№ 10250
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110125351 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от
изпълнителните директори Р.Д., Т.Ч. И И.Н.В., чрез пълномощника им адв. В. Г., АК –
София, със съдебен адрес в **** против С. С. С., ЕГН **********, с адрес ****.
Твърди се в исковата молба, че на 09.06.2020 г. ответникът е кандидатствал за
целеви потребителски кредит при ищцовото дружество и в резултат е сключен
индивидуален договор за потребителски кредит под № М0000001009 от 09.06.2020 г., въз
основа на който на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 1200 лв., която
кредиторът е платил по банкова сметка на ответника. Съгласно чл. 11.4 от договора за
кредит общият размер на задължението, което кредитополучателят се е задължил да върне за
срока на договора е в размер на 1750.74 лв., при лихвен процент на кредита: 41% и ГПР на
кредита: 49.58%, от която обща сума, на връщане подлежат по пера 1200 лв. - главница; сума
в размер на 331.55 лева - договорена възнаградителна лихва. Срокът, за който е предоставен
потребителския кредит е 21 месеца, съгласно чл. 6 от договора, като падежът за плащане на
последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5. от договора
е 10.03.2022 г. Страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие на
дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху
цялата просрочена сума за целия период на просрочието. Ответникът е в просрочие по
главница и договорна лихва по вноски от № 2 до № 21 вкл. по погасителния план.
Общо дължимата от С. С. сума е в общ размер на 714.52лв., от които 383.02 лева –
главница, 331.55 лева - просрочена договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
10.08.2020 - 10.04.2021 г и 49.22 лева - лихва за забава за период от 11.08.2020 до 15.04.2021
г.
Ищецът е предявил вземането си по реда на заповедното производство, като
заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя (ищец в настоящето производство)
е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно
кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 23950 по описа за
2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли служебно да се изиска и
1
приложи частно гражданско дело № 23950 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд,
162-ри състав. Иска да бъде допусната и назначена съдебно – счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
предявените искове като неоснователни. Излага съображения за нищожност на договора за
кредит, от който ищцовото дружество черпи права, като съдържащ неравноправни клаузи –
сочи, че клаузите на договора не са индивидуално определени и допускат едностранно
изменение на лихвения процент от кредитора без ясни критерии. В отговора се навеждат
доводи за неоснователно на исковете и поради обстоятелството, че ищецът не е обявил
предсрочната изискуемост на цялото задължение по процесния договор.
Особеният представител на ответника не изразява становище по доказателствените
искания, направени в исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
Основателно е ищцовото искане за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна
експертиза, тъй като посредством заключението на вещото лице ищецът цели
установяването на релевантни за делото факти.
По делото е приложено частно гражданско дело № 23950 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав, като следва да се даде възможност на страните да
изразят становище по приемането на доказателствата в него.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба документи.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице Ю.Н., която след като се запозна с материалите по делото и направи справка в
ищцовото дружество, да даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на експертизата в размер на 350 лв. (триста и
петдесет лева), вносим от ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на
препис от настоящето определение.
УКАЗВА на вещото лице да представи писмено си заключение в срок до 07.05.2025 г.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по приемане на писмените
доказателства, съдържащи се в частно гражданско дело № 23950 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) на 09.06.2020
г. ответникът е кандидатствал за целеви потребителски кредит при ищцовото дружество и в
резултат е сключен индивидуален договор за потребителски кредит под № М0000001009 от
09.06.2020 г., въз основа на който на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на
1200 лв., която кредиторът е платил по банкова сметка на ответника; б) съгласно чл. 11.4 от
2
договора за кредит общият размер на задължението, което кредитополучателят се е
задължил да върне за срока на договора е в размер на 1750.74 лв., при лихвен процент на
кредита: 41% и ГПР на кредита: 49.58%, от която обща сума, на връщане подлежат по пера
1200 лв. - главница; сума в размер на 331.55 лева - договорена възнаградителна лихва; в)
срокът, за който е предоставен потребителския кредит е 21 месеца, съгласно чл. 6 от
договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно
погасителния план по чл. 11.5. от договора е 10.03.2022 г.; г) страните са уговорили съгласно
чл. 19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще
дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието; д) ответникът е в просрочие по главница и договорна лихва по вноски от № 2
до № 21 вкл. по погасителния план.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) договорът за
целеви потребителски кредит е нищожен като съдържащ неправно правни клаузи; б) ищецът
не е обявил на длъжника предсрочната изискуемост на цалято задължение по договора за
кредит.
3. Правната квалификация: предявени са установителни искове с правно основание: чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК. вр. чл.
86 ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 143
ал. 2 т. т. 10 и т. 11 от ЗЗП и чл. 60 ал. 2 от ЗКИ.
5. В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между ищцовото дружество и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ЕАД е предоставило на ответника посочената сума, а последният се е
задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер;
че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
6. В тежест на ответника е да докаже следните обстоятелства: ответникът не сочи
конкретни факти, които да са в негова тежест за установяване.
7. Ищецът и ответникът не признават права и обстоятелства, претендирани, респ.
твърдяни от другата страна.
8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е.
определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.05.2025 г., 13,30 часа, за която дата и час да
бъдат призовани ищецът, ответникът и вещото лице, след представяне на доказателства за
внасянето на определения депозит.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговора – към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3