РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 09.06.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: Д. АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия
Д. Алексиева гр. дело № 5963 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
Решение № 16793 от 20.01.2020 г. по гр.д. № 51508/2018 г. на СРС е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Н.А.И., ЕГН **********, дължи на „Р.Б.“
ЕАД, ЕИК *****сумата 4 163,72
лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 28.05.2013г. и анекс № 1/10.09.2014г. към него,
включена в погасителните вноски с падеж до 15.11.2019г., вкл., ведно със
законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното плащане, 856,23 лева - редовна лихва по чл. 4 от договора и чл. 2.1. от
анекса за периода от 15.10.2016г. до 28.08.2017г., вкл., и 85,22 лева – наказателна лихва по чл. 4.6 от договора и чл. 8 от
анекса за периода 15.11.2016г. - 10.10.2017г., за които вземания на
23.10.2017г. по ч.гр.д. № 72633/2017г. по описа на СРС, 70-и състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за солидарната им дължимост с М.С.А., ЕГН **********,
като е отхвърлен иска за главница за
горницата до пълния предявен размер от 13 461,91 лева, за наказателна
лихва за горницата до пълния предявен размер от 358,55 лева, установителния иск
за сумата 96,97 лева – лихва по чл. 7, вр. чл. 1 б. „б“ от анекс №
1/10.09.2014г. за периода 15.08.2014г. - 09.09.2014г., както и съединените в условията на евентуалност осъдителни искове
по чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
главница за горницата до пълния предявен размер от 13 461.91 лева, за
наказателна лихва за горницата до пълния
предявен размер от 358.55 лева, установителния иск за сумата 96.97 лева – лихва по чл. 7, вр. чл. 1 б. „б“ от анекс №
1/10.09.2014г. за периода 15.08.2014г. - 09.09.2014г., като неоснователни.
С
решението е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.А.И. да заплати на „Р.Б.“
ЕАД, ЕИК *****, сумата от 593,90 лева разноски за исковото производство,
сторени пред СРС, и солидарно с длъжника М.С.А., ЕГН ********** сумата 119,38 лева – разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 72633/2017 г. по описа на СРС, 70-и
състав.
Горепосоченото
решение е обжалвано от ищеца „Р.Б.“ ЕАД, в частите, с които: са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Р.Б. " ЕАД искове
против Н.А.И., както следва: за разликата над 4 163,72 лева до пълния предявен
размер от 13 461,91 лева – главница по договор за потребителски кредит от
28.05.2013 г. и анекс № 1 от 10.09.2014 г. към него; за разликата над 85,22
лева до пълния претендиран размер от 358,55 лева – наказателна лихва на осн.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и за сумата от 96,67 лева - лихва по чл. 7 от Анекс № 1 към
договора, както и в частите, с които са отхвърлени съединените при условията на
евентуалност осъдителни искове, предявени от "Р.Б." ЕАД искове против
Н.А.И., както следва: за разликата над 4
163,72 лева до пълния предявен размер от 13 461,91 лева - главница; за
разликата над 85,22 лева до пълния претендиран размер от 358,55 лева – наказателна
лихва и за сумата от 96,67 лева - лихва по чл. 7 от Анекс № 1 към договора.
Във
въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част. С жалбата са заявени оплаквания, че съдът
неправилно не е зачел фингирано връчване на съобщението за предсрочна
изискуемост. От въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната му част
и да постанови друго, с което да се уважи подадения установителен иск в цялост.
Евентуално, в случай че бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта за
установителния иск, то отправя искане да бъде разгледан евентуалния осъдителен
иск за сумите в обжалваната част.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.А.И., с
който оспорва въззивната жалба. Въззиваемата страна навежда съображения, че предсрочната
изискуемост на вземанията не е настъпила в хода на производството. Оспорва се
изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е било връчено на
солидарния длъжник. Заявено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваната от ищеца част и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в частите, с
които е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Н.А.И., ЕГН **********,
дължи на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *****сумата 4 163,72
лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 28.05.2013г. и анекс № 1/10.09.2014г. към него,
включена в погасителните вноски с падеж до 15.11.2019г., вкл., ведно със
законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното плащане, 856,23 лева - редовна лихва по чл. 4 от договора и чл. 2.1. от
анекса за периода от 15.10.2016г. до 28.08.2017г., вкл., и 85,22 лева – наказателна лихва по чл. 4.6 от договора и чл. 8 от
анекса за периода 15.11.2016г. - 10.10.2017г., за които вземания на
23.10.2017г. по ч.гр.д. № 72633/2017 г. по описа на СРС, 70-и състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за солидарната им дължимост с М.С.А., ЕГН **********.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба оплаквания по допустимостта и правилността на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установено
е от събраните по делото доказателства, че на 28.05.2013 г. е сключен договор
за потребителски кредит между ищецът
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като кредитор, М.С.А., като кредитополучател и
ответникът Н.А.И., като солидарен длъжник при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД.
По силата на договора, банката поела задължение да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на
сумата 15 390,15 лева с краен срок за погасяване – 15.05.2023 г. Съгласно чл. 4 от Анекс № 1/10.09.2014 г.,
крайният срок за издължаване на
задълженията по кредита е изменен на 15.09.2024 г. Към
Анекс № 1/10.09.2014 г. е представен и погасителен план, който представлява
неразделна част от договора за кредит, съдържащ месеччните вноски с посочен
падеж на всяка вноска и размери по компоненти: главница и лихва.
Съгласно
чл. 4 от договора за кредит, Кредитополучателят поел задължение да заплаща на
банката възнаграждение - годишна лихва в размер на 9% за първите 12 месеца от
усвояването, а след този срок лихвата се формирала от променлива величина –
6-мечечния SOFIBOR и надбавка от 8.026 пункта.
С чл. 2.1 и чл. 2.2 от Анекс № 1, този размер е променен за периода
от 10.09.2014 г. до 15.09.2015 г. в
размер на 9,523%, а след този срок, в размер на 6- месечният SOFIBOR + 8,026 пункта
надбавка.
При
забава в плащането на дължими суми страните уговорили наказателна надбавка към
лихвата в размер на 10 пункта годишно –чл. 8 от Анекс № 1. Размерът на
наказателната лихва и в договора и в анекса е обвързан с размера на
възнаградителната лихва, тъй като се формира от възнаградителната лихва плюс 10
пункта. С
чл. 11 от договора, респ. чл. 11, т. 2 от анекса, страните се съгласили, че при
неплащане от кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично
задължение по анекса в продължение на 150 дни от падежа му, считано от 151-вия
ден, кредитът автоматично ставал предсрочно изискуем.
По
делото са приети две уведомления от 04.08.2017 г. от Банката до
Кредитополучателя и съответно до солидарния длъжник, с които ги уведомяват, че кредитът
е предсрочно изискуем. Към уведомлението до солидарния длъжник Н.И. е приложено
известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД, с отбелязване, че пратката не е
потърсена в срок.
От
приетото по делото и неоспорено заключение на ССчЕ в първата инстанция се
установява, че кредиторът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на 29.05.2013 г.
заверил с договорената сума от 15 390,15 лева сметка на кредитополучателя
с № *****. Съгласно неоспореното заключение на приетата по делото ССчЕ към
датата на депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.10.2017г. по
26-та вноска с падеж 15.11.2016 г. имало непогасен остатък за главница в размер
на 13,76 лева, а месечните вноски с падеж от 15.12.2016 г. били изцяло дължими.
Счетоводно ищецът отразил настъпила предсрочна изискуемост на 29.08.2017 г.
Падежиралата до датата на заявлението главница, включена в месечните вноски
възлизала на 956,32 лева, а непадежиралата такава, която ищецът отразил
счетоводно като предсрочно изискуема възлизала в размер 12 505,59 лева.
Възнаградителната лихва до 28.08.2017 г., вкл., била в размер на сумата 856,23
лева, а неустойката (наказателната лихва) в размер 358,55 лева, от които 85,22
лева – върху просрочените главници за периода от 15.11.2016г. до 10.10.2017г.,
вкл. и 273,33 лева – наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница за
периода от 29.08.2017г. до 10.10.2017г., вкл. дължима била и отсрочената лихва
в размер 96,97 лева по чл. 7 от анекса.
Във
въззивното производство е прието заключение на ССчЕ, прието в съдебно заседание
от 25.10.2021 г. и допълнително заключение на ССчЕ, прието в последното по
делото заседание от 07.03.2022 г. При преценката по реда
на чл. 202 ГПК на заключенията на ССчЕ, приети във въззивното производство,
настоящият състав намира, че същите са компетентно изготвени, обосновани и
обективни.
Видно от констатациите на вещото лице в допълнителното
заключение на ССчЕ, прието във въззивното производство на 07.03.2022 г. въз
основа на издадения по ч.гр.д. № 72633/2017 г. по описа на СРС, 70-и състав
изпълнителен лист в рамките на предприетото принудително изпълнение по изп.д. № 582/2018 г. по описа на ЧСИ Г.Д.в
периода от 28.12.2018 г. до 03.08.2021 г. от кредитополучателя била събрана
сумата 4 494,90 лева. Във вариант при ненастъпила предсрочна изискуемост към
28.08.2017 г. с постъпилите суми биха се погасили задължения от месечни вноски
за главница с падеж от 15.12.2016 г. до 15.08.2018 г. в размер на 2241,98 лева,
лихви от вноски с падеж от 15.12.2016 г.
до 15.08.2018 г. в размер на 1685,47 лв., наказателни лихви в размер на 553,97
лева, част от лихва по вноска с падеж 15.09.2018 г. в размер на 13,48 лв.
Съгласно
заключението, вещото лице е дало алтернативни варианти на задълженията за
главница с и без капитализирани лихви, във вариант само с падежирали вноски към
датата на приключване на устните състезания във въззивното производство и във вариант
при предсрочна изискуемост, обявена с връчването на препис от исковата молба.
Във
варианта без включени капитализации на лихви, главницата към 07.03.2022 г. /датата
на заседанието, в което са приключили устните състезания във въззивното
производство/ е, както следва: просрочени главници от вноски с настъпил падеж
до 15.02.2022 г. включително е в общ размер на 5591,74 лева, при отчитане на
извършеното плащане от Кредитополучателя по главницата в размер на 2241,98
лева, а главницата от непадежиралите вноски към 07.03.2022 г. е в размер на
5302,32 лева. Отсрочената лихва, снета от капитализиране е в размер на 345,31
лева.
Във
варианта без включени капитализации при предсрочна изискуемост, обявена с
връчване на препис от исковата молба, според вещото лице задължението към
07.03.2022 г. е, както следва: главница общо – 10894,06 лв., от които с
настъпил падеж към 16.02.2019 г. – 703,01 лв. и предсрочно изискуема – 10191,05
лв.
С
експертизата са изчислени и лихвите към датата на последното съдебно заседание във
въззивното производство, което обаче не е относимо към претендирания от ищеца
период.
При
спазване на принципа на състезателното начало страните са информирани преди
устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожност на отделни
клаузи в съдебно заседание от 22.03.2021
г. по делото във въззивната инстанция.
При така установеното от фактическа
страна въззивният съд приема от правна страна следното:
Производството
по гр. д. № 51508/2018 г. по описа на СРС е образувано по искова молба,
подадена от "Р.Б. " ЕАД срещу солидарния длъжник Н.А.И., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 72633/2017 г. по описа на СРС. Със заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2017 г. съдът е разпоредил длъжниците М.А.и Н.И.
да заплатят на кредитора солидарно следните суми: сумата от 956,32 лева – редовно
падежирала главница по договор за потребителски кредит от 28.05.2013 г., и
Анекс № 1 към него за
периода от 15.10.2016 г. до 28.08.2017 г. вкл., предсрочно изискуема главница в
размер на 12505,59 лева с настъпила изискуемост на 29.08.2017 г. , ведно със
законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното плащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 856,23 лева за периода 15.10.2016 г. –
28.08.2017 г., наказателна лихва за забава в размер на 358,55 лв. за периода от
15.11.2016 г. – 10.10.2017 г., лихва в размер на 96,97 лв. за периода от
15.08.2014 г. до 09.09.2014 г. както и сумата от 345,47 лева– разноски по
заповедното производство.
Заповедта
за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжника М.А.. Срещу нея е
издаден изпълнителен лист на 10.07.2018 г. съгласно отбелязване върху заповедта
за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение единствено
от Н.И., поради което ищецът е предявил исковете си единствено срещу нея,
съединени с евентуални осъдителни искове за същите вземания, предмет на
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По
установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в частите, с които се е
произнесъл по установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК е валидно и
допустимо. Следва да бъдат разгледани
оплакванията за неправилност на решението в тези части.
Първоинстанционният
съд е приел, че предсрочната изискуемост не е обявена преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е уважил
установителните искове по реда на чл. 422 ГПК единствено по отношение на
падежираните вноски за главници, като е отхвърлил исковете за горницата до
пълния претендиран размер на главницата.
С
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т. 18 се прие, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно дадените разяснения в мотивите
към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
Въззивният
съд намира за неоснователни оплакванията на въззивника, че предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит по материалното правоотношение
е настъпила на 28.08.2017 г. Уведомленията за предсрочна изискуемост в случая
са изпратени чрез „Български пощи“ ЕАД .
Настоящият
състав споделя практиката на ВКС, обективирана в решение № 148 от 02.12.2016 г.
по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 180 от 23.11.2016 г. по
т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 41 от 29.05.2017 г. по т.д. №
60106/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др., с която е прието, че при уговорка в
договора кредиторът да може да извърши уведомлението с препоръчана пощенска
пратка, връчването следва да е
удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и, ал. 2 на Общите правила, приети на
основание чл. 36, ал. 2 Закона за пощенските съобщения. Удостоверителното
изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в
пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не презумира
недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за
получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не
е страна по договора между подателя и пощенския оператор. Поради това,
презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника
(укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от
договора между длъжника и кредитора. Клауза, която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита,
че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване
на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му
получаване. При липса на такава уговорка в договора, не е надлежно връчено
уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника с писмо с
обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено, ако по делото не са
налице други обстоятелства, от които може да се направи извод за
недобросъвестно поведение на получателя./така в Определение № 272 от 4.05.2020
г. на ВКС по т. д. № 1729/2019 г., II т. о./ При съобразяване на горното, в
конкретния случай отбелязването "непотърсен" върху разписката за
връчване на пощенската пратка от 04.08.2017 г. не е достатъчно, за да се приеме,
че е налице фингирано връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на
длъжника, следователно предсрочната изискуемост на задълженията по процесния
договор за кредит не е настъпила на 28.08.2017 г.
Съобразно
задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от
2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК при вземане, произтичащо от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка
по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от
договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Въз основа на горното, с
тълкувателното решение е прието, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
С
Решение № 152 от 22.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 3131/2018 г., II т. о., ТК е
възприето, че постановките на цитираното тълкувателно решение са приложими и за
вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното
производство, а също и по договорите за заем за потребление, чието изпълнение
се търси по реда на заповедното производство в това число и чрез подаването на
заявление по чл. 410 ГПК.
Посоченото
Тълкувателно решение не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е
обявена на длъжника в хода на исковото производство. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към
исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването
на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника -
кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това
потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от
значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция
е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява
материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента
на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в
хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. /в този смисъл са Решение № 10
от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 142 от
30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2970/2018 г., I т. о., ТК, определение № 200 от
1.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1614/2021 г., IV г. о., ГК/.
В
конкретния случай в исковата молба се
съдържа изявление за обявяване на предсрочната изискуемост и като приложение към
исковата молба е представено уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост до солидарния длъжник Н.А.И.. Препис от исковата молба, ведно с
приложенията, включително и уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост до Н.А.И. се счита връчена на ответницата Н.И. при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК на 19.02.2019 г. и на назначения на ответницата в хода на
първоинстанционното производство особен представител на 05.08.2019 г. Следователно
при съобразяване на константната съдебна практика / Решение № 198 от 18.01.2019
г. по т. д. № 193/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС/, с която се приема, че връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици,
предсрочната изискуемост е настъпила в хода на исковото производство с
връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител на 05.08.2019
г.
Настоящият
състав кредитира допълнителното заключение на ССчЕ, прието във въззивното
производство /ОСЗ от 07.03.2022 г./ във варианта за главница без включени
капитализирани лихви. За да стигне до този извод, съобрази практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II
т. о., ТК, с която е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, какъвто не е случая. Ето защо, като съобрази дадените разрешения в
съдебната практика, както и обстоятелството, че страна по договора за кредит е
физическо лице-кредитополучател и солидарен длъжник, намира, че приложима е общата
гражданска разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, следователно уговорката в анекс № 1
към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е недопустим в процесния
случай и на осн. чл. 26, ал. 4 ЗЗД искът за главница за сумата от 345,31 лв.,
представляваща капитализарана лихва е неоснователен и в тази част следва да
бъда отхвърлен.
Тук
е мястото да се подчертае, че М.А.и Н.А. са солидарни длъжници и на осн. чл.
121 ЗЗД, изпълнението от страна на един солидарен длъжник, освобождава всички
съдлъжници. От ССчЕ се установява, че в образувано изп. д. № 582/2018 по описа
на ЧСИ Г.Д.по издадения изпълнителен лист срещу М.А.са постъпвали парични суми.
Разрешеният в т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК въпрос не касае настоящия случай, тъй като срещу ответника
по делото – Н.И. не е осъществено принудително изпълнение. Същата е подала
възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта по чл. 410 ГПК, следователно няма
издаден изпълнителен лист срещу нея. Извършеното частично погасяване на
вземането на кредитора от друг солидарен длъжник (чл. 123, ал. 1, изр. І-во ЗЗД) представлява обстоятелство, което следва да бъде съобразено на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК като настъпил в хода на процеса факт от значение за спорното
право. Следователно при съобразяване на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и
приетата по делото ССчЕ в последното по делото заседание във въззивното
производство следва да бъде зачетено извършеното от кредитополучателя погашение
за главница в размер на 2 241,98 лева.
Ето
защо, следва да бъде кредитиран вариантът на
допълнителното заключение на ССчЕ, прието в ОСЗ на 07.03.2022 г.,
съгласно който дължимата сума за главница без включена капитализация на лихва при
настъпила предсрочна изискуемост в хода на исковото производство, дължима към
07.03.2022 г. е в размер на 10 894,06 лева, след приспадане на извършените
плащания от другия солидарен длъжник в размер на 2241,98 лева.
Следователно
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта по установителния
иск за главницата по договор за потребителски кредит частично за горницата над 4163,72
лева до 10894,06 лева, а в отхвърлителната част за горницата над 10 894,06
лева до 13 461,91 лева, същото следва да бъде потвърдено.
Неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция за сумата от 96,97 лева,
представляваща лихва по чл. 7 от Анекс № 1 от 10.09.2014 г. във връзка с чл. 1,
т. „б“ поради липса на обявена преди датата на заявлението по чл. 410 ГПК
предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 7 във връзка с чл. 1, б. „б“ от Анекс № 1
от 10.09.2014 г. сумата от 96,97 лева, включваща текуща редовна лихва в размер
на 93,51 лева, начислена за периода от 15.08.2014 г. до 09.09.2014 г. вкл. и
3,46 лева – лихва и за периода от 19.08.2014 г. до 09.09.2014 г. е отсрочена с
последната вноска по договора за кредит на 15.09.2024 г. С оглед приетото от
настоящия състав, че предсрочната изискуемост е настъпила в хода на процеса с
връчването на препис от исковата молба, то исковата претенция по отношение на
сумата в размер от 96,97 лева е основателна и следва да бъде уважена.
Първоинстанционното
решение се обжалва и в частта по иска за наказателна лихва по чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за горницата над уважения размер от 85,22 лева до пълния претендиран размер от
358,55 лева. Първоинстанционният съд е приел, че претенцията за 273,33 лева –
наказателна лихва върху счетоводно отнесената от ищеца продсрочно изискуема
главница за периода от 29.08.2017 г. до 10.10.2017 г. е неоснователен, тъй като
кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем на 28.08.2017 г. Настоящият
състав споделя извода на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост не
е обявена на 28.08.2017 г. с оглед гореизложеното, поради което не се дължи
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, считано от 28.08.2017 г.
в размер на 273,33 лева. Взетият предвид факт за настъпила в хода на исковото
производство предсрочна изискуемост не променя горния извод, доколкото
наказателната лихва се претендира в конкретен период преди датата на подаване
на заявлението. Следователно крайният извод за неоснователност на претенцията в
тази ѝ част е правилен.
В
обобщение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за главницата за горницата
над 4163,72 лева до 10894,06 лева, ведно със законната лихва от 11.10.2017г.,
както и за сумата от 96,97 лева – лихва по чл. 7, вр. чл. 1 , б. „б“ от
договора за кредит , като в тези части следва да бъде съответно уважени
установителните искове, а за горницата до претендираните с исковата молба
размери за главница до 13461,91 лева и за наказателната лихва за горницата над 85,22
лева до 358,55 лева , първоинстанционното решение, с което са отхвърлени
установителните искове следва да бъде потвърдено.
По
осъдителните искове, предявени в условията на евентуалност:
С
оглед приетото, че установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да бъдат
частично уважени, то не се сбъднало вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ. Частичното уважаване на главния иск от
първоинстанционния съд е процесуална пречка за произнасяне по евентуално
съединения иск. В този смисъл Решение № 135 от 26.09.2018 г. по т. д. №
230/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 210 от 27.07.2015 г. по гр. д. №
5600/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. Видно от първоинстанционното решение
частично са уважени главните искове, следователно решението в частта, с която
са отхвърлени осъдителните искове следва да бъде обезсилено.
За
пълнота на изложението, вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
евентуалните искове не е сбъднало и пред въззивната инстанция с оглед
частичното уважаване на главните искове. Отделно от горното, установителните
искове са отхвърлени частично поради плащане от другия солидарен длъжник и недопустимо
капитализиране на лихва към главницата, поради което не се сбъднало условие за
разглеждане на евентуалните искове, посочено от ищеца в исковата молба -
отхвърляне на установителните искове поради липса на предсрочна изискуемост. Следователно
евентуално съединените осъдителни искове следва да бъдат оставени без
разглеждане от настоящата съдебна инстанция.
По
разноските: Във въззивното производство, доказани разноски от въззивника са в
размер на 193,37 лв.- държавна такса, 817,69 лева – депозит за особен
представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК. В полза на въззивника на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК
следва да се присъди сумата от 1137,63 лева съобразно изхода на спора. В полза
на въззиваемата страна не се следват разноски, доколкото същата е била
представлявана от особен представител.
За
първоинстанционното производство, сторените от ищеца разноски са в размер на 295,47
лв. държавна такса, 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 350 лева – депозит
за вещо лице, 973,19 лева – депозит на особен представител. Съобразно изхода на
спора на ищеца се следват разноски в размер на 1392,38 лева, следователно
допълнително следва да бъдат присъдени още 798,48 лева.
Съобразно
ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът, който разгледа иска, предявен по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се произнесе по дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноски. За заповедното производство съобразно
изхода на спора на ищеца се следват разноски в размер на 279,03 лева. В полза
на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително 160,05 лева.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
Решение
№ 16793 от 20.01.2020 г. по гр.д. № 51508/2018 г. на СРС В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ искове против Н.А.И., ЕГН **********, както следва: за разликата
над 4 163,72 лева до размер от 13 461,91 лева – главница по договор за
потребителски кредит от 28.05.2013 г. и анекс № 1 от 10.09.2014 г. към него, за
сумата над 85,22 лева до пълния претендиран размер от 358,55 лева,
представляваща наказателната лихва по
чл. 4.6 от договора и чл. 8 от анекса за периода 15.11.2016г. - 10.10.2017г., както
и за сумата от 96,97 лева, представляваща лихва по чл. 7, вр. чл. 1, б. „б“ от анекс
№ 1 от 10.09.2014 г. към договора за кредит за периода от 15.08.2014 г. до
09.09.2014 г.
ОТМЕНЯ
Решение № 16793 от 20.01.2020 г. по гр.д. № 51508/2018 г. на СРС В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Р.Б." ЕАД, ЕИК *****искове
по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, против Н.А.И., ЕГН **********, както следва: за
разликата над 4 163,72 лева до размер от 10 894,06 лева – главница по договор
за потребителски кредит от 28.05.2013 г. и анекс № 1 от 10.09.2014 г. към него,
ведно
със законната лихва от 11.10.2017г., както и за сумата от 96,97 лева ,
представляваща лихва по чл. 7, вр. чл. 1, б. „б“ от Анекс № 1 от 10.09.2014 г.
към договора за кредит за периода от 15.08.2014 г. до 09.09.2014 г. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от "Р.Б." ЕАД, ЕИК *****,
срещу Н.А.И., ЕГН **********, искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че Н.А.И.,
ЕГН ********** дължи на "Р.Б."
ЕАД, ЕИК *****, сумата над 4163,72 лева
до размер от 10894,06 лева представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 28.05.2013 г. и анекс № 1 от 10.09.2014 г. към него,
ведно
със законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното плащане, както и за
сумата от 96,97 лева, представляваща
лихва по чл. 7, вр. чл. 1, б. „б“ от Анекс № 1 от 10.09.2014 г. към договора за
кредит за периода от 15.08.2014 г. до 09.09.2014 г., за
които вземания на 23.10.2017 г. по ч.гр.д. № 72633/2017 г. по описа на СРС,
70-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за солидарната им
дължимост с М.С.А., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 16793 от 20.01.2020 г. по гр.д. № 51508/2018 г. на СРС, В ЧАСТТА с която са отхвърлени по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от "Р.Б." ЕАД, ЕИК *****, срещу Н.А.И.,
ЕГН ********** по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, да бъде
признато за установено, че Н.А.И., ЕГН ********** дължи на "Р.Б."
ЕАД, ЕИК *****, сумата над
10 894,06 лева до размер от 13 461,91 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от
28.05.2013 г. и анекс № 1 от 10.09.2014 г. към него, както и за сумата над 85,22 лева до пълния претендиран размер
от 358,55 лева, представляваща наказателната
лихва по чл. 4.6 от договора и чл. 8 от анекса за периода 15.11.2016 г. -
10.10.2017 г., както и В ЧАСТТА, с която Н.А.И. е осъдена да заплати на „Р.Б.“ ЕАД на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 593,90 лева
– разноски за исковото производство, сумата от 119,38 лева– разноски за заповедното производство
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално съединените осъдителни искове,
предявени от "Р.Б." ЕАД, ЕИК *****да бъде осъдена Н.А.И., ЕГН **********
на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ да заплати главницата по договора за
потребителски кредит от 28.05.2013 г. за разликата над 10 894,06 лева до 13 461,91 лева, както и на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдена Н.А.И. да заплати наказателната
лихва по чл. 4.6 от договора и чл. 8 от анекса за разликата над 82,55 лева до предявения размер от
358,55 лева за периода 15.11.2016г. - 10.10.2017г.
ОСЪЖДА
Н.А.И., ЕГН ********** да заплати на "Р.Б." ЕАД, ЕИК *****на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още
798,48 лева – разноски за исковото производство пред СРС, сумата от още 160,05 лева – разноски за
заповедното производство, както и сумата от 1137,63 лева – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.