№ 382
гр. Стара Загора, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Диана Д. И.
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20225501000443 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ,,Й.Б.‘‘ ЕАД против
решение № 347/14.07.2022 г., постановено по гр.д. № 2441/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Казанлък, с което е признато за установено по отношение на
Ф. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, че съществува
вземане на “Й.Б.“ ЕАД, с предишно наименование “Т.Б.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, за сумата от 150.37
лв. главница, явяваща се незаплатени абонаментни такси по договори за
мобилен/предпочетен номер **********, номер **********, номер
********** и лизингови вноски по договор за лизинг от 13.02.2019г. и
законната лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането,
като е отхвърлен иска в частта за разликата над 150.37 лв. до 546.68 лв.,
явяваща се: 391.82 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги и 4.49 лв. лизингова вноска като неоснователен, за които
вземания е издадена заповед №174/26.04.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1352/2021 г. по описа на РС-
Казанлък и са присъдени разноските по делото.
Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения от
ищеца „Й.Б.“ ЕАД установителен иск за съществуване на вземане от 152.40
лв., представляваща неустойки в размер на три месечни стандартни такси,
начислени във фактура № **********/20.11.2019г. с настъпил падеж на
1
05.12.2019 г., за номер ********** по Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 13.02.2019 г., за
номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
13.02.2019 г., за номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги №
********* от 15.12.2018 г. като неоснователен. Във въззивната жалба
въззивника излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважи
предявения иск. Претендират се разноските пред всички инстанции. Няма
направени доказателствени искания.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
От приложеното ч.гр.д.№1352/2021 г. по описа на РС-Казанлък се
установява, че по подадено от “Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед
№174/26.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника Ф. М. Г., с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес
***, за сумите: 546.68 лв. главница и законна лихва от 23.04.2021 до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 385 лв.,
от които: 25.00 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение, които задължения произтичат от сключени договори
№*********/15.12.2018г., №*********/15.12.2018 г., №621225
043/13.02.2019 г. и допълнително споразумение №********* и договор за
лизинг от 13.02.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 12.07.2021 г. и с оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 04.08.2021 г. е предявен иска по
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК. По ч.гр.дело са приложени Общите условия
на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на ел.съобщителни
услуги.
От приетите по делото заверени копия на договор за мобилни услуги
№********* от 15.12.2018г., договор за мобилни услуги №********* от
15.12.2018г., договор за мобилни услуги №********* от 13.02.2019г.,
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
номер +359********* от 13.02.2019г., договор за лизинг от 13.02.2019г., 2 бр.
декларация-съгласие и 2 бр. ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти, неоспорени, се установява, че в процесния период
ищецът като доставчик и ответникът Ф. М. Г. като потребител са били в
облигационни правоотношения за ползване на мобилни услуги по фиксиран/
предпочетен: номер ********** с мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G
MiFi; номер ********** и номер ********** с предоставен мобилен
2
телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J4 Plus Dual Pink, като в договорите за
мобилни услуги страните са уговорили, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока, за който е сключен по вина или
инициатива на потребителя или нарушения на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него в това число и приложимите Общи
условия, потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой,
без абонамент/, съгласно ценовата листа към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Представени са 3 бр. фактури, ведно с общо потребление на мобилните
номера **********, ********** и **********, както следва: фактура
№**********/20.08.2019г., отчетения период 20.07.2019 г.- 19.08.2019г., на
стойност 69.63 лв. с ДДС, със срок за плащане 04.09.2019 г.; фактура
№**********/20.09.2019г., отчетен период 20.08.2019 г.-19.09.2019г., на
стойност е 65.45 лв., със срок за плащане 05.10.2019 г.; и фактура
№**********/20.11.2019г., отчетен период 20.10.2019 г.-19.11.2019 г. с
начислени 391.82 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги и 67.35 лв. вноска лизинг, със срок за плащане 05.12.2019 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно
заключението процесните три фактури са осчетоводени при ищеца с общото
задължение за плащане по тях е 542.19 лв. Неустойки за прекратяване на
договорите за мобилни услуги е в общ размер 391.82 лв. в т.ч. за моб.номер
**********106.59 лв., за моб.номер **********- 252.77 лв. и за моб.номер
089525240632.46 лв. Неустойката е начислена от ищеца в съответствие с
условията на споразумение. В с.з. вещото лице пояснява, че по договор за
лизинг от 13.02.2019 г. в издадена фактура №********** от 20.09.2019г. е
начислена осмата от общо 24 бр. лизингови вноски и така до края на договора
остават дължими 15 вноски на обща стойност 67.35 лв. В същото време, с
кредитно известие от 20.10.2019г. ищецът е начислил още една лизингова
вноска в размер на 4.49 лв., с което вноските по лизинговия договор са
увеличени с още една.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
Между страните са сключени договори за предоставяне на мобилни
услуги с мобилен/фиксиран номер **********, номер **********, номер
**********.
В изпълнение на договорите са издадени процесните фактури
3
№**********/20.08.2019г. за отчетения период 20.07.2019 г.- 19.08.2019г., на
стойност 69.63 лв. с ДДС, със срок за плащане 04.09.2019 г.; фактура
№**********/20.09.2019г. за отчетен период 20.08.2019 г.-19.09.2019г., на
стойност е 65.45 лв., със срок за плащане 05.10.2019 г. Вещото лице посочва,
че същите са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества и е налице
частично плащане по тях от страна на длъжника.
Налице е и договор за лизинг с предмет- мобилно устройство марка
SAMSUNG Galaxy J4 Plus Dual Pink с обща лизингова цена от 193,26 лева,
платима на 23 вноски и първоначална лизингова вноска в размер на 90 лева.
С подписа си ответникът е удостоверил, че е получил устройствата във вид,
годен за употреба, функциониращо и в съответствие с договорените
технически характеристики /чл.4 от договора/. Ответникът не е ангажирал
доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на месечните
лизингови вноски. Освен това ответникът не ангажирал доказателства, че е
върнал вещите. С оглед неизпълнение на задълженията по договора за лизинг,
на основание чл.12 ал.2 от ОУ към договора за лизинг месечните лизингови
вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са
дължими в пълен размер.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в
чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при
сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка
задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането
й, съгласно чл. 92 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за
неустойка не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз
на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал.1, пр.1
и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Съгласно нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В настоящият случай в процесния договор е налице индивидуално
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение.
От събраните по делото доказателства се установява, че тя е вписана
4
като елемент от договора в резултат на свободни преговори, водени между
страните и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието на
тази клауза, поради което не може да се приеме, че тя е нищожна.
По отношение на неустойката във връзка с лизинговия договор, съдът
намира, че същата не следва да се присъжда в полза на ищеца, тъй като е
нищожна. Съдът е длъжен да следи служебно за нищожността, поради което
дори и без наведеното изрично възражение в този смисъл в писмения отговор,
подлежи на изследване въпросът за валидността на клаузата. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Критериите, които следва да се вземат предвид при преценката дали
неустойката излиза от присъщите й три функции, са естеството на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи – залог, ипотека, поръчителство и др.; видът на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на
неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението на задължението вреди.
Уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и
преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън
присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на
кредитора.
Посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши
промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на
устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка
противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на
престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният
размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната
страна цената на предоставеното устройство. Поради това искът за
присъждане на неустойка за предоставеното устройство подлежи на
отхвърляне.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС –
Казанлък в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 347/14.07.2022 г., постановено по гр.д. №
2441/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък в обжалваната му част.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6