Р Е Ш Е Н И Е №
260222
13.10.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав
На 14.09.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело №984 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на А. Ю. С., ЕГН **********, Б.А.С. , ЕГН **********,
И.А.С., ЕГН **********, лично и със
съгласието на законния си представител А. Ю. С. , Б.Ш.С. , ЕГН ********** , Е.Ю.К., ЕГН ********** , С.Ю.С.,
ЕГН **********,чрез пълномощника им адв.К.Т., против решение № 70/27.01.2020г. на РС
Асеновград,постановено по гр.д.№ 1390/2018г.,с което е разпределено реалното
ползване на
основание чл.32,ал.2 от ЗС на дворно място, съставляващо ПИ с кадастрален
идентификатор 00702.524.85 по КК на гр Асеновград, с площ от 401 кв. м.,
находящ се в гр Асеновград ул. „**** с трайно предназначение на територията
урбанизирана, нтп ниско застрояване, номер по предходен план 3210 кв. 290
парцел ХХІІ -3210, при граници и съседи: ПИ 00702.524.84, 00702.524.82, 00702.524.79,
00702.524.80, 00702.524.81, 00702.524.86,като: на А. Ю. С., Б.А.С., И.А.С., Б.Ш.С., Е.Ю.К. и С.Ю.С. се предоставя за ползване площта
между точките Г, В, Й, Д, Ж, З, Е, Г от 49,20 кв. м. , и между точките Ц, О, П,
У, Ф, Х, Ц с площ 21,40 кв. м. двете части с обща площ 70,6 кв. м. оцветени със
син цвят на скицата; на Б.Д.А., Х.Р.А., В.Р.Ж. се предоставя за ползване площта между точките
А, К, И, Н, М, Л, А от 26,62 кв. м.,
между точките С, Т, Ч, Ш, Щ, Ь, Ф, У, П,
Р, с площ 25,94кв. м. и между точките
Т, Я,
Ъ, Т с площ 9,32 кв. м. , трите части с обща площ 61,88 кв. м. и
оцветени на скицата с червен цвят; на М.И.С.
се предоставя площ за преминаване
с ширина от 1,00 м. от точките Г, Е и пунктира до сграда 3; за общо ползване се предоставя площта от 61
кв.м. между точките А, Б, В, Г, Е, З, Ж, С, Р, П, О, Н, И, К, А , оцветена
на скицата в жълт цвят, съгласно
допълнителното заключение на вещото лице Й. Г., прието в с. з. на
18.12.2019г ., а скицата към него,
приподписана от съда, да се счита
неразделна част от съдебното решение.
Жалбоподателите считат решението за
неправилно и искат неговата отмяна,като се постанови ново,с което да се уважи
предявения иск и се разпредели ползването на дворното място по вариант ІІ
от първоначалното заключение на вещото лице , като им се предостави за
ползване площта по скицата оцветена в
син цвят между точките ВГЖЗЕДАИКЛМНО и В.Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваематите
страни.
Жалбата е подадена от надлежна страна,която
имат правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.32,ал.2 от ЗС, предявен от А.
Ю. С., ЕГН **********, Б.А.С. , ЕГН **********, И.А.С., ЕГН **********, лично и със съгласието на законния си представител А.
Ю. С. , Б.Ш.С. , ЕГН ********** , Е.Ю.К.,
ЕГН ********** , С.Ю.С., ЕГН **********, против Б.Д.А. , ЕГН ********** , Х.Р.А. ЕГН********** , В.Р.Ж. ЕГН ********** и М.И.С. ЕГН **********.
От фактическа страна e безспорно между страните и
документално установено по делото, че ищците от една страна и ответниците Б.Д.А.
, Х.Р.А. , В.Р.Ж. , от друга, са съсобственици при равни права
на дворно
място, съставляващо ПИ с кадастрален идентификатор 00702.524.85 по КК на гр Асеновград, с площ
от 401 кв. м., находящ се в гр Асеновград ул. „****, като А. Ю. С., , Б.А.С. , И.А.С.,
са собственици на жилището, находящо се
на третия етаж от построената в дворното място триетажна жилищна сграда и представляващо СОС с идентификатор 00702.524.85.1.3.Ищците А.С., Б.С., Е.К. и С.С.
са собственици на жилището, находящо се на първия етаж от триетажната жилищна сграда представляваща СОС с идентификатор 00702.524.85.1.1, както и на построената в имота сграда с идентификатор 00702.524.85.3,
с площ от 57 кв.м.Ответникът Б. А. е
собственик на жилището, находящо се на втория етаж от триетажната жилищна
сграда с идентификатор 00702.524.85.1.2,
а заедно с Х.А. и В. Ж. са собственици на
построената в дъното на дворното място
жилищна сграда , с идентификатор 00702.524.85.2, с площ от 34 кв.м.,
както и на построения в дворното място гараж с идентификатор 00702.524.85.4., с
площ от 32 кв.м. Ответницата М.И.С. няма права върху дворното място, като е
съсобственик на сграда с идентификатор
00702.524.85.3.
Поискано е разпределение на ползването на дворното място,като в исковата
молба се твърди,че ползването на дворното място вече е разпределено,но в
момента се спори доколко то съответства на правата на страните.
По делото са изготвени две съдебно-технически експертизи-основна и допълнителна
от в.лице Г.,с които са
предлагат
три варианта за разпределение ползването на
дворното място,оформени в 3
скици – 2 скици по основното заключение и една
скица по допълнителното заключение.
Районният съд е приел,че при определяне за най-удачния за страните вариант
за разпределение ползването на дворното място следва да се отчете
обстоятелството,че разпределението е необходимо да бъде съобразно
действителното фактическо положение в имота,без да се налага промяната му. Намерил
е за най-целесъобразно разпределението на ползването на дворното място по
варианта от допълнителното заключение на
вещото лице Г. ,при което на
ответницата М.С. е предоставена площ за преминаване до съсобствената й
сграда с идентификатор 00702.524.85.3, оформени са и два самостоятелни дяла за
ползване от ищците и останалите
ответници , както и дял за общо ползване
, чрез който ще имат достъп до цялата фасада на построената в имота триетажна жилищна сграда , както и достъп до
останалите обекти на допълващото застрояване.
Във
въззивната си жалба ищците поддържат, че
разпределението следва да се извърши по вариант втори на първоначалното заключение
на вещото лице, тъй като в предоставената
им за ползване площ между точки
Ц,О,П,У,Ф,Х, има изградена от ответниците
постройка, която ще препятства реализиране на правото им да ползват
дворното място.Съдът намира този довод за неоснователен, като от събраните по
делото доказателства и обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание се
установява, че действително в тази част на дворното място има изграден навес, а
не масивна постройка , както твърдят
ищците.В случая този навес не е
самостоятелен обект на вещни права , а подобрение в съсобствено дворно място и доколкото не е установено да е построена от някоя от страните, то няма
да ограничи правото на ищците да ползват дворното място.
Настоящата инстанция споделя извода,до който е стигнал и районния съд,че ползването на дворното място следва да бъде разпределено по варианта от
допълнителното заключение на вещото лице Г. , което е съобразено с фактическото положение към момента на
предявяване на иска и осигурява достъп на страните до фасадата на
триетажната жилищна сграда на основното застрояване, в която имат самостоятелни
обекти на правото на собственост.При избор
на вариант за разпределение на ползването следва да се отчете характера на дворното място, което с оглед
застрояването му е предназначено да обслужва съществуващите в него
самостоятелни сгради и необходимостта всяка от страните да има достъп до цялата
фасада на собствените им сгради, необходим за поддържането им, в който смисъл е решение №200 от 21.10.2013г. по гр.д.№2254/2013г. на
ВКС , трето гр.отд.. Поддържаният от ищците, тук жалбоподатели вариант ІІ от първоначалното заключение на вещото лице,
както и предложения за разпределение вариант І със същото заключение от вещото
лице , не са съобразени с предназначението на дворното
място и не осигуряват такава възможност, тъй като на ответната страна не е осигурен достъп
до фасадата на триетажната жилищна сграда на основното
застрояване, в която има самостоятелен обект на правото на собственост. Ето защо най-съответстващ
на правата на страните в съсобствеността и даващ възможност за обслужване на
собствените им сгради, и достъп до същите е варианта от допълнителното заключение на вещото лице Г., по който следва да се разпредели ползването на дворното място.
Предвид гореизложеното доколкото
крайният извод на настоящата съдебна инстанция съвпада с извода, до който е
достигнал първоинстанционният съд, то следва обжалваният съдебен акт да се
потвърди като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция
жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия Б.А. направените във въззивното производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №70/27.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 1390/2018г. по описа на РС-Асеновград, IV гр. състав.
ОСЪЖДА А. Ю. С., ЕГН **********, Б.А.С.
, ЕГН **********, И.А.С., ЕГН **********, лично и със съгласието на законния си
представител А. Ю.С. , Б.Ш.С. , ЕГН ********** , Е.Ю.К.,
ЕГН ********** , С.Ю.С., ЕГН **********, да заплатят на Б.Д.А. , ЕГН **********,
сумата от 500 лева- разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./