№ 240
гр. Пловдив, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20235001000239 по описа за 2023 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от Й. Д. А., чрез
пълномощника и адвокат Д. З., против решение №23 от 24.01.2023 г.,
постановено по т.д.№52/2022 г. по описа на Окръжен съд П..
С обжалваното решение е отхвърлен искът от Й. Д. А. против
ответното застрахователно дружество – ЗАД Д.Б.Ж.З. АД за заплащане на
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
преживени силни душевни болки и страдания, психически и емоционален
стрес във връзка с обстоятелството, че на 07.06.2019 г. в с.М. на ул. ** между
номера 3 и 5 нейната сестра В. Д. Д. е починала, като е била блъсната и
прегазена при движение на заден ход от МПС товарен автомобил, марка И.,
модел Д., с рег.№ ** **** **, което МПС е управлявано от Л. А. К., ведно със
законната лихва, начиная от увреждането, а именно 07.06.2019 г. до
окончателното изплащане, като неоснователен.
Жалбоподателката е останала недоволна от така постановеното
1
решение, като е изложила подробни оплаквания. Счита, че е легитимирано
лице от кръга на лицата, имащи право да търсят обезщетение за причинени
вреди в резултат на пътно транспортно произшествие, както и че по
категоричен начин по делото е доказана постоянна трайна и емоционална
връзка между нея и починалата и сестра, даваща основанието и да претендира
обезщетение за неимуществени вреди. Моли да се отмени обжалваното
решение и се присъди обезщетение. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Не се претендират
разноски за въззивната инстанция.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба. Моли
да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответната
страна.
Третото лице помагач на страната на ответника Л. А. К. не е изразил
становище и не е взел отношение във въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на становищата на страните и на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Решението е връчено на ищцата на 26.01.2023 г., а въззивната жалба
срещу него е постъпила на 01.02.2023 г., което е в срока на закона – чл.259,
ал.1 от ГПК. Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледа
по същество съобразно наведените оплаквания, а именно първо относно
легитимацията на ищцата по предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сестра и при пътно
транспортно произшествие, а ако е налице - какви вреди са претърпени от
това, като се вземат предвид възраженията на ответника в тази връзка,
направени с отговора срещу исковата молба.
Ищцата твърди, че на 07.06.2019 г. в с.М. на ул. ** между номера 3 и 5
нейната сестра В. Д. Д. е починала, като е била блъсната и прегазена при
движение на заден ход от МПС товарен автомобил, марка И., модел Д., с рег.
№ ** **** **, което МПС е управлявано от Л. А. К.. По случая било
образувано досъдебно производство №181/2019 г. по описа на РПУ Труд, а
2
впоследствие и НОХД №2081/2021 г. по описа на Окръжен съд П..
Твърди, че за посочения товарен автомобил е била налице
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите,
издадена от ответното застрахователно дружество, като посочва номера на
полицата, валидна към момента на произшествието.
Ищцата посочва, че починалата Ц. В. И. е нейна сестра и в резултат на
смъртта и претърпяла и продължава да търпи болки и страдания. Твърди, че
наред с родствената връзка, имала със сестра си силна емоционална връзка.
Била отгледана и обгрижвана като малка от сестра си, в резултат на което към
момента на произшествието и досега, а и за в бъдеще, търпи силен
емоционален стрес, душевни мъки и страдания, които не могат да се
преодолеят и към настоящия момент. Пострадалата е оказала силно влияние
върху личността и и характера и. Двете сестри са поддържали непрекъснати
връзки като сестри. Тя е организирала и провела със собствени сили и
средства последното изпращане /погребението и/, поради липса на други
роднини и родители.
Посочва, че е предявила застрахователна претенция, като получила
отказ. Така се е достигнало до предявяване на исковата молба за сумата
30 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на ПТП до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявения иск, като се позовава на
Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техни близки са лицата, посочени в Постановление №4
от 25.05.1061 г. и Постановление №5 от 24.11.1064 г. на Пленума на ВС и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Възразява, че ищцата
не попада измежду лицата в изключението по смисъла на Тълкувателното
решение. Оспорва вината на водача Л. А. К.. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата сестра,
твърдейки, че тя е нарушила правилата за движение по пътищата, като
пешеходец не е изпълнила задълженията си по чл.114 от ЗДвП. Позовава се
на пар.96 от ПЗР към КЗ относно размера на застрахователното обезщетение.
Страните поддържат твърденията и възраженията си в подадените
3
допълнителна искова молба и допълнителен отговор.
Съобразно предмета на въззивно обжалване, страните не спорят за
родствените отношения между ищцата и починалата и сестра, както и
относно сключената задължителна застраховка и настъпилото ПТП. Първият
въпрос по делото се отнася до материално правната легитимация на ищцата.
В закона не е посочено конкретно кои лица са материално правно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, а само е
уреден размерът на неимуществените вреди - по справедливост, но винаги с
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съгласно
задължителната съдебна практика – Постановление №4 от 25.05.1961 г.,
Постановление №5 от 24.11.1964 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение
№1/2016 г. на ВКС, освен най-близкия родствен и семеен кръг, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
смърт са и всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В мотивната част на посоченото тълкувателно решение е
разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън най -
близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение, само в случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
За изясняване на тази обстановка са събрани доказателства, а именно
свидетелски показания на страната на ищцата.
Разпитана е свидетелката Т. И. А., снаха на девера на ищцата. Видно
от показанията и, почти 40 години е със семейството, познава го много добре,
както и двете сестри, като починалата била по-голяма с 9-10 години от
ищцата. Като две сестри, по-голямата се грижила за другата. Като били по-
малки – също. От 1981 г. виждала двете сестри заедно много често. Въпреки,
че не живеели в една къща, а в различни села, си помагали. Имали близки и
нормални отношения. Обичали се. След като починали мъжете им си
помагали взаимно. Посочва, че ищцата много тежко приела смъртта на сестра
си, страдала много, понастоящем не е отминала тази травма, тъй като често
плаче и страда. Помагала за погребението, а след това постоянно ходела на
4
гробищата. Много често говорила за сестра си, страда, че децата останали
сами и няма кой да се грижи за тях. Трудно преживява нещата, защото това
не е нормална смъртта на сестра и.
От показанията на свидетеля А. И. А., внук на ищцата, се установява,
че той живее заедно с баба си в с.Т.. Свидетелят посочва, че почти изцяло
баба му организирала погребението на сестра си, а след това изцяло
помените, тъй като синовете на починалата били малко нехайници. Посочва
и , че те живият в с.М., в къщата на покойницата.
Тези показания следва да бъдат преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, като се има предвид, че са дадени от свидетели, които имат
непосредствени впечатления от отношенията между сестрите и рода им, от
който произхождат. Въз основа на тях следва да се преценява наличието на
особено близка житейска връзка между двете сестри, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт по смисъла на
Тълкувателното решение №1/2016 г. В случая такава не е налице. Между
сестрите е съществувала много близка връзка. Необходимо е тази връзка,
както и дълготрайните емоционални отношения на близост, обич,
привързаност, подкрепа, уважение, да са изключителни по своя характер и
съответстващи на най – близката родствена връзка, тази между родител и
дете, както и тези отношения да са породени от специфични житейски
обстоятелства. Този фактически състав не се установява. Действително те са
били силно привързани една към друга, разчитали са си взаимно една на
друга, имали много топли и близки отношения, но тази много силна
привързаност между сестрите съответства на традиционните отношения в
българското общество, а и на нормалните отношения между посочения кръг
роднини изобщо, тъй като същите са живеели с много обич и взаимопомощ.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
съответно особено близка житейска връзка с починалия, и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност,
морални болки и страдания. В случая, въпреки настъпилите сериозни
морални болки и страдания в резултат на смъртта на починалата сестра, не е
5
налице изключителност в отношенията по смисъла на тълкувателното
решение, което води до неоснователност на предявения иск и той следва да
бъде отхвърлен. До този извод е достигнал окръжният съд, поради което
неговото решение следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба се
остави без уважение. Не е необходимо да се обсъждат останалите
предпоставки за деликтната отговорност.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото следва да бъдат присъдени на
застрахователното дружество разноски, както са поискани – юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер се определя на 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №23 от 24.01.2023 г. по т.д.
№52/2022 г. по описа на Окръжен съд П., с което е отхвърлен искът от Й. Д.
А. против ответното застрахователно дружество – ЗАД Д.Б.Ж.З. АД за
заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – преживени силни душевни болки и страдания,
психически и емоционален стрес във връзка с обстоятелството, че на
07.06.2019 г. в с.М. на ул. ** между номера 3 и 5 нейната сестра В. Д. Д. е
починала, като е била блъсната и прегазена при движение на заден ход от
МПС товарен автомобил, марка И., модел Д., с рег.№ ** **** **, което МПС
е управлявано от Л. А. К., ведно със законната лихва, начиная от
увреждането, а именно 07.06.2019 г. до окончателното изплащане
Осъжда Й. Д. А. да заплати на ЗАД Д.Б.Ж.З. АД юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
ЗАД Д.Б.Ж.З. АД , а именно Л. А. К..
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7