РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. , 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220100537 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
предявена от Е. А. А., в качеството на родител и законен представител на
малолетната Ел. Х.ова Д.а, двете от от с.К., обл.Бл. против Х. М. Д. от с.В.,
обл.Благоевград. Иска се упражняването на родителските права
върху роденото от съвместното съжителство на страните дете да бъдат
предоставени майката, като на бащата се определи режим на лични
отношения и бъде осъден да заплаща издръжка на детето, считано от една
година преди предявяване на иска. Иска се също да бъде постановено
решение, което да замести съгласието на бащата за издаване на паспорт на
малолетното дете на страните, както и съгласието на бащата, необходимо за
напускането на детето на границите на страната ни и пътуване до Гърция,
Турция, Македония, Румъния, Германия, Франция и Великобритания и
Гърция, придружавани от майката.
Твърди се от ищцата, че от началото на 2014 г. са живели с ответника на
съпружески начала, а на ****** г. се родила дъщеря им Ел. Х.ова Д.а. Предвид
възрастта на ищцата и липсата на осигурителен стаж, тя получавала социално
1
майчинство за срок от една година, след което била принудена да започне
работа като шивачка в цех в с.В., където живели с ответника. След около 2-3
година нормално съжителство, ответника започнал да проявява необоснована
ревност към ищцата. Отделно от това нееднократно губейки всичките им
парични средства на хазартни игри, ответника ставал агресивен към
съжителката си. Започнал да упражнява системно психическо и физическо
насилие върху нея, включително и пред детето им. В резултат и детето
започнало да агресира - биело се с другите деца в детската градина, а игрите,
които играло в къщи били да удря шамари на куклите си и да им повтаря :
„Трябва да внимаваш какво правиш, че ще те смачкам“. Това изострило
допълнително отношенията между страните и през м. септември 2020 г. те
решили да се разделят. Ищцата се прибрала в дома на майка си в село К., а
ответника заминал а Германия. От тогава са разделени и не са правили опити
да се съберат. Първите 1-2 години страните се чували по телефона, ответника
се интересувал за детето и я търсел по телефона чрез ищцата, говорели си. От
както детето тръгнало на училище, ответника спрял да се интересува от нея,
не заплаща издръжка и не я подпомага по никакъв начин. В началото на 2023 г.
ищцата направила опит да разговарям с него в насока да подпише декларация-
съгласие и пълномощно, за да може да снабди детето с паспорт за
задгранични пътувалия и да я извежда извън страната на екскурзии и
краткотрайни почивки в съседни държави. Първоначално ответника се
съгласил, но след това.
Ответникът не е намерен на адрес, поради което му е назначен
особен представител. От страна на особеният представител е представен
писмен отговор, в който се изразява становище за допустимост на предявените
искове. Заявява, че относно основателността на размера на иска за
издръжка, отношение ще изрази в хода на делото по същество. Счита, че
предвид възрастта на детето поисканият размер на издръжката е малко
над минималния размер на издръжката, считано от 01.01.2024 г. По
отношение искането да бъде определена издръжка и да бъде осъден ответника
да заплати и издръжка за минало време, в по-нисък размер, намира същото
за основателно, доколкото обуславя нарастващата нужда от средства за
издръжка на детето, и имайки предвид спецификата на задължението за
издръжка, счита, че ако се съберат доказателства относно разходите за детето,
няма пречка да бъде постановен и поисканият размер на издръжка. По
2
отношение искането за определяне на режим на контакти между бащата и
детето, счита, че съда ще определи в съдебния си акт подходящ режим на
контакти, съобразен с нуждите и на родителя и на детето. По отношение
искането за снабдяване със паспорт на детето и със заместващо съгласие за
пътувания на детето извън границите на страната ни, счита, че съда следва да
уважи исковете, тъй като невъзможността на едно дете да пътува, да обогатява
светогледа си и да се придвижва свободно из територията на която страна
желае родителя и законен представител, противоречи на Европейската
конвенция за защита правата на детето, както на правилата на ЕС, и
съответните регламенти, касаещи свободното придвижване на хора
и капитали.
Правното основание на предявените искове, както и на възраженията е
по чл.127, ал.2 от СК, чл.139 във вр. с чл.142 и чл.143 и чл.149 от СК, чл.127а,
ал.2 и сл. от СК, във връзка с чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД.
В съдебно заседание, след приемане на социалния доклад и изслушване
на свидетелите, особения представител на ответника изразява становище, че
искът да бъде присъдено упражняването на родителските права относно
детето на майката, исковете за присъждане на издръжка, както и исковете за
разрешение за снабдяване на детето с паспорт и даване разрешение за
пътуването му извън границите на страната са основателни, а относно режима
на лични отношения, счита, че следва да се определи подходящ такъв от съда.
От събраните по делото доказателства се установи във фактическо
отношение следното:
Страните по делото са съжителствали на семейни начала от 2014 г., от
което съжителство на ******* г. се родило детето Ел. Х.ова Д.а. Първоначално
ищцата и ответника живели в Германия, а след като ищцата забременяла, се
преместили в дома на родителите на ответника в с. Вълкосел. Двамата живели
като семейство до м.09.2020 г. През м.09. ищцата заедно с Ел., се преместила в
дома на майка си в с.В., като споделила с нея, че от много време ответника я
тормозел. Случвало се да я бие пред детето и тя решила, че не може да живее
повече с него. От м. 09.2020 г. страните са разделени, като грижите за
отглеждане на детето са поети изцяло от майката. В това време бащата е видял
детето само веднъж. Изпращал пари за издръжка на детето около 1 година,
като последно изпратил пари за рождения ден на Ел.през 2021 г. След това не
3
е изпратил нито средства, нито по друг начин е подпомагал издръжката на
детето (не е изпращал дрехи, обувки, играчки или др.)
През 2023 г. ищцата помолила ответника да й подпише декларация-
съгласие да снабди детето с паспорт и пълномощно за пътуването му извън
страната. Той обещал да подпише и изпрати документите, но след като
известно време обяснявал с различни причини забавянето си, накрая казал на
ищцата, че няма да подпише такива документи.
По делото е представен социален доклад от Дирекция ”Социално
подпомагане” гр.Хаджидимово, в които е посочено, че ищцата и детето Ел. Д.а
живеят в семейното жилище на г-жа Зорка Чапанова - баба по майчина линия
на детето в с.К., общ.С.. Жилището, в което живеят, представлява къща на два
етажа, като втория етаж е собственост на г-жа З. Ч., а първия етаж е
собственост на първа братовчедка на ищцата. Втория етаж в който живеят
майката, бабата и детето се състои от хол, спалня, стая с две ъглови легла,
санитарен възел (баня и тоалетна) и приспособено като кухня помещение. За
детето с осигурено достатъчно жилищно пространство. В жилището се
поддържа добра битова хигиена, електрифицирано, водоснабдено, обзаведено
с необходимите мебели и уреди за бита. По данни на майката, по препоръка на
лекари, във връзка със здравните нужди на детето, е необходимо то да почива
лятото на море, а след това и на планина. Майката се старае да изпълнява
указанията на лекарите и води детето на море по българското Черноморие, но
желае да го води на море и до Република Гърция, тъй като е по-близо до
местоживеенето на детето и майката.
Служител от Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално
подпомагане“ - Хаджидимово, провел телефонен разговор със секретарката па
кметство с.В., общ.С., с цел оказване на съдействие за осъществяване на
контакт с г-н Х. Д.. От разговора с длъжностното лице станало известно, че г-
н Д. от 4-5 години пребивава и живее зад граница - Германия. Поради
трайното пребиваване на бащата зад граница, не са налични данни за
работната му заетост и доходи.
По данни на ищцата, същата работи като шивачка във фирма „Воловар“
ЕООД с.К., общ.С. на постоянен трудов договор, като месечното й трудово
възнаграждение по нейни данни е в размер на MP3 т.е 933 лв. Работното й
време е сутрин от 8.00 ч.до 17:00ч. на петдневна работна седмина от
4
понеделник до петък. Ищцата получава от ДСП - Хаджидимово и семейни
помощи за детето на основание чл.7, ал. 1 от 3CПД в размер на 50 лв. месечно.
Подадена е и декларация за еднократна помощ за детето по чл.10 а от ЗСПД,
като ученик в 3 клас през учебната 2024/25 г.
По делото е представен трудов договор на ищцата, според който тя
работи в „Воловар“ ЕООД с брутно трудово възнаграждение в размер на 933
лева месечно. Представя и декларация, че няма други доходи, нито
имущество.
От показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата се установи, че
страните са разделени от м.09.2020 г. Оттогава за отглеждането и
възпитанието на детето се грижи ищцата, подпомагана от своята майка. През
това време ответника е посетил само веднъж детето, не поддържа контакт с
Елис и по телефон. За последен път е изпратил пари за издръжката й за
рождения й ден през 2021 г. (15.12.) и след това не е изпращал никакви
средства, нито е правил подаръци на детето. Ответника живее и работи в
Германия, като според свидетелите работи в строителството, но не знаят
размера на доходите му. Създал е ново семейство и има родено още едно дете.
Преди около 1 година ищцата поискала съдействието на ответника, за да
снабди детето с паспорт и съгласието му Ел. да пътува извън границите на
страната, но той отказал. Препоръчително е Ел. да почива на мора, поради
алергиите, които има.Също така тя има желание да ходи на екскурзии извън
страната, но няма възможност за това, предвид липсата на съгласие от страна
на бащата. Елис има желание да посещава допълнителни извънкласни
курсове по математика и английски език, но с доходите си, майката не може да
си позволи да заплаща таксите за тях.
Изслушана в съдебно заседание ищцата заявява, че на нея следва да се
присъди упражняването на родителските права относно детето Ел. Д.а, тъй
като тя изцяло е поела тази отговорност. Бащата от своя страна не се
интересува от детето и е спрял всякакви контакти с нея, след като през
м.****** г. му се родил син от друга жена. Не е отивал да види Ел., не я търсел
по телефон и не изпращал средства за издръжката й. След молба от ищцата,
първоначално обещал да съдейства за снабдяване на детето с паспорт и за
пътуването му извън страната, но след това отказал да изпрати необходимите
документи.
5
Поради ниската възраст на детето, то не е изслушано по делото.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка, съдът
разгледа събраните доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка. При това
съдът не намира причини да подложи на съмнение показанията на
изслушаните свидетели и ги кредитира изцяло.
При така установеното, съдът намира предявените искове за допустими,
като подадени от легитимирана страна пред надлежния съд.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.4 от СК,
въпроса относно родителските права съда решава след като прецени всички
възможни обстоятелства с оглед интересите на децата. В разглеждания случай
само майката претендира да й се предостави упражняването на родителските
права върху роденото от съвместното им съжителство дете. Въз основа на
събраните по делото данни за родителските качества на страните,
отношението на двамата родители към детето, съдът намира, че интересите на
малолетното дете на страните, налагат то да бъде предоставено за отглеждане
на майката, на която да бъде възложено упражняването на родителските
права. Установи се по делото, че майката има както желанието, така и
възможностите да полага грижи по отглеждане и възпитание на детето, като
при това може да разчита и на помощта на своята майка.
Предвид възлагането на родителските права на майката, на бащата
следва да бъде предоставена възможност за осъществяване на контакти с
детето, като бъде определен подходящ режим на лични отношения. Като
родител, същият не може да бъде лишен от това право, освен в изключителни
случаи, какъвто настоящия не е. Съдът намира че поддържането на
пълноценни лични контакти между бащата и детето, без съмнение е изцяло в
интерес на последното, тъй като дава възможност за запазване на родствената
връзка баща - дете и за запълване на липсата на този родител, която детето
несъмнено ще изпитва в ежедневието си. Изхождайки от данните по делото, в
т.ч. възрастта на детето и данните от изготвения социален доклад и
свидетелски показания за местонахожението на бащата и контактите с детето,
съдът намира, че на ответника следва да бъде следния режим на лични
контакти с детето, а именно – да вижда и взема при себе си детето всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
6
неделя, с преспиване, както и за 20 (двадесет) дни през лятната ваканция,
което време да не съвпада с платеният годишен отпуск на майката. Няма
пречки при съгласие на родителите, детето да има контакт с баща си и през
време, различно от посоченото от съда.
По отношение на искането за присъждане на издръжка и нейния размер,
съдът съобрази следното:
Установи се безспорно, от представеното удостоверение за раждане, че
ответникът е баща на малолетната Елис Х.ова Д.а, поради което има
неотменното задължение да издържа детето си, независимо дали работи и
дали отделянето на средства за издръжка съставлява затруднение за него.
След като на майката се предоставя упражняването на родителските
права, бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка на детето
си. Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права
дължи издръжка на своите деца до навършване на пълнолетие. Задължението
за издръжка е безусловно и доколкото причини, които да водят до обективна
невъзможност за даване на издръжка няма, ответника следва да бъде осъден
да заплаща такава на малолетното си дете, като при определяне размера на
дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на чл.142 от СК,
според която съдът следва да се ръководи от нуждите на децата и от
възможностите на родителите.
Към момента Ел. Д.а е на ... години и ........ месеца, като й предстои да е
ученичка в 3-ти клас през учебната 2024/2025 г. Установи се от показанията на
свидетелите, че тя има желание да посещава допълнителни курсове по
математика и английски език. Съответно съдът намира, че за издръжка на Ел.
са необходими около 600 лева на месец, за задоволяване на нуждите й от
храна, облекло, обувки, лекарства, учебни пособия, заплащане на курсове,
почивки и др.
Майката работи, като трудовото й възнаграждение е в размер на
минималната работна заплата. Няма данни за други доходи, няма данни да
притежава недвижими имоти или друго имущество, като възможен източник
на доходи, не се събраха по делото доказателства да дължи издръжка на други
лица, освен на детето си Ел. Д.а.
Бащата работи в чужбина, но по делото не се събраха данни за размера
на доходите му. И по отношение на него не се установи наличието на
7
имущество със значителна стойност като възможен източник на средства.
Според свидетелите, освен детето Ел., той има още едно малолетно дете – син,
роден през ******* г.
Преценявайки нуждите на детето Ел. Д.а и възможностите на ищцата и
ответника, съдът намира, че бащата следва да заплаща на това дете месечна
издръжка от 300 лева, а останалите нужни му средства следва да се поемат от
майката. При това съдът взе предвид и обстоятелството, че бащата има и
друго малолетно дете, на което дължи издръжка. Независимо от това, не се
установи да съществуват обективни пречки за него да положи усилия за
осигуряване на доходи, достатъчни за покриването на нуждите на лицата, на
които дължи издръжка. Съдът намира, че по аргумент от чл.143, ал.2 СК и по
аргумент от противното от чл.144 от СК, ответника е длъжен да издържа
детето си, дори това да съставлява затруднение за него. Отделно от това,
предвид съотношението на евро към лева и размера на възнагражденията в
чужбина, ищеца би следвало без усилие да отдели средства за изплащане на
определената от съда издръжка.
По отношение на предявеният иск по чл.149 от СК за присъждане на
издръжка за периода от 29.04.2023 г. до завеждане на исковата молба,
разгледан по същество, съдът го намира за основателен, поради следното:
Както се упомена ответникът като баща на малолетната Ел. Д.а има
неотменното задължение да я издържа, независимо дали работи и дали
отделянето на средства за издръжка съставлява затруднение за него.
Съгласно чл.149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най-
много една година назад, считано от датата на предявяване на иска. Касае се за
търсене на издръжка за минало време при първоначално определяне на
размера й, какъвто е и настоящият случай.
От показанията на разпитаните свидетели се установи, че страните са
разделени от м.09.2020 г., а от м.12.2021 г. бащата не е изпращал средства за
издръжката на Ел.. Нуждите на детето от 29.04.2023 г. до предявяване на иска
на 29.04.2024 г. са били съизмерими с настоящите, поради което съдът счита,
че и за този период бащата дължи издръжка в размер на 300 лева за детето Ел.
Д.а. Тъй като съдът не може да присъжда повече от това което е поискано, а
ищцата иска присъждане на издръжка в размер на 250 лева за визирания
период, иска следва да се уважи, както е предявен
8
Установи се по делото, че родителите на Ел. Д.а не могат да постигнат
съгласие относно пътуването на детето в чужбина и за издаването на
необходимия за това паспорт. След като това е така, този въпрос съгласно
разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК, следва да бъде решен от съда.
Според разпитаните свидетели майката иска да води детето на почивка и
екскурзии в Гърция и другите съседни на България Държави, има роднини, в
останалите посочени, страни, в които би искала да води детето на гости, но
бащата отказал да даде разрешение за издаване на паспорт на детето, както и
съгласие за пътуването му извън страната.
Предвид отдалечеността на с.К. от Черно море и близостта на Бяло море,
е по-лесно за ищцата, както от финансова гледна точка, така и с оглед
необходимото време за път, да води детето на почивка на Бяло море. Също
така е в интерес на детето да може да пътува и за останалите съседни на
България държави, както и за Германия, Фарнция и Великобритания, за да се
запознае с нови страни и култури и да обогати кръгозора си. Следва да се има
предвид, че не може да се ограничава възможността на детето да пътува в
чужбина при желание за това, тъй като то, като гражданин на Европейския
съюз има право на свободно придвижване, включително да пътува в чужбина.
Същевременно при даване на разрешението за пътуване, съдът трябва да
държи сметка преди всичко за интереса на детето и дали определена
дестинация не би била опасна за тях. Преценявайки направеното искане, във
връзка със събраните доказателства, следва да се разреши пътуване на детето
за посочените държави, които дестинации съдът намира за безопасни.
Предприемането на пътувания до посочените държави следва да бъдат
съобразени с установеният в това решение режим на лични контакти между
детето и баща му.
По отношение на срока, за който следва да бъде дадено разрешението на
детето да пътува извън страната, съобразно съдебната практика, съдът не
може да издаде разрешения за неограничено извършване на пътувания в
чужбина (в този смисъл са следните решения на ВКС - № 982/15.03.2010 г. по
гр.д.№ 900/2009г., № 446/30.06.2010г. по гр.д.№ 4549/2008г., №
697/01.11.2010г. по гр.д.№ 1052/2010г., № 315 от 12.01.2012г. на ВКС по гр.д.
№ 1456/2010г., № 116 от 16.04.2014г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013г. и др.). С
оглед установената съдебна практика от една страна, а от друга страна
9
спецификата на конкретния случай - съдът намира, че разрешението за
напускане на пределите на страната само и единствено със съгласие на
майката няма пречка да бъде дадено за срок от пет години от влизане в сила на
настоящото решение, какъвто е и срока на валидност на паспорта. Следва да
се отбележи, че при промяна на обстоятелствата няма пречка отново да се
иска от съда такова разрешение на основание чл.127а, ал.2 от СК и чл.45 и
чл.76, т.9 от ЗБЛД.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата за извеждането на детето извън
пределите на Република България и за издаване на необходимите за това
документи.
Съдът намира, че на основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да постанови
предварително изпълнение на решението за присъдени издръжки.
Ищцата е извършила по делото съдебни и деловодни разноски за
заплащане на държавна такса за образуване на делото в размер на 100 лева, за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева и за
възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 1000 лева,
които следва да се възложат на ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид факта, че ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски по делото по иска за издръжка, на основание разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК, държавната такса по уважения размер на тези искове по
настоящото дело, която определена на основание чл. 69, ал.1, 6 от ГПК е в
размер на 552.00 лева, следва да се присъди в тежест на ответника, ведно с
държавна такса в размер на 5 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Предоставя упражняването на родителските права относно детето Ел.
Х.ова Д.а, ЕГН ********** на нейната майка и законен представител Е. А. А.,
ЕГН ********** от с.К., обл.Бл., при която ще бъде и местоживеенето на
детето.
Определя режим на лични отношения между детето Ел. Х.ова Д.а, ЕГН
10
********** и нейния баща Х. М. Д., ЕГН ********** от с.В., обл.Бл. има
право да взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, както и за
20 (двадесет) дни през лятната ваканция, което време да не съвпада с
платеният годишен отпуск на майката. Детето следва да бъде вземано и
връщано от бащата по местоживеенето им с майката.
Осъжда бащата Х. М. Д., ЕГН ********** от с.В., обл.Благоевград да
заплати месечна издръжка за минало време на малолетното си дете Ел. Х.ова
Д.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е. А. А.,
ЕГН ********** от с.К., обл.Благоевград в размер на по 250 (двеста и
петдесет) лева месечно или в общ размер на 3000 (три хиляди) лева за периода
от 29.04.2023 г. до 29.04.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2024 г. до окончателното
й изплащане.
Осъжда Х. М. Д., ЕГН ********** от с.В., обл.Бл. да заплаща на
малолетното си дете Ел. Х.ова Д.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Е. А. А., ЕГН ********** от с.К., обл.Бл., месечна
издръжка в размер на 300 (триста) лева, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 29.12.2017г. до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, като същата се заплаща до 10 –то число на
месеца, следващ този, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
Дава разрешение, заместващо съгласието на бащата Х. М. Д., ЕГН
********** от с.Вълкосел, обл.Благоевград, на детето Елис Х.ова Д.а, ЕГН
********** да бъде издаден паспорт за пътуване в чужбина, по заявление,
подадено само от нейната майка Е. А. А., ЕГН **********.
ДАВА разрешение заместващо съгласието на бащата Х. М. Д., ЕГН
********** от с.В., обл.Бл., детето Ел. Х.ова Д.а, ЕГН ********** да пътува и
пребивава в Гърция, Турция, Северна Македония, Румъния, Германия,
Франция и Великобритания за период от пет години от влизане на настоящото
решение в сила, като времето на напускане на страната и пребиваване в
чужбина не съвпада с режима на лични отношения с бащата, определен в
настоящото решение.
Осъжда Х. М. Д., ЕГН ********** от с.В., обл.Бл. да заплати на Е. А. А.,
11
ЕГН ********** от с.К., обл.Бл. сумата в размер на 1800 (хиляда и
осемстотин) лева, представляващи сторените от ищцата съдебни и деловодни
разноски.
Осъжда Х. М. Д., ЕГН ********** от с.В., обл.Бл. да заплати на Районен
съд гр.Гоце Делчев държавна такса в размер на 552.00 (петстотин петдесет и
два лева) лева по присъдените издръжки, както и държавна такса в размер на 5
(пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдените издръжки.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението за изготвянето му и
за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
12