Р Е Ш Е Н И Е
№ 531
град Горна Оряховица, 16.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 483 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я. Д. и Г. К., чрез процесуален представител : юрисконсулт Н.Д., твърди в исковата си молба, че ответницата В.Р.Й. е клиент на „Енерго – Про-Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, находящ се на адрес: с. Д., ул. ... Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ ДПЕЕ, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, а съгласно чл.26,ал.6, потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Сочи, че поради това потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 16.11.2018г. в Районен съд - Горна Оряховица е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В.Р.Й. и е образувано е ч.г.д. № 2309/2018г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението потребителят В.Й. има неизплатени задължения в общ размер на 342.09 лв. за процесния обект на потребление, като в посочената сума са включени сумата 334.61 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по неплатени фактури, издадени в периода 14.05.2018г. - 13.08.2018г., както и сумата от 7.48 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 25.10.2018г. Заявява, че за дължимите от ответника суми са издадени, както следва : фактура № **********/14.05.2018г., с падеж на 25.06.2018г., на обща стойност 107.39 лв.; фактура № **********/16.07.2018г., с падеж на 16.07.2018г., на стойност 19 лв.; фактура № **********/13.06.2018г., с падеж на 25.07.2018г., на обща стойност 95.85 лв.; фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на обща стойност 74.71 лв.; фактура № **********/13.08.2018г., с падеж на 25.09.2018г., на обща стойност 45.14 лв. Посочва, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което ищецът предявява настоящия иск, като довнася дължимата държавна такса. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не са заплатени.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че В.Р.Й. му дължи заплащане на сумата от 342.09 лв., включваща както следва : сума в размер на 334.61 лв. - главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване, по фактури издадени в периода 14.05.2018г. - 13.08.2018г., за обект на потребление, заведен с кл. № **********, за абонатен номер **********, находящ се на адрес: с.. Д., ул. ... както и мораторна лихва върху главницата в общ размер от 7.48 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 25.10.2018 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Моли съда да му присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП от 06.01.2006 г.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М.. Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата В.Р.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен представител на ответницата – адв. В.Х.Д. от ВТАК, със служебен адрес ***, мобилен телефон : **********, депозира писмен отговор на исковата молба. Счита, че предявените искови претенции са допустими, но неоснователни, тъй като посочените обстоятелства не отговарят на действителното правно положение между страните. Оспорва предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, поради което счита, че следва да бъдат отхвърлени от съда. Заявява, че към доказателствата, представени от ищеца, няма приложен документ, който да сочи, че ответницата В.Р. е абонат на ищеца и в качеството си на такъв ползва предоставена от него услуга /предоставена електрическа енергия/ за процесния период : не е приложен договор за предоставянето на услугата, в който да са отразени страните, срок на същия, тарифа за продажба на предлаганата електрическа енергия, евентуално уговорени неустоечни клаузи, технически параметри на доставената ел. енергия и др., които да установят факта на предоставена и потребена услуга за конкретен абонат през процесния период. Заявява, че от посоченото в исковата молба не става ясно как е изчислен размерът на главницата по фактурите, издадени за ползване на процесната услуга, т.е. неясен е прилаганият метод при тарифиране; не става ясно как е изчислен и размерът на претендираната законна лихва върху фактурите, формиращи главницата. Счита за неизяснено дали лицето е било информирано от ищеца за клаузите на общите му условия. С оглед посоченото в исковата молба обстоятелство, че от страна на В.Р.Й. с ЕГН ********** е депозирано възражение, счита, че ответникът още на по-ранен етап е имал определени съображения срещу ищеца, поради които се е противопоставил срещу претендираните парични вземания. Сочи, че на установяване подлежи именно дължимостта на сумите по издадената заповед на посоченото в нея основание. Счита за недоказано от страна на ищеца и наличието на валидно облигационно правоотношение, по което ответникът да е страна. Счита за недоказана от страна на ищеца и изправността му като доставчик на услугата. Сочи, че ищецът че представя доказателства дали въобще е предоставил услуга за процесния период, и ако е предоставил такава, то дали същата е вярно отчетена от измервателен уред и дали е тарифирана законосъобразно. Посочва, че приложените фактури, на които се позовава ищецът за доказване на реално ползвана услуга, представляват едностранно съставени от оператора/доставчика частни документи, които удостоверяват изгодни за него обстоятелства. Поради това счита, че същите не следва да се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, тъй като по своята същност са счетоводни документи, които не носят подписа на абоната, съответно - нямат характер на извънсъдебно признание на неизгоден за него факт и не са достатъчно доказателство, че доставчикът е изпълнил задълженията си на такъв. Моли съда да отхвърли така предявения иск като недоказан по основание и размер.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приетите писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 376, том 2, рег. № 3125, дело № 290/2014г. на нотариус Ани Маркова с рег. № 252, район на действие ГОРС и заявление № 32408491/28.08.2014г. за снабдяване и разпределение на ел.енергия, считано от 11.08.2014г. ответницата В.Р.Й. е собственик на недвижим имот – къща с дворно място, находяща се в с. Д., ул. ... а считано от 28.08.2014г., по депозирано от нея до ищцовото дружество искане, ответницата е вписана като потребител на ел.енергия за електроснабдения имот, намиращ се на посочения адрес, с клиентски № **********, абонатен № **********.
Видно от приетите по делото писмени доказателства - извлечение от сметка към дата 21.02.2019г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 21.02.2019г., извлечение за фактури и плащания към 21.02.2019г., 5 броя фактури, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател В.Р. Йрданова, за кл. № **********, аб. № **********, за обект, намиращ се в с. Д., ул. ... както следва : фактура № **********/14.05.2018г., с падеж на 25.06.2018г., на стойност 103.87 лв., фактура № **********/13.06.2018г., с падеж на 25.07.2018г., на стойност 93.46 лв., фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на стойност 73.51 лв., фактура № **********/13.08.2018г. на стойност 44.77 лв. и фактура № **********/16.07.2018г., с падеж на 16.07.2018г., на стойност 19 лв.
Безспорни в настоящото производство са фактите, че е образувано ч. гр. дело № 2309/2018г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2778/20.11.2018г. против длъжника В.Р.Й., за следните суми: сумата 334,61 лв., представляващи цена за консумирана електрическа енергия за обект аб. № **********, находящ се с. Д., ул. ... кл. № **********, по следните фактури: фактура № **********/14.05.2018г., с падеж на 25.06.2018г., на обща стойност 107.39 лв.; фактура № **********/16.07.2018г., с падеж на 16.07.2018г., на стойност 19 лв.; фактура № **********/13.06.2018г., с падеж на 25.07.2018г., на обща стойност 95.85 лв.; фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на обща стойност 74.71 лв.; фактура № **********/13.08.2018г., с падеж на 25.09.2018г., на обща стойност 45.14 лв.; сумата 7,48 лв., представляващи мораторна лихва, определена като математически сбор от мораторните лихви по всички фактури, посочени по-горе в табличен вид, за периода от падежа на всяка фактура до 25.10.2018 г. вкл.; – законната лихва върху главницата от 334,61 лв. за времето от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.11.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението; – 25 лв., представляващи направените разноски за платена държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, както и – 50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство;
Безспорни са и фактите, че горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.
Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, към 19.11.2018г. (датата на подаване на ЗИЗИ по чл.410 от ГПК), към 13.03.2019г. (датата на подаване на исковата молба), и към датата на изготвяне на експертизата, за кл. № **********, аб. № **********, за обекта на потребление на ответницата, намиращ се в село Драганово, паричните задължения по фактура № **********/14.05.2018г., фактура № **********/13.06.2018г., фактура № **********/12.07.2018г., фактура № **********/13.08.2018г. и фактура № **********/16.07.2018г. не са погасени и фигурират като неплатени в счетоводството на ,,Енерго-Про Продажби” АД. От приетата СИЕ е видно, че неплатените задължения по процесните фактури са в общ размер от 334.61 лв. Видно от заключението на СИЕ, считано от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 25.10.2018г., мораторната лихва е на обща стойност 7.48 лв., като към датата на изготвяне на СИЕ – 30.10.2019г. същото не е погасено. От СИЕ е видно, че количествата ел.енергия в процесните фактури са остойностени правилно, съобразно утвърдените от КЕВР цени за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед № 2778/20.11.2018г. по ч. гр. дело № 2309/2018г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД се явява основателен по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 376, том 2, рег. № 3125, дело № 290/2014г. на нотариус Ани Маркова с рег. № 252, район на действие ГОРС, заявление № 32408491/28.08.2014г. за снабдяване и разпределение на ел.енергия, извлечение от сметка към дата 21.02.2019г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 21.02.2019г.; извлечение за фактури и плащания към 21.02.2019г.), съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответницата В.Й. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на ел. енергия, сключен между страните на 28.08.2014г. Цитираните писмени доказателства и заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ, обосновават извода, че ответницата е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.41б,б.”а” от Закона за енергетиката, както и че ищецът и ответникът са страни по сделка с ел. енергия по смисъла на чл.92 от ЗЕ. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел. енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с електрическа енергия. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и от заключението на приетата и неоспорена от ответницата СИЕ, в случая се установяват по безспорен начин фактите, че по силата на сключения между тях договор от 28.08.2014г. ищецът е предоставил на ответницата, за клиентски номер **********, и потребителят В.Р. е получила от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, и е ползвала ел. енергия в обект на потребление с абонатен номер **********, намиращ се в с. Д., ул. ..., през период на потребление от 28.03.2018г. до 27.07.2018г., за електромер № 1102010807658164, на обща стойност 334.61 лв., за което са издадени следните документи : фактура № **********/14.05.2018г., с падеж на 25.06.2018г., на стойност 103.87 лв., фактура № **********/13.06.2018г., с падеж на 25.07.2018г., на стойност 93.46 лв., фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на стойност 73.51 лв. и фактура № **********/13.08.2018г. на стойност 44.77 лв., т.е. всичко на обща стойност 315.61 лв. При тези факти, в случая се обосновава извод, че за ответницата е възникнало задължение, по силата на сключения с ищцовото дружество договор за продажба на ел.енергия, да плати цената на реално доставената й от ищеца и ползвана от нея ел. енергия в обект на потребление в с. Д., ул. ..., за период на потребление от 28.03.2018г. до 27.07.2018г., на обща стойност 315.61 лв., при условията и по начина, визирани в договора.
Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия обект на потребление.
Въз основа на приложените писмени доказателства и на приетата СИЕ, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца заплащане и на сумата от 19 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената /стойността/ на ползваната от нея услуга „възстановяване на захранването (електромер)”, по фактура № **********/16.07.2018г., с падеж на 16.07.2018г., на стойност 19 лв., тъй като ответницата Й. не е изпълнила договорното си задължение за заплащане на падежа на цената на реално доставената й от ищеца и ползвана от нея през отчетния период услуга по цитираната фактура.
На следващо място, от приетата и неоспорена от страните СИЕ, кореспондираща на приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, се установява по безспорен начин, че към 19.11.2018г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК), към 13.03.2018г. (датата на подаване на исковата молба по настоящото дело), както и към датата на изготвяне на експертизата – 30.10.2019г., в счетоводството на „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна са налични неплатени парични задължения по процеснте 5 бр. фактури, издадени в периода от 14.05.2018г. до 13.08.2018г., на обща стойност 334.61 лв., както и неплатено задължение за мораторна лихва, начислена за периода от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 25.10.2018г., на обща стойност 7.48 лв.
Наред с това, до приключване на съдебното дирене по делото не са събрани никакви годни доказателства, които да удостоверяват погасяване на горепосочените парични задължения от страна на ответницата, в чиято доказателствена тежест е да докаже изпълнението.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна за сумата от 334.61 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия и услуга „възстановяване на захранването /електромер/”, за период на потребление от 28.03.2018г. до 27.07.2018г., за обект на потребление с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, намиращ се в с. Драганово, общ. Горна Оряховица, ул. „Илинден” № 97, - вземания по фактура № **********/14.05.2018г., фактура № **********/13.06.2018г., фактура № **********/12.07.2018г., фактура № **********/13.08.2018г. и фактура № **********/16.07.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 2309/2018г. по описа на ГОРС в съда – 19.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 7.48 лв., представляваща лихва за забава за периода, считано от датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 25.10.2018г. Поради това, съдът счита, че исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /75 лв./, за депозит за възнаграждение на вещо лице по СИЕ /150 лв./, за възнаграждение на особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК /300 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, общо в размер на 625 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата,.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Р.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г.К., СУМАТА от 334.61 лв. /триста тридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия и услуга „възстановяване на захранването /електромер/”, за период на потребление от 28.03.2018г. до 27.07.2018г., за обект на потребление с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, намиращ се в с. Д., ул. ..., - вземания по фактура № **********/14.05.2018г., с падеж на 25.06.2018г., на стойност 103.87 лв., фактура № **********/13.06.2018г., с падеж на 25.07.2018г., на стойност 93.46 лв., фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на стойност 73.51 лв., фактура № **********/13.08.2018г. на стойност 44.77 лв., и фактура № **********/16.07.2018г., с падеж на 16.07.2018г., на стойност 19 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 2309/2018г. по описа на ГОРС в съда – 19.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 7.48 лв. /седем лева и четиридесет и осемт стотинки/, представляваща лихва за забава за периода, считано от датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 25.10.2018г. вкл., за които вземания е издадена Заповед № 2778/20.11.2018г. по ч. гр. дело № 2309/2018г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА В.Р.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г.К., СУМА в размер на 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./, за възнаграждение на вещо лице /150 лв./, за възнаграждение на особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК /300 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 2309/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................