№ 2879
гр. Варна, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20233110106408 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от „АБ" АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***** срещу „БГ Л.К" АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, с правно основание чл.92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 22 940.53 лева, частичен
иск от сума 157 380.94 лева, представляваща неустойка по чл.8, ал.2 от
Договор №*****/01.06.2022г. за изпълнение на услуги със строителна
механизация и автотранспорт на участък от км АМ „Х." от км 122+260 до км
139+340 в участък от км 127+340 до км 130+020, начислена за забавено
плащане на задължения по фактури №**********/31.10.2022г.;
№*****/31.10.2022г.; №**********/02.08.2022г., формирана както следва: 20
440.53 лева - част от начислена неустойка за забава, съгласно издадена
фактура № **********/16.01.2023г. и издадено към нея дебитно известие
№**********/01.06.2023г. на обща стойност 146 406.79 лв. и 2500.00 лева -
част от начислена неустойка за забава, съгласно издадена фактура №
**********/16.01.2023г. и издадено към нея кредитно известие
№**********/01.06.2023г. на обща стойност 10 974.15 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска /19.05.2023г./ до
окончателното изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: на
01.06.2022 г. между страните е сключен Рамков Договор №*****/01.06.2022г.
за изпълнение на услуги със строителна механизация и автотранспорт на
участък от км АМ „Х." от км 122+260 до км 139+340 в участък от км 127+340
до км 130+020. Съгласно чл.4, ал.3 от Договора, отчитането на изпълнението
се извършвало ежемесечно, въз основа на двустранно подписан от
представители на Възложителя и Изпълнителя приемо-предавателен
протокол. Въз основа на подписания Приемо-предавателен протокол,
Изпълнителят следвало да издаде фактура, която подлежала на плащане от
Възложителя в 15 /петнадесет/ работни дни, след подписване на приемо-
1
предавателен протокол и представяне на данъчна фактура, но не по-рано от
приемане и плащане от страна на главния Възложител на обекта за
изпълнените услуги, респективно за които са извършвани услуги със
строителна механизация /чл.5, ал.1 от Договора/. В чл.8, ал.2 от Договора
страните договорили неустойката за забава в размер на 0.1 % от общата
дължима сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от общата
дължима стойност. В рамките на търговските отношения с ответника, по
негови отделни възлагания (заявки) на основание подписаният Договор,
ищецът изпълнил видове услуги/дейности за обект: АМ „Х." от км 122+260 до
км 139+340 в участък от км 127+340 до км 130+020. Изпълнените дейности
били отчетени по единични цени и били приети по вид и количества от
Възложителя без възражения. Характерът на видовете дейности и приемането
на същите били удостоверени с Двустранно подписаните между страните
приемо - предавателни протоколи. На база протоколите, ищецът издал
фактура №**********/31.10.2022г. на стойност 874 830.00 лв. с ДДС; фактура
№*****/31.10.2022г. на стойност 1 026 243.76 лв. с ДДС; фактура
№**********/02.08.2022г. на стойност 1 681 030.50 лв. с ДДС. Ответникът не
изпълнявал в срок задължението си да плати сумите по издадените фактури,
въпреки извършените плащания от страна на главния възложител на обекта
„Автомагистрали" ЕАД. С нотариална покана, ищецът уведомил ответника за
неизпълнението, като го поканил в тридневен срок да извърши плащане по
фактурите. Ответникът изпълнявал задълженията си за плащане със забава.
Фактура №**********/31.10.2022г. на стойност 874 830.00 лв. с ДДС била
платена изцяло на 05.01.2023г.; по фактура №*****/31.10.2022г. на стойност 1
026 243.76 лв. с ДДС били извършени плащания, както следва: частично
плащане в размер на 426 243.76 лв. на 10.11.2022 г.; частично плащане в
размер на 150 000.00 лв. на 03.02.2023 г.; частично плащане в размер на 50
000.00 лв. на 10.02.2023 г.; частично плащане в размер на 100 000.00 лв. на
11.04.2023 г., като остатъкът възлизал на 300 000 лв.; фактура
№**********/02.08.2022г. на стойност 1 681 030.50 лв. с ДДС била платена
изцяло на 30.12.2022г.. Поради забава в плащането по издадените фактури, на
основание чл.8, ал.2 от Договора ищецът начислил неустойка, дължима от
ответника, както следва: по фактура №**********/31.10.2022г. на стойност
874 830.00 лв. с ДДС - начислената неустойка за забава възлизала на 39 367.35
лева за периода от 21.11.2022 г. до 05.01.2023 г.; по фактура
№*****/31.10.2022 г. на стойност 1 026 243.76 лв. с ДДС - начислената
неустойка за забава възлизала на 30 600 лева за периода от 21.11.2022 г. до
16.01.2023 г.; по фактура №**********/02.08.2022 г. на стойност 1 681 030.50
лв. с ДДС - начислената неустойка за забава възлизала на 87 413.59 лв. за
периода от 09.11.2022 г. до 30.12.2022 г. Моли предвид изложените
съображения за постановяване на положително решение по спора в негова
полза.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Счита
претендираната неустойка за прекомерна и противоречаща на добрите нрави.
В условията на евентуалност, навежда доводи, че между страните е сключено
споразумение на 11.01.2023г., по силата на което са уредили всички
отношения във връзка с договора. Твърди, че е изпълнил надлежно всички
поети задължения. Споразумението не съдържало уговорка за плащане на
неустойка. Навежда доводи, че доколкото част от неустойката се претендира за
2
забава в плащането по фактура №*****/31.10.2022г., а вземането по нея било
прехвърлено на „А.П.И." ЕООД, то ищецът не е титуляр на същото, както и на
вземането за начислената неустойка. Моли за отхвърляне на иска, а в
условията на евентуалност за частичното му отхвърляне по отношение на
неустойката по фактура №*****/31.10.2022г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 01.06.2022г. между „БГ Л.К" АД, ЕИК ***** - възложител и „АБ"
АД, ЕИК ***** - изпълнител е сключен договор за услуга със строителна
механизация и автотранспорт, по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят се задължава да извърши услуги със строителна механизация и
автотранспорт, описани в Приложение №1 и Приложение №2 на участък от км
АМ „Х." от км 122+260 до км 139+340 в участък от км 127+340 до нм
130+020. Съгласно чл.3 договорът влиза в сила от датата на подписването му и
е със срок на изпълнение 45 календарни дни при подходящи метеорологични
условия. В чл.4 страните са уговорили цена и начин на плащане на услугата.
Съгласно чл.4 /1/ възложителят дължи възнаграждение за извършените услуги
по единични цени, съгласно Приложение 1 и Приложение №2. Съгласно чл.5.
/1/ плащанията по договора ще се извършват по следния начин: Междинни
плащания в срок до 15 /петнадесет/ работни дни след подписване на приемо-
предавателен протокол за извършените дейности и представяне на оригинална
данъчна фактура, но не по-рано от приемане и плащане от страна на главния
възложител на обекта, за изпълнените дейности. Окончателно плащане в срок
до 15 /петнадесет/ работни дни след подписване на приемо-предавателен
протокол за извършените дейности представяне на оригинална данъчна
фактура, но не по-рано от приемане и плащане от страна главния възложител
на обекта, за изпълнените дейности В чл.8 страните са уговорили неустойки:
/1/ При неизпълнение или забава на услугата в уговорения срок изпълнителят
дължи неустойка в размер на 0.1 % от общата дължима сума за възложената
услуга за всеки просрочен ден, но не-повече от 10% от общата дължима
стойност за възложената услуга; /2/ При неизпълнение или забава на
задължението на възложителят да заплати дължимото възнаграждение в
уговорения срок, дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.1% от
общата дължима сума за всеки просрочен ден, но не-повече от 10% от общата
дължима стойност.
Представени са Приложение № 1 и Приложение № 2 към договора.
Не е спорно, че ищецът е изпълнил в срок и качествено задълженията си
по договора. Липсват доказателства, възложителят да е направил възражения
по изпълнението на дейностите по предмета на договора, в случаите на
неточно изпълнение.
Представени са двустранно подписани от страните Фактура №
**********/02.08.2022г.; Сертификат за плащане № 1/02.08.2022г.; Протокол
за приемане на извършена работа от 02.08.2022г.; Фактура №
*****/31.10.2022г.; Сертификат за плащане № 3/31.10.2022г.; Протокол за
приемане на извършена работа от 31.10.2022г.; Фактура №
**********/31.10.2022г.; Сертификат за плащане № 2/31.10.2022г.; Протокол
за приемане на извършена работа /л.6-15 от делото/.
Представени са едностранно подписани от ищеца Фактура №
**********/16.01.2023г.; Справка за начислена неустойка по неизплатени
3
фактури; Фактура № **********/16.01.2023г.; Справка за начислена
неустойка по неизплатени фактури.
До ответника е изпратена Нотариална покана от 09.12.2022г. за
заплащане на дължимите суми по фактура №**********/31.10.2022г.; фактура
№*****/31.10.2022г. и фактура №**********/02.08.2022г., с удостоверено
връчване по чл.50, ал.4 ГПК.
На 11.01.2023 г., между страните е сключено споразумение, по силата на
което приемат за безспорно установено между тях, че към датата на
подписването му "БГ Л.К" АД дължи на „АБ" АД сума в размер на 600 000.00
лв. /шестстотин хиляди лева/, представляваща остатък от задължение по
фактура № *****/31.10.2022г., издадена на основание осъществени услуги със
строителна механизация по Договор Д*****/01.06.2022г. за услуга с
механизация и автотранспорт за обект: АМ Х. от км 122+260 до км 139+340 в
участък от км 127+340 до км 130+020. Съгласно чл.2. (1) "БГ Л.К" АД се
задължава да заплати на „АБ" АД общия размер на дължимата сума, описана в
споразумението на 3 /три/ равни вноски, платими, както следва: сума в размер
на 200 000.00 лв. /двеста хиляди лева/- в срок до 29.01.2023 г.; сума в размер на
200 000.00 лв. /двеста хиляди лева/ - в срок до 28.02.2023 г.; сума в размер на
200 000.00 лв. /двеста хиляди лева/ - в срок до 31.03.2023 г., по следната
банкова сметка на „АБ" АД: IBAN: ***** Банка: Ю.Б. АД.
Представено е Уведомление по договор за цесия от 26.05.2023г., за
прехвърляне вземането на ищеца на А.П.И. ЕООД по Фактура №
*****/31.10.2022г. с остатъчна стойност 100 000 лева и 4000 лева разноски по
ч.гр.д. № 20233110104776/2023г. на ВРС, за които суми е издаден
изпълнителен лист № 1926/04.05.2023г..
С Преводно нареждане от 30.05.2023г. за сумата 100 000 лв., с посочено
основание – споразумение за фактура ***** и Преводно нареждане от
30.05.2023г. за сумата 4000 лв., с посочено основание – присъдени разноски,
ответникът е извършил плащане в полза на ищеца по посочената в
споразумение от 11.01.2023г. банкова сметка.
От заключението по допуснатата ССчЕ и изявленията на вещото лице в
о.с.з. от 05.07.2024г. се установява, че по процесните фактури от ответника в
полза на ищеца има извършени плащания, както следва: фактура №
**********/31.10.2022г. на стойност 874 830.00 лв. е платена на 05.01.2023г;
по фактура № *****/31.10.2022г. на стойност 1 026 243.76 лв. има плащане в
размер на: 426 243.76 лв. на 10.11.2022г.; 150 000.00 лв. на 03.02.2023г.;
51 000.00 лв. на 10.02.2023г; 100 000 лв. на 11.04.2023г. или общо 726 243.76
лв.. Остатъкът за плащане възлиза на 300 000.00 лв.; фактура №
**********/02.08.2022г. на стойност 1 681 030.50 лв. е платена на 30.12.2022г.
Главният възложител на обекта „Автомагистрали" ЕАД е заплатил на
09.11.2022г. в полза на „БГ Л.К" АД паричното задължение по процесните
фактури: фактура № **********/31.10.2022г.; фактура № *****/31.10.2022г.;
фактура № **********/02.08.2022г.. По фактура № **********/31.10.2022г.
на стойност 874 830.00 лв. с ДДС неустойката за периода от 21.11.2022г. до
05.01.2023г. е в общ размер на 39 367.35 лв. По фактура № *****/31.10.2022г.
на стойност 1 026 243.76 лв. с ДДС неустойката за периода от 21.11.2022г. до
11.01.2023г. е в общ размер на 30 600.00 лв. По фактура №
**********/02.08.2022г. на стойност 1 681 030.50 лв. с ДДС неустойката за
периода от 09.11.2022г. до 30.12.2022г. е в общ размер на 87 413.59 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
4
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Претендира се неустойка за неизпълнение на задължение по чл.5, ал.1 от
страна на ответника по договор от 01.06.2022г., а именно да извърши плащане
в срок до 15 работни дни след подписване на приемо-предавателен протокол
за извършените дейности и представяне на оригинална данъчна фактура, но
не по-рано от приемане и плащане от страна на главния възложител на обекта,
за изпълнените дейности.
Не е спорно, че главният възложител на обекта е „Автомагистрали"
ЕАД.
Основателността на заявената претенция, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията
на пълно и главно доказване да установи следните факти, а именно: наличие
на валидно сключен договор между страните от 01.06.2022г. със соченото
съдържание, в т.ч., че е изправна страна по договора, че ответникът е поел
задължение да извърши плащане в срок до 15 работни дни след подписване на
приемо-предавателен протокол за извършените дейности и представяне на
оригинална данъчна фактура, но не по-рано от приемане и плащане от страна
на главния възложител на обекта, за изпълнените дейности; уговорена между
страните неустойка и нейния размер, в т.ч.; изискуемост на вземането за
неустойка. Съответно в тежест на ответника е да установи твърденията си, че
е изправна страна по договора, като е изпълнил точно задълженията си по
него.
Съдът намира, че ответникът е извършил точно всички действия във
връзка с изпълнение на договора.
От страна на ответника, вкл. от главния възложител не са е направени
възражения по изпълнението на дейностите по предмета на договора, в
случаите на неточно изпълнение.
Установи се, че „Автомагистрали" ЕАД е извършило плащане на
09.11.2022г. в полза на „БГ Л.К" АД на задълженията по процесните фактури:
фактура № **********/31.10.2022г.; фактура № *****/31.10.2022г. фактура №
**********/02.08.2022г.. Така, считано от 10.11.2022г., ответникът е в забава
за задължението по чл.5, ал.1 от договора.
От заключението на вещото лице се установи, че стойността по фактура
№ **********/31.10.2022г. в размер на 874 830.00 лв. е заплатена от ответника
05.01.2023г.. По фактура № *****/31.10.2022г. на стойност 1 026 243.76 лв. са
извършени следните плащания: в размер на 426 243.76 лв. на 10.11.2022г.;
150 000.00 лв. на 03.02.2023г.; 51 000.00 лв. на 10.02.2023г; 100 000.00 лв. на
11.04.2023г. или общо: 726 243.76 лв. Остатъкът за плащане е 300 000.00 лв..
Фактура № **********/02.08.2022г. на стойност 1 681 030.50 лв. е заплатена
от ответника на 30.12.2022г.
По изложените съображения съдът приема, че е налице забавено
изпълнение от страна на ответника на задължението му да плати стойността
на извършените дейности, посочена в издадените за това фактури. Забавата се
дължи на виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Ето
защо по силата на чл.8, ал.2 от сключения между страните договор в полза на
ищеца е възникнало вземане за неустойка.
От заключението на вещото лице се установи, че по фактура №
**********/31.10.2022г. на стойност 874 830.00 лв. с ДДС неустойката за
5
периода от 21.11.2022г. до 05.01.2023г. е в общ размер на 39 367.35 лв. По
фактура № *****/31.10.2022г. на стойност 1 026 243.76 лв. с ДДС неустойката
за периода от 21.11.2022г. до 11.01.2023г. е в общ размер на 30 600.00 лв. По
фактура № **********/02.08.2022г. на стойност 1 681 030.50 лв. с ДДС
неустойката за периода от 09.11.2022г. до 30.12.2022г. е в общ размер на
87 413.59 лв.
Размерът на неустойката се установи от ССчЕ, поради което заявените
частични искове са основателни.
Не се установи част от вземането /100 000 лева/ по фактура №
*****/31.10.2022г. да е прехвърлено на трето лице, а и от представените от
самия ответник доказателства е видно, че същият на 30.05.2023г. е платил на
ищеца сумите посочени в представеното уведомление за цесия. Дори
вземането в размер на 100 000 лева да е прехвърлено на трето лице, то
заявеният частичен иск, с оглед размера на цялото вземане, отново е
основателен.
От страна на ответника по делото е направено възражение за нищожност
на клаузата за неустойка, като прекомерна и противоречаща на добрите нрави.
Съгласно чл.309 ТЗ не може да бъде намалявана поради прекомерност
неустойка, уговорена между търговци. От друга страна прекомерно високият
размер на неустойката не винаги води до нейната нищожност. Съгласно
разрешенията, дадени от ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС,
според което преценката за нищожност на неустойката се прави към момента
на сключване на договора, тя следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Уговорената в чл.8,
ал.2 от сключения между страните договор изпълнява именно тези функции,
без да противоречи на принципа за забрана на неоснователното обогатяване
на изправната страна или на принципа за справедливост. В настоящия случай
и двете страни са търговци, притежават необходимия опит и знания за
основните изисквания за сключване на сделки, включително начините на
формиране на главните и акцесорни задължения по тях. Предвид договорни
отношения между страните по делото, обезпечителната функция на
неустойката се състои в това да осигури срочно изпълнение на възникващите
задължения, а санкционната и обезщетителната й функция се състои в това
неизправната страна да търпи санкционните последици от неточно във
времево отношение изпълнение. Сам длъжникът би предотвратил
настъпването на тези санкционни последици, при точно изпълнение на
задължението си в уговорения между страните срок.
Страните - търговци, с оглед договорната свобода и изискванията на
търговския обмен, сами определят предварително дължимата неустойка при
неизпълнение на сключената между тях търговска сделка, за която неустойка
също предварително знаят, че не може да бъде намалявана, поради
прекомерност. Но от тази законова даденост и законовото изискване към
търговеца да изпълни поетите задължения с грижата на добър търговец не
следва, че е невъзможно наличие на нищожна неустойка между търговци по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то, вр. с чл. 9 ЗЗД - тези разпоредби не са
изключени от закона при търговските сделки между търговци (чл. 288 ТЗ).
Въпрос на конкретна преценка е доколко договорената неустойка, макар и по
търговска сделка между търговци, излиза или не излиза извън пределите на
нравствената допустимост.
6
В случая, неустойката по чл.8, ал.2 от договора е определена в размер на
0.1% от общата дължима сума за всеки просрочен ден, но не-повече от 10% от
общата дължима стойност, т. е. с краен предел. Определеният % сам по себе
си и съпоставен с размера на вземанията по фактурите, не е основание за
нищожност, поради противоречие с добрите нрави, а определянето му на 0.1%
от общата дължима сума за всеки просрочен ден, т. е. сравнително по-ниският
цялостен размер на неустойка за забава спрямо размера на главното вземане,
стимулира длъжника към изпълнение и му дава възможност за изпълнение без
нарастване на неустойката, т.е. длъжникът е могъл да препятства по-
нататъшното нарастване на неустойката, като изпълни задължението си.
Неустойката по чл. 8, ал. 2 от договора в конкретния случай е нараснала,
не поради неморалното й формулиране в договора, а главно поради
продължителното неизпълнение на длъжника, тъй като последният е получил
плащане на 09.11.2022г. от главния възложител. Подобно продължително
неизпълнение не обуславя нищожност на договорената неустойка по чл. 8,
ал.2 от договора, няма основание да се приеме, че същата противоречи закона
или на добрите нрави /Решение № 140 от 20.03.2006 г. на ВКС по т. д. №
408/2005 г., Търговска колегия, I о./.
С тези мотиви съдът намира, че договорената в сключения между
страните договор от 01.06.2022г. неустойка, не е нищожна, поради
прекомерност и накърняване на добрите нрави.
Налице е писмено уговорена неустойка, която е действителна и предвид
свободата на договаряне между страните изпълнява своите присъщи
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Постановеният правен резултат и релевираното от ищеца искане за
присъждане на реализираните от него съдебно деловодни разноски по делото,
подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обуславя
основателност на искането в доказаните параметри. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по реда на чл. 78, ал.1
ГПК в общ размер на 4175.63 лв. /917.63 държавна такса; 300 лева депозит за
вещото лице и 2958 лева адвокатски хонорар/. Възражението на ответника по
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно при съобразяване с чл.7, ал.2, т.3 вр. § 2а от
Наредба № 1/09.07.2004г.
Мотивиран от изложените съображения, Варненския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БГ Л.К" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на „АБ" АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, сумата 22 940.53 лева, частичен иск от сума
157 380.94 лева, представляваща неустойка по чл.8, ал.2 от Договор
№*****/01.06.2022г. за изпълнение на услуги със строителна механизация и
автотранспорт на участък от км АМ „Х." от км 122+260 до км 139+340 в
участък от км 127+340 до км 130+020, начислена за забавено плащане на
задължения по фактури №**********/31.10.2022г.; №*****/31.10.2022г.;
№**********/02.08.2022г., формирана както следва: 20 440.53 лева - част от
начислена неустойка за забава, съгласно издадена фактура №
**********/16.01.2023г. и издадено към нея дебитно известие
№**********/01.06.2023г. на обща стойност 146 406.79 лв. и 2500.00 лева -
7
част от начислена неустойка за забава, съгласно издадена фактура №
**********/16.01.2023г. и издадено към нея кредитно известие
№**********/01.06.2023г. на обща стойност 10 974.15 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска /19.05.2023г./ до
окончателното изплащане, на основание чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА „БГ Л.К" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на „АБ" АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***** сумата от 4175.63 лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8