Мотиви
към присъда № 260015/29.04.2022 го
по НЧХД № 4475 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна, 45
наказателен състав
Делото
е образувано по първоначална тъжба от Ж.И. с ЕГН ***********, с която е
повдигнато обвинение срещу :
1. К.В.М., ЕГН **********,***, лично и
като Управител на ЕС на сграда с административен адрес в гр. Варна ул. "***"
***; 2.Г. ЕГН **********, Изпълнителен директор на ДП БСТ гр. София, ул.
"Хайдушко изворче" № 28;3.П.Т.И. с ЕГН **********, Директор на Североизточна
регионална дирекция на ДП БСТ с адрес гр. Варна, бул. "Мария Луиза" №
30; 4.Й.З.П. - К. с ЕГН **********,***;5.Г.Х.О. с ЕГН *********** с постоянен
адрес *** и 6.адвокат М.К. ***, с адрес на кантората - гр. Варна, ул.
"Драган Цанков" № 20, ап. 2, ет. 1 за престъпление от частен
характер, наказуемо по чл. 148, ал. 2,
предл. второ във вр. с ал. 1, т. 2, предл. второ, във вр. с чл. 147, ал. 1,
предл. първо и второ от НК.
По
разпореждане на съда , тъжителката е конкретизирала първоначалната си тъжба с две уточняващи молби вх. №№27278/18.02.2021
го и 280166/25.05.2021 го.
В съдебно
заседание на 17.05.2021 го тъжителката е
оттеглила тъжбата си по отношение на К.В.М., Г., П.Т.И., Й.З.П.-К.и Г.Х.О. и с
протоколно определение от 05.07.2021 го съдът е прекратил на осн.чл.289,
ал.1,във вр. с чл.24,ал.5,т.4 от НПК производството по отношение на подсъдимите
К.В.М., Г., П.Т.И., Й.З.П.-К.и Г.Х.О., като частното обвинение, което
тъжителката е продължила да поддържа е срещу М.К. с ЕГН ********** за извършено престъпление от
частен характер , наказуемо по чл. 148,ал.2, предл.2, във вр. с ал.1,
т.2,предл.2, във вр. с чл.147,ал.1,предл.1 и 2 от НК.
В съдебно заседание тъжителката
прави изменение и на първоначално предявения граждански иск, като предявява
такъв срещу подс. в размер на 5000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Гражданският
иск предявен от частния тъжител е бил приет за съвместно разглеждане.
В хода на съдебните прения, тъжителката намира, че делото
не е изяснено от фактическа и правна страна, предвид предмета на доказване,
който е очертала в тъжбата и двете уточняващи молби. Според нея, за да бъде
изяснено делото, следва в кориците му да има официални документи, които да
удостоверяват или опровергават клеветите, а това в настоящето производство не
се постигнало. Според тъжителката подсъдимата която е юрист, вписан в
Адвокатска колегия е следвало да бъде запозната със съответните законови и
конституционни норми и да се прилагат съобразно тяхното значение. Когато
адвокатът разпространява определени твърдения за другиго, ако имат позорящ
характер, преди да ги напише пред съда, следва да се убеди в тяхната истинност.
В противен случай възниква наказателна отговорност за клевета, тъй като правото
на свободно изразяване и разпространяване на информация не може да бъде
обезпечено за сметка нарушаване правата на друго лице. Упражняването на едно
право не би могло да се гарантира чрез накърняване на друго право.
Според
тъжителката не следва да се отдава приоритет на правото на свободно изразяване
на мнение и разпространяване на юридически факти от действителността от
адвокат, за сметка на правото на закрила срещу накърняване доброто име на
личността в обществото. Такъв подход от юрист тя счита за незаконосъобразен.
Според тъжителката в случая подсъдимата,
без да извърши задълбочена проверка, се е доверила на свои източници и е
изнесла информация, касаеща доброто и име, основано на предположения и логически
умозаключения, а не като юрист, а не както е вменено според Закона за
адвокатурата и Закона за адвокатската етика.
Според
тъжителката за съставомерността на деянието клевета е от значение това, че
подсъдимата не се е убедила в достоверността на получената информация, дали е
относима за сградата предмет на Акт 16/1987 г., който е приложен в
уточнителната молба от 18.02.2021 г., като доказателство 4, където в този Акт
16 подсъдимата много добре знае и е убедена, че на 1 стр. пише „групов строеж
на И. и Д.И., Ж. и М. Ж.. На стр.2 от този Акт 16 е вписано Разрешение за
строеж № 129/07.10.1973 г., а в самото разрешение е вписано съобразно одобрени
проекти от 27.07.1983 г., които съдът отказал да приеме.
Тъжителката
заявява, че се чувства оклеветена за „самостоятелен обект тото пункт“, не за
хоби стая, който е предмет на Акт 16, стр.3 от протокола, в който изрично е
записано, че тото пунктът е обект на този групов строеж.
Според
тъжителката , подс. , в качеството и на адвокат е била запозната със
строителното досие на тази пететажна жилищна сграда и е трябвало да стигне до
правни изводи въз основа на осъществени юридически факти през годините, а
именно, че в тази сграда БСТ няма собственост. Тъжителката акцентира върху
Определение № 12592/27.09.2019 г. на Районен съд Варна по гр. № 9333/2019 г., потвърдено с Определение №
3239/08.11.2019 г. на Окръжен съд Варна по ВЧНД № 2015/2019 г., потвърдено с
Определение № 110/06.07.2020 г. на ВКС по частно гр. №1531/2020 г., като посочва, че шестима съдии
са приели за безспорно установено, че делата от 1992 и 1995 г. са се водили за
право на собственост, съгласно договор и Нотариален акт ***3/1975 г., което
право на родителите и било съдебно отречено с решенията по гр. № 1654/1995 г.на Районен съд Варна.
Според
тъжителката подс. , в качеството и на адвокат е била запозната с тези влезли в
сила съдебни актове и е следвало да приеме силата на присъдено нещо, че гр. №1654/1995 г. на Районен съд Варна се е водило
за имот по Нотариален акт №73/1975 г. и да си зададе въпроса защо решенията са
постановени за пл. № 6.
Тъжителката заявява, че не е осъществила
незакони посегателства и не е заграбвала имот, защото е наследник на този имот
и няма как правото по наследство да бъде заграбено.Заявява, че не е вярно това,
че незаконно е променила идентичност на имота, тъй като по всички дела, по
които е била страна подс. , в качеството и на адвокат, вещите лица са дали заключения,
че към настоящия момент партерният етаж и двата самостоятелни обекта са в
състоянието както е по архитектурния проект от 1983 г.. Според тъжителката когато
подс. , в качеството и на адвокат е влязла в този казус, е трябвало да се убеди
в истинността на всички документи и информация, с които е разполагала. Намира,
че тя не е извършила задълбочена проверка, каквато е следвало като адвокат да
извърши. Според тъжителката подсъдимата трябвало като юрист да знае, че сила на
присъдено нещо по съдебно решение № 1654/1995 г. на РС Варна и по въззивно гр.
дело ***30 на Окръжен съд Варна, които са за имот пл. № 6, не следва да се
разпростира върху друго право на собственост в имот пл. ***, установен от друг правопораждащ юридически факт. Според тъжителката не
следвало подс. да прави „три в едно“ на сгради, разположени в различни имоти,
да потулва обективната истина като в инкриминираната молба ме клевети. Относно
злоупотребата с право, счита, че носителят на едно субективно право е свободен
да прецени дали и кога да го упражни – нейното право като наследник.
Упражняването на това право по начало е правомерно, но не се изключва и
възможност за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права
и законни интереси на други – чл.57 ал.2 от Конституцията на Република
България. Но също и когато е в противоречие с интересите на обществото – чл.8
ал.2 от ЗЗ Според тъжителката едно съдебно решение по чл.108 и чл.109 от Закона
за собствеността не следва да доведе до изменение на частната собственост на
гражданин на основание Акт 16 от 1987
г. в частна държавна собственост. Според тъжителката противоправно
поведение е налице, когато клеветническите твърдения са отправени и целта на
настоящото производство е тези обстоятелства да бъдат проверени. Подсъдимата е
знаела, че са неверни и независимо от това подава тази молба, за да навреди на
мен и да накърни обществени и лични интереси, каквито имам като наследник.
Тъжителката
намира, че е клевета, твърдението, че
злоупотребява с право. Това, че подава искови молби за защита на наследственото
си материално право според нея не се явява злоупотреба с право. Тъжителката е
категорична, че твърденията и за клевета в тъжбата и уточняващите молби категорично
не касаят хоби стаята, а тото пункта по одобрен архитектурен проект от 1983 г. И в тази връзка твърди, че няма в сила
влязло в законна сила съдебно решение, което
да зачете за тото пункта. Според нея след като няма такова решение по
чл.108 за тото пункта, се доказва престъплението клевета.
Подсъдимата , редовно призована се явява
лично в съдебно заседание. В хода на производството дава обяснения, в които оспорва
наличието на осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.
148, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, предл.1 и 2 от НК. И в обясненията си и в последната си дума излага тезата, че изложените
факти и обстоятелства, правни доводи и мнения в исковата молба и в последващата
молба от 24.08.2020 г. по гр. № 6616/19
г. по описа на Районен съд Варна, като адвокат е изразила с цел да защити
интересите на доверители си и ищците, а не за да оклевети частния тъжител . Според подсъдимата в съзнанието и не са се
съдържали представи за позорен характер на разгласяваните обстоятелства. Счита,
че тъжителката е изразила своя субективен прочит и оценъчни съждения,
собствените си възприятия и тълкуване на инкриминираните слова. Намира, че
тъжителката формално и буквално интерпретира своето разбиране в опитите си за
квалифициране на съставите на чл.216 ал.1 от НК, чл. 323 ал.1 от НК, чл.143
ал.2 от НК и чл.269 ал.1 от НК. Според подсъдимата изразите, „незаконни
посегателства, заграбване на имота, незаконно променена идентичност на
имота" са правни термини относими към фактическите състави на негаторния и ревандикационен
искове, както са използвани смислово и като цитати в посочените по-горе съдебни
актове.
Според подсъдимата използваните в
молбата от 24.08.2020 г. изрази: незаконни посегателства, заграбване на имота,
незаконно променена идентичност на имота, изисква създаването на нови
доказателства от техническите служби при Община Варна и районните кметства,
злоупотреба с право, спекулира, са изведени от тъжителката извън правния им
контекст, в който са използвани от нея като процесуален представител на ищците.
Подсъдимата счита, че в качеството си на адвокат е упражнила правата си,
гарантирани и от Конституцията на Р България и Закона за адвокатурата да изрази
мнението си в хода на съдебните спорове с цел защита правата на ищците. По този
начин е реализирала техните права и не е осъществила нито от обективна, нито от
субективна страна състава на престъплението клевета, поради което счита, че
тъжбата е неоснователна и моли да бъда оправдана.
По отношение на предявения граждански
иск счита, че следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съдът,
след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна
следното:
К.В.М., ЕГН **********,
в качеството й на управител на етажната собственост на сграда с административен
адрес в град Варна, ул. „***" №7 , упълномощена с взето решение по т.2 и
т.3 от Протокол на ОС ЕС от 24.04.2019 го от собствениците на самостоятелни
обекти в сграда на ЕС:
Държавно предприятие „БЪЛГАРСКИ
СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София - 1618, ул. „Хайдушко изворче" №28, представлявано от
Изпълнителният директор Г., чрез Североизточна регионална дирекция - с адрес -
гр. Варна, бул.„Мария Луиза" № 30, представлявано от Директора П.Т.И., Й.З.П.
- К., ЕГН **********,***, К.В.М. с ЕГН ********** *** и К.А.К., ЕГН **********,***, да ги
представлява в качеството им на етажни собственици пред съдилищата на Р
България и за сключване на договори от тяхно име с адвокати за процесуално
представителство и зашита по споровете.
На 25.04.2019
г. адв. М. е упълномощена от управителя
на ЕС К.М., в горното й качество, да представлява собствениците на самостоятелни обекти в
сградата на ЕС с административен адрес в град Варна, ул. „***" ***, като
завежда и води делата им до окончателното им свършване във всички инстанции и
т.н.
На същата дата - 25.04.2019 г. по
пощата адв. М. подава подписвайки в
качеството й на процесуален представител на ЕС исковата молба с вх.№
31442/02.05.2019 г. , по която е образувано гражданско дело № 6616/2019 г. по
описа на ВРС - 34 с-в по предявен от К.В.М., ДП „Български спортен
тотализатор“, Й.З.П.-К., К.А.К. срещу Ж.И. и М. И.ов Ж. иск с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
хоби стая, наховяща се на партерен етаж в жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „***“, ***, посочена на скица по
архитектурен проект с червени очертания, с площ от 36.10 кв.м. по КНА № 171,
том ХLV, вх. рег. № 15920, дело № 9690/18.07.2011г. на АВ, при граници: общ
вход и общо стълбище, ПИ № 1754, вътрешен двор, ПИ № 1750, отгоре – жилище, от
долу – ПРУ.
На 15.06.2020 г. / погрешно изписано в тъжбата като 15.05.2020 го/ по гр. № 6616/2019г. по описа на ВРС, 34
състав, тъжителката в качеството си на ответник, подала молба вх. № 37147/20 го
с правно основание чл. 129, ал.4 и чл.
130 ГПК, вр. чл.17, ал.1 ГПК, вр. чл. 2; чл. 3; чл. 4; чл. 5, ал. 1; чл. 8; чл.
12, ал. 1 от ЗСВ, вр. чл. 5; чл. 7, ал. 1; л. 9; чл. 10, ал. 1; чл. 12 от ГПК.
В отговор на дадената и възможност от съда в съдебно заседание на
17.08.2020 го да изрази становище по представените в съдебно заседание писмени
доказателства е депозирана молба с вх. № 262215/24.08.2020 го от подс.,
в качеството и на пълномощник на посочените по-горе етажни собственици.
В процесната
молба според тъжителката тя и починалите и родители, чиито наследник е, били
злепоставени и опетнени, както и са били приписани на нея и починалите и
родители престъпления, а именно :” че фамилията И.извършва незаконни
посегателства – събаряне на междинни стени и заграбване на имота на БСТ и
образували сме нов имот, незаконно променили сме идентичността на имота на
БСТ”.
„Клеветят ме, че злоупотребявам с право, че
изисквам от общински органи създаването на нови доказателства, че
спекулирам."
„Пред гражданския съд ме клеветят за неверни
обстоятелства и неверни факти, които не са се осъществили; че наследствения ми
имот бил собственост на ДП БСТ; умишлено прикриват идентификацията на имота по
кадастрален план по влезлите в сила съдебни решения, както и прикриват с кой
имот е идентичен по КП от 2003г.;"
„И клеветят ме пред гражданския съд, че ние
сме твърдели, респ. и аз съм твърдяла, че част от новопостроената сграда по
издадено разрешение за строеж № 129/ 07.10.19ВЗг. за имот пл. ***, която е
предмет на Протокол на приемателна комисия (обр.
Акт/16) от 26.08.1987г., била посочена в съдебните решения като имот пл. №
6."
„Клеветят ме, че съм знаела, че налице са
доказателства за допусната техническа грешка при описанието на имота, но
изрично се доказвало от представени нотариални актове, че ставало въпрос за
един и същ имот, т.е. това било така и през 2020г. по делото, а пък де факто
имотите и по двата нот. акта не съществуват - погинал
е имота още през октомври 1983г., този на родителите ми по нот.акт
***5/1975г., а пък по НА № 18/1978г. нито имота, нито обекта са съществували
нито на място, нито по кадастрален план."
„Клеветническо е и твърдението, че
имало промяна на обозначението на планоснимачните номера следствие
административното водене на имотите през годините от съответните органи, без за
това твърдение да е представено писмено доказателство."
„Клеветят ме пред съда с твърдението си, че
собствеността на Държавно предприятие е била безспорно установена по съден ред
за имота предмет на Протокол на приемателна комисия (обр.
Акт/16) от 26.08.1987г., който е пететажна сграда в имот пл. ***. Такова
съдебно решение в правния мир не съществува."
„Продължават да ме клеветят пред съда с
твърдението, че правото по нот. акт ***3/ 1975г. било
съдебно отречено."
„Всички лица посочени в настоящата умишлено
ползват и документ с невярно съдържание - схема № 15«573588/14.08.2018г., лист
16 от делото, в която невярно е вписано, че хоби стаята с площ от 36.10 кв. м. е
прилежаща част към апартамент 1."
В
двете уточняващи молби вх. № 2727782/18.02.2021 го и вх. № 280166/25.03.2021 го
, тъжителката уточнява, че разпространените за нея и починалите и родители
позорящи обстоятелства и приписани престъпления
са възприети и се отнасят единствено и само за притежаваната жилищна
сграда изградена в имот пл.№7 в кв.60/ идентичен с ПИ № 1756/, 8-ми п.р. на
гр.Варна на административен адрес ул.*** ***.
Според
тъжителката с оклеветяването и се засяга доброто име и репутацията и като
наследник. Фактическите твърдения, позорящите и неистински твърдения според
тъжителката се отнасят до нея, като името и било изрично упоменато, както и към
починалите и родители – И. и Дафинка, чиито наследник била.
Тъжителката
приема, че е оклеветена и пред правораздавателен орган са написани неистини,
тъй като съгласно съдебната практика в РБългария
идентификацията на един имот се прави по кадастрални планове и надлежно
издадени строителни документи, е не само по административни адреси, както и че
съгласно Конституцията на РБългария и ГПК всеки, на
който са му засегнати права и интереси може да ги защити по исков ред в съда,
както и че няма ограничения за предявяване на искове за нищожност на документи
и съдебни решения, искове за собственост, след като няма нито една допусната и
разгледана искова молба и няма такива решения на граждански съд вече над 20
години.
Според
тъжителката подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства и и е приписала престъпления по чл.216 ал.1
от НК, чл.323 ал.1 от НК, чл.143 ал.2 от НК, чл.269 ал.1 от НК, с изразите:
"Повече
от 25 години Ж.И. не желае да приеме и зачете нито един съдебен акт /които са
многобройни/, постановени от съдилищата на РБ -районни, окръжни и върховни, във
връзка със собствеността на ДП „БСТ'' на магазин с площ от 22.41 кв.м., със
сервизни помещения, находящ се в сградата на ул.“***“ *** в гр. Варна. Същата
не само обжалва актовете на съдилищата по три пъти, предявява искове за обявяването
на постановените решения за нищожни, също най-малко по три пъти. Освен това
същата предявява искове на различни правни основания. Това поведение на ищцата
може да се окачестви като злоупотреба с право, тъй като същата обикновено при
предявяване на исковете си представя избирателно част от съществуващите
доказателства. Не представя влезлите в сила и ползващи се със СПН съдебни
решения, от значение за спора и задължителни за нея, предвид интереса си към
конкретния момент ".
"Същата представя неотносими по
спора доказателства, изисква създаването на нови доказателства, с оглед
интереса си, най-често от техническите служби при община Варна и районните
кметства, като спекулира с допуснатите при издаването на скици, технически
грешки на изписаните планоснимачни номера или извършените промени в плановете и
кадастрални карти на гр. Варна, с единствена цел да се пререши спора за горния
имот собственост на ДП „ БСТ" ".
"С нотариален акт от 1978г. № 18,
том 10, дело № 3855/1978г., Български спортен тотализатор се легитимира като
собственик на описания имот по силата на извършена покупко-продажба на недвижим
имот и последващия договор за строителство и групов строеж, последвани от
Договор за доброволна делба от 15.02.1989г. на извършеното нова строителство. "
"През 1978г. съделителите
на новоизградената сграда на ул. "*** " №7 в гр. Варна - фамилия И.: И. и Д.И., М. И.ов /син/ и Ж.
/дъщеря/ завеждат иск за собственост /чл. 108 от Закона за собствеността/срещу
БСТ, относно имота с площ от 22.41 кв.м., притежаван от последния на законно
правно основание. Този иск е уважен от първо - и второинстанционните съдилища и
понеже решение на второинстанционните съдилища се ползва с изпълнителна сила,
въпреки че е обжалваемо и че по спорния въпрос не се
е формирала сила на присъдено нещо, БСТ, изпълнявайки разпореждането на съда,
предава доброволно имота на 11.08.199З г. "
"Фамилия И.отказва да върне
доброволно собствения на БСТ имот и това на свой ред е основание срещу тях да
бъде образувано съдебно производство - иск за установяване на собствеността на
БСТ /чл. 108 от Закона за собствеността/. По този спор има постановено съдено
решени - гр. № 1654/1995 г. на Варненски районен съд, потвърдено от Варненски
окръжен съд и влязло в сила на 03.07.1997г. "
„ Това е причина съдия изпълнителят да
въведе БСТ в собствения му имот - този, който е получил като реално обособен
обект по Договора за делба от 1989г. и по отношения на който има влязло в сила
съдебно решение на Върховния съд на Р България, че е собственост на БСТ, както
и на ВРС по гр. 1654/1995г. "
"С решение на Варненски Окръжен
съд /гр. 730/2000 г/, потвърдено с решение на Върховен касационен съд /гр.
1751/2001 г./ и влязло в сила, фамилия И.е осъдена да възстанови имота,
собственост на БСТ в състоянието му отпреди незаконните посегателства. "
"… имота с площ от 22.41 кв.м. в
гр.Варна, ул. „ *** " III 7- част от
новопостроената сграда, посочена в
съдебното решение като находящ се в имот планоснимачен № 6, се намира в имот
планоснимачен ***. Съдът е оставил молбата без уважение /решение № 427 от
31.12.2003г. по гр.№ 642/2003г./, тъй като това обстоятелство не променя
изводите на съда по отношение установената идентичност на дворното място, в
което се намира сградата с помещението, обекта, собственост на БСТ. Налице са
доказателства за допусната техническа грешка при описанието на имота, но
изрично се доказва с представените по делото нотариални актове ***3 по 9279 от 1975 г. и № 18, 38 от 1978 г., че става въпрос за един и същ имот.
Промените в обозначението на планоснимачните номера са следствие и от
административното водене на имотите през годините от съответните органи. "
"Постановявайки решението по гр.
№ 1654/95г. съдът е признал по един непререшим, с оглед влизането в сила на
решението начин, правото на собственост на БСТ върху имота, предмет на
спора."
"Ето защо считам, че предявената
от страна на молителката-жалбоподател претенция като наследник на И. и Д.И.,
легитимирайки се за собственик по силата на издадения в полза на
наследодателите й констативен нотариален акт № 171/ 18.07.2011 г.,представлява
пореден и недопустим опит да се заобиколи реда на чл. 299 от ГПК/2007г./ и да
се иска произнасяне по въпрос, преклудиран вече от силата на присъдено нещо.
Както вече беше посочено, нотариалният акт, който е от категорията на
констативните, не оформя правна сделка, с която се пораждат, изменят или
прекратяват права и задължения, а само констатира съществуващи такива. Не
представлява и нов факт, непреклудиран от силата на присъдено нещо, тъй като в
същото това производство Нотариусът е направил извод за съществуването на едно
право въз основа на писмени документи - договор, инкорпориран в нотариален акт ***3/1975г.,
което е съдебно отречено ", както и че изградената от нас пететажна жилищна сграда, се намира в имот пл. № 6, а
само част от нея в пл. *** "Междувременно фамилия И.е извършила в имота на
БСТ незаконни посегателства - събаряне на междинни стени и заграбване на имота,
който е приобщен към техния съседен, представляващ така нареченото "хоби
". Така се образува имот, различен от този, който в решенията на съда е
посочен за собственост на БСТ."
"Незаконно променената
идентичност на имота с площ от 22.41 кв.м. в гр. Варна, ул. „***" ***, е
основание за воденето от БСТ дело срещу фамилия И.за нарушено владения и
възстановяване на имота от преди незаконни посегателства върху него. "
Продължаваното ползването на документи
с невярно съдържание относими за обекти в пететажната жилищна сграда приета и
въведена с Протокол на приемателна комисия от 26.08.1987г. /доказ.
4/;
" С нотариален акт -№110, том 3,
дело 401/2006 година на нотариус Е.Д.и № 10, том 34, дело № 8143 от 2006г
година на Служба по вписвания към Агенция по вписванията, по отношение на
магазин с площ от 22.41 кв.м. /със сервизни помещения/, заедно с 0.0588%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в
приземния - партерния етаж на сградата построена в гр. Варна, ***/УПИ1756 по
новия кадастрален план влязъл в сила със заповед № 300-4-47/01.10.2003 г. на
Кмета на община Варна, в кв. 60 на 8-ми микрорайон по плана на гр. Варна/, при
граници : ул. ***, калкан, стълбищна клетка с проход - вход към нея и граници
на поземления имот: ул. ***, имоти №№ 1750, 1753 и 1754, е констатирано
установеното с влязло в сила съдебно решение ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ на БСТ върху
имота. "
"Собствеността на Държавно
предприятие "БСТ" е била безспорно установена по съдебен ред,
вследствие на успешно проведеното срещу фамилия И.производства по реда на чл.
108 от ЗС. Констативният нотариален акт е бил издаден след влизане в сила на
решението по ревандикационния иск и видно от
приложната част на акта, въз основа на него. С нотариален акт - №110, том 3,
дело 401/2006 година на нотариус Е.Д.и № 10, том 34, дело № 8143 от 2006г
година на Служба по вписвания към Агенция по вписванията, нотариусът само е
констатирал установеното с влязло в сила съдебно решение ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
на БСТ върху имота. "
"Нотариалният акт, който е от
категорията на констативните, не оформя правна сделка, с която се пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения, а само констатира съществуващи
такива“ .
Тъжителката
намира, че кумулативно са налице трите критерия за съставомерността на
престъплението клевета.Първият от тях е, че до знанието на трети лица са
доведени обстоятелства, като твърдения за съществуването на определени факти.
Втория критерий, който е налице е, че обстоятелствата са позорни за честта на
частния тъжител.Те са позорящи, тъй като петнят честта и доброто и име, недостойни
от гледна точки на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната
негативна оценка на обществото.Третия критерий според тъжителката също е
налице, тъй като разгласените обстоятелства са неистински.
Според
тъжителката в посочените по-горе изрази се съдържа достатъчно конкретни факти
за деяния, които са престъпления по смисъла на НК, престъпления –увреждане,
обсебване на имущество, както и други противозаконни действия срещу длъжностни
лица от техническите служби на Община Варна и районните кметства.Тези
престъпления според тъжителката покриват
съставите на чл.216,ал.1 от НК, чл.323,ал.1 от НК, чл.143,ал.2 от НК,
чл.269,ал.1 от НК и др., които според нея следва да се установят от съда, тъй
като той имал правомощията и възможността и му е дадено правото да ги
квалифицира в точност по НК, а не тя, и да ангажира наказателната отговорност.
В хода на съдебното следствие подсъдимата дава обяснения, в които
посочва, че казаното от нея не съставлява клевета, а в инкриминираните
с тъжбата изрази /доколкото са индивидуализирани и ясни/, не се съдържа
твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства. Счита
се, че тъжителката е инкриминирала с
тъжбата своя субективен прочит на изразените от лицето оценъчни съждения,
собственото си възприятие и тълкуване на инкриминираните слова. На следващо
място твърди, че изложеното за инкриминираните изрази е интерпретация на
тъжителката на правни факти и доводи, изложени от процесуалния представител на
ищците в исковата молба, изложения и оспорвания в сз.
и молбата от 24.08,2020 г„ всички по гр. № 6616/2020 г., по което собствениците
от ЕС са упражнили защита на правата си по съдебен ред относно собствеността на
обща за етажната собственост част спрямо ответниците /в т.ч. тъжителката/,
осъществена през собствените твърдения и доводи на ответницата Ж. по гр.дело, като осъществената по този начин
интерпретация е направила почти изцяло сочените изрази неразбираеми, защото
същите са изцяло в представите на тъжителя, според неговото разбиране за
правата му, извън обективно съществуващите съдебни решения по споровете с
Държавно предприятие „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР", съответно
установеното по настоящия висящ граждански спор за т нар. „хоби-стая" като
обща част. Тази интерпретация е резултат от мисловните процеси и анализ на
фактите, които тъжителката е извела през собствените си правни твърдения и
доводи.
Според
подсъдимата, дори неверни, те не могат да бъдат средство за осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението клевета и не са елемент от неговия
състав. Подсъдимата намира и, че изразите,
„незаконни посегателства, заграбване на имота, незаконно променена идентичност
на имота" са правни термини относими към фактическите състави на негаторния и ревандикационен
искове, както са използвани смислово и като цитати в посочените по-горе съдебни
актове, както и че са изведени от тъжителката извън правния контекст, в който
са използвани от нея като процесуален представител на ищците. Твърди, че с
подаването на исковата молба и др. молби и становища по гр. № 6616/2019 г. -
ВРС в качеството и на процесуален представител на ищците не е целяла
злепоставяне на тъжителя пред съда, доколкото ищците са взели решение по този
начин да осъществят законноустановеното им право на
защита на собствените си права и интереси. Твърди, че в настоящият случай,
излагайки фактологията в изложението си в исковата молба и др. молби и
становища по гр. № 6616/2019 г. - ВРС в качеството си на процесуален
представител на ищците е изразила правно мнение с цел да защити интересите на
представляваните от нея ищци, а не да оклевети частния тъжител.
Според подсъдимата изложените факти по
гр.№ 6616/2019 г. по описа на ВРС -исковата молба и др. молби и становища са
абсолютно верни и същите безспорно се установяват от приобщените по делото съдебни
актове и титули за собственост на ДП „Български спортен тотализатор",
съответно за липсата на такива на Ж. И. и М. И.Ж. /в това число в качеството им на
наследници на Д.В. И. и И. Ж. И.ов/.
Съдът, имайки предвид, че освен средство за защита обясненията на подсъдимата
съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с
оглед останалия събран доказателствен материал ги приема като достоверни и съотносими с останалите писмени доказателства.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва въз основа на обясненията на подс. и от приложените по
делото писмени доказателства: Писмени
доказателства, приложени към отговор на тъжба вх. № 285365/28.04.2021 г. от К.М.,
Й.З.К., чрез адв. , както следва : Решение от 06.01.1993 го на ВРС, по гр. дело
№ 2126/1992 го, Решение № 436/02.08.1994 го на ВС на РБ по дело № 1034/1993 го,Решение
№ 20/09.04.1996 го по гр.дело ***80/1995 го на
ВС, Определение № 213/25.11.2010 го на ВКС,Определение № 145/15.04.2011
го на ВКС,Решение от 31.01.2019 го на ВОС, Определение № 511/16.12.2019 го на
ВКС, Решение № 20241189/02.11.2020 го на СРС,както и НА ***3, том Х,нот. дело № 9279/75 го, нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот чрез Общински народен съвет по ЗСГ № 18, том Х, дело № 3855/78
г., договор за групов строеж от 22.04.1984 го, договор за доброволна делба от
15.02.1989 г., Решение от 10.01.1997 го по гр. дело № 1654/1995 г. на РС Варна,
Решение от 03.07.1997 го по гр. дело № 580/1997 го на ВОС,Решение от
14.10.2002 го по гр. дело № 5435/2002 го
на СРС,Решение от 10.01.2007 го по гр. дело № 2564/2005 го на СГС, Решение от
20.10.2000 г. по гр. дело ***30/2000 г. на ВОС, Решение № 427/31.12.2003 г. на ВКС по гр. дело №
642/2003 го, Решение от 18.06.2010 го по
гр. дело № 24812/2008 г. на СРС, Решение № 1961/28.12.2017 г. по гр. дело ***30/2000
г. на ВОС, по гр. дело № 1751/2001 г. на ВКС и по гр. дело № 642/2003 г. на
ВКС; Определение № 377/09.07.2019 г. по гр. дело № 2354/2018 г. на ВКС, Решение
№ 138/12.01.2007 г. по гр. дело № 3454/2004 г. на ВРС, Решение № 428/07.04.2011
г. по гр. дело № 2142/2007 г. на ВОС,Определение № 24/16.01.2014 го по гр. дело
№ 127/2014 г. на ВКС, нотариален акт ***,т.I,рег.
№ 830, дело № 50/21.02.2000 г. и нотариален акт № 25,т. I, рег. № 8163, дело №
807/2001 г., нотариален акт № 185, т.III,рег. № 3425, дело № 482/2004
г.,Определение № 225/05.05.2000 г. по дело № 88/2000
г. на ВКС,Определение № 274/19.07.2007 г. по ч.гр. дело № 958/2007 г. на
ВКС,Определение от 29.12.2008 г. по гр. дело № 2320/2008 г. на ВОС,Определение
№ 146/10.04.2009 г. по ч.гр. дело № 135/2009 г. на ВАС,Определение №
536/24.09.2009 г. по гр. дело № 459/2009 г. на ВКС,Определение № 378/01.02.2010
г. по в.ч. № 2476/2009 г. на ВОС,Определение от 21.04.2010 г. по гр. дело №
5562/2010 г. на ВРС, Определение от
03.08.2010 г. по гр. дело № 1566/2010 г.
на ВОС, Решение № 2107/11.06.2010 г. по
гр. дело ***611/2009 г. на ВРС, Решение № 4215/03.11.2011 г. по гр. дело №
2731/2010 г. на ВРС, Определение от
26.01.2012 г. по гр. дело № 255/2012 г. на ВОС, Определение от 28.11.2013 г. по
гр. дело № 12450/2013 г. на ВРС, Определение № 8798/22.07.20115 г. по гр. дело
№ 12450/2013 г. на ВРС,Определение от
09.07.2018 г. по гр. дело № 5329/2018 г. на ВРС, Определение № 12592/27.09.2019
г. по гр. дело № 9333/2019 г. на ВРС,Определение по гр. дело № 2015/2019 г. на
ВОС,Определение № 3487/02.03.2020 г. по гр.
дело № 16837/2019 г. на ВРС,Определение по гр. дело № 1041/2020 г. на
ВОС,Определение от 21.01.2021 г. по гр. дело № 11697/2020 г. на ВРС,
Определение № 1335/13.04.2021 г. по
ч.гр. дело № 576/2021 г. на ВОС, Решение
№ 1416/07.04.2017 го по гр. дело № 3421/2004 г. на ВРС, Решение от 23.10.2018
г. по в. гр. дело № 1332/2017 г. на ВОС, НА № 150, т.XXXIV,вх. Рег. № 11225,
дело № 8143/16.05.2006 г., Акт за частна държавна собственост на Областен
управител на област Варна, вписан с акт
№ 192,т.LIII, дело № 11680, дв.вх.рег. №
19299/30.07.2019 г., НА за
собственост № 171,т.XLV, вх.рег. №
15920, дело № 9690/18.07.2011г. , свидетелство за съдимост , прочетени и приети
от съда по реда на чл.283 от НПК и др..
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата М.К.
е предадена на съд за извършено
престъпление клевета по чл.148, ал.2, предл.2,
във вр. с ал.1, т.2,предл. второ, във вр. с чл.147, ал.1, предл. първо и
второ от НК, изразяващо се в публично разгласяване на позорни обстоятелства и
приписване на престъпление другиму.
За да бъде
осъществен съставът на престъплението „клевета“, по смисъла на чл. 147,ал. 1 и
сл. от НК, е необходимо, от обективна страна, да бъде установено, че субектът
на престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото
физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Първата,
алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 от НК, форма на
изпълнително деяние на престъплението „клевета“ - разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети
лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на
пострадалия - относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна
точка на господстващия морал (вж. решение № 464/81 г. на ВС, І н. о.) прояви от
личния му живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни качества,
които са, от една страна, неверни, несъответни на обективната действителност, а
от друга - са от естество да накърнят доброто му име в обществото, тъй като
характеризират отрицателно личността на пострадалия.
Втората
възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 от НК - приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на
твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в
действителност не е извършил (в този смисъл решение № 464/1981 г. на ВС, І н.
о., решение № 80/1998 г. на ВКС, І н. о.).
Престъплението,
уредено в цитирания законов текст, е резултатно, като за довършеността
му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл да са доведени до
знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство.
За съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо деянието да
е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От субективна
страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така
и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава
позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на
приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това,
че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (решение ***45/1991
г. на ВС, ІІІ н. о.).
При
обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените
признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен
състав на престъплението „клевета“.
Настоящият
съдебен състав намира, че инкриминираните с тъжбата изрази, които са
категоризирани от тъжителката като клеветнически, не биха могли да бъдат
подведени нито под признака „разгласяване на позорно обстоятелство за другиго“,
нито под този „приписване на престъпление“. Посочените в от подсъдимата в
качеството и на адвокат изрази не
представляват конкретни позорящи личността на частната тъжителка факти и обстоятелства
или твърдения за конкретни извършени престъпления. Направеното от страна на
тъжителката тълкуване на изложеното в молба вх. № 262215/24.08.2020 го по
гражданско дело № 6616/2019 го по описа на РС Варна от страна на подсъдимата, в
качеството и на адвокат е резултат единствено на нейните субективни възприятия
и предположения. В тази връзка следва да се отбележи, че асоциациите и
интерпретациите, породени от професионалното мнение на подсъдимата изразено в процесната молба у тъжителката нямат отношение към наказателната
и отговорност и не могат да породят такава, тъй като за съставомерността на
деянието е съществена конкретиката на разгласените факти и обстоятелства. Те
трябва да бъдат обективно твърдени, съобщени, а не да се подразбират или да са
плод на собственото въображение. Позорността на тези
обстоятелства, в случая e продукт на субективен прочит, на оценъчни съждения,
на изводи и определен начин на мислене, за което не може да се носи наказателна
отговорност. В този смисъл, изложените доводи в тъжбата, че с тези изрази се
разгласяват позорни обстоятелства свързани с нейната личност са неоснователни,
тъй като те не намират опора в конкретното им словесно съдържание.
Следва да се
отбележи и че, в съдебната практика на ЕС се прави разграничение между факти и
мнения, които съдържат преценка и оценъчните клеветнически съждения. От
значение е въпросът дали изявленията на лицето, което упражнява свободата на
словото, имат обективна и фактическа основа и клеветническите твърдения да са
неистина. Свободата на изразяване на мнение е дефинирана в чл.10 от
ЕКПЧОС. Чл.10 от Конвенцията е приложим не само към информация и идеи, които са
благоприятно приети или смятани за безобидни, но и към онези, които обиждат,
шокират или обезпокояват.
От субективна
страна клевата може да се извърши само при форма на
вината пряк умисъл,т.е. деецът трябва да съзнава, че приписва на лицето, за
което се отнасят клеветническите твърдения, неизвършено от него пръстъпление. Това съзнание у подсъдимата според съда в случая липсва. Излагайки тезата
си в молбата до РС Варна у подсъдимата е
имало увереност, формирана на основата на обективни факти в истинността на
изнесеното, а не в неговата неистинност./Решение
№182 от 10.04.2012г. на ВКС по н. №382/2012г., III
н. о., НК, Решение №411 от 07.02.2012г. на
ВКС по н. №1982/2011 г., III н. о., НК/.
Съгласно
разпоредбата на чл.303 от НПК, подсъдимият се признава за виновен само тогава,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като присъдата не може да
“почива” на предположения.Следва да са събрани достатъчно доказателства в полза
на вината на подсъдимия. Предвид изложеното състава на съда намира, че нито
един от инкриминираните изрази не съдържа твърдения за конкретно осъществено от
тъжителката недостойно, позорно, морално
укоримо поведение, като не може да се приеме, че с тях са и били приписани и
престъпления, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимата
М.К. за невиновна и я оправда по така
повдигнатото и обвинение.
Направените
по-горе изводи за несъставомерност на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, обуславят липсата на елементите на деликта
по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите в поведението на подсъдимата,
който деликт е и основание за възникване на право на обезщетение за причиняване
на вреди, за което предявеният срещу М.К. граждански иск за причинени на частния тъжител
и граждански ищец неимуществени вреди от деянието се отхвърли изцяло като
неоснователен.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
в РС Варна: