№ 476
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20201001002250 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 61916 от 30.06.2020г. по описа на Софийски
градски съд /СГС/ на „ДН АВТО“ ООД, ЕИК *********, срещу решение №653 от
27.04.2020г., постановено по търг.дело № 6290/2016г. на СГС, ТО, VІ - 15 състав, с което са
отхвърлени предявените от „ДН-Авто“ ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *********, искове за
признаване за установено по реда на чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, че вземанията на „Фулда България
Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********* /с универсален правоприемник „Фулда-България“ ООД с
ЕИК *********“ за сумата 2 234,21 лв. - главница по фактура №*********/06.11.2009г.,
сумата 446,94лв. - неустойка по споразумение от 15.06.2010г., сумата 1 195,86 лв. - лихви за
забава върху главницата за периода 03.08.2010г. - 26.10.2015г., и сумата 313,70 лв. -
разноски, включени в списък на приетите вземания на кредитори на „ДН-Авто“ ООД,
одобрен с определение от 13.07.2016г. по т.д. №9184/2012г. на СГС, TO, Vl-З с-в, не
съществуват; „ДН-Авто“ ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к. Младост 4, ул.Околовръстен път №251Б, е осъдено да заплати
на „Фулда-България“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, бул. Освобождение №112 на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 655,00 лв. -
разноски за съдебното производство; „ДН-Авто“ ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, ул.Околовръстен
път №251Б, е осъдено да заплати на основание чл.694, ал.7 ТЗ по сметка на
1
Софийски градски съд сумата 50,00 лв. - държавна такса за съдебното производство.
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, по подробно
изложени съображения, като иска да бъде отменено и бъдат уважени предявените от него
претенции като основателни и доказани и му бъдат присъдени разноски.
Твърди, че „Фулда България Трейдинг“ ЕООД е подало заявление по чл.410
ГПК на 03.08.2010г., въз основа на което по ч.гр.д.№ 39168 по описа за 2010г. на Софийски
районен съд, е издадена заповед за изпълнение на 13.09.2010г., като „ДН Авто“ ООД е
осъдено да плати на „Фулда България Трейдинг“ ЕООД: сумата от 2 234,21 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2010г. до окончателното
й изплащане; 446,84 лв. - неустойка и 313,70 лв. разноски по заповедното производство. До
предявяването на процесните вземания от „Фулда България Трейдинг“ ЕООД на 26.01.201 г.
е изтекъл петгодишния давностен срок по отношение претендираното от Фулда вземане и
не могат да се черпят аргументи от твърдяните образувани изпълнителни дела, доколкото
изобщо няма данни за предприети и осъществени изпълнителни действия срещу ДН АВТО
по тези изпълнителни дела, а и самите те са погасени по силата на закона - на основание
чл.433, ал.1, т. 8 ГПК.
При постановяване на своето решение решаващият състав е следвало да прогласи
нищожността на процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК издадена по гр.д.
№39168/2010г. на СРС, 56 с-в, като в тази насока са изложени съображения: липсата на
разпореждане от СРС, 56 състав, с което да бъде уважено подаденото заявление за издаване
на заповед по чл.417 ГПК; липсата на разпореждане за незабавно изпълнение;
противоречието й със закона и добрите прави.
При издаването на процесната заповед на ищеца не е връчен оригинала на самата
заповед/ нарушение по чл.418, ал.5 и чл.428, ал.1 и редица други текстове по ГПК/, както и
съда не му е издал съобщения по чл. 55 от ГПК, Наредба № 7, чл.2, т.9 и т.20, е които се
връчва заповедта и препис от разпореждането, въз основа на което е издадена.
Включително и частния съдебен изпълнител не му е връчил издадения от него акт, с
който е образувал изпълнителното дело.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК А.Ц. Г., ЕГН **********, в качеството си на синдик
на „ДН АВТО“ ООД, ЕИК *********, е представил отговор на въззивната жалба, в който
твърди, че решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и
правилно. Не са налице инвокираните от жалбоподателя основания за неправилност на
решението.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
2
По допустимостта на въззивната жалба:
Жалбите са допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258, ал.1 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на въззивната жалба, съдът взе предвид следното:
Ищецът „ДН АВТО“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, е предявил срещу „Фулда
България Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 694 ТЗ, за установяване
със сила на присъдено нещо несъществуването на претендираното вземане в размер на 4
468,82лв. на „Фулда България Трейдинг“ ЕООД, тъй като по спора няма влязло в сила
решение на съд и изп.д. № 20117830400270 е прекратено по силата на закона чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК.
„Фулда България Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, е оспорило предявения иск, като
поддържа, че същият е недопустим, евентуално неоснователен, по подробно изложени
съображения.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявеният иск за
допустим, но разгледан по същество за неоснователен по следните мотиви:
Установено е по реда на чл.23, ал.6, вр. чл.34, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, че ответникът
„Фулда България Трейдинг“ ЕООД е заличен от търговския регистър на 14.11 2019г., но
като последица от вливане на дружеството във „Фулда-България“ ООД, поради което и
съгласно чл.227 ГПК производството следва да продължи по отношение на универсалния
правоприемник на ответника по чл. 262, ал. 1 ТЗ.
Безспорно е между страните, но се и установява от писмените доказателства по
делото, че за процесните вземания на „Фулда България Трейдинг“ ЕООД срещу „ДН-
Авто“ ООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.
№39168/2010г. на СРС, 56 с-в, която е влязла в сила.
Съгласно чл.424 ГПК въпросите относно възникването и размера на вземанията, за
които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение между страните, не могат да
бъдат пререшавани, а съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД от влизането в сила на заповедта за
изпълнение по отношение на вземанията започва да тече нова петгодишна погасителна
давност /приложението на чл.117, ал.2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди
за изпълнение произтича именно от установителното им действие, предвидено с чл.424 ГПК,
което е аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения/.
Преки доказателства за датата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д.№39168/2010г. на СРС, 56 с-в, не са ангажирани, поради което съдът е
приел, че заповедта е влязла в сила на 02.05.2011г. /датата, на която според
удостоверяването върху заповедта, въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за
процесните вземания/ - приложимият по отношение на вземанията петгодишен давностен
срок по чл.117, ал.2 ЗЗД може да изтече най-рано на 02.05.2016г.
Молбата на „Фулда България Трейдинг“ ЕООД за предявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност на ищеца /която съгласно чл.685а, ал.1 ТЗ прекъсва
давността по отношение на вземанията/, видно от входящия й номер от
регистратурата на СГС е подадена на 26.01.2016г., тоест преди изтичането на
давностния срок за погасяване на вземанията.
Според съда, изложеното е достатъчно предявените отрицателни установителни
искове по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ да се приемат за неоснователни и да бъдат отхвърлени. За
пълнота - представените доказателства установяват, че след влизане на процесната заповед
за изпълнение в сила давността по отношение на процесните вземания е прекъсната
3
поне още веднъж с подаването на молба от 10.05.2011г. /л.54 от делото/, с която „Фулда
България Трейдинг“ ЕООД е поискало образуване на изпълнително дело пред ЧСИ с peг.
№*** въз основа на изпълнителния лист, издаден по гр.д.№39168/2010г. на СРС, 56 с-в, а
което е от значение за прекъсване на давността съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД - заявило е и
искане за налагане на запор върху банкови сметки на ищеца.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства.
Страните не спорят по фактическа обстановка установена от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, а относно направените от съда изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно фактическа обстановка по
правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на въззивния съд,
произнасяйки се само по посоченото в жалбата, в съответствие с чл.269 ГПК, приема
въззивната жалба за неоснователна.
От събраните по делото доказателства, вписваните обстоятелства в търговския
регистър по партидата на ответното дружество и обявените актове по същата партида,
известни на съда на основание чл.23, ал.4 ЗТР, се установява, че длъжникът е активно
легитимиран да предяви искове по чл.694 ТЗ срещу ответника за процесните вземания:
- с молба вх.№ 10114 от 26.01.2016г. по описа на СГС „Фулда България Трейдинг“
ЕООД, ЕИК *********, е предявило вземанията си срещу длъжника „ДН-Авто“ ООД /в
несъстоятелност/ с ЕИК *********: 2 234,21лв. –
главница;1195,86лв. - лихва за забава за периода от 03.08.2010г. до 26.10.2015г.; 446,84лв. –
неолихвяема сума; 313,70лв. – присъдени разноски; 222,00лв. – адвокатско възнаждение
по изпълнително дело; 869,66лв. – пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЦЧСИ;
законна лихва върху главницата /2 234,21лв./ за периода от датата на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност до окончателното плащане. Вземането е
основано на споразумение от 15.06.2010г. подписано между страните; заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.09.2009г. и издаден изпълнителен лист на
02.05.2011г. по ч.гр.д. № 39168/2010г. на СРС.
- синдикът е съставил списък на приетите вземания на кредиторите предявени в в
срока по чл. 688 ТЗ - обявен на 09.02.2016г. в търговският регистър по партидата на
длъжника, в който са включени предявените вземания на „Фулда България Трейдинг“
ЕООД, ЕИК *********;
- в срока по чл.690, ал.1 ТЗ срещу списъка на приетите вземания е постъпило
възражение от длъжника срещу приетите вземания на „Фулда България Трейдинг“ ЕООД,
ЕИК *********/ възражение вх. № 21310 от 16.02.2016г. на СГС/;
4
- с определение № 3792 от 13.07.2016г., постановено по д.н. № 9184/2012г. на
СГС, търговско отделение,VI - 3 състав, обявено на 14.07.2016г. в търговският регистър по
партидата на длъжника, е одобрен списък на приетите вземания на кредиторите на
„ДН-Авто“ ООД, със следните корекции: включва в списъка вземане на „Уникредит
Лизинг“ в общ размер от 28 941,03лв., както е посочено в списък на неприети
вземания; изключва от списъка вземане на “РУВЕКС“АД в размер на 2 033,01лв.,
като са оставени без уважение останалите възражения;
- в срока по чл.694, ал.1 ТЗ – на 21.07.2016г., длъжникът е предявил иск срещу
„Фулда България Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, за установяване със сила на присъдено
нещо несъществуването на вземане в размер на 4 468,82лв. на „Фулда България
Трейдинг“ ЕООД.
Видно от удостоверение изх.№ 699 от 22.01.2016, издадено по изп.д.
№20117830400270 на ЧСИ И. Ч., по молба на „Фулда България Трейдинг“ ЕООД и въз
основа на изпълнителен лист издаден на 02.05.2011г. от СРС на осонвание съдебно решение
по ч.гр.д. № 39168 от 2010г. на СРС, 56 съста, е образувано изп.д.№
20117830400270 на ЧСИ И. Ч., срещу длъжника „ДН АВТО“ ООД, ЕИК
*********, за заплащане на сума в размер на главница – 2 234,21лв.; законна лихва -1
195,86лв., неолихвяеми вземания - 446,84лв., присъдени разноски – 313,70лв., адвокатско
възнаграждение – 222,00лв., както и дължима пропорционална такса в размер на 869,66лв.
С отговора на исковата молба е представена молба вх. № 3502 от 14.05.2014г. на ЧСИ
И. Ч. по изп.д. № 270/2011г., с която се иска налагане на възбрана върху недвижими имоти,
представляващи непарична вноска в капитала на длъжника.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема, че
предявените искове са допустими, тъй като са налице процесуалните предпоставки за
надлежното им упражняване /в този смисъл Решение №44 от 25.05.2017г. на
ВКС по т.д.№ 407/2016г., I т. о., ТК/, но разгледани по същество същите са неоснователни.
Настоящият състав на съда приема за правилни изводите на първоинстанционния съд
за неоснователност на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Страните не спорят, а и това се установява от представените по делото доказателства,
че: кредиторът е предявил вземанията си в законоустановените срокове и същите са
включени от синдика в списъка на приетите вземания на кредиторите на длъжника; в срока
по чл.690, ал.1 ТЗ длъжникът е подал възражение срещу приетите вземания, по което съдът
се е произнесъл и го е уставил без уважение с определението по чл.692 ТЗ; в срока по
чл.694, ал.6 ТЗ длъжникът е предявил иск, за установяване несъществуването на вземането
на кредитора.
5
Страните спорят, дали изпълнително дело № 20117830400270 по описа на ЧСИ И.
Ч. е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, съгласно чл.424 ГПК
въпросите относно възникването и размера на вземанията, за които е издадена влязла в сила
заповед за изпълнение между страните, не могат да бъдат пререшавани, а съгласно чл.117,
ал.2 ЗЗД от влизането в сила на заповедта за изпълнение по отношение на вземанията
започва да тече нова петгодишна погасителна давност.
Страните не спорят, че изпълнителното производство е образувано по молба на
кредитора и изпълнителен лист от 02.05.2011г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.09.2010г., издадена по гр.д.
№39168/2010г. на СРС, 56 с-в, за която не се твърди да е обжалвана или да е подавано
възражение по чл.414 ГПК, от което следва, че същата е влязла в сила на 02.05.2011г. и въз
основа на нея е издаден изпълнителен лист на основание чл.416 ГПК /виж отбелязването за
издаване на изпълнителен лист - л.24/, а давностният срок по отношение на процесните
вземания изтича най - рано на 02.05.2016г.
Вземанията на кредитора са предявени в производството по несъстоятелност на
26.01.2016г., т.е. преди изтичане на давностния срок.
Не са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на
изпълнителното производство – видно от представена по делото молба от 14.05.2014г. по
изпълнително дело № 20117830400270 по описа на ЧСИ И. Ч., със същата взискателят е
поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти собственост на длъжника. Липсват
доказателства, че периодът между посоченото изпълнително действие и предходното
изпълнително действие е по голям от две години, за да може да се приеме, че е
налице хиподезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Но дори и да се приеме, че изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, от това не следва
погасяване на процесните задължения на длъжника към кредитора, т.е. основателност на
предявените отрицателни установителни искове. Това е така, тъй като към момента на
предявяване на процесните вземания от кредитора в производството по несъстоятелност на
длъжника /26.01.2016г./ същите не са били погасени по давност, за който извод са изложени
мотиви по - горе, от което следва неоснователността на предявените искове.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът е следвало да прогласи
нищожността на процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по подробно
изложените съображения, тъй като същите не са направени пред съда по
несъстоятелността, в производството по оспорване съществуването на вземанията – чл.690 и
чл.692 ТЗ /виж възражението /л.6/, а и не са въведени с исковата молба, поради което е
преклудирано, на основание чл.266, ал.1 ГПК. По същите съображения неоснователни са и
другите възражения свързани с процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, допуснати
6
нарушение в процедурата по издаването й, както и искането за прогласяване на нейната
нищожност във въззивното производство.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Страните не са направили искания и не са представили доказателства за
направени разноски във въззивното производство, поради което такива не следва да им
бъдат присъждани.
На основание чл.694, ал.7 ГПК длъжникът – ищец в производството, следва да бъде
осъден да заплати държавната такса за разглеждане на отхвърлените искове във
въззивното производство на основание чл.18, ал.1, вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс в размер на 100лв.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Софийският апелативен
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 653 от 27.04.2020г., постановено по
търговски дело № 6290/2016г. на Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ - 15 състав.
ОСЪЖДА „ДН-Авто“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, да заплати по
сметка на Софийски апелативен съд сумата от 100лв. /сто лева/- държавна такса за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7