно. Свидетелката наблюдавала как
понякога на сън той става и не знае къде се намира.В момента ищецът не можел да
живее самостоятелно; не можел да ходи и да пази равновесие, случвало се да пада
при ставане.
Горното се установи от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и заключенията на медицинската експертиза, неоспорени от
страните и приети от съда.
По делото е прието за безспорно, че ответникът е бил
застраховател по валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на лек автомобил Опел Астра с рег. № *******, която е
действала към датата на настъпване на ПТП.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Опел Астра. В качеството си на застраховател е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът
приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, поради нарушаване на правилата за безопасно
движение, съдът приема за доказано от заключението на автотехническата
експертиза. Въз основа на това доказателство може да се направи извод, че
произшествието е причинено от водача на лекия автомобил, поради неподсигурена
достатъчна дистанция спрямо движещите се пред него превозни средства и
непрофесионални действия с органите на управление, което е довело да изгубване
на контрол върху управляваното превозно средство. Не се доказва наличието на
други причини за настъпване на произшествието. С поведението си водачът на
лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл.20
ал.1 и ал.2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП. Водачът на лекия автомобил е нарушил и общото
си задължение да не поставя в опасност живота и здравето на хората, уредено в
чл.5 ал.1 от ЗДвП.
Нарушението е извършено виновно. По делото не са
представени доказателства, които да оборват презумпцията за вина, създадена в
чл.45 ал.2 от ЗЗД.
От настъпилото произшествие ищецът е претърпял
множество тежки травматични увреждания, създали опасност за живота му и
увредили здравето му по необратим начин. Вида и тежестта на травматичните
увреждания се установяват от изслушаните по делото съдебно-медицински
експертизи. От тях се доказва и наличието на причинно-следствената връзка между
уврежданията и настъпилото пътно-транспортно произшествие. Ответникът не
ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че част от уврежданията на
ищеца се дължат на приложеното му лечение. Чрез показанията на свидетелката
Вълчева се установяват и негативните промени в живота на ищеца, настъпили след
преживяното произшествие. Доказва се, от заключението на психологическата експертиза
и промяната в психологическото състояние на ищеца, изразяваща се в настъпила
ретроградна амнезия и когнитивни нарушения. Въз основа на описаните
доказателства съдът приема за доказано, че като последица от произшествието
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
дефинитивно разстройство на здравето, касаещо невъзможност да пази равновесие
при самостоятелна походка, загуба на слуха, намалена мускулна сила. Ищецът е
бил в безпомощно състояние, в това число и в кома, в един продължителен период
от време, ползвал е помощ от персонал в болнични заведения и от свои близки
хора. Изцяло променен е социалният му живот, като ищецът е бил принуден да
прекарва времето си в лечение, а след относителното укрепване на здравето му се
е изолирал от близките и приятелите си, не само по свое желание, но и предвид
наложените му обстоятелства, свързани с негативната промяна на здравето му.
Негативна последица от произшествието е и промяната в психологическото му
състояние, както е установена от вещото лице и за която свидетелства промяната
на отношението на ищеца към близките му – той се държал грубо с тях, и към
самия себе си – според свидетелката Вълчева ищецът считал себе си за
непълноценен, заявявал, че предпочитал да не преживее катастрофата.
При това положение отговорността на ответника следва
да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания от травматични увреждания, психологическа травма, промяна на
социалния живот.
Съдът приема за основателно
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца Преценката
на приноса за настъпване на вредоносния резултат съдът изгражда въз основа на
доказани по делото конкретни действия или бездействия, с които увреденото лице
обективно е способствало за настъпване на този резултат или чрез които е
създало условия за настъпването му или го е улеснило. В конкретния случай,
ищецът е допринесъл за настъпване на тежките травматични увреждания, особено на
черепно-мозъчната травма, тъй като не е пътувал с поставен предпазен колан. Фактът,
че ищецът е бил без поставен колан се доказва от заключенията на медицинската и
автотехническата експертизи. Вещите лица категорично заключават, че ищецът е
бил без поставен предпазен колан, тъй като в противен случай тялото му е нямало
да изпадне от лекия автомобил, нито пък е щяло да бъде в състояние на свободно
движение. Двете експертни заключения не се опровергават от показанията на
свидетелите Д. и Г., които не съдържат информация относно това ползвал ли е
ищецът предпазен колан. При тези доказателства съдът приема, че ищецът не е бил
с поставен колан. Това от своя страна довело до свободно движение на тялото в
лекия автомобил и до изпадане на ищеца от автомобила. Вещите лица от
медицинската експертиза установяват, че травмите по главата се дължат именно на
факта, че тялото на пострадалия е било свободно подвижно. В същото време те
установяват, че травмите на ищеца са щели да бъдат различни и причинени от
колана, но този въпрос е ирелевантен към предмета на настоящото дело. В случая
по-съществена е връзката между получените от ищеца увреждания по главата и
липсата на поставен предпазен колан. Това дава основание на съда да определи
30% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да
съобрази вида, характера и тежестта на полученото увреждане, което е пряка и
непосредствена последица от произшествието, доказаните неимуществени вреди и периодът
за лечение на ищеца. Както вече бе посочено, ищецът е получил изключително
тежки телесни увреждания, които не само довели до коренна промяна в начина му
на живот, но и поставили в опасност живота му. Част от уврежданията, посочени
по-горе, са необратими, а прогнозите за бъдещето са песимистични, доколкото към
получените увреждания ще се добавят и негативните физиологични възрастови
промени. За определяне на справедлив размер на обезщетението съдът взема предвид
младата възраст на ищеца, към момента на увреждането и фактът, че той ще трябва
да живее с негативните последици от него до края на живота. Влошаването на качеството на Ж.и наложената от
получените при произшествието травми негативна промяна, с също факти, които
мотивират съда при преценката на размера на обезщетението. Не на последно
място, от значение е и самооценката на ищеца и себевъзприемането му като
непълноценен човек. Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била
сумата от 250 000 лева. От това обезщетение следва да бъде намалено с приетия
от съда процент на съпричиняване. Така, предявеният иск за обезщетяване на
неимуществените вреди следва да бъде уважен за сумата 175 000 лева. В
останалата част до пълния предявен размер от 300 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва върху обезщетението от датата на настъпване на
произшествието 24/07/2016 год. до окончателното изплащане на главницата.
Възражението на ответника, че лихва за забава не се дължи от датата на
събитието е неоснователно. В Кодекса за застраховането (отм.) е възприет
принципът за отговорност на застрахователя за лихви от датата на събитието - чл.223 ал.2 от Кодекса. В случай, че
застрахователят заплати на увредения лихви от датата на събитието, той би имал
регресен иск спрямо деликвента, при условията на чл.227 т.2 от КЗ (отм.).
По
отговорността за разноски: Ищецът е частично освободен от задължение за заплащане
на държавна такса и изцяло от задължение за заплащане на разноски по делото.
Ето защо и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза
на СГС държавна такса в размер на 6900 лева и разноски в размер на 747 лева,
съобразно уважената част на иска.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата 100 лева, за заплатена държавна такса.
ищецът е бил защитаван от процесуалния си представител
безплатно, поради което и на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 6036
лева, с ДДС, адвокатско възнаграждение.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищецът следва да заплати на ответника разноски и адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски за 905
лева. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съответства на
минималния дължим размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът дължи да заплати на
ответника сумата 4028 лева разноски и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.г:Ж.и З.АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.Р.И., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, полуетаж 4, офис № 4, – адв.Н.Д., на основание чл.
226 (1) КЗ
(отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 175 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 24/07/2016г.,
ведно със законната лихва от посочената дата до окончателното изплащане на
главницата, , а на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 100 лева – заплатена държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 300 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.г:Ж.и З.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Софийски Градски съд, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 7647
лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.г:Ж.и З.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Н.Н.Д., с
адрес ***, на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата сумата
6036 лева, с ДДС, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
А.Р.И., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, полуетаж 4, офис № 4, – адв.Н.Д. да заплати на ЗАД Д.Б.г:Ж.и З.АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата 4028 лева разноски и адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ищеца МБАЛ Пазарджик АД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: