11.03.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на единадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар С.И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№271 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ и е образувано по
жалба от Т.Д. ***, против Заповед №068/15.02.2021г. на Кмет на Община
Ивайловград за премахване на незаконен строеж. Твърди се, че заповедта била
незаконосъобразна, в противоречие с материалноправните разпоредби, при
неспазване на установената форма и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. С нея било разпоредено премахване на
незаконен строеж – Полумасивна постройка навес, изпълнена в ПИ с идентификатор
№55748.22.7 по КККР на землището на с.П.. В заповедта и КА не било посочено
предназначението на процесния строеж, неговото описание и статут. Налице било
съществено противоречие между посоченото в обстоятелствената част на заповедта
и нормата на чл.137 от ЗУТ по отношение категорията на обекта. Това било
съществено нарушение, тъй като се засягала материалната компетентност на
административния орган и обстоятелеството дали следвало да се представят
строителни книжа за него. Строежът бил незаконосъобразно причислен към V категория, а и не били установени годината на
построяване и дали строежът бил заварен, търпим или допустим – въпреки
удостоверението от кметския наместник от 25.09.2020г., че през 80-те години в
имота имало и продължава да има селскостопанска сграда. Възприетата от органа
фактическа обстановка не кореспондирала с действителната, а актът бил съставен
при неизяснени фактически обстоятелства. Не било изследвано дали строежът е
търпим, а само декларативно било посочено пар.16 и пар.127 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ. Така бил приложен неправилно материалният закон. Безспорно обектът бил
строеж по смисъла на закона, поради което за построяването му било необходимо
разрешение за строеж и строителни книжа, но в случая следвало да има събрани
категорични данни за момента на построяване на сградата, а и не била изисквана
декларация от жалбоподателя, която да установи кога е построен и дали е търпим
по пар.16 или пар.127. Иска съдът да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна, като се заплатят направените по делото разноски.
Ответникът Кмет на Община Ивайловград,
обл.Хасково, оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да постанови
решение, с което да се отхвърли.
Заинтересованите страни Г.Д.К., Е.Н.А., Й.Ч.К.,
Ч.Г.К., Е.Х.К., М.Г.К. – не вземат становище по делото.
Заинтересованата страна Г.Т.И. – чрез
назначения представител, взема становище и счита заповедта за законосъобразна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка съгласно Заповед №477/19.11.2020г.
– л.95, от служители на Община Ивайловград бил съставен Констативен протокол от
19.11.2020г. – л.71 от делото, относно строеж на селскостопанска сграда в ПИ с
идентификатор №55748.22.7 по КККР на землището на с.П., като било установено,
че обектът е полумасивна постройка – навес, изградена на северозапад от зид от
реден камък с височина 2,40м. и широчина 0,60м по три страни /една дълга и две
къси/. Върху зида имало изграден стоманобетонов пояс, а покрива бил върху
дървени подпори /колони/, с неизяснен произход, през разстояние от 2,00м. и
покривна конструкция от дървени валки, покрити с ламаринени платна и етернитови
плоскости. Изрично се сочи, че е започнато изграждане на дървена обшивка в
южната част на постройката, както и че тя е изградена върху основите на
развалена сграда. Постройката е с размери: дължина – 55,00м., ширина – 7,00м и
височина – 2,40м в ниската част до 4,00м. във високата отворена част /на
югоизток/; приложена е план-схема върху извадка от кадастралната карта. От
установените съсобствениците на имота, в който е описаният строеж, са изискани
да бъдат представени всички налични документи относно законността на
постройката.
С Констативен акт №1/12.01.2021г.
работна група от експерти в Д УТЕС и юрисконсулт при Община Ивайловград при
извършената проверка на строеж Полумасивна постройка-навес е установила, че за
строежа няма издадени книжа, като имотът и строежът са собствени на
наследниците на Г.Д.К. и Т.Д.Н., като проверката е извършена в тяхно отсъствие.
При установените данни за строежа, като е взето предвид и че строежът не е
описан в Решение №1745 от 25.05.1999г. на ПК Ивайловград и н.а. №45, т.І,
нот.д.№38/23.03.2018г., е прието, че извършеното строителство не попада в
хипотезата на пар.16, ал.2-3 от ПР на ЗУТ и пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Строежът е определен като V категория съгласно
чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на
видовете строежи. За строежа не е установено предназначението му, както и не са
установени строителни книжа. При извършената проверка се сочи незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Съставеният констативен акт срещу неизвестен извършител е съобщен по реда на
пар.4, ал.2 от
ДР на ЗУТ
чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица, както и чрез
залепване в сградата на Община Ивайловград – Констативен протокол от
05.02.2021г., л.47.
Въз основа на Констативен акт №1/12.01.2021г. Кметът на Община
Ивайловград е издал Заповед №068/15.02.2021г., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2,
т.2 е наредил на съсобствениците на строежа да го
премахнат в 30-дневен срок, считано от влизане на заповедта в сила. Обсъдени са
постъпилите възражения относно налични данни за фактически извършител на
незаконната строителна дейност – Т.Д.Н., който притежавал удостоверение,
издадено му от Кметство с.П., като е прието, че последният е съсобственик
съгласно приложения в преписката нотариален акт. Изрично е обсъдено представено
от заинтересованата страна Ел.К. Удостоверение от 25.09.2020г., издадено от
Кметски наместник на с.П., с което е удостоверено, че през 80-те години е имало
и продължава да има селскостопанска сграда в процесния имот, но поради
изложените вече съображения възраженията били приети за неоснователни.
Заповедта е връчена на жалбоподателя с
придружаващо писмо изх.№94-00-303 с известие за доставяне, като е получена на 23.02.2021г.
– л.35 от делото, а жалбата е постъпила на 08.03.2021г.
Видно от удостоверението за наследници
№55/24.11.2020г. заинтересованите страни са наследници на общия наследодател Г.Д.К.,
като едни от наследниците – Д.Г.К. е дарил на жалбоподателя Т.Д.Н.
притежаваните си 2/18 ид.ч. от поземлен имот №022007, нива в м.Голямата чешма,
землище с.П. – н.а. №45, т.І, рег.№ 242, д.№38/23.03.2018г. Имотът е с
възстановено право на собственост на наследниците на Г.Д.К. с Решение №1745 от
25.05.1999г., т.3, л. 100 от делото.
Съгласно Удостоверение от 25.09.2020г.,
издадено от Кметски наместник с.П., в имота е имало селскостопанска сграда през
80-те години, както и продължава да я има – л.109.
За пълното изясняване на спора от
фактическа страна е назначена и изслушана експертиза, по която заключението на
вещото лице се възприема от съда изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено. При извършената проверка на представените по делото документи и тези,
находящи се в Община Ивайловград, а също и при извършено запитване към Държавен
архив Кърджали, както и оглед на място, вещото лице установява, че в
адмниситративния акт за сградата неправилно е посочено, че е извършено ново
строителство на местото на съществуваща сграда. Установени са от вещото лице
извършени СМР през годините, който са текущ ремонт - подмяна на част от негодни покривни
покрития, приковани дървени елементи, а върху съществуващия каменен зид е
изпълнена т.нар. бетонова запечатка, а не бил изграден стоманобетонов пояс.
Вещото лице определя дейностите не като строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР
на ЗУТ, а като текущ ремонт по смисъла на пар.5, т.43 от ЗУТ. Изрично се
посочва, че не е засегната конструкцията на сградата, не са преместени съществуващи
зидове, не са направени отвори в тях, не е сменено предназначанението на
помещението, водещо до промяна на конструктивното натоварване. Описаното в
заповедта съответствало в частта на установените размери. При изследване на
годината на извършване на строежа от вещото лице е установено, че това са 80-те
години на 20-ти век, между 1977-1978г., като процесната сграда била част от
строителство, извършено извън строителните граници на населеното място, в
земеделски земи и за специфичните нужди на народното стопанство – за
животновъдство, съвместими с предназначението на земите. Строежът бил извършен
от ТКЗС и бил в съответствие с допустимото по ЗТСУ и ППЗТСУ, като можел да бъде
определен като търпим по смисъла на пар.16. Не били необходими или установени
строителни книжа за дейностите на този обект, но сведенията за извършването
били налични в Държавен архив, а постройката не била променила през годините
предназначението си – за отглеждане на животни. Доколкото вещото лице сочи, че
е извършен текущ ремонт, то в заключението се сочи, че не подлежи на
категоризация в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и
рисковете по експлоатация по смисъла на чл.137 , ал.1 от ЗУТ.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване
и в законоустановения срок. Доколкото Известие
за доставяне №6570 0022Z3 5 –л.35, относно
издадената заповед
е представено по делото и прието като доказателство, а жалбата срещу
заповедта е постъпила в съда на 08.03.2021г., то съдът намира, че е спазен
14-дневения срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.225а от ЗУТ – кмет на съответната община. Независимо от съществуващия спор между
страните по делото, дали строежът е пета или шеста категория, безспорно е, че
заповедта е издадена и подписана от Кмет на Община Ивайловград, поради което не
е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК. Правната норма, която регламентира правомощията на
Кмета на общината и очертава неговата материална компетентност във воденото
пред него административно производство, е тази на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Материалната компетентност е ограничена в обхвата на строежи от четвърта до
шеста категория съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ,
като именно на нея се е позовал административния орган, като по отношение на
процесния строеж, определен като такъв от пета категория, Кметът на общината
разполага с материална компетентност за издаване на заповедта.
Заповедта съдържа наименование, подпис на
издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени
задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и
правните основания за издаването ѝ, като така са спазени изискванията за
форма съгласно чл.59 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за обжалване на акта, поради което не
е налице и отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.
Съгласно чл.225а от ЗУТ в процедурата за премахване на
незаконен строеж служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ са съставили Констативен
протокол №1/12.01.2021г. - за
установяване на незаконния строеж, състоянието на строежа, липсата на издадени
строителни книжа и документи. Разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ задължава да се
връчи констативния акт на адресата с цел даване възможност за възражения по
констатациите в акта. Съгласно пар.4, ал.2 от ЗУТ когато в този закон и в
актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се
извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез
отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се
отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или
кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за
подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение,
както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от
интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица. Дори и при наличие на нередовности по отношение връчването на КА на
заинтересованото лице, съдебната практика приема, че евентуалните нарушения на
процедурата не са съществени и на самостоятелно основание не водят до
незаконосъобразност на оспорената заповед. Правото на защита на адресата срещу
констатациите в акта е гарантирано в рамките на съдебното производство по
оспорване на заповедта, поради което и в съдебното производство адресатът може
да релевира всички свои доводи за незаконосъобразност на акта и да проведе
пълно доказване на твърдяните обстоятелства. Поради това съдът счита, че при връчването на
констативния акт и поставяне на началото на производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на заповедта по чл.146, т.3 от АПК.
Но при издаване на оспорената заповед
административният орган не е спазил общите правила по чл.35 и чл.36 във вр. с
чл.9, ал.2 от АПК за изясняване и доказване на релевантните за случая факти и
обстоятелства, включително посредством служебно събиране на относимите
доказателства относно момента на извършване на строежа, като така са направени
необосновани изводи, че извършеното като строеж е такъв по смисъла на пар.5,
т.38 от от ДР на ЗУТ. Административният орган е приел, че обектът е строеж, изграден
без строителни книжа и документи, докато вещото лице аргументирано и
обосновано, след изследване на обекта и извършени допълнителни проверки в
Държавен архив, дава заключение, че извършената дейност не е по изграждане
строеж - пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, а е текущ ремонт по смисъла на пар.5, т.43
от ЗУТ. С оглед ангажирания по делото доказателствен материал - заключението на
експерта по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
кореспондиращите с него приложения към заключението, а и събраните писмени
доказателства по делото – удостоворение от 25.09.2020г., което не е обсъдено от
административния орган с оглед на съществуването на стопанска постройка от
80-те години на 20-век, съдът прави извод, че извършените строителни работи не
представляват строеж по смисъла на пар.5, т.38 от
ДР на ЗУТ. Легална дефиниция на
"текущ ремонт" се съдържа в т.43 на пар.5 от ДР на ЗУТ, според който "текущ ремонт" на строеж е
подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:
а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. Заключението на техническата експертиза е в следните
относими към спора насоки, а именно: процесното помещение е съществуваща
сграда, която по спецификите си е построена много по-рано – през 80-те години
на 20-ти век; няма изграден стоманобетонов пояс, а само запечатка без стоманени
елементи, което не представлява конструктивен елемент, а оформяне, завършек на
зида; има частична подмяна на покривното покритие, но не е променен наклонът на
покрива и конструкцията е съществуващата такава. Вещото лице е констатирало, че
няма промяна на предназначението на сградата, няма нова постройка и всички
зидове за такива, каквито са били, а не нови.
При тези
фактически установявания извършените СМР съответстват на понятието за
"текущ ремонт" по дефиницията на пар.5, т.43 от ДР на ЗУТ. Този извод следва от съпоставката между законовите
предпоставки, определящи ремонта като текущ и техническите параметри на
строителните дейности, идентифицирани от съдебната експертиза – с тях не е
засегната нито конструкцията на сградата, нито са извършват дейности като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, няма
промяна предназначението на помещенията. Поради това и извършените строителни
дейности с оглед техния вид, характер и обем, представляват "текущ
ремонт" по смисъла на пар.5, т.43 от ДР на ЗУТ. По аргумент от чл.151, ал.1, т.1 ЗУТ за извършването на тези ремонтни дейности не е
необходимо издаването на разрешение за строеж, поради което изпълнените от
жалбоподателя строително-ремонтни дейности, не представляват незаконно
строителство по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Доколкото разпоредения за премахване строеж попада в
изключенията, посочени в чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, при които не се изисква издаване на разрешение за строеж,
то посочените в оспорената заповед фактически обстоятелства не могат да бъдат
подведени под хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съответно не е налице възприетата от административния
орган материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
След като не се установява да е налице
строеж по смисъла на пар.5, т.38 от
ДР на ЗУТ, то няма как за същия да са изискуеми строителни книжа и разрешение за
строеж, респективно да е нарушена нормата на чл.148, ал. 1 от ЗУТ. По тези съображения,
като е определил процесният обект като "строеж" и е наредил неговото
премахване като "незаконен строеж", административният орган е нарушил
материалноправната норма на чл.225а, ал.1 и следващите от ЗУТ и на основание чл.168, ал.1 от АПК чл.172, ал.2, предл.2 във връзка с чл.173, ал.1 от АПК обжалваната по делото
заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед крайния извод за основателност на
жалбата на жалбоподателя следва да бъдат заплатени от ответната страна
направените по делото разноски от 10,00 лева – за държавна такса, 900,00 лева –
за особен представител, 450,00 лева за експертиза, 104,78 рева – допълнително възнаграждение
за вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №068/15.02.2021г. на Кмет на
Община Ивайловград за премахване на незаконен строеж – Полумасивна постройка –
навес, изпълнен в ПИ с идентификатор №55748.22.7 по КККР на землището на с.П.,
общ.Ивайловград.
ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на Т.Д.Н., ЕГН **********,
направените по делото разноски в общ размер на 1464,78 лева.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия: