РЕШЕНИЕ
Номер 260155 01.12 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
Съд, Търговско отделение, ХVIII състав
На двадесет и четвърти ноември, 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Розалия Тодорова
като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 708
по описа за 2018 година намери за установено следното:
Обективно съединени искаве с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „СИС БИЛД“ЕООД-гр.Варна с
ЕИК ********* твърди,че е дружество,специализирано в извършването на
строително-монтажни и инсталационни дейности,а ответното дружество „АТАРО
КЛИМА“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* е било главен изпълнител на СМР на
мебелен магазин „АЙКО“ в гр.Варна,построен в УПИ IV-771,кв.21.Твърди,че ответното
дружество от своя страна му е възложило извършването на СМР по част
електрическа и част слаботокови инсталации,за което били оформени два отделни договора
и за всеки от тези договори ищецът представил подробни оферти и
количествено-стойностни сметки на ответника-контрагент по договорите,като
същите били съобразени с проекта на главния възложител „ЕМ ДИ
ИММОБИЛИЕН“ЕООД.Твърди,че офертите му са били приети и се стигнало до
подписването на отделни договори по отделните позиции.
Така
се стигнало до подписването между страните на договор за СМР по част
„Електрическа“ от 25.07.2017 г. на база предварително подготвени и одобрени от
ответника оферта и КСС.Ищецът твърди,че е изпълнил изцяло задълженията си по
този договор и по силата на същия последното плащане в размер на 15 % от
договорената сума е следвало да се извърши до 20 дни след подписване на акт 16
и при наличието на подписан протокол за приети дейности от инвеститора.В тази
връзка ищецът твърди,че акт 16 за магазина е бил издаден на 11.12.2017 г. и
инвеститорът не е оспорил извършените дейности по договора,не е възразил
относно изпълнената от ищеца работа по този договор,като били подписани без забележки
и от двете страни по договора и следните документи по последния етеп от
изпълнението на договора,а именно:фактура №205 от 15.01.2018 г. на стойност 18
000 лв. с ДДС,протокол за завършен етап и сертификат за изплащане на изпълнени
СМР.
Според
твърденията на ищеца,въпреки отправени от него многократни покани до
ответника,последният не му заплатил сумата от 18 000 лв.,представляваща
окончателно плащане по договора от 25.7.2017 г. и издадената фактура след
завършен етап №205 от 15.01.2018 г.Заявява,че тази сума му се дължи на
основание чл.79 от ЗЗД,а на основание чл.86 от ЗЗД се дължи и законната лихва
върху същата сума за периода на забавата-от датата на фактурата,издадена на
15.01.2018 г.
На
следващо място ищецът твърди в исковата си молба,че с ответника са сключили
друг договор за възлагане на СМР от 25.07.2017 г.,който се отнасял за
слаботоковите инсталации на магазин „АЙКО“-пожароизвестителна система,
аварийно-оповестителна и озвучителна система, структурно-кабелна, алармена система,контрол на достъп,видеонаблюдение и т.н. Твърди, че този договор също бил подписан на база
предварително подготвени и одобрени от ответника оферта и подробна КСС,като
първоначалната цена по същия договор е била в размер на 206 197,05 лв. без ДДС
и част от нея не била платена от ответника,както следва:
-Неплатена
останала сумата от 37 115,47 лв. с ДДС по фактура №195 от 01.12.2017 г.;сумата
от 24 73,65 лв. с ДДС по фактура №206 от 15.01.2018 г. и сумата от 12 371,82
лв. с ДДС по фактура №207 от 15.01.2018 г.
Ищецът
заявява,че всички тези фактури са двустранно подписани и осчетоводени,а заедно
с това ответникът-възложител е подписал и актове-протоколи за завършени
етапи,както и сертификатите за изплащане на изпълнени СМР,като по този начин
работата била приета и падежът на паричното задължение е настъпил.
Заявява
още,че след подписването на втория договор от 25.07.2017 г. и в хода на
работата главният възложител е направил изменения в проекта и поставил
допълнителни изисквания,което е довело до възлагането на нови дейности от
ответника към ищеца в процеса на изпълнението на договора.В тази връзка
твърди,че поетапно е била съставяна и допълвана т. нар. „Заземителна
таблица“,по която едновременно се нанасяли изпълнените от ищеца дейности и се
приемали или не от страна на ответника тези допълнителни работи.Няколко дни
преди завършването на фактическата работа по заземителната таблица ищецът
заявил извършени по договора за слаботокови инсталации допълнителни СМР за
сумата от 44 196,98 лв.,а от страна на ответника-възложител били приети работи
за съответно 31 428,03 лв. без ДДС.
Ищецът
твърди и това,че в последните дни до 30.03.2018 г. е извършил още няколко неща
и че е бил оформен протокол за завършен етап /акт №10/ от посочената дата за
сумата от 32 198,30 лв. без ДДС,както и фактура №220/30.03.2018 г. за същата
сума,респективно-за сумата от 38 637,96 лв. с ДДС.Тази фактура била двустранно
подписана и осчетоводена и макар протокола и сертификата за плащане да са били
подписани само от ищеца,то според него работите са били възложени и приети от
ответника,както било видно от проведена кореспонденция по електронна поща.И
понеже сумата по посочения акт №10 и посочената фактура не била платена на
падежа,ищецът смята,че същата се олихвява със законната лихва от осмия ден на
издаване на фактурата,както било предвидено в т.2.5. от общите условия на
сключения между страните договор.
Ищецът
излага в исковата си молба и обстоятелства за извършено от ответника на датата
11.05.2018 г. плащане на сумата от 75 753,43 лв.,с която сума били погасени
всички натрупани до 30.04.2018 г. лихви в размер на 3 234,70 лв.,след това и
направените разноски по посоченото в ИМ обезпечение в размер на 1178 лв.,а след
това била погасена изцяло и главницата по фактура №195 от 01.12.2017 г. и
частично се погасила главницата по фактура №220 от 30.03.2018 г. до размера от
34 225,26 лв.,вследствие на което по тази фактура останала за плащане сумата от
4 412,70 лв.
На
база горните твърдения ищецът заявява,че актуалните му претенции спрямо
ответното дружество за заплащане на суми по двата процесни договора и по
допълнително възложените и изпълнени СМР,след отчитане на извършеното частично
плащане,са общо както следва:
-сумата
от 18 000 лв. с ДДС по фактура №205/15.01.2018 г.;
-сумата
от 24 743,65 лв. с ДДС по фактура №206/15.01.2018 г.;
-сумата
от 12 371,82 лв. с ДДС по фактура №207/15.01.2018 г. и
-сумата
от 4 412,70 лв. с ДДС-остатък по фактура №220/30.03.2018 г.
Или
общия сочен от ищеца размер на претенцията му по чл.79 от ЗЗД възлиза на сумата
от 59 528,17 лв.
Заявява
още,че законната лихва по описаните главници е погасена от ответника за периода
до 30.04.2018 г.,като върху общия размер на главниците начислява законна лихва
за периода от 01.05.2018 г. до 18.05.2018 г.-датата на подаване на ИМ в съда и
за този период претенцията му за мораторни лихви по чл.86 от ЗЗД възлиза на
сумата от 298,24 лв.
Въз
основа на горните твърдения дружеството-ищец моли да се постанови съдебно
решение,с което ответника „АТАРО КЛИМА“ЕООД да бъде осъден да му заплати сумата
от общо 59 528,17 лв. с ДДС, влючваща неплатените главници по
двата договора- по договора от 25.07.2017г. сумата от 18 000 лева дължима
цена на извършените СМР по издадена фактура №205 от 15.01.2018 г., както и по
договора за извършване на СМР /слаботокова инсталация/ от 25.07.2017г., сумата
от 41 528.17 лева дължима цена на извършените СМР по издадени фактура
№206/15.01.2018 г., фактура №207/15.01.2018 г. и остатък по фактура
№220/30.03.2018 г.,издадена за заплащане на допълнително извършени от възложителя
СМР,а също да бъде осъден да му заплати и сумата от 298,24 лв.,представляваща
законна лихва върху неплатените главници по фактурите за периода от 01.05.2018
г. до датата на подаване на исковата молба-18.05.2018 г.Моли ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати и законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението,както
да му заплати и всички сторени съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът
„Атаро Клима“ЕООД е подал в законния срок отговор на исковата молба,в който е
заявил,че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер,като
основните поддържани от него аргументи и обстоятелства срещу тези искове са
следните:
Ответникът
заявява,че противно на твърдението на ищеца,не е главен изпълнител на СМР на
обект „Мебелен магазин в УПИ IV-771,кв.21 по плана на Западна промишлена зона,град
Варна,община Варна“,а че такова качество има дружеството „Бараж груп“ЕООД с ЕИК
********* по силата на сключен с ответника договор/поръчка от 03.02.2017 г. и
самия ответник има качеството на подизпълнител на посочения обект,а инвеститор
за обекта е дружеството „МД ИММОБИЛИЕН“ЕООД.
Ответникът
потвърждава в отговора си сключването между него и ищеца на двата сочени в ИМ
договора от 25.07.2017 г.,с които като подизпълнител на горното дружество е
възложил на ищеца извършването на СМР по част „електрическа“ и част
„слаботокови инсталации“ на горния обект.Поддържа обаче,че претендираните от
ищеца суми по договорите не са ликвидни и изискуеми към момента на подаване на
исковата молба по следните съображения:
Поддържа,че
съгласно чл.3 от договора за извършване на СМР по част „електрическа“ от
25.07.2017 г.,заплащането на 15 % от договорената сума,равняващи се на 18 000
лв. с ДДС,е поставено под отлагателно условие-след сбъдването на две
кумулативни предпоставки-подписване на акт 16 и подписан протокол за одобрени и
приети без забележки строително монтажни дейности от известитора „МД
Иммоблиен“ЕООД.В тази връзка ответникът твърди,че едно от тези условия за
плащане не се е осъществило,тъй като липсва подписан от инвиститора протокол за
одобрени и приети без забележки СМР.С оглед на това ответникът счита,че не е
налице неизпълнение на договора от негова страна.
Подобно
е и твърдението на ответника относно заплащането на 10 % от договорената цена
по другия договор за СМР от 25.07.2017 г. /наричан от ответника „поръчка за
възлагане на СМР“ от посочената дата/.Заявява,че сагласно т.5 от същия
договор,посочената част от цената,равняваща се на сумата от 24 743,65 лв.,подлежи
на плащане в срок от 20 дни след подписване на акт 16 и подписан протокол за
одобрени и приети СМР без забележки от инвеститора.И понеже такъв протокол все
още не съществувал,то ответникът поддържа,че не е настъпила изискуемостта и на
посочената сума.
За
сочената от ищеца сума в размер на 12 371,82 лв. ответникът поддържа довода,че
не е изискуема,защото съгласно т.6 от договора тя подлежи на плащане в срок от
24 месеца от датата на приемане на обекта с акт 16,какъвто акт потвърждава,че е
издаден на датата 11.12.2017 г., или подлежи на плащане при обезпечаване с
банкова гаранция.В този контекст ответникът твърди,че 24-месечния срок от
датата на приемане на обекта не е изтекъл към момента на подаване на отговора,а
банкова гаранция за посочената сума няма издадена,поради което нито една от
алтернативно предвидените в т.6 от договора предпоставки за дължимост на сумата
не е настъпила и с оглед на това сумата не е изискуема.
На
следващо място ответникът заявява в отговора си и довода,че не отговаря на
обективната истина твърдението на ищеца,че всички изпълнени от него СМР са били
приети без забележки от възложителя.В тази връзка ответникът твърди,че
многократно е отправял до ищеца възражения относно качеството на изпълнние на
инсталациите,както по телефона,така и в писмен вид по електронна поща.Твърди,че
ищецът не е изпълнил строителните работи,предмет на двата договора,в
уговорените обем и срокове и с уговореното качество.
Ответникът
поддържа още и довода,че ищецът без правно основание е погасил мораторни лихви
и разноски за обезпечение на иска с част от платената от ответника сума в
размер на 75 753,43 лв.,тъй като към момента на плащането-11.05.2018 г. не е
имало влязъл в сила съдебен акт,с който ответното дружество да е осъдено да
заплати на ищеца натрупани лихви и разноски.Предвид това ответникът смята,че с
извършеното от него плащане на посочената дата е погасил изцяло задълженията си
към ищеца по фактура №195 от 01.12.2017 г. и фактура №220 от 30.03.2018 г.
По
отношение на претендираните от ищеца лихви ответникът счита,че такива не следва
да бъде поставяни в негова тежест,тъй като към моента на подаване на исковата
молба падежът на вземанията,предмет на иска,не е настъпил и уговореното между
страните възнаграждение не е станало изискуемо.Претендира разноски.
В
допълнителната искова молба ищецът заявява,че оспорва наведените в отговора на
ответника фактически твърдения и правни изводи,както и наведените там
възражения на ответника и че прави в тази връзка редица пояснения на
фактическата страна на спора.Твърди в тази насока,че при сключването на
договорите между страните не е уточняван механизъм за приемане на работите от
страна на инвеститора „ЕМ ДИ ИММОБИЛИЕН“ЕООД,но счита,че договорените и
изпълнени от него работи-по част „Електрическа“ и част „Слаботокови инсталации“
/описани като вид в ДИМ/,са били приети с издаването на разрешение за ползване
на сградата,каквото било издадено от Началника на ДНСК на датата 11.12.2017
г.Сочи и обстоятелството,че самото искане за въвеждане на строежа в експлоатация
е било подадено от инвеститора „ЕМ ДИ Иммобилиен“ЕООД и към него е бил приложен
окончателен доклад на лицето,упражняващо строителен надзор над обекта и
строителните работи-“СС Консулт“ЕООД.
Ищецът
твърди още в допълнителната си искова молба,че двата процесни договора са
подписани за ответното дружество чрез пълномощника му Г.Г.,а всички издадени
между страните фактури,сертификати и актове за приемане на СМР по договорите са
били подписани от страна на същото дружество чрез физическото лице А.К. Излага и
обстоятелства за изясняване качеството на същото физическо лице в организацията
на ответното дружество,както и за разменена с участието на това лице електронна
кореспонденция по повод на забавени плащания по договорите.
Ищецът
излага в допълнителната си искова молба и аргумента,че както всяка строителна
работа,така и тази по процесните договори,е страдала от временни
недостатъци,които обаче са били своевременно отстранявани,за да се достигне до
качественото и навременното й завършване,което било отразено както с приемане
на работите с актовете,подписани от А. К.,така и с въвеждането на сградата в
експлоатация и с осчетоводяването на издадените от него фактури при
ответника.Твърди,че инцидентни оплаквания е имало единствено по договора за
слаботоковите инсталации,но всички оплаквания са били взети под внимание от
изпълнителя и проблемите били незабавно отстранени.Излага и обстоятелства за
разменена между страните електронна кореспонденция в тази насока.
Ищецът
заявява в допълнителната си искова молба е твърдението,че извършените СМР по
обекта са били конклудентно приети от инвеститора с подаване на искането за
назначаване на приемателна комисия и издадена на удостоверение за ползване на
строежа.Освен това сочи,че договора за извършване на СМР по част „Електрическа“
касае изграждането на силнотокови инсталации и без приемането и използването на
тези инсталации обектът изначално не може да бъде експлоатиран,а той в случая
функционира вече почти една година /пресметнато към момента на подаване на
ДИМ/.Сочи,че когато се приема един строеж,той се приема във всичките му
проектни части,включително и част „Електрическа“ и възложителят конклудентно е
приел работите.Като знак за приемането на работите,за които е издадена фактура
№205 от 15.01.2018 г. ищецът сочи и обстоятелството,че тя е осчетоводена и при
двете страни,а ответникът я е включил в СД по ДДС и е ползвал данъчен
кредит.Счита,че несъставянето на протокол между възложителя и трето за договора
лице /в конкретния случай „Ем Ди Иммобилиен“ЕООД/ не може да се тълкува като
пречка за плащането,ако работата е приета от възложителя по договора дори и с
конклудентни действия,като в тази насока се позовава и на съдебна практика.По
възражението на ответника за неизискуемост на сумата по горната фактура ищецът
противопоставя и разпоредбата на чл.303а,ал.1 от ТЗ.Излага в допълнителната си
искова молба аргументи и обстоятелства,въз основа на които е формирал и
позицията си,че са неоснователни възраженията на ответника за неизискуемостта
на търсените суми по фактури №206и 207 от 15.01.2018 г.
Ищецът
оспорва и твърденията на ответника,че последния многократно е отправял
възражения относно качеството на изпълнение на инсталациите по телефона и по
електронна поща,както и че ищецът не е изпълнил строителните работи в
уговорения обем и с уговореното качество.Заявява,че тези твърдения не отговарят
на истината и че всички СМР са приети,без да са предявявани възражения относно
работата и без да са стартирани и провеждани процедури по отстраняване на
забележки по извършената работа.
В
допълнителната искова молба са изложени и аргументи на ищеца,на базата на които
той поддържа позицията,че правилно е извършил погашения на лихви и разноски с
част от платената от ответника сума,тъй като е приложил правилото на чл.76,ал.2
от ЗЗД.Ищецът сочи и контрадоводи,с които оспорва поддържания в отговора на
ответника аргумент,че единственото лице с право да подписва протоколи и
документация за обекта от името на ответника е физическото лице Г.Г..Оспорва и
основаното на разпоредбата на чл.265,ал.1 от ЗЗД възражение на ответника за
намаляване на възнаграждението по договорите,както и заявеното от него
възражение за прихващане.Поддържа,че в изпълнените от него СМР няма съществени
скрити недостатъци,а всички констатирани от възложителя забележки,които са свързани
с изпълнението на строителните работи,са били отстранени.Оспорва и
имейлите,представени от ответника във връзка с твърдението му за скрити
недостатъци и некачествено изпълнение.Подробните му аргументи във връзка с това
оспорване ищецът излага в допълнителната си искова молба.
В
отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява,че поддържа
подадения от него отговор на първоначалната искова молба и всички изложени в
същия отговор възражения,както и претендираното съответно намаляване на възнаграждението
на основание чл.265,ал.1 от ЗЗД.Заявява също,че оспорва изцяло изтъкнатите в
допълнителната искова молба аргументи на ищеца като несъстоятелни,както и
начина на изчисляване на акумулираните лихви и разноски и начина на извършване
на разпределение на постъпилите доброволни плащания по фактури.Сочи отново,че
многократно е отправял възражения относно качеството на изпълнение на
работите,като недостатъците в повечето случаи не са били отстранявани от ищеца
и не са съставяни протоколи за отстраняване на същите.Поради това ответникът
твърди,че е бил принуден да ангажира дружеството „Анди“ЕООД с цел да установи и
впоследствие да отстрани констатираните недостатъци,тъй като отстраняването на
същите представлява строително монтажни работи извън предмета на дейност на
дружеството-ищец.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско
отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Съобразно съдържанието на
разменените книжа е очевидно безспорно между страните, че на посочената в ИМ
дата са възникнали две правоотношения по сключени договори за изработка, по
силата на които ищецът е поел задължение да извърши конкретно установени в сделките
СМР на обект мебелен магазин в гр. Варна.
Становището на ищеца е, че е
изправна страна по правоотношенията, като ответникът твърди, че това не е така
и част от претендираните работи не са извършени качествено и в срок, а освен
това и не се е сбъднало и друго договороопределено условие, а именно да има
подписан от инвеститора протокол за одобрени и приети без забележки СМР. По
делото са събрани многобройни писмени доказателства, изслушани са по двама
свидетели доведени от всяка от страните и са приети две заключения на вещо лице
по назначени СТЕ. Доведените свидетели разпитани в съдебното заседание на
01.10.2019г., както е обичайно дават противоречиви показания. От изложението на
разпитания свидетел К., който е бил представителя на обекта за ответника,
съпоставени с представените по делото документи, касаещи неговите служебни и
трудово правни отношения с АТАРО КЛИМА ЕООД, може да се направи обоснования
извод, че същият е имал възможност да волеизявява от името и за сметка на
ответника, независимо, че в сделката касаеща слаботоковата инсталация е
посочено друго лице. Наред с това по делото е безспорно между страните, че
издадените процесни фактури са осчетоводени от АТАРО КЛИМА ЕООД, което определя
извода, че очевидно това е било лицето оторизирано от възложителя/който
всъщност се установява да е подизпълнител, но това няма значение по отношение
на процесните договори/. Прави впечатление, че във всички издадени и
осчетоводени фактури са посочени, като основания за тяхното издаване приемо –
предавателни протоколи. Това обстоятелство разгледано в унисон с показанията на
К., който признава, че е приемал работата, за да може да не спира работния
процес на обекта прави възможен извода, че очевидно са налице строителни книжа
по Наредба № 3 обосноваващи извършени СМР по процесните фактури. Самото
осчетоводяване освен това на първичните счетоводни документи е недвусмислено
потвърждение тезата на ищцовата страна.
Трайно
установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между
страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях /решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на II Т. О., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на II Т. О., решение № 23 от 07.02.2011
г. по т. д. № 588/2010 г., II Т. О./. Нещо повече, дори
неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от
възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателства за
възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените
елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете
страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл вж. решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д. №
137/2012 г. на II Т. О. и цитираното в него решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. №
588/2009.
В този контекст и установеното
отразяване на фактурите в счетоводството на ищеца и ответника недвусмислено
сочи на извод, че очевидно е налице задължение за АТАРО КЛИМА ЕООД по сключените между страните
договори за изработка. Обстоятелството, че не са представени подписани от
възложителят ЕМ ДИ ИММОБИЛИЕН ЕООД протоколи за одобрени и приети без забележки
СМР се преодолява от съдържанието на представеното с исковата молба разрешение
за ползване от 11.12.2017г., от съдържанието на което се установява, че
строежът на възложителя ЕМ ДИ ИММОБИЛИЕН ЕООД е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти, разрешение и протоколи. За строежа е представена
необходимата документация и т.н. На следващо място заключението на вещото лице
по повод съдържанието на разрешението за ползване също е, че извършените от
ищеца СМР по договора са изпълнени съгласно проекта. При това положение съдът
счита, че цената за работата претендирана в настоящия процес е дължима от
ответника. Фактурите са осчетоводени, което несъмнено прави възможен извода, че
работата е приета от страната-възложител по сделките, като основния възложител,
чието съдействие е било изискуемо съгласно съдържанието на уговорките е приел
също изработеното с конклудентни действия въвеждайки в експлоатация обекта,
който е установено от контролните органи, че отговаря на всички изисквания,
проекти и строителна документация. На следващо място на тази обективна
фактическа обстановка ответникът не противопостави подробно изложение кои
именно СМР се считат за неизвършени или некачествено или забавено извършени.
Също и доведените от него свидетели също формулират в своите показания общи обяснения
лишени от конкретика. Тези обстоятелства разгледани в контекста на извършеното
доказване от ищеца навежда на извода, че исковете са основателни и доказани.
Следва да е ясно, че дължимото съдействие от страна на трети по отношение на
процесните сделки субект, в лицето на възложителя, който е следвало да одобри и
приеме извършените СМР не е самоцелно и не се явява факт с правно значение,
който трябва непременно да е изявен в
правния мир, за да възникне вземането на ищеца. Няма никаква пречка да се приеме,
че възложителят е приел работата за извършена с конклудентни действия пускайки
обекта в експлоатация при нарочно съставен акт от страна на компетентните
органи- разрешение за ползване, като по
делото няма обективирани конкретни възражения от негова страна до СИС БИЛД
ЕООД. Нещо повече, както се установи и по – горе, дори и АТАРО КЛИМА ЕООД,
който е прекия възложител, не успя да формулира някакви конкретни оплаквания за
некачествено извършена работа, като възраженията останаха бланкетни и поради
това неоснователни. На следващо място съдът намира, че разрешението за ползване
от 11.12.2017г. издадено на основание чл.222 и чл.177 от ЗУТ и Наредба № 2 за
въвеждане в експлоатация на строежите в РБ несъмнено е официален свидетелстващ
документ издаден от длъжностно лице в кръга на удовостоверителнята му
компетентност. В рамките на своите удостоверителни правомощия същото е констатирало, въз основа и на
придружаващия окончателен доклад на лицето упражняващо строителния надзор,
протокол образец 16 за установяване годността за ползване на строежа, съставен
от държавна приемателна комисия, че строежът е изпълнен съобразно одобрените
проекти и др. строителни книжа, съставена е необходимата документация, като е
разрешено ползването на обекта. Т.е. налице е материална доказателствена сила
на документа, че обективираните в него факти са се случили в правния мир, така
както са описани, а именно че функционалното състояние на строежа, към момента
на проверката, е било такова, че да позволява неговото ползване съобразно предназначението
му, което включва е извършените работи от ищеца по електрическите системи.
Магазинът въз основа разрешението за ползване се ползва към момента и
функционира съобразно предназначението си. Т.е. несъмнено с конклудентни
действия възложителят е приел работата на ищеца и независимо, че по делото не е
обективирано нарочно волеизявление в тази посока следва да се приеме, че СМР са
одобрени. При това положение и в доказателствена тежест на АТАРО КЛИМА ЕООД е
да установи по делото, че фактическото статукво към въвеждане в експлоатация на
обекта не е било адекватно на строителната документация и конкретните процесни
договори. Поради това би следвало да се извърши доказване от страна на
ответника, че са налице определени некачествени, неизвършени или забавени
работи и да се преодолее доказателствената сила на официалния свидетелстващ
документ, но това не бе сторено, като дори няма и конкретни оплаквания в тази
посока. Ето защо и претенциите са основателни.
Изключение прави вземането по
фактура № 220 по договора за слаботоковите инсталации. Между страните е
безспорно, че на 11.05.2018г. ответникът е превел на ищеца сумата от
75 753.43 лева, при което длъжникът е заявил, че погасява фактура № 195 и
№ 220. При наличната изрична разпоредба на чл.76, ал.1 пр. първо от ЗЗД и
волеизявлението на АТАРО КЛИМА ЕООД кредиторът няма право да прилага ал.2,
която се явява субсидиарна и приложима при липсата на обективирана воля на
задълженото лице какво погасява с плащането./в този смисъл са и мотивите на ТР
№ 3/ 2017г. на ВКС/ При липса
на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са
налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото
еднородни задължения погасява обвързва кредитора.
С оглед на изложеното съдът
намира и предявените акцесорни претенции в размер на мораторната лихва за
основателни, но за сумата от 275.58 лева, тъй като за главницата по фактура №
220 искът ще се отхвърли.
При този изход от спора следва
страните да понесат направените разноски по съразмерност. По повод представения
списък на разноските на ищеца ответникът е възразил по отношение на
допълнителните транспортни разходи. Съдът не намира възражението за
основателно. Налице е споразумение между клиента и адвокат П., което обективира
уговорка за заплащане на пътни разходи и същото, по повод на последното
изречение в него, има ролята и на разписка за предадената сума от ищеца. Съдът
не намира законова пречка да зачете това споразумение, независимо, че не е
предмет на изричен договор за правна помощ. Ето защо и ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 7522.94 лева съразмерно на уважената част
от исковете. Съответно ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от
229.82 лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от така изложените мотиви
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18с.
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на
осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД АТАРО КЛИМА ЕООД с ЕИК
********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. В. Левски № 272 да
заплати на СИС БИЛД ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Варна и адрес на
управление бул. Сливница № 189 сумата от общо 55 115,47 лв. с ДДС, влючваща неплатените главници по двата договора сключени между страните- по
договора от 25.07.2017г. сумата от 18 000 лева дължима цена на извършените
СМР по издадена фактура №205 от 15.01.2018 г., както и по договора за
извършване на СМР /слаботокова инсталация/ от 25.07.2017г., сумата от 37 115.47
лева дължима цена на извършените СМР по издадени фактура №206/15.01.2018 г. и
фактура №207/15.01.2018 г., както и да заплати на основание чл.86 от ЗЗД сумата
от 275.58 лв.,представляваща законна
лихва върху неплатените главници по фактурите за периода от 01.05.2018 г. до
датата на подаване на исковата молба-18.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по договора за извършване на СМР /слаботокова
инсталация/ от 25.07.2017г. в частта за сумата от 4412. 70 лева дължими по
фактура № 220/ 15.01.2018г., както и иска по чл.86 от ЗЗД в частта за сумата
над присъдената до претендираната сума в размер на 298.24 лева, като
неоснователни в тази им част.
ОСЪЖДА АТАРО
КЛИМА ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул.
В. Левски № 272 да заплати на СИС БИЛД ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.
Варна и адрес на управление бул. Сливница № 189 сумата от 7522.94 лева съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА СИС
БИЛД ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Варна и адрес на управление бул.
Сливница № 189 да заплати на АТАРО КЛИМА ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.
Пловдив и адрес на управление ул. В. Левски № 272 направени разноски в размер на 229.82 лева съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: