Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.04.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното заседание на десети март две
хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №1203/2016год. и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е образувано по искова молба на Ц.Г.Д.,
действаща лично и като ЕТ „Ц.Д.“ и А.М.Х., с която предявяват иск срещу „И.“ АД
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 171 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на банката, че не съществува ипотечно задължение по учредените
ипотеки, поради новиране на договора за банков кредит № 02 - Р/2006 г. – ДФЗ,
евентуално поради пълното му погасяване.
Ищците твърдят, че между „И.“ АД и „Л.Р.“ ООД е сключен
договор за банков кредит № 02-Р/2006 г. – ДФЗ. Като обезпечение на изпълнението
на договора били учредени ипотеки: 1.
От „Л.Р.“ ООД върху земеделска земя от 693 дка; 2. От А.М.Х. и Ц.Г.Д. – ипотека върху недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „********3. Ц.Г.Д.,
действаща като ЕТ „Ц.Д.“ – ипотека върху Магазин в гр. София, ж.к. „********,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4334.1514.2.85.
Впоследствие „И.“ АД закупила недвижимия имот, предмет на учредената от „Л.Р.“
ООД ипотека, срещу частично погасяване на дълга. Със сключения договор е
погасено задължението по договора за кредит, с което се погасяват и ипотечните
правоотношения, описани по-горе. Евентуално се твърди, че с няколко анекса
(Анекс № 4, Анекс № 5 и Анекс № 6) към
договора за кредит задължението е новирано без запазване на ипотечните права. С
новацията първоначалното задължение е погасено, а с това и сключените за
обезпечението му ипотеки, тъй като ищците не са давали съгласие имотите им да
обезпечават изпълнението на новите задължения, поети с Анекси № 4, № 5 и № 6.
Претендират направените по делото
разноски.
Ответникът - „И.“ АД депозира отговор, с който оспорва
иска. Не оспорва, че между „И.“ АД и „Л.Р.“ ООД е сключен договор за кредит от
19.05.2006 г. за сумата от 1 787 940 лева, както и че като обезпечение за
изпълнението на договора за кредит ищците са учредили ипотеки върху собствените
им недвижими имоти. Не оспорва също, че с няколко анекса са изменени условията
по договора за кредит. Потвърждава, че е сключен договор за покупко-продажба с
„Л.Р.“ ООД, с който е придобит имотът в с. Ракитница, върху който е била учредена
ипотека, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договора за кредит.
Твърди обаче, че договорът за кредит не е прекратяван, а задължението е
намалено с цената на закупения от банката имот. Поради това имотите на ищците
продължават да обезпечават вземанията по договора за кредит. Поради това моли
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
С определение от 12.05.2017г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че: 1/ Между „И.“ АД и „Л.Р.“ ООД е сключен
договор за кредит от 19.05.2006 г. за сумата от 1 787 940 лева; 2/ като обезпечение на изпълнението на договора
за кредит ищците са учредили ипотеки, както следва: 2.1./ А.М.Х. и Ц.Г.Д. – ипотека върху недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „********; 2.2./ Ц.Г.Д.,
действаща като ЕТ „Ц.Д.“ – ипотека върху Магазин в гр. София, ж.к. „********,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4334.1514.2.85; 3/ Като обезпечение по договора за
кредит е учредена ипотека от „Л.Р.“ ООД върху лозов масив от 693 дка в
землището на с. Ракитница, общ. Брегово; 4/
Между „И.“ АД и „Л.Р.“ ООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на земеделска земя и изграденият върху нея лозов масив, представляващ имот с
ЕКАТТЕ 63700 и обща площ от 703,151 дка, от които 692,662 дка- лозе, а
останалите 10,489 дка – нива IV-та категория; 5/
Между „И.“ АД и „Л.Р.“ ООД е сключен Анекс № 6 от 08.07.2013 г., с който е
уговорено, че размерът на кредита се намалява на 276 410,06 лева с оглед
сключен предварителен договор за придобиване на недвижим имот срещу паричен
дълг; 6/ Между „И.“ АД и „Л.Р.“ ООД
е сключен договор за покупко-продажба на земеделска земя и изграденият върху нея
лозов масив, представляващ имот с ЕКАТТЕ 63700 и обща площ от 703,151 дка, от
които 692,662 дка- лозе, а останалите 10,489 дка – нива IV-та категория.
От съдържанието на анекс №6 от 08.07.2013г. се
установява, че е сключен във връзка с договор за придобиване на недвижим имот
срещу изпълнение на паричен дълг, при условията на чл.65, ал.2 от ЗЗД, с който
банката придобива недвижим имот, служещ са обезпечаване на кредита, а именно
земеделска земя и изградения върху нея лозов масив, описани подробно. Предвидени са следните промени в договора за кредит № 02-Р/2006г.-ДФЗ и
анексите към него:
-Размерът на кредита се намалява на 276 410,06лева,
считано от 08.07.2013г.
-От предоставеното обезпечение по договора за кредит
№02-Р/2006г.- ДФЗ и анексите към него да бъде заличена ипотеката на земеделската
земя и лозовия масив.
-Предвидено е кредитополучателят да издаде запис на
заповед за пълния размер на кредита,
плюс дължимите лихви, издаден от фирмата и авалиран от управителя в качеството
му на физическо лице, за новия размер на кредита с краен срок на предявяване
два месеца след крайния срок на кредита.
Кредитополучателят се задължава да застрахова недвижимите имоти,
съгласно вътрешните правила на банката.
- Предвидено е крайният срок за издължаване на кредита да
остане непроменен -26.11.2018г., както и кредитът да бъде издължен при спазване
на следния погасителен план: 01.12.2014г.-55 282лева, 01.12.2016г.-55282лева,
01.12.2017г. - 55282лева и на 26.11.2018г. - 55282,06лева.
-Изрично е предвидено, че всички клаузи по договора за
банков кредит и анексите към него остават непроменени.
С влязло в сила на 03.07.2018г. решение на ОС-Видин е признато за установено по искове с правно
основание чл.422 от ГПК, че "Л.Р."ООД дължи на "И."АД
следните суми, произтичащи от договор за банков кредит №02-Р/2006-ДФЗ от
19.05.2006г., анекс №1 от 29.05.2006г., анекс №2 от 27.06.2006г, анекс №3 от
26.08.2008г., анекс№4 от 31.03.2011г., анекс№5 28.12.2011г. и анекс №6 от
08.07.2013г. към него : 276 410,06лева главница, ведно със законната лихва от
20.05.2015г. до окончателното плашане на сумата, 35 904,32лева просрочена
договорна лихва за периода 27.07.2013г.-
05.01.2015г., 4936,68лева лихва за забава за периода от 01.12.2014г. до
09.05.2015г., 1382,05лева комисион за управление на кредита, 622,14лева
застрахователни премии, 48,00лева такса за нотариална покана, 151,05 такса за
обслужване на разплащателна сметка.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Б., по която е направено заключение, че размерът на постъпилите по сметка на "Л.Р."ООД
суми е 1 787 940,00лева, като предоставения кредит е изцяло усвоен. Направено е заключение, че размерът на дължимите по договора за кредит суми към
29.09.2015г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е в размер на
338 046,53лева.
По допълнителна ССЕ на вещото лице Б. е направено
заключение, че от представените извлечения от банковите сметки на "Л.Р."ООД се установява, че сумите предоставени от ДФ
"Земеделие" за погасяване на лихвите по кредита са постъпили по
сметка IBAN ***: Първи на
14.06.2006г.-48 114,99лева, Втори на 05.06.2007г. -131 899,08лева, четвърти транш на 09.03.2009г. - 528 608,25лева; По сметка с IBAN ***.09.2008г.
-142 641,96лева. Вещото лице констатира, че в договорите за откриване на
сметките не е предвидено те да имат специално предназначение за обслужване на
конкретен кредит или вид задължение. Обслужването на кредита се е реализирало
по двете открити банкови сметки.
-На втори въпрос вещото лице отговаря, че средствата
предоставени от ДФ "Земеделие" за погасяване на лихви по договор за
банков кредит № 02-Р/2006-ДФЗ от 19.05.2006г. са използвани както за погасяване
на лихви по кредита, така и за предсрочно погасяване на главница по кредита в
размер на 53 809лева от третия транш и за разходи на "Л.Р."ЕООД от
четвъртия транш.
-На трети въпрос е отговорено, че на 09.07.2013г. е
платена лихва в размер на 267 972,92лева, която е част от лихвата прихваната
във връзка с предсрочно погасяване на кредита, съгласно сключения договор за покупко-продажба на недвижими имоти срещу
изпълнение на паричен дълг по чл.65, ал.2 от ЗЗД, оформен в нот. акт№75/2013г. Общо дължимата сума за
възнаградителни лихви към 08.07.2013г. е 273 249,72лева. Сумата от 267
972,92лева е осчетоводена като погасяване на лихви по кредита на 09.07.2013г.
-Вещото лице допълва заключението си към втория въпрос,
като приема, че към
датата на изготвянето му 17.05.2021г. общата дължима сума по кредита, като се
включи законната лихва за периода от 29.09.2015г. до 17.05.2021г., е в размер
на 505 549,73лева.
Изслушана е повторна съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Л., която дава идентични отговори на въпросите, по
които е работила първата, а именно:
- Сумата по договора за кредит и анексите към него е
преведена по сметка на кредитополучателя и е изцяло усвоена, като е в размер на
1 787 940,00лева;
-Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -20.05.2015г. задължението е в общ размер на 341 238,12
лева по пера, посочени в заключението;
- сумите са постъпили по две банкови сметки на траншове, посочени и от първата
експертиза;
-За периода 2006-2011г. сумата на погасените лихви по договора
за кредит са в общ размер 685 893,36лева;
-От извлеченията от сметките на "Л.Р."ЕООД е
направен извод, че средствата предоставени от ДФ "Земеделие" за лихви
за 2006г. и 2007г. по договор за
банков кредит № 02-Р/2006-ДФЗ от 19.05.2006г. са използвани за погасяване на
лихви;
-За 2006г., съгласно извлеченията от сметки, на
02.09.2008г. е получена субсидия за покриване на лихви в размер на 142
641,96лева, като с част от тази сума е извършено предсрочно погасяване в размер
на 53 609лева и е платена сума в размер на 83 207 ,81лева плащане на лихви за 7
месеца, по 11 886,83лева на месец;
-Последната част от субсидията за покриване на лихви,
получени на 09.03.2009г. е използвана,
както за погасяване на лихви в размер на 379 660,44лева, така и за плащане на
други разходи на "Л.Р."ООД
през 2010г. и 2011г. в размер на 148 947,81лева.
-Платената на 09.07.2013г. лихва в размер на 267 972,92лева е осчетоводена.
Според вещото лице дължимата възнагардителна лихва към тази дата е в размер на 273 249,72лева.
По допълнителните въпроси
на ищеца вещото лице отговаря, че
-"Л.Р." ЕООД
освен процесния договор е имало с банката още два договора за кредит №255/26.06.2012г.
и № 174/12.08.2008г., задъпженията по които са погасени, както и договор за
ползване на фирмена кредитна карта;
-От извлеченията от сметки вещото лице прави извод, че
предоставените от ДФ "Земеделие" суми за погасяване на лихви за 2006г. И 2007г. по договор за банков кредит №02-Р/2006-ДФЗ не
са използвани за плащане на задължения по други договори;
- Според вещото лице дължимата лихва по договора за
кредит към 08.07.2013г. е в размер на 276 410,06лева.
-Погасяването на задълженията по договора за банков
кредит в размер на 1 797 000лева е извършено от банката, съобразно с
договореното в предварителен
договор за покупко-проджба на недвижим
имот от 11.06.2013г. и нот.акт №75/06.07.2013г., при спазването на чл.76, ал.2
от ГПК;
-Според счетоводството на ответната банка на 08.07.2013г.
задълженията по договора, след извършеното прихващане при условията на чл.65 от ЗЗД, съгласно
горепосочения договор за покупко продажба, оформен в нот.акт №75/06.07.2013г.,
са в размер на 276 410.06лева.
- Установено е, че между "Л.Р."ЕООД и ответника
са сключени три договора за кредит и са посочени по размер задълженията по
всеки един от тях и начинът на погасяването им. Определен е и общият размер на
задълженията по всички договори. Направено е заключение, че банковите сметки, ползвани за обслужване на
процесния кредит имат връзка с договор №255. В предоставеното от банката движение по редовна главница по договор за
кредит №255 е установено, че са погасявани
лихви със суми по този договор и ползваните от дружеството сметки са две
на брой. Направен е извод, че при погасяване на кредита Банката е спазвала
поредността, регламентирана в чл.76, ал.2 от ЗЗД.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Между страните е безспорно, че между „И.“ АД и „Л.Р.“ ООД
е сключен договор за кредит от 19.05.2006 г. за сумата от 1 787 940 лева, като за
обезпечаване вземането на банката по него ищците са учредили договорна ипотека
върху свои недвижими имоти, описани по-горе.
От доказателствата се установява,
че учредените договорни ипотеки за обезпечаване задълженията на „Л.Р.“
ООД по договора за кредит от 19.05.2006 г. са надлежно вписани в имотния
регистър, поради което в полза на ответника е възникнало ипотечно право съгласно
чл.166, ал.1 от ЗЗД, според който ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва
въз основа на договор или на закона. Възникване
на двата елемента от фактическия състав на горепосочената разпоредба е
предпоставка за възникване на ипотечно право. В разглеждания случай е безспорно
възникване на ипотечно право в полза на ответника въз основа на вписаните
договорни ипотеки.
Съгласно чл.150 , ал.1 от ЗЗД ипотеката следва обезпеченото вземане
при прехвърлянето му и се погасява, ако то се погаси. В тази връзка следва да
се вземе предвид чл.9 от договора за кредит, сключен на 19.05.2006г., в който е предвидено, че за обезпечаване на
неговото изпълнение от страна на кредитополучателя се вписва в полза на банката първа по ред
договорна ипотека върху три недвижими имота, описани по-горе, които съгласно чл.11 от същия се
уреждат в отделни договори, явяващи се
неразделна част от първия. Ищците в настоящото производство са дали съгласие собствените
им недвижими имоти да служат като обезпечение за изпълнение задълженията на
трето лице "Л.Р."ООД по договора за кредит, като с договори, оформени
в нот.акт № 107/2006г. и нот.акт № 108/2006г., са учредили в полза на банката
договорна ипотека върху свои недвижими имоти за обезпечаване точното изпълнение
на договора за кредит и срочното издължаване на сумите по него.
От събраните по делото доказателства се установява,
че договорът за кредит е породил правни последици и е налице изпълнение на
задълженията по него от страна на банката, която е отпуснала договорената сума,
при условията посочени в договора, след
което е възникнало задължение от страна на кредитополучателя да върне сумата
при условията и в сроковете, посочени в него. Този извод се потвърждава от
заключението на вещите лица по основната и повторна съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обективни, обосновани и непротиворечащи
си.
Не е спорно между страните, че между „И.“ АД и „Л.Р.“ ООД са
подписани шест анекса към договора, като с последния Анекс № 6 от 08.07.2013 г. е уговорено, че
размерът на кредита се намалява на 276 410,06 лева с оглед сключен
предварителен договор за придобиване на недвижим имот срещу паричен дълг. От съдържанието на този анекс е видно, че
подписването му е свързано със сключен договор за придобиване на недвижим имот срещу
изпълнение на паричен дълг при условията на чл.65, ал.2 от ЗЗД. Предвидено е,
че банката придобива недвижимия имот, описан в анекса, след което в сключения
договор за кредит и анексите към него се правят изменения, изразяващи се в в това, че размерът на дължимата сума по кредита
се намалява на 276 410,66лева, считано от 08.07.2013г. Изрично е предвидено от предоставеното
обезпечение по договора и анексите към него да бъде заличена ипотеката на
земеделската земя и лозовия масив, като всички
останали обезпечения остават актуални и
в сила.
С оглед съдържанието на анекс шест към
процесния договор и целта, с която е сключен, а именно да уреди отношенията
между страните по договора за кредит след частично погасяване на задълженията
по него по реда на чл.65, ал.2 от ЗЗД, не може да се направи извод, че с неговото
сключване е прекратен договора за кредит
чрез пълно погасяване на задължението и е възникнало друго правоотношение между
страните, по отношение на което не намират приложение дадените обезпечения.
Този извод следва да се направи като се вземе предвид разпоредбата на чл. 107
от ЗЗД, в която е предвидено, че задължението се подновява, когато се замени с
друго по съглашение с кредитора.
В случая не е възникнало ново
задължение, а страните са уговорили последиците от предсрочно погасяване на
задълженията по договора за кредит по реда на чл.65, ал.2 от ЗЗД. Постигнали са
съгласие за размера на дължимия остатък след извършеното прихващане и начинът
по който ще бъде изпълнено задължението на кредитополучателя по договора до
окончателното му погасяване. Отразени са конкретни погасителни вноски, дата на
извършването им и краен срок за погасяване на кредита.
Направеният
извод, че с подписването на анекс№ 6 не е настъпила новация съответства на
съдебната практика по чл.290 от ГПК, споделяна от настоящия съдебен състав,
обективирана в Решение № 210 от 22.12.2014 г. по търг. д. №
4090/2013 г., т. к., I т.о. на ВКС, решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008
г. на ВКС, ТК, II отд. и решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г.на
ВКС, ТК, II отделение. Съгласно тази практика разсроченото задължение на
длъжника по договор не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до
обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение. Способите
за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му,
изменението на сроковете за плащане не са индиция за подновяването му по смисъла
на чл. 107 ЗЗД, защото освен задължителните предпоставки за новиране, включващи
съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; валидно
възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и
новосъздаденото задължение, като двете трябва да имат различен предмет;
намерение за новиране; способност за новиране от страните – новацията
предполага още и нов елемент в състава на облигационното отношение, като
разликата между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи. Безспорно при обективната новация новият елемент се
отнася до предмета на паричното задължение – длъжникът поема по споразумението
нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото по
договора. Когато страните по договора в рамките на общия размер по
стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, съобразявайки вече
платеното по него, както и сроковете за плащане, не е налице новация, тъй като
старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в
основанието. Способите за преструктуриране на отпуснат кредит,
включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, при
приспадане на вече платени задължения по договора, не са индиция за наличие на
воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която, за
да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по
тълкувателен път.
От заключението на повторната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че е извършено погасяване на задължения по договора за банков кредит в размер на 1 797
000лева от банката, съобразно с договореното
в предварителен договор за
покупко-проджба на недвижим имот от 11.06.2013г. и нот.акт №75/06.07.2013г.,
при спазването на чл.76, ал.2 от ГПК, след което към 08.07.2013г. задълженията
по договора, след извършеното прихващане,
са в размер на 276 410.06лева. Поради
това между страните по договора е било безспорно, че с прихващането, извършено
въз основа на сключения анекс №6, задълженията по договора за кредит не са
погасени изцяло, както и че дадените обезпечения остават непроменени, с
изключение на това по отношение на недвижимия имот, предмет на договора за
покупко-продажба. Следователно, изрично е уговорено, че остатъкът от дълга е
обезпечен с процесните ипотеки. Дори и да не е уговорено изрично, че
обезпеченията остават непроменени, след сключването на анекс №6, не са налице
предпоставките за тяхното погасяване, тъй като ипотечното право, възникнало в
полза на ответната банка би се погасило
с погасяване на дълга, за обезпечаване на който е учредено. При положение, че в
анекс №6 се съдържа изрично съгласие между страните, че задълженията по
договора за кредит не са погасени с извършеното прихващане и между страните
изрично е уговорен размера на непогасения остатък не може да се прави извод за
погасяване на ипотечното право, учредено в полза на банката по отношение на
процесните недвижими имоти.
Тъй като не се установява да са налице
предпоставките на чл.107, ал.1, изр 1 от ГПК за новиране на договорното правоотношение
със сключване на анекс№ 6, не е необходимо съгласието на ипотекарните длъжници,
съобразно чл.107, ал.1, изречение второ от ЗЗД, който предвижда, че при новация
обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са
ги дали, се съгласят за това. Този извод се налага, тъй като с подписването на
анекс №6 не е възникнало друго, различно от първоначалното съглашение между
страните, свързано с предоставяне на сумата по договора за кредит и начинът за
нейното възстановяване, при условията на договора, който би се прекратил след
пълното, а не частично, погасяване на задължението.
Неоснователни са доводите на ищците, че
със сключване на анекс №4 към договора за кредит са възникнали предпоставките
за новиране на задължението, тъй като с този анекс е променен крайния срок за
изпълнение на задължението, различен от посочения в първоначалния договор,
лихвата по който се заплаща чрез субсидия, предоставена от ДФ Земеделие. Според
ищците след промяна на първоначалния срок
се е преминало от преференциален
договор за банков кредит, сключен във връзка със субсидията, предоставена от ДФ
"Земеделие" , към обикновен договор за банков кредит, тъй като ДФ "Земеделие"
заплаща лихва в определен размер и до определен период.
Съдът приема за неоснователни
горепосочените доводи, като взема предвид, че в чл.1, ал.1 от договора за
кредит е очертан неговия предмет като
договор за предоставяне на инвестиционен банков кредит по програма "Растениевъдство" на ДФ
"Земеделие", но в чл.30 от допълнителните
му разпоредби е предвидено, че същият се счита за валиден до окончателното
изпълнение на задълженията по него на страните. Поради това не може да се прави
извод, че договорът за кредит е прекратен поради промяна на крайния срок за
погасяване на задължението, след което въз основа на подписания анекс №4 да е
възникнало ново правоотношение на основание чл.107, ал.1 от ЗЗД. Посочената
по-горе съдебна практика по приложението на тази правна норма се отнася и по
отношение на посочения аргумент на ищците, от който извеждат твърденията си за
погасяване на ипотечно право поради липса на съгласие от тяхна страна да
обезпечат задълженията по нововъзникналото правоотношение въз основа на анекс№4.
Предвид изложеното съдът приема за
неоснователни доводите на ищците, че процесните договорни ипотеки не
обезпечават задължението по договора за кредит след сключване на анекс№4 и
анекс №6, тъй като е настъпила новация и липсва съгласие от тяхна страна
договорните ипотеки да обезпечават
задълженията по нововъзникналото правоотношение
На следващо място, от заключението на
вещото лице П.Л. по допълнителните въпроси към ССЕ следва да се направи извод
за неоснователност на направеното от ищците възражение за това, че постъпилите
суми от ДФ "Земеделие" за погасяване на лихви по процесния кредит са неправилно
осчетоводявани за погасяване на задължения по други договори за кредит,
сключени между ответника и "Л.Р."ЕООД, тъй като според вещото лице
предоставените от ДФ "Земеделие" суми за погасяване на лихви не са
осчетоводявани за погасяване на задължения по други договори.
По предявените при условията на
евентуалност твърдения на ищците за погасяване на ипотечното право поради
погасяване на задълженията по договора за кредит, съдът приема следното:
От
заключението на вещото лице Л. се установява, че прихващането по реда на чл.65,
ал.2 от ЗЗД, извършено съобразно анекс № 6, е изпълнено при съобразяване с
чл.76, ал.2 от ЗЗД. Неоснователно е възражението на ищците, че е следвало да се
извърши погасяване на задължения по реда на чл.76, ал.1 от ЗЗД , тъй като в
разглеждания случай е била налице хипотезата на ал. 2 от тази разпоредба, а
именно извършено предсрочно погасяване на задължения по договора за кредит по
реда на чл.65, ал.2 от ЗЗД, като получената сума от продажба на имота не е
достатъчна, за да покрие изцяло задължението по договора за лихви, разноски и
главница, поради което са погасени най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Не на последно място
е налице влязло в сила на 03.07.2018г.
решение на ОС-Видин, с което е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 от ГПК, че "Л.Р."ООД дължи на "И."АД следните суми,
произтичащи от договор за банков кредит №02-Р/2006-ДФЗ от 19.05.2006г., анекс
№1 от 29.05.2006г., анекс №2 от 27.06.2006г, анекс №3 от 26.08.2008г., анекс№4
от 31.03.2011г., анекс№5 28.12.2011г. и анекс №6 от 08.07.2013г. към него : 276
410,06лева главница, ведно със законната лихва от 20.05.2015г. до окончателното
плащане на сумата, 35 904,32лева просрочена договорна лихва за периода
27.07.2013г.- 05.01.2015г., 4936,68лева
лихва за забава за периода от 01.12.2014г. до 09.05.2015г., 1382,05лева
комисион за управление на кредита, 622,14лева застрахователни премии, 48,00лева
такса за нотариална покана, 151,05 такса за обслужване на разплащателна
сметка.
В настоящото производство не са ангажирани
доказателства, след влизане в сила на решението, да е погасено посоченото
задължение към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните
състезания с оглед чл.235, ал.3 от ГПК, за да се приеме, че ипотечното право е
погасено. Поради изложеното не са възникнали регламентираните в чл.150, ал.1 от ЗЗД предпоставки, за погасяване на ипотечно
право, което е резултат от законоустановен фактически състав, изразяващ се в
погасяване на вземането, за което е учредена ипотеката, и заличаване вписването
на договорната ипотека, тъй като се заличават само погасени ипотеки.
Както е посочено
по-горе, в настоящото производство не се установява, че вземането за
обезпечаване на което е учредена процесната договорна ипотека е погасено чрез
погасяване на задължението по обезпечения договор, поради което предявените отрицателни
установителни искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото разноски в размер на 700,00лева
за възнаграждение на юрисконсулт и вещо
лице.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Г.Д. с ЕГН**********, действаща лично и като ЕТ „Ц.Д.“ с ЕИК********и
А.М.Х. с ЕГН********** срещу „И.“ АД с ЕИК********, обективно съединени
отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 171 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на „И.“ АД, че не съществува ипотечно задължение за А.М.Х. и Ц.Г.Д. по
отношение на недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „********, заедно с избено помещение №13, по нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот №107, том I, рег.№2050, дело№105/2006г., както и за Ц.Г.Д., действаща като ЕТ „Ц.Д.“***, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4334.1514.2.85, по нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №108, том I, рег.№2051, дело№106/2006г.
ОСЪЖДА Ц.Г.Д. с ЕГН**********, действаща лично и като ЕТ
„Ц.Д.“ с ЕИК********и А.М.Х. с ЕГН********** да заплатят на „И.“ АД с ЕИК******** на основание чл.78, ал.3
от ГПК направените по делото разноски в размер 700,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: