Решение по дело №791/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20207160700791
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е НИЕ

124

 

гр. Перник, 31.05.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Съдия: Михаил Малчев

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 791 по описа за 2020 година на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 215, ал. 1 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С.Т.К. срещу мълчалив отказ по молба с вх. №АБ-94-00-2583/11.11.2020 г. на кмета на община Р., съдържаща искане за осигуряване достъп за собствения УПИ ****от квартал 60 по плана на гр. Р.  и издаване на заповед по  чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за право на преминаване през чужд имот.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на ****от квартал 60 по плана на гр. Р., одобрен със заповед №367/28.12.2001 г., ведно със законно построената в мястото масивна жилищна сграда. Имотът е без достъп до уличната мрежа. Многократно е сезирал кмета на общината с искане да решаване на този проблем. Ползването му е осъществявано през съседния имот ****, за което е имало изричното съгласие на собственика му. Понастоящем този съседен имот е продаден и новите собственици са прекратили достъпа до неговия имот. На 11.11.2020 г. с молба с входящ №АБ-94-00-2583 от същата дата е сезирал кмета на община Р. с ново искане да бъдат предприети в рамките на правомощията му всички правни и фактически действия за осигуряване на достъп до собствения му застроен недвижим имот, индивидуализиран горе. До момента на подаване на настоящата жалба няма отговор на заявеното искане, няма информация да са приети действия по реда на чл.192 и сл. ЗУТ, нито да му е връчен мотивиран отказ исканията му да бъдат удовлетворени. Смята, че в настоящия случай срокът за издаване на дължимия административен акт е едномесечен съгласно чл. 57, ал. 5 от АПК и че отсъствието на произнасяне в неговите рамки представлява мълчалив отказ от страна на сезирания орган съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК.

В проведените съдебни заседания, жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Ч.. Последната поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени обжалвания мълчалив отказ като незаконосъобразен - поради противоречието му с административно-проиводствените правила и с целта на закона. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – кмета на община Р., редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Р.. Същата оспорва жалбата, поддържа депозираното становище от 10.03.2021 г. и моли съда я да остави без разглеждане като недопустима, респективно да я отхвърли като неоснователна.

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че жалбоподателят С.Т.К. е собственик на ****от квартал 60, по плана на гр. Р., одобрен със заповед №367/28.12.2001 г., ведно със законно построената в мястото масивна жилищна сграда. Видно от нотариален акт за дарение ****г., С.Т.К. е придобила собствеността върху имота  през 1993 г. От тогава до 2001 г. процесният имот е неурегулиран – същият е извън плана на града. Съгласно плана за регулация, одобрен със заповед №367/28.12.2001 г. на кмета на община Р., имотът попада в границите на регулацията. По отношение на уличния достъп на имота (предвидената улица с ОТ 207) регулацията не е приложена, а сроковете да бъде приложена са изтекли през 2011 г., поради което планът е загубил възможността за отчуждително действие.

От представените по делото доказателства се установява, че от страна на собственика на процесния имот през 2014 г. е отправено искане до кмета на общината за осигуряване на уличен достъп до него. В отговор на искането е изпратено писмо с изх. №АБ-9400-383/5/ от 03.11.2014 г.. В него ми се съобщава, че след одобряване на кадастрална карта и регистри на гр. Р. ще се изработи проект за изменение на плана за регулация, за да бъде решен въпросът, свързан със собствения на жалбоподателя в настоящото производство имот при отчитане интересите на всички заинтересовани.

С молба с вх. №АБ-94-00-2583 от 11.11.2020 г.  представител на жалбоподателя е сезирал кмета на община Р. с ново искане да бъдат предприети в рамките на правомощията му всички правни и фактически действия за осигуряване на достъп до собствения му застроен недвижим имот ****от квартал 60 по плана на гр. Р.. В молбата се изтъква, че липсата на уличен достъп до имота засяга непосредствено и негативно правото на собственост, като лишава от възможността собственика да упражнява най-същественото от правомощията, които то включва - правото на ползване. Нещо повече напълно е отнета възможността да се обитава и поддържа законно изградената постройка, намираща се в имота. Към молбата са приложени копия от нотариален акт №146/12.12.1993 г., том 5, дело № 1557, издаден от РРС; удостоверение изх. № 124/29.08.2013 г. на община Р.; скица, издадена въз основа на молба вх.№ АБ-94-О0-1164/20.07.2013 г. и пълномощно.

В хода на съдебното производство е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М.Д.. От заключението на експерта, което съдът кредитира като пълно и обосновано, изготвено с необходимите професионални знания и опит се установява, че за гр. Р., обл. Перник, е одобрена и влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри със заповед за одобрение № РД-18-75/10.11.2015г. на изпълнителния директор на АГКК. Процесният имот е с идентификатор ****. Съседните поземлени имоти са: ПИ с идентификатор ****с начин на трайно ползване (НТП) – нива; ПИ с идентификатор ****с НТП - ниско застрояване (до 10 м.); ПИ с идентификатор ****с НТП - ниско застрояване (до 10 м.) и ПИ с идентификатор ****с НТП - ниско застрояване (до 10 м.). Налична документация за техническо решение за осигуряване достъп до процесния имот. ПИ с идентификатор ****няма изход към поземлени имоти **** и ****по КККР на гр. Р., които са с начин на трайно ползване - за второстепенна улица. По действащия регулационен план на гр. Р., достъп до ПИ ****се осигурява улица с ОТ 207-854, която е отклонение от улица с ОТ 95-853. Видно от комбинираната скица, улицата е изпълнена в само в участък на 35 м. от ОТ 95. Изготвена е скица-проект за икономически най- целесъобразният вариант, съгласно която достъпът до имот с идентификатор ****може да се осигури през ПИ ****със задънена улица с ОТ 1-2, която е отклонение от улица с ОТ 87-95. Широчината на задънената улица е 3.5 м., площта е 122 кв.м., а отстоянието от 2МЖ сграда е допустимо - 7,2м. Вещото лице установява също, че съществуващият друг варианти за достъп до процесния имот съгласно неприложена улична регулация засяга множество имоти, практически е трудно да бъде реализиран, доколкото липсва съгласие на собствениците и не е икономически целесъобразен вариант.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Видно е, че процесната молба е подадена на  11.11.2020 г., а жалбата срещу мълчаливия отказ за произнасяне по нея е депозирана чрез административния орган на 16.12.2020 г. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от лице, което има правен интерес от оспорването му, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Подадената молба от жалбоподателя с вх. №АБ-94-00-2583 от 11.11.2020 г.  до кмета на община Р. с искане да бъде осигурен достъп до собствения му недвижим имот  - ****от квартал 60 по плана на гр. Р. (с идентификатор ****по КККР), в която са изложени съображенията, посочени и в жалбата до съда, е дала началото на административното производство. Собственикът на процесния имот не е бил задължен да посочи правното основание на искането си (чл. 192, ал. 2 от ЗУТ), както и да представи пълния набор от документи, необходими за неговото уважаване и издаването на съответна заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. След като е сезиран с процесната молба административният орган е следвало да даде правна квалификация на отправеното с нея искане, а в случай на неяснота да укаже на подателят да го уточни или поясни. След изясняването на предмета на искането административният орган е следвало да укаже на собственика на имота какви документи следва да представи към молбата си, за да стартира административната процедура. Едва в случай на непредставянето на съответните документи, същият е следвало да постанови отказ.

Съдът констатира, че в законоустановения срок от страна на компетентния съгласно  чл. 192, ал. 2 от ЗУТ орган не е извършено произнасяне по искането на собственика  на имот с идентификатор ****по КККР на гр. Р.. Нещо повече от представените от ответника доказателства не е видно да е проведена каквато и да е административна процедура по подаденото искане. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и е напълно приравнен към изричния такъв. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане от съответния административен орган е условие за прилагането на фикцията, уредена в цитираната норма от АПК. В случая правилно жалбоподателят е сезирали кмета на община Р. искането, което съдът квалифицира по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.

Действително, към подадената молба от жалбоподателя не са представени доказателства, че е търсено и съответно не е дадено съгласие от собственика на съседния имот за учредяване право на преминаване. Такива доказателства обаче административният орган при провеждане на процедурата по  чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е следвало да изиска от молителя С.Т.К., като остави молбата без движение до представяне на доказателства на основание чл. 30, ал. 2 от АПК. Няма данни органът по свой почин да е изискал събирането на доказателства, нито да е привлякъл заинтересованите страни в производството на основание чл. 26, ал. 1 АПК. След това административният орган е следвало да проведе процедурата по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ като съблюдава  изискванията на чл. 35 от АПК и да издаде съответния административен акт. Установява се необоснова бездействие от страна на кмета на общината, което засяга по един недопустим начин възможността за упражняване на правото на собственост на жалбоподателя в настоящото производство. Съдът няма как да толерира това бездействие. Посочените нарушения са съществени нарушения на административно-производствените правила. Последните не могат да бъдат санирани в настоящото производство, а при спазването им административният орган би могъл да постанови административен акт с друго съдържание.

Процесният мълчалив отказ е постановен във връзка със заявление по  чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване право на преминаване през чужд имот, собственост на трето лице. Според чл. 192, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен между собствениците на поземлените имоти. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване се учредява със заповед на кмета на общината. Видно от хипотезата на приложимия закон, за да се учреди такова право на преминаване от кмета на общината, следва на първо място заявителят да удостовери, че е търсил, но не е постигнал съгласие със собственика на чуждия /служещия/ имот. Едва след като се установи, че не е постигнато съгласие между двамата собственици, може да се пристъпи към уреждане на въпроса с начините и средствата на административната принуда – учредяване на право на преминаване със заповед на кмета на общината.

Процесният мълчалив отказ не е съобразен и с целта на закона, а именно чрез учредяването на право на преминаване през чужд имот да се осигури възможност на собствениците да имат достъп и да ползват своите недвижими имоти, когато липсва друга техническа възможност и съгласие.

При това положение, съдът намира, че постановеният от кмета на община Р. мълчалив отказ е постановен при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с целта на закона.

от събраните доказателства безспорно се установят материално-правните предпоставки за издаването на заповед за осигуряване на достъп до имота на жалбоподателите – липса на съгласие на съседите и липса на какъвто и да е друг подходящ начин за достъп към процесния имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение, освен през съседния имот ****. За удължаване на тупика, според предложението на вещото лице, се изискват други процедури, волята на други административни органи, както правилно отбелязва и процесуалният представител на ответника, а също и на материални възможности, с които общината към момента може и да не разполага.

При условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне по молбата на оспорващото лице. Органът следва да проведе на пълното и надлежно производството, съгласно изискванията на АПК. Същият следва да укаже на собственика необходимостта от доказване на изискуемите предпоставки  чрез представяне на съответните доказателства за издаването на заповед за осигуряване на достъп до имота на жалбоподателя – липса на съгласие на съседите и липса на какъвто и да е друг подходящ начин за достъп към процесния имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение, освен през съответния съседен имот. Едва след това в зависимост от поведението на заявителя административният орган ще може да прецени наличието или липсата на материално-правните предпоставки за издаването на заповед за осигуряване на достъп. Ако се докаже наличието на такива кметът на общината следва да възложи провеждането на процедура за оценка по реда на чл. 210 от ЗУТ, след което да издаде заповед по  чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски – 10 лв. за държавна такса и 400 лв. за внесен депозит за експертиза.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав при Административен съд – Перник,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на С.Т.К. с ЕГН:**********  мълчаливия отказ по молба с вх. №АБ-94-00-2583/11.11.2020 г. на кмета на община Р., съдържаща искане за осигуряване достъп за собствения УПИ ****от квартал 60 по плана на гр. Р.  и издаване на заповед по  чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през чужд имот.

ВРЪЩА преписката на административния орган - кмета на община Р. за процедиране по молба с вх. №АБ-94-00-2583/11.11.2020 г. съгласно дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА община Р. да заплати на С.Т.К. с ЕГН:**********  сума в размер на 410 лева, представляваща сторени разноски в съдебното производство.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:/п/