Решение по дело №2908/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37/11.1.2022г.

гр. Пловдив, 11.01.2022 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                  ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Калоян Димитров  като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 2908  по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на „Блясък-ВГ“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, представлявано от управителя Г.В.Ж., против решение № 825 от 17.06.2021 г. на АНД  № 1957/21 г. на ПРС.

         В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение с доводи, че правните изводи на съда за осъществяване на нарушение на чл.62, ал.1 от КТ не съответстват на установената фактическа обстановка по делото.

         Твърди се и че процесният случай попада в рамките на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и се характеризира с ниска степен на обществена опасност.

         В СЗ касаторът се представлява от адв.С., която поддържа доводите по касационната си жалба.

Претендират се разноски за касационната инстанция.        Ответникът, чрез надлежен процесуален представител,  претендира неоснователност на жалбата, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение № 825/ 17.06.2021 г. на ПРС по АНД № 20215330201957 г., с което е изменено  НП №16-002963/10.02.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Пловдив, като размерът на наложената имуществена санкция на „Блясък-ВГ“ООД е намален от 1 800 лева към законоустановения минимум от 1 500 лева.

 За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и при преценката им е изложил съображения, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е приел, че безспорно жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Правилно ПРС е дал вяра на показанията на св.Д. съотнесени към писмените доказателства по делото – декларацията по чл.402 от КТ, попълнена от Л.П., в която е отразено, че същата работи в дружеството жалбоподател от 14.01.2021 г. с работно време от 13 часа до 17 часа, както и обясненията на управителя на дружеството, в който се сочи изрично, че към момента на проверката няма сключен трудов договор с П.. 14.01.2021 г. е един ден преди 15.01.2021 г., т.е., както вярно е приел и ПРС, към момента на проверката лицето Л.П. е полагала труд, в каквато насока са и показанията на св.Д., по-специално, че същата е гладила на гладачна машина. Свидетеля изрично сочи, че към момента на проверка тя е работела на гладачна машина, каландър, стара машина и е гладела дрехи. Последното прави неоснователни направените в тази връзка оплаквания по касационната жалба.

Практически жалбата няма собствени касационни оплаквания, а отново се излагат отправените до първоинстанционният съд, като се твърди неправилност на решението. Изложените в същото мотиви се споделят изцяло от настоящия състав, поради което повтарянето им не е необходимо, а е достатъчно препращане към тях, като следва да се отбележи, че правилно е намален и размера на наложената имуществена санкция на минимума, при липса на мотиви за налагане на по-висок размер на наказанието.

Неоснователни са и доводите, че в конкретния случай са налице предпоставките на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Както правилно е отбелязал и ПРС процесният случай не се отличава от останалите такива и не представлява по-ниска степен на обществена опасност, за да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН.

При  извършената служебна проверка на решението  съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което следва да бъде постановено решение, с което атакуваното решение да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид постъпилото своевременно искане следва да бъде осъден  „Блясък-ВГ“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, представлявано от управителя Г.В.Ж.,  да заплати на  Д“ИТ“ гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН във вр. с  чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 825/ 17.06.2021 г. на ПРС по АНД № 20215330201957 г.

ОСЪЖДА „Блясък-ВГ“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, представлявано от управителя Г.В.Ж.,  да заплати на Д“ИТ“ гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв.

 

 Решението е окончателно.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ: