М О Т И В И
към присъда по НОХД N 89 по
описа за 2013 год. на Каварненски районен
съд.
На 10.05.2013 год. КРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №620/2009г. по описа на РП-Каварна, ведно с материалите
по Досъдебно производство №257/2009г. по описа на РУ
„Полиция“ гр.Каварна, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу подсъдимата Е.З.Б.
- родена на ***г. в гр.С.З. ЕГН **********, живуща ***, българска
гражданка, висше образование, омъжена, не осъждана, професия мениджър, както
следва: Затова, че на 16.11.2009г. в поземлени имоти с идентификатор №***,
№****, находящи се в землището на с.Св.Н., общ.К., в нарушение на чл.17, ал.1 и
ал.3 от Конституцията на Р България, чл.45 от Закона за задълженията и
договорите, при условията на посредствено извършителство,
чрез възлагане с договор за изпълнение на строително монтажни работи, в
качеството й на Управител на управляваните от нея фирми: Р.-Т. *** гр.С. и
фирма П. АД гр.Д., да извършат със собствени сили, механизация и средства
премахване на съоръжения за временно захранване на ниско напрежение, находящи
се в местността в.сР. с.Св.Н., общ.К., противозаконно
е унищожила чужда недвижима вещ-въздушен електропровод, състоящ се от 7/седем/
броя метални стълбове, трайно закрепени към земята с диаметър 80 мм., дебелина
4 мм. и дължина 6м. и 140 л.м. четири жилен алуминиев кабел 3х95 + 54.6 + 16
кв.мм., собственост на фирма „А.” *** гр.В. с управител К.Г.Д. *** и Й.А.Д., на
стойност 4006 лева – престъпление по
чл. 216, ал.1 от НК
В съдебно заседание представителят на КРП поддържа обвинението изцяло. Приема, че от събраните при
разследването и представени непосредствено пред съда писмени и гласни
доказателства, се възпроизвежда правилно фактическата обстановка, като счита,
че тя е такава, каквато е отразена в
обвинителния акт. Приема, че всички писмени и гласни доказателства
събрани в хода на съдебното следствие и
назначените допълнителни експертизи са не противоречиви, взаимно свързани,
логически допълващи се и водят до един, единствен и безсъмнен извод,
относно наличието на престъпление по
чл.216, ал.1 от НК, осъществено от подсъдимата. Приема, че на 13.11.2009г.
подсъдимата, пренебрегвайки законовите забрани, в качеството си на управител на
Р.Т. ООД гр.С. сключила договор сама със себе си за изпълнение на СМР с П. АД гр.Д., представлявано отново от нея. Възложителката по договора възложила на изпълнителя да
изпълни със собствени сили и механизация, премахване на въздушно - кабелната
линия и 7 броя стълбове, находящи се във ВС Р.. Изтъква, че тази временна линия
захранвала с електричество почивна база „Т.”.
На 16.11.2009г. работници на фирма „П.Д. пристигнали с автобус с рег.№ **,
управляван от св.С. и започнали да демонтират временната въздушно - кабелна
линия ниско напрежение за захранване с електрически ток на почивна база „Т.”.
Те нарязали стълбовете и кабелите на парчета, които натоварили на камион,
управляван от св.Д. и ги оставили пред вратата на почивната база „Т.”. Приема,
че с тези свои действия работниците фактически унищожили аварийния
електропровод. С писмо с рег. №
1474-С/16.11.2009г. Р.Н. – директор производство и ремонт на П. АД, уведомил подс.Б., че възложените СМР по премахване на 7 броя
стълбове са изпълнени. Заявява, че подс.Б. в изпълнение
на предварителна замислен престъпен умисъл, при условията на посредствено извършителство, чрез използване на работници от фирмите,
които управлява е унищожила чужди движими вещи - въздушен електропровод,
състоящ се от 7бр. метални стълбове с
диаметър 80 мм, дебелина 4 мм и дължина 6 м. и 140 л.м. четирижилен
алуминиев кабел 3х95+54.6+16 кв.мм, собственост на фирма „А.” *** гр.В. с
управител и съдружник К.Г.Д. и Й.А.Д., с което е нанесла щети в размер на 4006 лв. Приема за доказано, че подсъдимата,
чрез използване на работници от фирмите, които управлява и използвайки ги като
свое оръдие е осъществила деянието. Работниците не знаели и не разбирали за противоправността на деянието, те нямали умисъл, че извършват
престъпление и осъществяват престъпния умисъл на друг и смятали, че изпълняват
договор и задача поставена им от предприятието в което работят. Счита че
обвинението е доказано. От субективна страна намира за доказано, че деянието е
извършено с пряк умисъл, извлечен от действията на подсъдимата, които е
предприела преди извършване на деянието изразяващи се в настояване да бъде
премахнат този електропровод, въпреки не установяване на причината затова.
Намира за безспорно, както от обективна, така и от субективна страна, че подс.Б. е осъществила престъплението, в което е обвинена за
престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Моли съда след като се запознае със
събраните по делото доказателства и като ги обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност, като вземе предвид смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, да признае подсъдимта за виновна по
това повдигнато обвинение и наложи наказание от
1 година лишаване от свобода, което на
осн.чл.66
от НК да отложи изтърпяването
на така наложеното наказание с 4 годишен
изпитателен срок. Счита предявения граждански иск за основателен като
размер.
Съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявен от пострадалото
дружество „А.” *** със седалище и адрес на управление гр.гр.В., бул.”О.П.П.”
***, представлявано от управителите К.Г.Д. и Й. А.Д., ЕИК *** срещу подсъдимата Е.З.Б. - родена на ***г. в гр.С.З. ЕГН **********,
живуща ***, българска гражданка, висше образование, омъжена, не осъждана,
професия мениджър, граждански иск в размер на 4006/четири хиляди и шест/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Пострадалото
дружество „А.” *** със седалище и адрес на управление гр.гр.В., бул.”О.П.П.”
***, представлявано от управителите К.Г.Д. и Й. А.Д., ЕИК *** бе конституирано
като граждански ищец по делото.
Гражданският
ищец молят да бъде уважен предявения граждански иск спрямо подсъдимата.
Процесуалният представител на гражданския ищец изтъква доводи, обосноваващи
правото му на собственост върху унищоженото имущество.
Процесуалният
представител на подсъдимата пледира за оправдателна присъда. Изтъква, че
прокуратурата и гр.ищец не представат никакви
доказателства, относно собствеността на аварийния електропровод. Единствените
доказателства били за извършен авариен
ремонт от фирма „Б.” за сметка на фирма „А.”, но този авариен ремонт би могъл да се извърши абсолютно
навсякъде и за всякакви други нужди на дружеството „А.”. В конкретният договор,
по повод извършването на аварийния ремонт, не били посочени нито ремонтите,
нито какво представлява самият авариен ремонт, нито къде ще се извършва този
авариен ремонт. Дружеството „А.” не
разполагало с абсолютно никакви строителни книжа и такива били представени,
защото липсвали и подобни книжа изобщо не били издавани. Изтъква, че самия
представляващ „А.” категорично заявява пред съда, че такива книжа няма. Счита,
че по отношение на аварийният електропровод, който „А.” счита за свой, не е
представено нито едно доказателство, обосноваващо собствеността върху този
авариен електропровод на дружеството-гр.ищец. Заявява, че по делото е приложено
Постановление на КРП, с което се постановява съдействие за възстановяване на
старо фактическо положение, но такова не е възстановено, а фирма „А.” е
изградила в един чужд имот, нещо което е
напълно незаконно, доказано и от представените по делото констатации на РДНСК
гр.Д. Изтъква, че в тази връзка е приложено писмо, в което РДНСК гр.Д.
установява, че незаконно построеният
електропровод е премахнат и няма какво да се премахне. Счита, че липсва
реален и приет в съответствие със ЗУТ проект. Приема, че за да е налице един
проект, същият следва да бъде съгласуван с местната администрация и съответно
да бъде издадено съответното разрешение за строеж, като електропроводите,
съгласно ЗУТ са от висока категория на строителството, а именно първа и втора категория.
За тях се изискват изрични строителни
книжа, които в ЗУТ са подробно описани, но по делото такива липсват. По
отношение собствеността на поземленият имот изтъква, че вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ е извършило
оглед на место и дава заключение, че
собствеността на имотите от 2007г. по констативни нотариални актове, са
на Р., т.е. към датата на извършване на деянието е следвало да има или
учредяване право на строеж за въпросния електропровод или учредяване право на
преминаване от страна на собственика, но такива доказателства не са
представени. По отношение назначената оценителна експертиза, която е приета от
Съда изтъква, че вещото лице заявява, че правило оценка единствено и само на
база на албума, който се намира в делото и не е ходил на място и не е правил
оглед. Направил своята преценка по представената фактура, която защитата счита,
че може да бъде за всякакъв друг авариен ремонт, а не за конкретния, защото
няма доказателства, че описания в нея ремонт е извършен в тези два имота. По
отношение на вмененото на подс.Б.
обвинение, че е възложила на конкретни лица премахването на този електропровод
изтъква, че всички свидетели заявяват пред съда, че с подс.Б.
не са имали никакъв контакт. Тя не е нареждала на нито един от свидетелите да
извършва, какво й да е било. Счита, че за да е посредствено едно извършителство, трябва да се установят реалните
извършители, да се докаже, защо не следва да носят наказателна отговорност, но
прокуратурата не доказва конкретни извършители. В обвинението не е посочено
нито едно лице, което да е извършило противозаконните действия по премахване на
електропровода, което да заяви, че лично е отрязал някой от посочените стълбове
и въпросния кабел и това е извършил по нареждане на подс.Б..
Напротив всички свидетели потвърждавали, че с Б. не са контактували, не са
получавали такива нареждания. Счита, че са налице доказателства, че на
въпросната дата е имало лица от П., които да извършват ремонти във ваканционно селище Р.. Извършвани
били ремонти, на какви точно и по отношение на кои електропроводи Прокуратурата
не представяла доказателства. Не били посочени лица, които конкретно да са
извършили и да е доказано, че те са извършили това деяние и защо не следва да
носят наказателна отговорност. Приема, че това обстоятелство е от съществено
значение, то е фактическия състава на престъплението, но по отношение на него
липсват изобщо представени от прокуратурата доказателства. Не ставало ясно защо
прокуратурата приема, че извършителите са изпълнявали указанията именно на подс.Б., тй като нито един от
свидетелите не казва такова нещо. На практика
могат да бъдат всякакви лица, които да облекли дрехи на Полимери, да се
представят за такива и да са отрязали въпросния електропровод. По отношение на
представеното по делото ксероксно копие на договора
заявява, че вещите лица по назначената тройна графологическа
експертиза категорично заявяват, че подписите могат да бъдат пренесени по технически способи от други
документи, където са били положени. По делото не е представен оригинала на
договора, чието копие е представено, а в същото време по отношение на оригинала
който е представен от защитата, съответно вещите лица заявяват, че това не са
подписите на подс.Б.. Предвид това счита, че тези
доказателства не следва изобщо да се кредитират като такива. Освен това от така
представеното копие на договор не ставало ясно да е възложено конкретно и
точно, именно тези стълбове да се премахнат, като освен това приема, че
поставения електропровод е бил незаконен. Приема, че на практика няма конкретни
доказателства, че именно дружество „А.” е било собственик на този въздушен
електропровод, както и на базата на какво право „А.” го е построила. Изтъква,
че се игнорира факта, че към датата на извършване на деянието, собствеността на
имота е на дружествата в които подс.Б. е съдружник и
на практика следва да се приеме, че собственика на земята е собственик и на
изграденото върху нея, така че този електропровод следва да се приеме като
собственост на Р.Т. и на „П.”, а не на фирма „А.”, защото фирма „А.” не
представя, нито едно доказателство, което да доказва собственост върху имота,
или електропровода. Видно от представения проект е, че той е с валидност
1година, като тази една година е изтекла много преди да е налице извършеното
инкриминирано деяние. Моли съда да постанови присъда, с която да обяви
подсъдимата за невиновна по така повдигнатите
обвинения и да отхвърли гражданския иск предявен от гражданския ищец.
Предвид
факта, че подсъдимата бе редовно призована за съдебното заседание, но не се
яви, не посочи уважителни причини за неявяването си,а в същото време бе
изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4
от НПК, както и предвед факта, че същата се
представлява от надлежни и лично от нея упълномощен защитник, Съдът разгледа
делото в нейно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
Пострадалите
св.К.Г.Д. и Й.А.Д. били управители и съдружници във фирма „А” *** гр.В., която
била собственик на почивна база "Т.", намираща се в землището на с.Св.Н.,
общ.К.. В съседство на почивна база "Т." се намирало Ваканционно
селище „Р.". Двете почивни бази от дълги години се захранвали с
електричество от трафопост, който се намирал на територията на Ваканционно
селище Р., като до почивна база „Т.“ било изградено подземно електрическо кабелно
трасе. Това трасе преминавало през поземлени имоти с идентификатори: ***, които
били собственост на Държавата, представлявана от Държавна дивечовъдна
станция гр.Б През месец август 2008г. служители на ВС „Р.", при ремонтни
дейности прекъснали захранващия кабел на почивна база "Т.", с което
ги лишили от електричество в разгара на летния сезон. На 12.08.2008г. била
изготвена поръчка за авариен ремонт между възложител „А.” ООД и изпълнител „Б.-М.”
ООД. Предмет на поръчката бил възстановяване на ел. Захранване чрез изграждане
на временна въздушна кабелна линия ниско напрежение. На 13.08.2008г. бил
съставен Констативен протокол от комисия в състав: представители на Държавно
ловно стопанство-Б., служители при РПУ гр.К., ВК „Р.“, „Б.-М.” ООД, „А.” ООД.
От текста на констативния протокол е видно, че в момента на проверката
представители на „Б.-М.” ООД са поставили 7бр.метални тръбни стълбове, по които
въздушно ще бъде прокарано въздушно трасе от усукан проводник. В точка 3 от
Разпореждането, представителят на ДЛС-Б. разпоредил: „А.” ООД да представи в
най-кратки срокове проекта за прокарване на новото трасе, което ще захранва
обект“Т.“. Предвид възпрепятстване от страна на служители на ваканционно селище
„Р.“, на служители на Е.ОН „Б.м.” да отстранят аварията, било поискано
съдействие от Районна прокуратура-Каварна. Със свое Постановление от
19.08.2008г. прокурор при КРП разпоредил на органите на РПУ-Каварна да окажат
съдействие на управителя на почивна база „Т.“ и на служители на „Е.ОН България
мрежи“ за достъп до трафопост във ВС“Р.“, за да бъде възстановено токозахранването на почивната база, като бъде възстановено
старото фактическо положение. Със същото Постатновление,
прокурора задължил началника на охраната на ВС“Р.“ да окаже пълно съдействие
при възстановяване на старото фактическо положение. Въпреки изричното указание
на КРП да бъда възстановено „старото фактическо положение“, а именно подземно
ел.трасе, „А.” ООД изградили временна въздушно кабелна линия, свързваща техния обокт с трафопоста, който се намирал в поземлен имот. На
следващия ден 20.08.2008г. била извършена проверка от специалисти при РДНСК
гр.Д. и Община К. В резултат на проверката бил съставен констативен протокол, в
който комисията вписала, че е изграден електропровод, като временно решение
вследствие компрометиран съществуващ ел.провод,
възстановяването на който по съществуващото трасе е технически неудачно. Комисията
устатновила и констатирала, че за реализирания строеж
няма издзадени от Община К. строителни книжа. На
21.08.2008г. бил съставен протокол за изпълнени СМР между възложител „А.” ООД и
изпълнител „Б.-М.” ООД. След изгреждане на въздушния
електропровод, на 25.08.2008г. от страна на „Е.ОН България мрежи“ били
предоставени на „А.” ООД графични данни и матнериали
от техническа карта и съгласуване на скица, визи и устройствен
план и схема. На 28.08.2008г. от страна на „Е.ОН България мрежи“ било извършено
съгласуване на изготвен проект за временно захранване НН по ново трасе на ПБ „Т.”
от „Помпена станция“ до „Вход конна база“ на ВС „Р.“. В осмия абзац на
изготвения проект изрично било отбелязано: “Трасето по което ще се изтегли
кабела НН трябва да се съгласува със собственика на земята.“ Въпреки
становището на проектанта, задълженията по ЗУП за задължително съгласуване със
собственика на земята, както и изричното разпореждане на длъжностното лице от
ДЛС-Б., проекта не бил представен пред ДЛС-Б. и съответно не бил съгласуван от
тяхна страна. Във връзка с подадена оп подс.Б. жалба до Началник РДНСК гр.Д., с писмо от
26.08.2008г. същият изразява становище, че посочените нарушения следва да се
сигнализира Община К. Въпреки това предвид констатацията, че реализирания
въздушен електропровод има харатрен на
временно/аварийно/ съоръжение и не е трайно техническо решение за
ел.захранване, указва на „А.” ООД, че следва в срок до 30.09.2008г. да възложи
проучване и проектиране на външно ел. Захранване, като същото се реализира по
общия ред – след одобряване на техническия проект и издаване на разрешително за
строеж. Уточнено било, че при
неизпълнение на дадените указания, от РДНСК ще бъдат предприети предвидените
законови действия, съгласно ЗУТ по забрана ползването и принудително премахване
на строежа. От Указание, дадено от Началника на РДНСК гр.Д. от 22.10.2008г. е
видно, че следва строежа като незаконен да бъде премахнат. След извършена нова
проверка бил сътавен Констативен протокол от
20.11.2008г., в който специалисти при РДНСК гр.Д. установили, че въздушния електопровод е изграден по проект след съгласуване с
„Е.ОН“, но без необходимите строителни книжа и не е одобрен от Община К. В
същото време бил сключен предварителен договор между „А.” ООД и „Е.ОН“ , от
който е видно, че следва в имота, собственост на „А.” ООД да се изгради
трафопост, кой който да бъде захранван с електроенергия туристическия обект.
На
16.06.2009г. бил съставен нотариален акт за собственост на поземлен имот по
писмени доказателства, според който дружество „Р. Т.“ООД, представлявано от подс.Б. било признато за собственик на редица надвижими имоти, между коити и
тези с идентификатор *** С Нотариален акт от 01.07.2009г. дружество „Р. Т.“ООД
продало на „П.” ЕООД недвижимите имоти, сред които и ***
На
14.09.2009г. около 20.00 часа при авария в електро
разпределителната мрежа на Е.ОН България било установено, че има авария във
възлова станция "Р.", която се намира извън територията на почивните
комплекси. Свидетелят А.М. сигнализирал аварийните структури на Е.ОН и
отстранили аварията. Когато се опитали да включат захранването на възловата
станция, предпазителите отново изключили, което означавало, че някъде по
трасето между трафопостовете във ВС"Р." има авария. По метода на
изключването установили, че аварията е в свързващ кабел между Трафопост 2 и
Трафопост 3, собственост на „ПАРРУС" ООД, една от фирмите от Т.Х. Р. Х.
АД. Трафопостовете били свързани последователно, което означавало, че в
Трафопост 3 и Трафопост 4 също няма да има захранване, а също така захранването
било спряно и в почивна база „Т.". Тъй като представители на „Е.ОН България
мрежи“ и „А.” ООД-гр.В. не били допускани, за да отстранят повредата, били
сезирани РУ на МВР К. и Кмета на Община К. Въпреки издадените заповеди от кмета
на Община К. по предвидения ред от 05.10. и 16.11.2009г., поради неизясняване конкретно субекта за изпълнение, и въпреки
присъствието на представители на полицията отново не бил осигурен достъп. На
21.10.2009г. била сезирана прокуратурата по случая и били образувани преписки
№561 и 567/2009г.по описа на РП-Каварна. На 15.10.2009г. подс.Б.
като представител на Р.-Т. ООД гр.С. изпратила нотариална покана на „Е.ОН
България Мрежи" в срок от 48 часа да отстранят съоръжения за временно
захранване на ниско напрежение, които били незаконно присъединени към
собствените им електрически съединения като ги уведомила, че самостоятелно ще
направи това, но за сметка на „Е.ОН“. В писмо отговор „Е.ОН България
Мрежи" обрърнало внимание на подсъдимата, че
прекъсването на тока е незаконосъобразно съгласно закона за енергетиката. На 10.11.2009г.
подс.Б. като представител на Р.-Т. ООД гр.С.
изпратила нотариална покана на фирма „А” *** гр.В. с която ги предупреждавала,
че следва да премахнат изградената времена въздушно кабелна линия ниско
напрежение за захранване на почивна база „Т.", в срок от 48 часа, ведно
със 7 броя стълбове като ги уведомила, че ще предприеме принудително премахване
но за сметка на „А” *** гр.В..
На
16.11.2009г. работници на фирма „П.” - АД гр.Д. пристигнали във Ваканционно селище
„Р.“ с микробус с рег*** управляван от свидетеля С.Г.С..
Св. С. спрял пред портала, който се намира до „конюшните“, където работниците
слезли, взели си инструментите и ги посрещнал св.П.В.. Обяснили му, че са
изпратени да отрежат стълбовете и кабела. След това св. В. ги оставил да
работят. По-късно му се обадили и поискали транспорт, с който да закарат
стълбовете и кабелите до базата на „А.” ООД. Св. В. изпратил св.И.Д. с камион
на селището. Св.Д. отишъл на място и там работниците от „П.” натоварили
стълбовете и кабела на камиона и след това св.Д. ги откарал пред портала на
база „Т.“. С писмо с рег.индекс 1474-С/16.11.2009г.Р.Н. директор производство и
ремонт на Полимери АД уведомил подс.Б., че
възложените строително монтажни работи по договора за премахване на 7 броя
стълбове находящи се във в.с."Р." с.Св.Н., общ.К. са изпълнени.
Видно
от назначената Технико-икономическа експертиза стойността
на унищожения електропровод, състоящ се от 7бр.метални стълбовес
диаметър 80 мм, дебелина 4 мм и дължина 6м., 140л.м. четирижилен
алуминиев кабел 3x95+54.6+16 кв.мм е 4006 лева. От показанията на вещото лице в
с.з. е видно, че зъключението е изготвено единствено
на база стнимков материал от фотоалбум, приложен по
делото, но не и от оглед на мястото, където се е намирал електропровода.
Съдът приема,
че действително дружество „А.” ООД е заплатило изграждането му но „Б.-М.” ООД.
За изграждането на този електропровод „А.” ООД е заплатило на „Е.ОН България
мрежи" сумата 24,28 лева за предоставени графични данни и материали от
техническата карта по ф-ра № 306545/25.08.2008г. и
касов бон от същата дата. „А.” ООД е заплатило на „Б.М.” ООД гр.В. сумата от 5
371,20 лева за извършеното строителство, съгласно: поръчка №5/12.08.2008г.,
протокол от 21.08.2008г. за приемане на извършените строително монтажти работи на обект: авариен ремонт на кабел НН и ВКЕЗ
на почивна станция „Т.”" в землището на с.Св.Н.фактура № 1004/21.08.2008г.
и преводно нареждане от 27.08.2008г. В същото време не бе категорично доказано
правото на собственост на дружеството-гр. Ищец върху съоръжението. От
заключението на вещото лице по изготвената и приета в съдебно заседание
Техническа експертиза се установява, че в кадастралните регистри ПИ с
идентификатор *** е записан в собственост на „П.” ЕООД на основание нот.акт № *** на СВ при КРС. В приложеният към ДП №
257/2009г. по описа на РУ на МВР гр.Каварна Констативен акт № 22/20.11.2008г.
на РДНСК гр.Д. е изчертана окомерна скица, отразяваща местоположението на
съществуващите към тази дата 7 бр. ел.стълбове. В писмо на РДНСК гр.Д. изх.№
РД-02-0985/26.08.2008г. е описано, че след направена проверка на място, трасето
на електропровода следва границата на ПИ с идентификатор ****/горски ведомствен
път/, с ПИ 171 и 180. В скицата от ДП № 257/2009г. стълбовете са нанесени в ПИ
с идентификатор ****-път трошенокаменна настилка, водещ до почивната база на „А.”
ООД.ПИ с идентификатор **** в кадастралния регистър е записан в собственост на „П.”
ЕООД на основание нот.акт № *** на СВ при КРС. До
01.07.2009г., видно от заключението на вещото лице изготвило техническата
експертиза, ПИ с идентификатор *** е собственост на МЗГ-ДДС/Държавна дивечовъдна станция/ и за същия е съставен АЧДС № ****г.
Към същата дата ПИ с идентификатор **** е собственост на МЗГ-ДДС. Към
16.11.2009г. ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор **** е собственост на „П.”
ЕООД на основание нот.акт № 134 том VII,дело №
1101/01,07.2009г. на СВ при КРС. От приложения по делото ръкописен протокол с
дата 13.08.2008г. става ясно, че собственикът на поземления имот ДДС/ДЛС/ Б.,
чрез свои длъжностни лица е констатирал постъвените
от „Б.-М.” ООД метални стълбове, върху които е предстояло да бъде поставен
проводник. От текста на протокола става ясно, че преди започване на дейностите
по поставяне на този въздушен електропровод собственика на земята – ДДД/ДЛС/ Б.
не е било уведомено и с него не е било извършено съгласуване и получено
разрешение. Изрично в последния абзац от разпореждането е вписано, че следва „А.”
ООД да представи в най-кратки срокове проекта за прокарване на новото трасе,
което ще захранва обект“Т.“. От прлиложените по
делото писмени доказателства е видно, че такъв проект на собственика на земята
не е бил представен. След като дружество „А.” ООД не е получило надлежно
разрешение да изгради електропровода, не е получило право на преминаване, право
на ползване, или друг сервитут върху терена, то
следва, че всичко, което е изградено върху земята става собственост на собственика
на земята. По силата на чл. 92 от Закона за собствеността,
собственикът на земята е собственик и на постройните
и насажденият върху нея, освен ако е уговорено друго, като тази разпоредба
урежда специфичен първичен придобивен способ. Правото
на собственост върху терена е основание да се придобият и създадените или
възникнали състояния. При това този способ се прилага тогава, когато
постройките и съоръженията не са направени от собственика, а са възникнали
случайно или от действие на друго лице. Нормата на чл. 92 винаги има предвид
чужда дейност. Законът допуска нормата на чл. 92 да се дерогира,
като се установи друго. Това става чрез учредяване на ограничени вещни права.
Когато се иска да се отдели правото на собственост върху земята от това на
върху постройката, се учредява право на строеж. Чрез него се елиминира
придобиването по приращение. Учреденото право на
строеж елиминира приращението, но само до обема на
разрешеното строителство. Ако е изградено в повече, следва да намери приложение
чл. 92 ЗС. От приложения по делото проект за временно захранване НН по ново
трасе на ПБ „Т.” от „Помпена станция“ до „Вход конна база“ на ВС „Р.“ е видно,
че задължение на „А.” ООД преди пристъпване към изграждането му е съгласуване
със собственика на земята. В осмия абзац на изготвения проект изрично било
отбелязано: “Трасето по което ще се изтегли кабела НН трябва да се съгласува
със собственика на земята.“ Въпреки становището на проектанта, задълженията по
ЗУП за задължително съгласуване със собственика на земята, както и изричното
разпореждане на длъжностното лице от ДЛС-Б., проекта не бил представен пред
ДЛС-Б. и съответно не бил съгласуван от тяхна страна.
Видно
от заключението на вещото лице изготвило съдебно- графическата експертиза от
извършеното сравнително изследване между почерка отразен в подписа за
„Възложител",както и за „Изпълнител" в Договор за изпълнение на СМР
за премахване на съоръжение за временно захранване на НН и подписите за
сравнително изследване на Е.З.Б. приложени по делото са установени съвпадения в
общите и частни графически признаци в подписа, въз основа на които вещото лице
прави категоричен извод, че подписите положени в ксероксното
копие на Договор за изпълнение на СМР за премахване на съоръжение за временно
захранване на НН, ведно с незаконно изпълнено строителство на 7 бр. стълбове са
положени от Е.З.Б. с ЕГН **********. В съдебно заседание вещото лице
потвърждава заключението си. Според вещото лице няма факти и обстоятелства,
които да сочат, че подписите са пренесени механично към наличното копие на
договор. Вещото лице приема, че това копие е направено от оригинала и няма
никакво вмешателство. В същото време от заключението на вещите лица по
изготвената и приета в съдебно заседание тройна комплексна съдебно-графическа и
техническа експертиза се установява,че копието на договора за изпълнение на СМР
от 13.11.2009г.,не се явява копие на оригинала на договора за изпълнение на СМР
от 13.11.2009г. представен от страна по делото в съдебно заседание. Вещите лица
заявяват, че не могат да дадат категорично заключение, дали подписите, налични
в ксероксното копие на договора са положени
действително от подс.Б. именно върху оригинала на
този договор, от който е преснето копието, или тези подписи са били пренесени с
технически способ от друг документ и са били поставени под Договора, който
впоследствие е бил ксерокопиран, заедно с тези
подписи. Вещите лица са категорични, че представения оригинал на договор не е
този, от който е преснето копието, обект на експертизата. Категорично заявяват,
че подписите върху оригинала не са положени от подс. Б.,
а представляват имитация на неин подпис. В същото време заявяват, че е логично
между два оригинала на договора да съществуват разлики в подписите, тъй като е
невъзможно един човек до постави няколко/в случая 4бр./ подписи, които да са обсолютно идентични.
От приложеното
и прието като писмено доказателство по делото писмо изх.№ 174ТР/18.08.2011г. на
Агенция по вписванията и, към 16.11.2009г. Е.З.Б. с ЕГН ********** е била
управител на „Р. Т."ООД ЕИК **. Същата е вписана с Решение № 2 от ***. на
Окръжен съд Б. Видно от иготвената справка от Агенция
по вписванията-Търговски регистър гр.В./писмо изх.№ 794/2011г. към дата
16.11.2009г. Е.З.Б. с ЕГН ********** е законен представител на „П.” АД,в
качеството и на изпълнителен директор.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Установената
по-горе фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свнидетелите К.Г.Д., В.М.Т., И.Й.Д., А.И.М., Г.Н.Г., К.П.Р.,
А.Б.Ц., Р.И.Н., Г.С.Т., В.В.Т., Б.Б.Б., С.Г.С., както и приобщените по реда на
чл.281, ал.1, т.4 предл.последно от НПК показания на
починалия св. П.П. В., дадени пред друг съкстав на
съда, протокол за оглед на местопроизшествие, албум, писма до РДНСК Д.,
протоколи за доброволно предаване, технико-икономическа
експертиза, Съдено-техническа експертиза, протокол от 13.08.2008г.,
Постановление на РП-Каварна от 19.08.2008г. ф-ра.
№306545/25.08.2008г. и касов бон от същата дата, поръчка №5/12.08.2008г.,
протокол от 21.08.2008г. за приемане на извършените строително монтажни работи
на обект: авариен ремонт на кабел НН и ВКЕЗ на почивна станция „Т.”" в
землището на с.Св.Н. фактура № 1004/21.08.2008г. и преводно нареждане от
27.08.2008г., нотариални покани от 15.10.2009г. и 10.11.2009г., ксероксно копие на договор за изпълнение на СМР от
13.11.2009г. за „Премахване на съоръжения за временно захранване на НН,ведно
със незаконно изпълненото строителство на 7 броя стълбове, находящи се в
местността в.с."Р.", с.Св.Н., общ.К., нот.
акт №134/2009г., писмо №ДК-05-19-00-0828/12.03.2010г. на РДНСК-Д., Констативен
акт № 22/20.11.2008г. на РДНСК гр.Д., писмо на РДНСК гр.Д. изх.№
РД-02-0985/26.08.2008г., писма от и до ДНСК гр.С. писмо рег.индекс
117-с/29.01.2010г. подписано от Г.Т. - Директор ФС и ЧР на „„П.” и адресирано
до РПУ гр.Каварна, писмо рег.индекс 261- С/09.09.2010г. подписано от Г.Т. -
Директор ФС и ЧР на „„П.” и адресирано до РПУ гр.Каварна, писмо № 1474-С/16.11.2009г.,
писмо № 174 ТР/18.08.2011г., с приложено към него Решение № 2/***. на ОС гр.Б.
и Решение № 1 от 20**г. на Окръжен съд гр.Б., писмо № ТР-276/2011г. от
Търговски регистър гр.В. към Агенция по вписванията и приложено към него
удостоверение с вписани промени по партидата на „П.” АД, писмо № 011-406
ТР/09.08.2011г. от Служба по вписванията гр.Б. с приложено удостоверение №
20110809122046/09.08.2011г., становище от съдия Б.Т. – съдия по вписванията при
РС К. с приложени към него справка за имот за периода от 01.01.2006г. до
26.04.2013г. по партида № *** съдебно-графическа експертиза, тройна комплексна
съдебно-графическа и техническа експертиза, справка за съдимост,
характеристични данни, декларация за семейно положение.
Показанията на
разпитаните в хода на съдебната фаза на наказателното производство свидетели,
съдът възприе и им дава вяра като прецени, че същите са единни и логични,
кореспондират с останалите събрани по делото доказателствени материали и са относими към предмета на доказване в производството. От покозанията на св.С.С. е видно, че той лично на
16.11.2009г. е закарал работници на „П.” АД до ВС“Р.“. Заявява, че не помни кои
са били работниците, които именно на тази дата е возил. Оставил ги във ВС“Р.“ и
не знае какво точно работа са вършили. По-късно ги прибрал обратно в Девня.
Видно от показанията на свидетеля А.Б.Ц., работниците от фирма „„П.” влизат във
ВС"Р." през главния вход. Разрешение за допускане на работниците от
фирма „„П.” издава свидетеля П.П. В.. Видно от показанията на свидетеля В., той
е допуснал работниците до електропровода и впоследствие им е съдействал, като е
осигурил транспорт, с който да бъдат пренесени отрязаните стълбове и проводник.
Видно от показанията на свидетеля И.Й.Д., който е работник във ВС"Р."-металните
стълбчета и алуминиевия проводник са натоварени в
товарното камионче, управлявано от Д.. Видно от
показанията на свидетеля В.М.Т.-охрана на почивна станция „Т.”", той лично
е видял работници, облечени с дрехи с надписи „П.”, които режат стълбовете и
проводника. На негов въпрос какво правят, те отговорили, че терена бил техен и
им било наредено да отрежат стълбовете и кабела.
Въпреки
положените усилия от страна на разследващите и районна прокуратура-Каварна, не
бяха установени и разпитани лицата, които са отрязали стълбовете и проводника
от въздушния електропровод.
От показанията
на разпитаният в съдебно заседание свидетел Г.С.Т. се установява, че същият е
работил в „П.” АД гр.Д. от 05.08.1998г. изпълнявайки длъжността Административен
директор. Свидетелят твърди, че лично той е подписал писмото, с което е
изпратил ксероксното копие на договора от дата
13.11.2009г. в РУП гр.Каварна, както и е положил подпис за верност с оригинала
под самото копие на договора. Твърди, че през този период/когато е бил съставен
договора/ подс.Б. не е посещавала „П.”. Когато в
предприятието е получено писмото от разследващия полицай от администрацията са
подготвили исканите документи, поставили са печат „вярно с оригинала“ и са му
ги представили за подпис. Св.Т. положил подпис под документите и ги изпратили в
РУП гр.Каварна. Заявява, че той лично оригинал на този договор, чието копие е
изпратил, не е виждал. Категорично заявява, че не знае подс.
Б. да е възлагала премахването на стълбовете и проводника. Заявява, че не е
знаел да е сключван такъв договор между „П.” и „Р.“.
В показанията
си св.Р.И.Н. потвърждава, че той лична е подписал писмо до подс.Б.,
с което я уведомява, че възложените от нея СМР по горепосочения договор са
изпълнени. В същото време заявява, че не помни за къкав
договор и за какво точно СМР се отнася. Помни, че от „Полимари“
са били командировани работници, но не помни за каква дейност.
Между
свидетелските показания не са открити противоречия, които да изключват
достоверността им в тяхната цялост. Всички показания депозирани в настоящия
процес са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по делото.
Заключението
на назначените и изготвени по делото съдебно- техническа експертиза, технико-икономическа експертиза, тройна комплексна
съдебно-графическа и техническа експертиза Съдът възприе изцяло, като счете, че
същите са обективни, компетентни, всестранни, пълни и относими
към предмета на доказване в производството в съответните фази на процеса на
базата на представените от компетентните органи материали. Освен това
горепосочените заключения не са оспорени от страните в процеса.
По отношение
оспорването от защитника на подсъдимата на съдебно-графическата експертиза,
Съдът намира, че експертното заключение на вещото лице М.К. е достатъчно пълно,
ясно, но не категорично обосновано. От становищата на вещите лица по
назначената тройната комплексна съдеблно-графическа и
техническа експертиза става ясно, че е технически възможно подписите на
подсъдимата да са били технически пренесени/примерно сканирани/ от документ, на
който са били реално положени, върху Договора от 13.11.2009г. и след това след неколкократно ксерокопиране да не
останат никакви следи от това пренасяне. Вещите лице приемат, че е възможно
именно по такъв начин да е било създадено копието от договора, което св.Г.Т. е
предоставил на разследващия полицай и на практика подс.Б.
изобщо да е полагала подпис под такъв договор.
Предвид
обстоятелството, че по делото не бе предоставен оригинал на договор, от които е
създадено ксероксното копие, обект на изследването, а
в същото време от заключението на вещите лица е видно, че е възможно това капие да е манипулирано и в него по технически начин да са
пренесени подписите на подс.Б., Съдът приема, че
копието на договора от 13.11.2009г., предоставено от св.Г.Т. не е годно
доказателство и не следва да бъде кредитирано относно обстоятелствата, за които
наси информация, а именно относно неговото авторство.
От
заключението на вещите лица може да бъде изведен категоричния извод, че
представения от защитата на подсъдимата оригинал на Договора от 13.11.2009г. на
първо място не е този, от който е изготвено копието, обект на експертизата, и
на второ място върху този оригинал не е положен подпис от подс.Б.,
а са положени подписи, които имитират нейния подпис, т.е. и по отношение на
този оригинал, както и по отношение на копието не може да бъде дадено
категорично заключение, че са с автор именно подсъдимата.
Останалите
събрани в процеса писмени доказателства-изчерпателно изброени в мотивите по
доказателствата, съдът кредитира изцяло,като прие,че са
единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства и са относими към
основния факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените писмени и гласни доказателства и способите за събиране и
проверка на доказателствата, каквито се явяват изготвените и приети по делото
съдебно-техническа експертиза, технико- икономическа експертиза,
съдебно-графическа експертиза, тройна комплексна графическа и техническа
експертиза Съдът намира, че те съставляват в своята съвкупност система от
факти, свързани помежду си с основния факт, представляват отделни
доброкачествени звена от веригата, намират се в хармония и водят до извод, който
е единствено възможен, изключващ всички останали относно авторството на
деянието и виновността на дееца.
По делото не
бяха събрани каквито и да е козаталества,
обосноваващи тезата на прокуратурата, че подс.Б. е
възложила извършването на деяние по чл. 216 от НК и лицата, които са го
извършили са изпълнявали именно нейни указания. Не бяха събрани каквито и да е
доказателства, от които да става ясно кое е посочил на неустановените и
неизвестни лица да премахнат именно тези стълбове и проводници, след като в
самия договор, на който се позовава позицията на прокуратурата е записано: „...
премахване на съоръжения за временно захранване на НН, ведно с незаконно
изпълненото строителство на 7/седем/ броя стълбове, находящи се в местноста в.с.“Р.“, с.Св.Н. община К...“, без да е посочено
къде точно в тази местност се намират тези стълбове, в кои поземлени имоти и
кои точно 7бр. стълбове следва да се премахнат. Освен това от договора е видно,
че изготвилият го е приел, че следва да се премахнат негови/на възложителя/
съоръжения. Т.е. дори и да се приеме, че договора е подписан и изготвен от
подсъдимата, защо се игнорира обстоятелството, че вероятно физическите
извършители на премахването са сгрешили обекта, който следва да премахнат и са
премахнали друго/чеждо/ съоръжение. От приложеното
копие на договор, което прокуратурата приема за документ, обосноваващ
престъпните действия и намерения на подсъдимата не става ясно по каква причина
извършителите на премахването са решили да отнесат стълбовете и нарязания
проводник именно до база „Т.“, след като такова задължение и „указание“ в
договора липсва. Не бяха установени физическите извършители на
премахването/унищожаването/ на временния въздушен електропровод. Не бе доказано
по категоричен начин, че подс.Б. е изготвила и
подписала Договор от 13.11.2009г., копие от който е приложен по делото. Не бе
безспорно доказано, че изобщо такъв договор реално е бил изготвен. Освен това
липсват категорични доказателства относно собствеността на съоръжението, което
е било премахнато, предвид обстоятелството, че към датата на премахването му
дружества управлявани, или свързани с управлявани от подс.Б.
са били собственик на земята, върху която е бил изграден електопровода,
а в същото време липсват каквито и да е документи, указващи право на
собственост на гр. ищец „А.” ООД върху съоръжението или каквото и да е право да
изгради това съоръжение в тези имоти, които както към момента на изграждането
му, таки и към момента на премахването, не са били
собственост на „А.” ООД. От момента на изграждането си електропровода е бил
незаконен и в тази връзка са множеството писма, становища и указания, дадени от
РДНСК гр.Д..
Съдът не
споделя становището на КРП, че пренебрегвайки законовите забрани, подс. Б. е сключила договор сама със себе си, в качеството
на представляващ „П.” АД и „Р. тур“ООД. Действително
Търговският закон (ТЗ) не съдържа ясни правила, които да регулират договарянето
сам със себе си при Договор, сключен между тези две търговски дружества,
представлявани от едно и също лице. Преобладаващото мнение в правната теория е,
че договор, сключен от едно и също лице в качеството му на управител и
представляващ две различни юридически лица, е действителен, като за това не се
изискват каквито и да е било други решения или разрешения, доколкото те не са
необходими за конкретния тип сделка по принцип. С решения от 2007 и 2009г. ВКС
приема, че договор, сключен между две търговски дружества (в първия случай
между ООД и АД в ликвидация, а във втория - две дружества с ограничена
отговорност), представлявани от един и същ управител, е действителен, тъй като
страни по договора са юридическите лица, а не управителят, който само изразява
тяхната воля и не придобива никакви права за себе си.
Съдът прие, че по делото не са събрани каквито и да е
доказателства, относно виновността на подсъдимата Е.З.Б. за извършване на
инкриминираното деяние.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
Непосредствен
обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост на гражданския ищец „А” *** гр.В.
върху претендираната от него движима вещ-
електропровод, състоящ се от 7бр.метални стълбове с диаметър 80 мм,дебелина 4
мм и дължина 6м.,140л.м. четирижилен алуминиев кабел
3x95+54.6+16 кв.мм. Предмет на унищожаването, съгласно обвинителния акт е
реално съществуваща чужда движима вещ-въздушен електропровод,състоящ се от
7бр.метални стълбовес диаметър 80 мм,дебелина 4 мм и
дължина 6м.,140л.м. четирижилен алуминиев кабел
3x95+54.6+16 кв.мм. Разрушеният електропровод е служел за ел.захранване на
притежаваната от „А.” ООД почивна база „Т.”",находяща се в землището на с.Св.Н.,
общ.К., изграден е със средства на дружеството, като за съда остава неизяснен
въпроса за неговата собственост, предвид явната противозаконност при
изграждането му. За изграждането на този електропровод „А.” ООД е заплатило на
„Е.ОН България мрежи" сумата 24,28 лева за предоставени графични данни и
материали от техническата карта по ф-ра №
306545/25.08.2008г. и касов бон от същата дата. „А.” ООД е заплатило на „Б.М.”
ООД гр.В. сумата от 5 371,20 лева за извършеното строителство, съгласно:
поръчка № 5/12.08.2008г., протокол от 21.08.2008г. за приемане на извършените
строително монтажти работи на обект: авариен ремонт
на кабел НН и ВКЕЗ на почивна станция „Т.”" в землището на с.Св.Н. фактура
№ 1004/21.08.2008г. и преводно нареждане от 27.08.2008г. Съдът пиема, че е безспорно установено правото на собственост на „А.”
ООД върху стълбовете и проводника, но не и възру
изградения с тях строеж – въздушен електропровод, който без необходимите
строителни книжа и надлежно разрешение на собственика, е бил изграден в чужд
имот.
От текста на
обвинението, което е повдигато на подс.
Б. е видно, че тя е осъществила изпълнителното деяние на унищожаването на
16.11.2009г. в поземлени имоти с идентификатор №***, №****, находящи се в
землището на с.Св.Н., общ.К., в нарушение на чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Р България, чл.45 от Закона за задълженията и договорите, при
условията на посредствено извършителство, чрез
възлагане с договор за изпълнение на строително монтажни работи, в качеството й
на Управител на управляваните от нея фирми: Р.-Т. *** гр.С. и фирма П. АД гр.Д.,
да извършат със собствени сили, механизация и средства премахване на съоръжения
за временно захранване на ниско напрежение, находящи се в местността в.сР. с.Св.Н., общ.К., противозаконно е унищожила чужда
недвижима вещ-въздушен електропровод, състоящ се от 7/седем/ броя метални
стълбове, трайно закрепени към земята с диаметър 80 мм., дебелина 4 мм. и
дължина 6м. и 140 л.м. четири жилен алуминиев кабел 3х95 + 54.6 + 16 кв.мм., собственост
на фирма „А.” *** гр.В. с управител К.Г.Д. *** и Й.А.Д..
Съгласно
константната съдебна практира посредствено извършителство
има когато деецът използува наказателно неотговорни
лица, каквито са малолетните, невменяемите лица или заблудени лица, участващи в
деянието при незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава
на престъплението, които действат като оръдие на дееца, без да съзнават противоправността и наказуемостта на деянията си. По
настоящото наказателно производство не бе установено кои са реалните физически
лица, осъществили премахването на електропровода. Това обстоятелство не дава
възможност на съда да прецени към коя от цитираните категория извършители на
деянието евентуално те биха били причислени. Не бяха събрани доказатерлства това или тези лица, които са отстранили
електропровода да са били малолетни, невменяеми или заблудени лица. В ОА се
твърди, че това били работници на „П.” АД и се прави извод, че след като са
работници на тази фирма, а в същото време подс.Б. е упарвител на фирмата, то тези лица явно са били принудени
по някакъв начин от служебната си зависимост, да извършат дейстнвия,
резултат от престъпните намерения на работодателя си. Доказателства в тази насока
обаче не бяха предоставени. Липсата на тези лица не дава възможност да се
установи дали те не са извършили премахването като свое самостоятелно решение.
Дали точно тези стълбове и проводник е трябвало да премахнат и как са решили да
са именно те. Не става ясно дали лично подс.Б. им е
разпоредила, или са изпълнявали нечии други указания, за които подсъдимата не е
знаела. Не става ясно защо тези посредствени извършители са решили да отнесат
отрязаните вещи именно пред база „Т.“, а не примерно да ги складирав
във ВС“Р.“, или на друго място.
По делото не
бяха събрани категорични доказателства, защо КРП приема, че действията на
физическите извършители и евентуално подс.Б. са
квалифицирани като „противозаконни“, след като по делото бе безспорно
установено, че строежа на електропровода е бил незаконен, обявен за такъв
многократно в кореспонденцията с РДНСК-Д., а освен това към момента на
отстраняването му собственик на имота са били дружества управлявани или
свързани с подсъдимата, като в същото време липсват каквито и да е документи,
доказващи наличие на чужда недвижима собственост в притежаваните от тях
недвижими имоти.
Предвид
събраните по делото доказателства съдът приема, че не може да се направи
обосновано предположение за обективно извършено от подс.
Б. престъпление, предвид липсата на „посредствените извършители“ и
доказателства, че те са действали под нейно давление и в изпълнение на нейни
престъпни намерения.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки
от гореизложеното, Каварненски районен съд намери, че
подсъдимата Е.З.Б. не е извършила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по смисъла на чл.216, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК същата е оправдана.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
Предвид
изложеното съдът намира, че приетият за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск по реда на чл.45 от ЗЗД за сумата от 4006лв.
предявен от „А.” *** със седалище и адрес на управление гр.гр.В., бул.”О.П.П.”
***, представлявано от управителите К.Г.Д. и Й. А.Д., ЕИК *** срещу подсъдимата Е.З.Б. - родена на ***г. в гр.С.З. ЕГН **********,
живуща ***, българска гражданка, висше образование, омъжена, не осъждана,
професия мениджър, граждански иск в размер на 4006/четири хиляди и шест/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, не следва да бъде
уважен.
На
осн. чл.190 от НПК съдът присъди, направените по
делото разноски в размер на 974,45лв. да останат в тежест на държавата.
Воден
от горните съображения Каварненски районен съд,
постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: