№ 1172
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20231000501652 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 26 от 18.02.2023 г. по т. д. № 192/2021 г. на Софийски окръжен съд
„ЛЕВ ИНС” АД, София е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Р. К.
Г. сумата 26000 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания,
причинени в резултат на настъпило на 24.03.2021 г. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане.
Искът за законната лихва върху обезщетението на неимуществени вреди е отхвърлен
за периода от 22.04.2021 г. до 22.07.2021 г.
Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част над сумата 6000 лева с
оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Без да се оспорват фактическите
изводи за причинени телесни увреждания се твърди определяне на завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди предвид вида и характера на уврежданията,
лечебния период, отражението върху здравето на ищеца. Поддържа се неправилност на
решението поради постановяването му в противоречие с чл. 52 от ЗЗД при определяне
размера на обезщетението. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска над 6000 лева.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
1
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Спорът пред настоящата
инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди. В частта, с която ответникът е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, решението е влязло в сила
и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество.
По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства, заключението на съдебномедицинска експертиза и
показанията на свидетеля Й. (пострадал при същото ПТП и водещ дело с ответника),
които съдът кредитира при спазване правилото на чл.172 от ГП само в частта, в която
кореспондират със заключението и писмените доказателства. Показанията на
свидетеля не се кредитират относно наличието на обилно кръвотечение на главата,
относно оплаквания за световъртеж, гадене и повръщане, относно продължаване на
оплакванията за 3-4 месеца. Тези факти не се подкрепят от медицинските документи –
според епикризата е налице подкожен хематом на главата, при снемане на анамнезата
ищецът е посочил, че не е повръщал, а за оплаквания повече от дин месец липсват
медицински данни:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – мозъчно
сътресение с краткотрайно изпадане в безсъзнание за 5 минути и разтежение на
сухожилно-мускулните връзки на врата;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – не
е провеждано оперативно лечение, болничен престой 2 дни. Консервативно лечение –
постелен режим. Общ възстановителен период – един месец;
в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – силни болки в областта на
главата и врата, намаляващи до отзвучаването им за срок до един месец;
г/. възрастта на ищеца към настъпване на инцидента - 57 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – влошаване психическото състояние на ищеца; страх за безопасността
при движение на пътя;
е/. последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно
2
състояние –възстановяването е пълно;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 8 000 лв. би обезщетила ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за
търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от
съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно
обогатяване за ищеца. При определяне на обезщетението съдът взе предвид както
физическите увреди, така и отражението върху психиката на ищеца. Няма
доказателства за по-дълъг възстановителен период или по-тежки последици.
Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът е уважен над 8000 лева до 26000 лева и за разликата искът да се отхвърли.
По разноските. За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. Д. се
дължи възнаграждение съответно на уважената част от иска. При материален интерес
пред първата инстанция 26000 лева, възнаграждението е в размер 2730 лева, а
съответно на уважената част от иска, на адв.Д. се дължи сумата 840 лева за работата му
пред първата инстанция. Следователно обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. Д. възнаграждение над 840 лева.
На отмяна подлежи и частта от решението, с която ответникът е осъден да заплати
държавна такса над 320 лева и разноски за вещи лица над 61,54 лева.
За разноските пред въззивната инстанция на въззивника се дължат 468 лева за
заплатена държавна такса съразмерно на отхвърлената част от иска. Въззивникът
следва да заплати на адв.Д. възнаграждение за въззивната инстанция в размер 220 лева
съразмерно на уважената част от иска на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26 от 18.02.2023 г. по т. д. № 192/2021 г. на Софийски
окръжен съд в частта, с която „ЛЕВ ИНС” АД, София е осъдено на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ да заплати на Р. К. Г. сумата над 8000 лева до 26000 лева за обезщетение на
неимуществени вреди, както и в частта, с която „ЛЕВ ИНС” АД, София е осъдено да
заплати на адв.Д. възнаграждение над 840 лева до 2730 лева и в полза на Софийски
окръжен съд държавна такса над 320 лева до 1040 лева и разноски над 61,54 лева до
200 лева, и постановява:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Г. срещу „ЛЕВ ИНС” АД, София иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди над 8000 лева.
Осъжда Р. К. Г. да заплати на „ЛЕВ ИНС” АД, София разноски пред въззивната
инстанция в размер на 468 лева (четиристотин шестдесет и осем) лева.
Осъжда „ЛЕВ ИНС” АД, София да заплати на адв.Д. възнаграждение за
въззивната инстанция в размер 220 (двеста и двадесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4