Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик
10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публичното заседание на 24.02.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 42/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на И.Д.С. ***, ЕГН ********** против Електронен фиш серия К, № 2482162 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на
100 лв. /сто лева/.
В
подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност
на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Постъпва
писмена молба от жалбоподателя, подадена чрез пълномощник, с която заявява, че
поддържа въззивната жалба по съображенията в нея и иска отмяна на ЕФ, както и
присъждане на сторените по делото разноски.
За
ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно
призована чрез директора, не се явява представител.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят С. е
санкционирана затова, че на 20.12.2018 година, в 09.19 часа, в гр.Пазарджишка
на ул.”Г. Бенковски” № 153, в посока към кръстовище с ул.” Ст. Ангелов”, е управлявала л. а. „Хюндай” с ДК № ***, като се е движила с превишена
скорост от 73 км.час, при максимално допустима за движение в населено място от
50 км.час. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТТС/ – мобилна радарна
система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела
движение със скорост от 76 км. час, т.е. превишение на скоростта от 26 км.час,
но от това превишение били извадени 3 км. час, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост до
100 км.час, което би било в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишение на скоростта от 23 км. час.
Въз основа на това
бил издаден атакуваният ЕФ, който бил връчен на жалбоподателя на 26.11.2019г.
Жалбата против ЕФ бил подадена чрез АНО на 09.12.2019, т.е. в срока по чл.189
ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които кредитира изцяло, т.к. те са непротиворечиви.
При така
установеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е основателна по следните съображения:
Първо следва да се
каже, че в хода на административнонаказателното производство не се доказа по
безспорен начин, т.е. до изискваната от закона степен на несъмненост, фактът на
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Това е така, защото при установяването на
административното нарушение с гореописаното АТТС не са били изпълнени
императивните изисквания на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. в ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. с бр. 6 от
16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 година /Наредбата/.
Съгласно разпоредбата на чл.10
ал.3 от Наредбата „При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда”, което изискване в
случая не е изпълнено. Това става категорично ясно от официалното уведомително
писмо на началника на СПП при ОД МВР-Пазарджик /л.26 от делото/. Към
материалите на делото е наличен протокол по смисъла на чл.10 ал.1 от Наредбата
/лист 14 от делото/, но липсва приложена към същия протокол снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното
АТСС. Такава снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има
спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ.
система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде
визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени
дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено
мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на
автоматизираните технически средства и системи.
Изискването на чл.10 ал.3 от
Наредбата не е самоцелно, т.к. посредством неговото изпълнение ще може да стане
категорично ясно дали е изпълнено и още едно важно изискване, а именно това по
чл.8 от Наредбата – „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта”.
В конкретния случай автомобилът
на жалбоподателят е бил заснет при навлизане от извънградски път в населено
място – гр.Пазарджик, по бул.” Г. Бенковски” и движение в посока към
кръстовището на булеварда с ул.”Ст. Ангелов”. Липсата обаче на снимка на
разположението на АТСС не позволява в случая да се установи категорично дали
наистина мобилната камера за видеоконтрол е била разположена на мястото, което
е отразено в протокола и кое точно е това място. В самия протокол по чл.10 ал.1
от Наредбата, както и в ЕФ е посочено бул.”
Г. Бенковски” № 153, но за съда е ноторно, че това е административния адрес на Затвора-гр.Пазарджик.
Няма съмнение, че затворът е разположен на голяма площ по протежението на
посочения булевард, при което написаното в протокола за използване на АТСС, че
е било разположено на неговия адрес прави абсолютно неясно, на което точно
място е било позиционирано.
Липсата на снимка на
разположението на АТСС не позволява да се установи и на какво разстояние е била
АТСС от пътен знак Д11 „Начало на населено място и селищно образувание” в
случая гр.Пазарджик, при което не може да се прецени дали, когато е бил засечен
автомобилът на жалбоподателя, то същият вече е бил навлязъл в границите на
населеното място или не, още повече, че АТСС има един сравнително голям интервал
на дистанцията при заснемане /25-600 метра/, което е видно от техническото му
описание, графа „Технически и метрологични характеристики”
В този смисъл, съдържащото се в ЕФ
твърдение, че жалбоподателят е управлявал автомобила си в населено място се явява
доказателствено необезпечено, тъй като и от приложената снимка № 0090167 от
20.12.2018 г. не може да се направи категоричен извод за местоположението на
мобилното АТТС, респ. за местоположението на заснетия автомобил в момента на
засичането на скоростта му.
Относно искането за
присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно – още
с подадената въззивна жалба, а и след това в хода на съдебното производство, с
представената писмено молба, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като
последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания
ЕФ и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е
било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. (триста лева).
При това положение
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
По изложените до
тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2482162 на ОД на МВР-Пазарджик, с който на И.Д.С. ***, ЕГН **********, на основание
чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на
100 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на И.Д.С. ***, ЕГН ********** разноски в размер на 300 лв.
/тиста лева/ - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: