№ 6806
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100502920 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „Д.З.“ АД срещу решение № 21008 от 19.12.2023 г., постановено по гр.
дело № 35348/2023 г. по описа на СРС, 167 състав, с което са уважени предявените от ЗД
„Е.“ АД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411,
ал. 1, предл. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 226,95 лв., представляваща обезщетение за
вредите, причинени на л.а. „Тойота“, модел „Корола”, с рег. № СВ **** СМ, от настъпило на
01.07.2022 г., около 08:30 ч. пътнотранспортно произшествие в гр. Шабла, на паркинг на
къмпинг „Лазур“, по вина на водача на л.а. „Мазда 2“, с рег. № ВР **** СВ, гражданската
отговорност на когото е застрахована по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва за периода от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от
13,95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.09.2022 г. до
03.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 18170/2023 г. по описа на СРС, 167 състав.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и превратно тълкуване на събраните доказателства, от
1
които не се доказвало пълно и главно наличие на противоправно поведение на застрахования
при ответника водач на МПС, като същевременно се установявало, че основна причина за
настъпване на ПТП било поведението на застрахования при ищеца водач на лек автомобил,
който е извършил необезопасена маневра за движение на заден ход. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост.
Въззиваемият ЗД „Е.“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват
несъмнено по делото от събраните писмени доказателства и заключението на САТЕ, като с
въззивната жалба ответникът оспорва единствено наличието на виновно и противоправно
поведение на застрахования при него водач на МПС, в причинна връзка с което да е
настъпило процесното застрахователно събитие, респ. излага доводи, че при установената
фактическа обстановка противоправно е поведението на другия участник в ПТП, чийто
автомобил е застрахован при ищеца.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило в гр. Шабла, на къмпинг
„Лазур“, на 01.07.2022 г. около 08:30 ч., като лек автомобил „Мазда 2“ с рег. № ВР **** СВ е
предприел маневра на заден ход за излизане от паркинга, вследствие на което е реализиран
удар с преминаващия зад него също на заден ход лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. №
СВ **** СМ. Така описаният механизъм на ПТП се установява от заключението на САТЕ и
2
представените по делото уведомление за щета (декларация) и двустранен констативен
протокол за ПТП. Последният представлява частен свидетелстващ документ без материална
доказателствена сила, но е подписан от виновния водач на МПС „Мазда 2“ в графата за
Превозно средство А (където се попълват данните за виновния водач) и отразява съгласието
му със съдържащите се в документа неизгодни за него факти (механизма на ПТП съобразно
нарисуваната схема – реализиране на удар при предприета маневра на заден ход). С оглед на
изложеното, при съпоставка на констатираните щети на увредения лек автомобил „Тойота
Корола“ (задна дясна врата, заден десен калник, задна броня), както и при съобразяване на
извода на вещото лице по САТЕ за наличие на причинна връзка между тях, се налага
еднозначен извод, че застрахователното събитие е настъпило при описания в протокола
механизъм.
В допълнение следва да се отбележи, че този механизъм не е и оспорен от ответната страна
– в становище след изтичане на срока по чл. 131 ГПК в първоинстанционното производство
ответникът не е изложил твърдения за различна фактическа обстановка, а единствено е
анализирал данните в приложения констативен протокол за ПТП, в който били отразени
маневри на заден ход и от двата автомобила, поради което счита, че причина за ПТП са
действията и на двамата водачи. Ответникът не навежда различни или допълнителни факти,
поради което възражението му не е преклудирано – същото представлява правен довод по
твърденията в исковата молба, който следва да бъде обсъден по същество от съда.
Противно на възраженията във въззивната жалба, установената фактическа обстановка не
сочи на извършени от застрахования при ищеца водач на МПС противоправни действия –
видно е, че водачът на лек автомобил „Тойота Корола“ се е движил на заден ход, но не е
нарушил разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, тъй като преди да започне движението си, пътят зад
него е бил свободен и не са били налице данни за опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Процесното произшествие не е настъпило поради невнимание на
водача, който се е движил назад по пътя за излизане от паркинг „Лазур“, тъй като другият
автомобил не се е намирал зад него, а отстрани – същият е излизал от реда на паркирани
автомобили вдясно от пътя. В този смисъл, водачът на МПС „Тойота Корола“ не е имал
възможност да възприеме другото превозно средство и не е бил длъжен да съобрази
поведението си с него, а водачът на л.а. „Мазда 2“ несъмнено е нарушил разпоредбите на чл.
25, ал. 1 и на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, като е предприел маневра за излизане от реда на
паркиралите автомобили, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и без да се
съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, респ. движил се е на заден
ход, без да наблюдава непрекъснато пътя зад него, поради което е реализирал удар с
правомерно движещия се автомобил „Тойота Корола“. Следователно, процесното ПТП е
било реализирано противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при ответното дружество водач на МПС,
поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
3
обезщетение.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено противоправното и виновно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което е настъпило
процесното ПТП, както и липсата на противоправни действия от страна на застрахования
при ищеца водач на МПС, поради което отговорност за обезщетяване на причинените вреди
носи изцяло ответното дружество, което следва да възстанови на ищеца платеното на
пострадалия застрахователно обезщетение. Във въззивната жалба не са изложени конкретни
доводи във връзка с причинените на автомобилите щети и наличието на причинна връзка
със застрахователното събитие, както и с размера на присъденото обезщетение и изпадането
на ответника в забава, поради което въззивният съд не следва да излага мотиви по същество
по тези въпроси, а следва да се приеме, че предявените искове за главница и лихва за забава
са основателни изцяло. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната
инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право
на направените разноски за настоящата инстанция, като същият претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., но по делото не са представени
доказателства за действително платен хонорар в посочения размер, поради което същият не
следва да бъде присъждан в полза на страната.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21008 от 19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 35348/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 167 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4