№ 294
гр. Плевен, 15.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора И. Н. Й.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Частно наказателно дело № 20254400200375 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.64 от НПК.
Производството е образувано по внесено от Плевенска окръжна
прокуратура искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на П. И. С. по реда на чл.43, ал.2 от ЗЕЕЗА, във връзка
с издадена ЕЗА (европейска заповед за арест) от компетентните власти на
Федерална Република Германия. В искането се сочи, че заповедта е издадена с
оглед образувано в чуждата държава наказателно производство затова, че в
периода от 18.05.2024 година, до 04.03.2025 година П. С. е участвала в група
съзнателно, за извършване на неопределен брой джебчийски кражби в
обществения транспорт.
В съдебно заседание представителят на ОП – Плевен изцяло поддържа
искането. Намира, че са налице всички условия за налагане на най-тежката
мярка за неотклонение по отношение на исканото лице. Приема, че са налице
предпоставките по чл.63 от НПК и обсъжда наличието на реална опасност С.
да се укрие предвид на това, че се води наказателно производство срещу нея
извън територията на Република България. Прокурорът се позовава на
предходни осъждания на лицето, за извършени на територията на Република
България престъпления, като характеристика относно личността й.
Предложението към настоящия съдебен състав е да се задържи П. И. С. с
оглед осигуряването й във връзка с изпълнението на издадената ЕЗА от
Федерална Република Германия.
Упълномощеният от лицето по принудително действие защитник,
възразява на искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
спрямо нея. На първо място се сочи, че съгласно представените документи от
издаващата държава, не са налице пълни данни относно самоличността на
лицето спрямо което е издадена ЕЗА. На следващо място защитникът се
позовава на обстоятелството, че задържаната има малолетно дете, за което да
се грижи в Република България, което обстоятелство изтъква като основание
1
С. да не се укрива и да не избягва наказателно преследване, макар и
образувано в чуждата държава. Иска се вземане мярка за неотклонение
„Домашен арест“, за да може С. да остане при семейството си, до
евентуалното й предаване за изпълнение на ЕЗА във Федерална Република
Германия. Защитникът възразява и на твърдението на прокурора, че П. С. е
осъждана в Република България, тъй като приема че същата е реабилитирана
за тези свои осъждания и не би трябвало това обстоятелство да се изтъква
като част от характеристиката от нейната личност.
В своя лична защита лицето по принудителното действие моли съдът, да
не взема най-тежката мярка за неотклонение и не дава съгласие да бъде
предадена на немските власти за наказателно преследване.
Съдът като прецени представените по делото доказателства,
включително ЕЗА (в превод на български език), съобрази изложеното от
страните и закона, намери за установено следното:
С идентификатор по ШИС №DEP251010090051 0000 01 лицето П. И. С.
е обявена за международно издирване, като на 13.05.2025 година същата е
установена от полицейските органи, които на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от
ЗМВР са я задържали за срок от 24 часа. С последяващо постановление на
Окръжна прокуратура – Плевен, срокът за задържане е удължен до 72 часа.
В издадената заповед за арест от 16.04.2025 година, по дело 11 Gs
1267/25 от Районен съд Дуинсбург, Федерална Република Германия се твърди,
че П. И. С. в периода между 18.05.2024 година и 04.03.2025 година е била част
от група, към която принадлежат и други лица, сформирана въз основа на
мълчалИ. споразумение, за извършване на неопределен брой джебчийски
кражби в обществения транспорт в Рурската област, в ущърб на предимно
възрастни хора и откраднатите портмонета, със съдържанието им (пари в
брой, банкови карти, документи за самоличност) да си ги споделят след това,
за да финансират издръжката си. Посочено е още, че в инкриминирания
период са извършени общо 22 деяния, подробно описани, като същите са
квалифицирани като „тежки кражби от група“, „професионални кражби“ и
„съвместни компютърни измами“. Посочени са приложимите разпоредби на
наказателния закон, указващи правната квалификация на деянията. От
описанието в ЕЗА се установя още, че максималния срок на наказанието
„Лишаване от свобода“, което може да се наложи за извършените
престъпления е 10 години.
Представена е електронна справка за съдимост на П. И. С., от която се
установява, че същата е осъждана през 2001 година за кражба, като
непълнолетна, в Република България, както и че е осъждана през 2005 година,
също за кражба, извършена в Република България. И за двете деяния лицето е
реабилитирано по право на основание чл.86 от НК, тъй като едното деяние е
извършено от нея като непълнолетна. Действително статусът на П. С. е
неосъждана, но от информацията от електронната справка за съдимост се
установява, че е била склонна към извършване на кражби, когато е била
непълнолетна.
От представеното заверено копие на удостоверение за раждане на
З.В.М., се установява, че същата е майка на детето родено на ****** година, а
вписан като баща е В. М. С.. Видно е, че за малолетното дете има и друг
2
родител, който би могъл да полага грижи за него в отсъствие на майката.
Възражението на защитата затова, че има непълнота относно данни за
самоличността на П. С., съдът приема за неоснователни. Лицето е
идентифицирано, тъй като е осъществено и международно издирване, при
което П. С. е установена на регистрирания адрес в град **************.
Съвпадат датата на раждане и собственото и фамилно име на лицето.
Настоящият съдебен състав приема, че няма грешка относно самоличността
на исканото лице съгласно ЕЗА и лицето което се явява по настоящото
производство с имена П. И. С., родена на ************ година, с ЕГН
********** и постоянен адрес в *****************.
Съдът намира, че исканото лице следва да бъде задържано под стража
по реда на чл.43, ал.3 от ЗЕЕЗА до приключване на производството до
предаването на немските власти, като съображенията за това са следните:
На първо място П. И. С. е локализирана и задържана на територията на
област Плевен, като е установена самоличността й след проведеното
международно издирване.
На следващо място съдът намира, че издадената ЕЗА отговаря на
изискванията на чл.36 и чл.37 от ЗЕЕЗА. Видно от превода на български език,
същата съдържа изискуемите реквизити, сред които посочване на акта за
задържане на лицето, престъпленията във връзка с които е била издадена
заповедта за арест, видът и размера на наложеното наказание – „Лишаване от
свобода“ до 10 години. Описаните в заповедта деяния са съответни
престъпления и по българското законодателство.
Предвид характера и спецификата на настоящото производство, изводи
относно обосновано предположение на авторството на деянията, настоящият
съд не би могъл да направи, но могат да се коментиран други от
предпоставките по чл.63 от НПК, въз основа на които може да се вземе мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
Установено е, че лицето по принудителното действие е с постоянен
адрес в Република България. Съдът приема също за установено, че П. С. е
майка на малолетното дете З.В.М.. Въпреки тези факти, съдът намира, че
съществува реална опасност С. да се укрие, предвид тежестта на обвиненията
и предвидения вид и размер на наказанието „Лишаване от свобода“, по
образуваното наказателно преследване в чуждата държава. Не се споделя
мнението на защитата, че С. следва да бъде с по-лека мярка за неотклонение в
изпълнение производството по ЕЗА, поради обстоятелството че се грижи за
малолетно дете. От представеното копие на удостоверение за раждане на
детето, се констатира че е вписан като баща В. М. С., който като родител на
това дете, би могъл да упражнява наред с майката своите родителски
задължения, т.е. съдът приема, че има и друг родител, който да се грижи за
малолетното дете на П. С. в Република България при евентуалното й
предаване на властите на чуждата държава, при изпълнение на ЕЗА.
Опасността от укриване на лицето се преценява с оглед степента на
обществена опасност на деянията посочени в ЕЗА, за които се твърди че са
извършени в съучастие от П. С. и други лица. Тези деяния, 22 на брой,
представляват тежки умишлени престъпления, в усложнена форма на
престъпна дейност – съучастие и са наказуеми с „Лишаване от свобода“ в
3
размер до 10 години. Именно тези обстоятелства обуславят големия риск от
укриване на лицето П. С., макар и с регистриран постоянен адрес в Република
България.
Не следва да се пренебрегват и данните за съдебното минало на С.,
макар и по закон същата да е реабилитирана за извършените от нея 2 деяния.
Тези деяния са били за тежки умишлени престъпления и се установява, че
лицето е започнало своята престъпна дейност още в непълнолетна възраст.
Настоящият съдебен състав намира, че предвид изложеното, не може да
се обоснове вземане на по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под
стража“. Единствената адекватна такава, необходима за нуждите в
производството по изпълнение на ЕЗЕ е именно „Задържане под стража“.
По изложените съображения и на основание чл.43, ал.3 от ЗЕЕЗА, във
връзка с чл.64, ал.5 от НПК, Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение
на българската гражданка П. И. С., ЕГН **********, родена на ************
година, в град **************, с постоянен адрес *****************.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред
Апелативен съд – Велико Търново в тридневен срок от днес.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред
Апелативен съд – Велико Търново за 22.05.2025 година от 10:00 часа, за
която дата страните са уведомени в настоящото съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4