РЕШЕНИЕ
№ 1375
гр. Варна, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110104501 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявена от ЗК „Е.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Х.К.“ № 43 срещу Н. Н. Т., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „П. Т.“ № 26, установителна искова претенция с правна
квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 500 КЗ, с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 335,15 лева,
представляваща изплатено по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите № 07118000823074/14.03.2018 г., валиден към 09.04.2018 г.
обезщетение по претенция № ***********/14.05.2018 г., във връзка с настъпило ПТП на
09.04.2018 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л.а. с рег.
№*********, причинени от управлявания от Н. Н. Т. лек автомобил с рег. № В **** ВТ,
управляван без да е притежавал удостоверение за правоспособност за управление на
съответната категория МПС и е отказал да се подложи на проверка за алкохол, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която е налице издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15410/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
09.04.2018 г., в град Варна в района на бул. „Х. Б.“ ответникът, управлявайки МПС с рег. №
В **** ВТ, виновно предизвикал ПТП със спрелия и изчакващ на червен светофар л.а. с рег.
№ ***********, в резултат на което му причинил имуществени вреди. Съставен е протокол
за ПТП като е установено, че виновният водач не е притежавал правоспособност за
управление на МПС и е отказал да се подложи на проверка за алкохол, след като е поканен
от контролните органи. Към датата на ПТП ищецът е застрахован по застраховка
1
„Гражданска отговорност“ при него като застрахователната полица е валидна към датата на
ПТП. Собственикът на увредения автомобил е подал уведомление до ищеца като
претенцията е заведена под № **********/14.05.2018 г. Нанесените имуществени вреди са
описани в протокол за оглед на МПС от 14.05.2018 г. Определено е обезщетение в размер на
335,15 лева, което е изплатено на 01.06.2018 г. на правоимащото лице. След изплащане на
застрахователното обезщетение за ищецът възниква правото да получи заплатеното
застрахователно обезщетение от застрахования, който към момента на ПТП не е притежавал
правоспособност за управление на МПС и е отказал да се подложи на проверка за алкохол,
наркотици и други упойващи вещества. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
В депозираната искова молба, ищецът чрез процесуалния си представител е направил
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Настоящият състав на Районен съд, град Варна счита, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. ответникът не е представили в
срок отговор на исковата молба /а в заповедното производство заповедта е била връчена по
реда на чл. 47 ГПК/, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на делото в
негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на
страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5.
исковете вероятно са основателни.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите, ищецът е представил доказателства, приети от съда, които съответстват на
твърденията му. Ответникът не твърди и не доказва, че е изпълнил задълженията си спрямо
ищеца. Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не
следва да се мотивира по същество.
На основание гореизложените констатации, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение.
На основание чл. 78 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 25 лева, заплатена държавна такса за заповедното производство, съгласно
постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12 ; 25 лева –
държавна такса в исковото производство и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, определено съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЗК „Е.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Х.К.“ № 43 и Н. Н. Т., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „П. Т.“ № 26, че Н. Н. Т., ЕГН ********** дължи на ЗК „Е.” АД, ЕИК
2
********* сумата от 335,15 лева, представляваща изплатено по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № ***********/14.03.2018 г.,
валиден към 09.04.2018 г. обезщетение по претенция № *********/14.05.2018 г., във връзка
с настъпило ПТП на 09.04.2018 г., в резултат на което са реализирани материални щети на
л.а. с рег. № *********, причинени от управлявания от Н. Н. Т. лек автомобил с рег. № В
**** ВТ, управляван без да е притежавал удостоверение за правоспособност за управление
на съответната категория МПС и е отказал да се подложи на проверка за алкохол, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 500 КЗ, за която сума е налице издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
15410/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОСЪЖДА Н. Н. Т., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „П. Т.“ № 26 да заплати
на ЗК „Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Х.
К.“ № 43 сумата от 25 лева, представляваща сторени разноски в заповедното производство
и сумата от 125 лева, представляващи сторени в исковото производство разноски, на
основание чл. 78 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3