Р Е Ш Е Н И Е
№ 437/24.6.2019г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия
Юрукова административно дело № 4 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и
е образувано по жалбата на „Енергия СВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Септември, ул. „Шипка“ № 2, представлявано от С. С. Д.
против Ревизионен акт № Р-16001317007598-091-001/07.09.2018 г., потвърден с
Решение № 665/23.11.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив. В жалбата се представят съображения
за неправилност и незаконосъобразност на ревизионния акт. Моли се да бъде
отменен ревизионния акт. В съдебно заседание жалбата е поддържана от адвокат
Б., който представя и писмена защита. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
- Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив, се представлява от валидно упълномощени процесуални представители -
юрк. С. и юрк. Б., които оспорват жалбата, предлагат да съда да я отхвърли като
неоснователна по изложени съображения. Представя се административната преписка.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 на ВАС от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Юрк. С.
представя подробна писмена защита.
Административен съд - Пазарджик, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001317007598-020-001/06.11.2017 г., изменена със заповед №
Р-16001317007598-020-002/14.02.2018 г., №
Р-16001317007598-020-003/15.03.2018г., спирана със Заповеди №
Р-16001317007598-023-001/17.04.2018, възобновявана със заповед №
Р-16001317007598-143-001/07.08.2018 г. с обхват на ревизията от 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. по ЗДДС и от 08.01.2016г. до 31.12.2016г. по ЗКПО.
Съставен
е ревизионен доклад № Р-1600131707598-092-001/13.08.2018г. от ръководител
ревизия и старши инспектор по приходите. Констатирани са обстоятелства за
корекция на декларираните от ревизираното лице „Енергия СВ“ЕООД данни. Извършена е насреща проверка
на доставчик „Цветелина 71“ЕООД, в резултат на която е установено, че са
отчетени разходи по издадени от това дружество фактури. С тях и представени
приемо-предавателни протоколи се удостоверява извършени услуги. Органите по
приходите са счели, че не са налице категорични доказателства, че са извършени
доставки. Според ревизиращия екип не са налице основания за начисляване на
данък. Представени са подробни основания и съответно са посочени установените
различия на декларираните от лицето данни и корекция на декларирания ДДС.
Ревизионният
доклад е връчен на „Енергия СВ“ЕООД, срещу който не е постъпило възражение в
законоустановения срок и не са приложени допълнителни доказателства. Издаден е
Ревизионен акт № Р-16001317007598-091-001/07.09.2018г. от Йорданка Мочева –
началник на сектор, възложил ревизията, и Динко Иванов – главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията. Ревизиращият екип е установил, че няма
данни за реално извършени доставки между „Енергия СВ“ЕООД и „Цветелина 71“ЕООД,
както и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, водещо до
изискуемост на данъка, респективно до възникване на право на приспадане на
данъчен кредит по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. На това основание и на
чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не се признава приспадане на данъчен кредит общо в размер
на 11 560, 68 лв. и лихва в размер на 2 433,41 лева по фактури :
1. фактура
№ 105/15.05.2016г. „почистване на клони и храсти“ ДО – 6000 и ДДС – 1200;
2. 2.фактура
№ 106/20.05.2016г. „измИ.е на тротоари“ ДО – 4000 и ДДС – 800;
3. фактура
№ 107/23.05.2016г. „елтехник“ ДО – 4000 и ДДС – 800;
4. фактура № 108/27.05.2016г. „труд общи
работници“ ДО – 6000 и ДДС – 1200;
5. фактура
№ 129/30.06.2016г. „поддръжка на улична ел.инсталация“ ДО – 5600 и ДДС – 1120;
6. фактура
№ 131/27.07.2016г. „труд“ ДО – 16627,80 и ДДС – 3325,56;
7. фактура
№ 632/30.08.2016г. „труд по договор“ ДО – 8992,08 и ДДС – 1798,42;
8. фактура
№ 696/31.10.2016г. „труд октомври“ ДО – 4999,50 и ДДС – 999,90;
9. фактура
№ 881/23.12.2016г. „кастрене и рязане на дървета“ ДО – 1584 и ДДС – 316,80;
Мотивите
за всички фактури са общи, а именно: Доставчикът „Цветелина 71“ЕООД не
разполага с персонал с необходимата квалификация, знания и умения. Не са
представени документи за закупени материали, гориво и други разходи - за
консумативи, за нощувки, за командировки и др., необходими за извършване на
договорените услуги. Изводите на органите по приходите са, че липсват
осъществени облагаеми доставки и е налице хипотезата, в която „Цветелина
71“ЕООД са начислили неправомерно данък, в конкретния случай, без да са
извършили облагаеми доставки на ревизираното лице са издадени данъчни
документи, в които е начислен данък. Съответно не е налице и формиран данъчен
кредит, съгласно нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, която регламентира, че не е
налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
Като
резултат от установеното във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, е променен
финансовият резултат със стойността на отчетените като разход фактури, издадени
за сделки, които реално не са осъществени. В тази връзка на основание чл. 26,
т. 2 от ЗКПО, вр. чл. 10 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО не са признати
за данъчни цели разходите в размер на общо 57 803, 40 лв.
Към
финансовия резултат е включена лихва в размер на 955,40, който ревизираното
лице е следвало да отчете. То е следвало да начисли дължимите лихви по
предоставен заем за срок от една година на „Екотранс“ЕООД, ЕИК *********.
В
резултат на корекциите е установен допълнително корпоративен данък за довнасяне
в размер на общо 5875,88 лева за 2016г. и лихва в размер на 856,97 лева за
период 01.04.2017г. до 07.09.2018г.
В
другата си част ревизионния доклад сочи на стр. 16, че не са установени
различия с декларираните от лицето данни по периоди 01.2016г.; 02.2016г.;
03.2016г.; 04.2016г.; 06.2016г.; 09.2016г.; 11.2016г. Декларираните суми са
внесени.
С
ревизионния акт са установени задължения в общ размер на 20726,94 лева за
дължима сума от ревизираното лице.
Срещу
Ревизионния акт № Р-160001317007598/07.09.2018г. и установената с него дължима
сума - задължение в размер на 20 726,94 лева е постъпила в срок жалба от
„Енергия СВ“ЕООД с вх. № 70-00-10885/25.10.2018г. До директор на дирекция ОДОП
се изразява несъгласие с жалбата по непризнатите разходи по 9 броя фактури,
издадени от „Цветелина 71“ЕООД и отказан данъчен кредит по ЗДДС с този
доставчик. По установеното данъчно задължение по ЗКПО 2016г. е оспорен
преобразувания финансов резултат със сумата от 57 804,40 лева. Моли се
решаващия орган за отменително решение във всички изброени пунктове.
С
решение № 6655/23.11.2018г. директор на дирекция ОДОП е разгледал депозираната
жалба на Енергия СВ ЕООД срещу ревизионния акт, в частта, с която са установени
следните задължения – непризнат данъчен кредит за месец 05, м. 07, м. 08, м.
10, м.12 2016г. и корпоративен данък за 2016г. Към жалбата по реда на чл. 152
от ДОПК са приложени доказателства. Решаващият орган е разгледал жалбата като допустима, анализирал е
събраните доказателства и е счел, че от тях е видно, че с наличния персонал „Цветелина
71“ЕООД не би могло да осъществи така фактурирания обем и видове работи към
„Енергия СВ“ЕООД. Няма реално извършване на услугите според решаващия орган.
Счел е, че констатациите за непризнат данъчен кредит в общ размер на
11 560, 68 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по 9 бр. фактури,
издадени от „Цветелина 71“ЕООД са правилни, мотивирани и законосъобразни. Така
и по отношение на лихви в размер на 2 433, 41 лв. По ЗКПО е счел, че са
налице предпоставките по чл. 26, т. 2 от ЗПКО, във връзка с чл. 10 от с.з. и
процесните разходи правилно не са признати за данъчни цели и законосъобразно е
увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане,
респективно е доначислен корпоративен данък за 2016г. и прилежащите лихви.
Решението
е връчено на дружеството на 29.11.2018г. в 12:49ч. по електронен път, за което
е налице Удостоверение за извършено връчване по електронен път. Жалбата на
дружеството е депозирана по пощата на 13.12.2018г., видно от пощенското клеймо.
Доказателства са представени от решаващия орган.
По
делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза по уважено доказателствено
искане на оспорващия „Енергия СВ“ЕООД.
Видно
от изводите на експерт-счетоводителя 9-те броя спорни фактури, по които не е признат
ДК, са отчетени счетоводно при жалбоподателя и това отчитане отговаря на
изискванията на чл. 3 от Закона за счетоводството. Фактурите са отразени като
разходи за услуги и е начислен ДДС срещу кредитиране на сметка 401
„доставчици“. Плащанията по фактурите са отразени в счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 401
„Доставчици“ срещу кредитиране на сметка 501 „каса в лева“. Всички фактури са
включени в представените от двете дружества дневници на покупките и продажбите
по ЗДДС.
Вещото
лице посочва, че към процесните фактури са съставени приемо-предавателни
протоколи за приемане на услугите, в които са описани дата, възложител Енергия
СВ ЕООД, изпълнител – Цветелина 71 ЕООД, видове дейности, мерни единици,
количество, единична цена и стойност. Има подписи на приел и предал и печати на
двете дружества.
Осчетоводена
е последваща реализация на процесните фактури от страна на жалбоподателя и е
начислен ДДС по последващи доставки, включително и към община Септември.
Посочва се, че процесните фактури и протоколи към тях съдържат изискуемите
реквизити, които документират услугите през 2016г. За разходите по доставките
от „Цветелина 71“ЕООД на стойност 57 803,38 лв. в счетоводството на
„Енергия СВ“ЕООД са отразени приходи в размер на 145 074, 75 лв. от
извършването на същия вид услуги. Представя се в табличен вид последващи
услуги, които ревизираното лице е извършило към община Септември. Посочено е,
че по представените приемо-предавателни протоколи, между община Септември и
„Енергия СВ“ЕООД са приети дейности по извършени услуги, каквито са описани в
приемо-предавателните протоколи между „Цветелина 71“ЕООД и „Енергия СВ“ЕООД.
По
делото се установява(л. 56 и сл. по том І приложение, както и в том ІІ на
делото), че към всяка фактура, по която не е признат данъчен кредит, са
представени съпътстващи документи – приемо-предавателни протоколи между
„Енергия СВ“ЕООД (възложител) и „Цветелина 71“ЕООД(изпълнител).
За
фактура № 105/15.05.2016г. „почистване на клони и храсти“ ДО – 6000 и ДДС –
1200 са представени протоколи от 15.05.2016г., където е посочено приемане на
услуга по почистване на клони и храсти от 01 до 05.2016, 11 и 12.2015 за 1667
човекочаса на стойност 6001 лева.
За
фактура № 106/20.05.2016г. „измиване на тротоари“ ДО – 4000 и ДДС – 800 е
представен протокол от 20.05 с вписано приемане на дейности по измИ.е на
тротоарни площи и улични платна от 5000 човекочаса на стойност 4000 лева;
За
фактура № 107/23.05.2016г. „елтехник“ ДО – 4000 и ДДС – 800 са представени
приемо-предавателни протоколи: от 31.01.2016г. за поддръжка на улично
осветление за 293 човекочаса и стойност 1078 лева, от 29.02.2016г. за Поддръжка
на улично осветление за 497 човекочаса и стойност 1829 лева., от 24.03.2016г.
за Поддръжка на улично осветление за 298 човекочаса и стойност 1094 лева;
Общата сума по тези три протокола е 4000 лева;
За
фактура № 108/27.05.2016г. „труд общи работници“ ДО – 6000 и ДДС – 1200 са
представени приемо-предавателен протокол от 27.05.2016г. за Засипване с хумус,
напръска, с препарат, боядисване,почистване на стадион на стойност 1500 лева;
приемо-предавателен протокол от 28.02.2016г. за чистене на тротоари от лед и
сняг м 01.2016г., почистване на гробищен парк.
За
фактура № 129/30.06.2016г. „поддръжка на улична ел.инсталация“ ДО – 5600 и ДДС
– 1120 са представени приемо-предавателни протоколи като е вписана услугата
поддържа на улично осветление. Датите на приемане на услугата са 07.06.2016г.,
05.07.2016г., 01.04.2016г. и 30.04.2016г., съответно за 581 човекочаса и 2138
лева; 502 човекочаса и 1847 лева; 155 човекочаса и 570 лева; 284 човекочаса и
1045 лева.
За
фактура № 131/27.07.2016г. „труд“ ДО – 16627,80 и ДДС – 3325,56 е представен
протокол от 25.07.2016г. с посочено приемане на услуги по поливане, почистване
на тротоари, плевене и др. по отработени 3959 човекочаса на стойност 16627,80
лева;
За
фактура № 632/30.08.2016г. „труд по договор“ ДО – 8992,08 и ДДС – 1798,42 са
представени протоколи: от 08.08.2016г. за изкопаване и поддръжка на тротоари за
304 чч и 1100 лева; от 30.08.2016г. за почистване с тример на стойност 32008
лева; от 30.08.2016г. за окастряне на дървета на стойност 1621 лева; от
30.03.2016г. за събиране и товарене на клони за 448 човекочаса и 1621 лева
стойност; от 30.08.2016г. за плевене на алеи за 400 човекочаса и 1448 лева
стойност. Общата стойност е 8991, 60 лева.
За
фактура № 696/31.10.2016г. „труд октомври“ ДО – 4999,50 и ДДС – 999,90 са
представени протоколи от 31.10.2016г. за почистване с тример за 455 чч и 2048
лева стойност, за товарене на дървета и храсти за 328 чч и 1476 лева, за кастрене
и рязане на дървета и храсти за328 чч и 1476 лева; общата сума по тези доставки
е 5000 лева.
За
фактура № 881/23.12.2016г. „кастрене и рязане на дървета“ ДО – 1584 и ДДС –
316,80 са представени протоколи от 01.12.2016г. – 2 бр. за кастрене и рязане на
дървета и храсти за 172 чч и 792 лева и товарене на дървета и храсти за 172 чч
и 792 лева.
Извършена
е насрещна проверка на „Цветелина 71“ЕООД. По преписката (л. 63 и сл. от том І
на Приложение) са налични искане за извършване и протокол за извършена насрещна
проверка. Събрани са писмени доказателства: фактури, приемо-предавателни
протоколи, договори, обяснения. В ревизионното производство е представена
щатната ведомост на доставчика „Цветелина 71“ЕООД от май 2016 до декември
2016г., като числения състав е от 25 човека през май до 67 човека през декември
– назначени сезонни работници по трудови правоотношения в „Цветелина 71"
ЕООД. Длъжностите са следните: сезонен работник в земеделието, агроном, шофьор,
търговски представител, пазач, експерт
продажби, бояджия, касиер, технически изпълнител. През периода м.
05.2016 г.- м. 12.2016г. дружеството има
67 действащи трудови договори. Налице е Справка на НАП за актуалното състояние
на трудовите договори на „Цветелина 71“ЕООД л. 18, том І Приложения, където е
обективирано наличие на 80 сключени договори.
Представени
са декларации от Н. А. Л., М. П. П., И.К. Г., А. Д. К., Б. О. М., Г. И. Л., Н.
З. П.. Заявява се писмено, че лицата са работили през 2016г. за „Цветелина
71“ЕООД, като са участвали било в дейностите по поддръжка на уличното
осветление, било в поддръжката на зелени площи, паркове, градинки, кастрене на дървета, озеленяване.
Получавали са заплати от „Цветелина 71“ЕООД и са превозвани с бус на фирмата
или с лични автомобили. Споделят, че са работили с други лица(имената на
подалите декларации).
По
делото са разпитани свидетели, чиито показания съдът възприема като достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Свидетелят
Д. А. К. заяви пред съда, че през 2016 г. е работил в „Цветелина 71“ЕООД, като
първоначално е бил с граждански, а после и с трудов договор. Споделя, че е
извършвал дейности и е работил в гр. Септември, гр. Ветрен, с. Семчиново, с.
Симеоновец, с. Злокучене, с. Ветрен дол, с. Карабунар. Транспортирането било с
бус на фирмата, управляван от И. Г.. Ходено е по различни обекти, поддържани са
паркове, градини, зелени площи, гробищен парк. Описва събиране и извозване на
боклуци, рязане на храсталаци, трънаци, клони на дървета, работа около стадион
на гр. Септември, косене на трева. Дружеството е осигурявало ръкавици и
инвентар – резачки, тримери. Ежемесечно са работили, всеки ден на различни
места. Работещите по обектите са били от фирмата,както и други, които не
познавал.Всички възнаграждения са му платени от „Цветелина 71“ЕООД. Свидетелят
не си спомня точно на каква длъжност е бил назначен, но потвърждава, че е
изпълнявал посочените дейности. Не може да посочи кой е определял дейностите по
дни или кой приема работата.
Свидетелят
Г.Д.И. заявява пред съда, че е работила през 2016г. за „Цветелина 71“, основно
е била в оранжерии в с. Мало Конаре, занимавала се е със земеделие, бране на
гъби. В община Септември е работила, като е била закарана с организиран от фирмата транспорт, както и в
гр. Ветрен, с. Семчиново, с. Ковачево. Почиствала е паркове, градини, гробищен
парк, засипвала с хумус отделни площи, рязала клони, почиствала, поливала,
товарила. Имали са кирки, лопати, триони, ръкавици. За поддръжка на
електрическата мрежа споделя, че е имало друга група, която се е занимавала с
това. Уточнява, че е ходила 1-2 месечно, имало е и други работници, както и
такива, които са разпределяли работата и са контролирали. Тя е изпращана от
работодателя на фирмата Д. П., който е организирал работата. Трудовите си възнаграждения
е получавала от „Цветелина 71“ЕООД. Работният ден е бил от сутринта до
17-17.30. Всички възнаграждения са и изплатени. Първоначално е била с
граждански договор, като на изпитателен срок, след което с нея е сключен и
трудов договор. Понякога са ходили с личен транспорт на колеги. Не е подписвала
документи във връзка с извършваната работа. Тя само е разпределяна къде да
работи.
Разпитан
е и свидетеля И. Г.Л., който е работил на трудов договор през 2016 г. във „Цветелина 71“ЕООД, с управител Д. П.. Изпращан
е с други работници по обекти, като понякога е шофирал. Работа се е изразявала
в почистване на градини, паркове в гр. Септември и съседните села – Злокучене,
Семчиново, Симеоновец, косене на трева, поддръжка на осветителната мрежа,
боядисване. От фирмата е предоставен нужния инвентар – косачки, резачки, ножици
и всичко необходимо. Споделя, че през различен период са били заети различен
брой хора. Осъществявал е тези дейности няколко пъти в месеца. Управлявал е и
товарния автомобил.
По
делото, като част от административната преписка, са представени множество
договори между „Енергия СВ“ЕООД-изпълнител и Община Септември – възложител с
дати и период на действие от 2016г. и предмет почистване на тротоари от лед и
сняг, почистване на гробищни паркове, почистване на клони и храсти, доставка на
осветителни тела, фактури към тях и приемо-предавателни протоколи.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал.
1 от ДОПК, след
изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост
на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
при издаването му.
Съдът
счита, че обжалваният ревизионен акт, е издаден от компетентен орган по смисъла
на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в
кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и
чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е
определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е
приложен ревизионен доклад и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК,
Ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт и в този смисъл може
да се приеме, че мотивите на ревизионния доклад са и мотиви на ревизионния акт.
С
оглед преценката за материалната законосъобразност на ревизионния акт, следва
да бъде установено дали е обоснован отказът на ревизиращия орган за
възстановяване на данъчен кредит по отношение на процесните, посочени по-горе
фактури, с аргумент за липсата на реалност на осъществените доставки и липса на
доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради непредставянето на
документи, удостоверяващи вида на услугата,
материална, техническа и кадрова обезпеченост да реализира доставките,
не е декларирано кои лица пряко са извършили услугите, има ли разходи за
транспорт на работниците във връзка с услугите, заповеди за командироване,
нощувки, необходимата професионална квалификация. На това основание -
ревизиращият орган е направил извод, че не възниква правото на приспадане на
данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва
материалната законосъобразност на този извод, като посочва, че доставките по 9
броя фактури са реално осъществени.
По
делото се установи, че услугите, фактурирани с процесните 9 броя фактури, с
издател „Цветелина 71“ ЕООД, плащанията по тях и начисления ДДС са осчетоводени
правилно при жалбоподателя, в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството. Към издадените от „Цветелина 71“ ЕООД фактури, са приложени
приемо-предавателни протоколи, в които е пояснено видът на извършените услуги,
съответно отработени човекочаса, единична цена и обща стойност. Същевременно в
експертизата се обобщава информация за осчетоводени приходи от продажба на
същите услуги в размер на 145 074, 75 лева. Осчетоводена е последваща
реализация по процесните фактури от страна на жалбоподателя и е начислен ДДС по
последващи доставки, включително и към община Септември.
Според
вещото лице процесните фактури и протоколите към тях съдържат изискуемите
реквизити, които документират услугите и плащанията им през 2016 г. Единствено
по фактура № 108/27.05.2016г. и протоколите
към нея не се съдържа информация за количеството човекочаса и единична
цена на извършените отделни видове услуги.
Ревизиращият
орган е мотивирал изводите си за липса на осъществени облагаеми доставки с
факта, че доставчикът не може да докаже по безспорен начин реална доставка при
издаването на процесните фактури, невъзможността да бъде установена
необходимата техническа, материална и трудова/кадрова обезпеченост за
извършване на доставките.
За
липса/съществуване на реална доставка следва да бъдат преценени фактите и
обстоятелствата по време на ревизията, като се приложат логическите правила към
обективно съществуващите факти.
Дейностите
по 9 броя фактури са обобщено „почистване на клони и храсти“, „измиване на
тротоари“, „елтехник“, „труд общи работници“, „поддръжка на улична
ел.инсталация“, „труд“, „кастрене и рязане на дървета“. Към всяка една от
фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, които обективират
приемане на извършената услуга, като се описват нейните поддейности, съответно
броя човекочаса и единична цена и обща стойност. Така изписан предметът на услугите, за които
са издадени процесните фактури, е в изискуемите норми, ясен е и според съда отговаря на изискванията на
чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Фактурите съдържат информация, както за целите на
приспадането, така и за целите на контрола. Естеството на престацията по
услугите е такова, че чрез посочването й по този начин във фактурата и
съответно описанието й на поддейности в съпътстващите я приемо-предавателни
протоколи, очертава в достатъчна степен параметрите й, чрез които може да се
установи извършената престация като резултат. При положение, че се касае за
услуги почистване в дадено населено място, всички тротоари, гробищен парк,
поддръжка на цялата улична мрежа, няма как да има по – голяма конкретизация във фактурата. Съдът счита, че
нелогично е да се изписват например имена на улици, квадратури, локации,
доколкото услугата касае цяло населено място, цял обект(стадион, гробищен парк,
алеи, тротоари и т.н). Още повече, че се касае за трудов процес, протичащ
ежемесечно/месечно, от група работници, който процес няма как да бъде
индивидуализиран по друг начин. Съдът счита, че посочените човекочаса, ведно с
единична цена и обща стойност е достатъчен за този вид услуги, за да се
определи престацията, същата да бъде проследена и установена по несъмнен начин.
По
делото са събрани гласни доказателства, които на основание чл. 158, ал. 1, вр.
чл. 57, ал. 2, т. 2 от ДОПК са допустими.
Кореспондират с доказателствения материал по делото. Снети са сходни
обяснения на лица в ревизионното производство, които сочат, че са престирали
своя труд, като работници на дружеството доставчик „Цветелина 71“ЕООД и са
извършили дейностите, за които са издадени фактурите. Всеки от свидетелите по
делото описва дейности, които е извършвал в населени места в община Септември.
Заявява, че е извозван до мястото на работа, извършвал е лично почистване,
събиране и извозване на отпадъци, поливане, рязане на клони. Писмените
обяснения в ревизионното производство, събраните гласни доказателства в
съдебното производство, наличните писмени доказателства, в цялост подкрепят
изводите на съда за реалност на извършените доставки по 9 броя процесни
фактури.(съдът се позовава и на съдебната практика на ВАС Решение №
9300/18.06.2019г. по адм.д. № 3185/2019г.)
Съгласно националния данъчен закон и
константната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178
от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на
действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от
Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по
принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи,
че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално
осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за
целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено,
че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане
на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право.
В случая съдът установи, че разходите, които са извършени от
дружеството-жалбоподател, са част от услугите, които е предоставило на община
Септември, за които има сключени договори, приета работа с протоколи, съответно
издадени фактури. Те са още една индиция, че доставките, спорни за настоящото
производство, са реални, тъй като ревизираното лице е получило услуга от своя
доставчик, която в последствие е реализирало, за което по делото са налични
доказателства. Фактурите са осчетоводени при жалбоподателя,
включени в Дневниците за покупки, по тях е начислен и ползван данъчен кредит за
процесния период, доказано е извършването и осчетоводяването на последващи
доставки, които съответстват количествено и като вид услуга на доставените
стоки и услуги по спорните фактури.
В
хода на ревизията е установено, че през периода м.05.2016 г.- м.12.2016г.
„Цветелина 71“ ЕООД има 67 действащи трудови договори, като по справка от НАП
за цялата година те са общо 80. В тази връзка неоснователни се явяват изводите
на органите по приходите за липсата на трудов ресурс. Дейностите, извършвани по
спорните фактури не са квалифицирани, от което следва изводът, че не е
необходима професионална подготовка при престирането на труда или специални
знания и умения за извършването им. Още повече, че работниците - сезонен
работник в земеделието и полеви работник се явяват абсолютно логични като наета
работна ръка за извършаване на дейности по почистване на тротоари, зелени
площи, клони, паркове, гробищни паркове, разчистване на отпадъци.
Обстоятелството,
че доставчикът не представя командировъчни заповеди на работниците и пътни
листове на микробуса, с който са били превозвани, не е достатъчно, за да се
приеме, че услугите не са извършени от работниците на „Цветелина 71“ ЕООД,
противно на доводите на касатора.(така Решение № 9300/18.06.2019г. по адм.д. №
3185/2019г на ВАС.)
Съдът
намира, че при така установените факти ответникът е достигнал до погрешни и
необосновани изводи за липса на реално получени доставки по фактурите, издадени
от доставчика на жалбоподателя. Аргументите му по отношение на всяка една от
процесните фактури са аналогични. Като законово основание се посочва чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС , а като фактическо основание –
липсата на данни и доказателства от страна на доставчика, относно
действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на
необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на
доставките и непредставянето на първични счетоводни документи.
При
анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод,
че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на
всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС
и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно
реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато
стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен
кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗДДС.
В
процесния случай, органите по приходите приемат, че не е налице реална доставка
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.
От
събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебното
производство, съдът установи, че тези изводи на ревизиращите органи, се
основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти. Законът не
задължава получателя на услуга от вида на процесните, какъвто е жалбоподателят,
да съхранява количестено-стойностни сметки и разходни норми за стоки,
материали, труд, транспорт, извършени от доставчика, както и данни дали са
извършени от лица, заети по трудово правоотношение или от подизпълнители на
доставчика. Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на
първични документи, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги
съхранява по закон.
В
тази връзка, настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС
не може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове
между доставчика и получателя на услугата. От доказателствата по делото не може
категорично да се направи извод за намерение за увреждане на интересите на
обществото или на другата страна по сделката. Следователно не се касае за
злоупотреба с право, тъй като не са установени данни, които могат да бъдат
отнесени както към субективния, така и към обективния елемент на това деяние.
Също
така от данните в ревизионния акт не може да се приеме, че по отношение на
никоя от процесните фактури са налице данни, които да сочат на измама по
смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът
е потвърдил издаването на фактурите с включването им в дневниците си за
продажби. Съгласно относимата практика /Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. /
националният съдия следва да съобрази всички фактически обстоятелства и въз
основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се
уточнява, че „обстоятелството, че доставената услуга не била действително
извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител,
по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал,
материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в
счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били
подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е
достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. Тоест по ревизионната
преписка категорично не са установени данни за данъчна измама или злоупотреба с
право, а следователно не са установени и основания по т. 1 от диспозитива
решение по дело С-18/13, за да бъде отказано правото на приспадане на данъка на
жалбоподателя. /Решение № 6047 от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на
ВАС, Първо отделение/.
Освен
това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело
С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или
услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит
поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на
доказателства за обезпеченост за
изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на
данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество
от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления
ДДС по издадената фактура.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по
отношение на доставката. Следва да се налице доказателства за това, че
данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в
случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика на СЕС, следва да се
посочи, че органът по приходите не следва да създава задължение за получателя
на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не
е длъжен да прави. С решението постановено по съединени дела С-80/11 и
С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а),
член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която
данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да
приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия
или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на
фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили
нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното
данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата
на доставки.
Настоящият
състав намира за неправилен и незаконосъобразен и доводът на приходната
администрация е, че в хода на ревизията не са представени доказателства,
обуславящи реалността на фактурираните към жалбоподателя услуги, поради което
се очертава фактическия състав на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - заплащане на
възнаграждения, без те да се реално осъществени и в този смисъл, че липсва
реално извършена стопанска операция, което от своя страна води до непризнаване
на този разход за данъчни цели. Изводът за нереалност на услугата с доводи, че
в хода на ревизионното производство не са представени доказателства, обуславящи
реалността на фактурираната услуга е неотносимо към правното основание, на
което се е позовал органът по приходите - чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Тази правна
норма изисква единствено извършване на разхода и неговата документална
обоснованост, каквато в случая е налице, и в този смисъл, съдът приема, че този
разход е доказан, без да се въвеждат допълнителни условия за неговото
признаване.
Според
чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не
са документално обосновани по смисъла на този закон. С оглед гореизложеното,
при наличието на доказателства за осъществените доставки на услуги и спазването
на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, незаконосъобразен е изводът на органите
по приходите за това, че разходът, документиран с процесните фактури, не може
да бъде признат.
На
основание изложените по-горе мотиви, съдът приема, че в случая не са налице
материалноправните условия за преобразуване на финансовия резултат на
дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като разходът по процесните
фактури е извършен и той е документално обоснован.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да
бъде уважена, а ревизионният акт ще следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 1300 лева,
от които 50 лева – държавна такса, 250 лева – за вещо лице и 1000 лева –
адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001317007598-091-001/07.09.2018 г., потвърден с Решение №
665/23.11.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на
„Енергия СВ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Светла Стоименова Д.,
направените по делото разноски в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 1972 от 06.02.2020г. по адм. дело №
9455/ 2019 г. на ВАС- Първо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 437 от 24.06.2019г., постановено по адм.дело №
4/2019г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София,
бул. "Княз Дондуков" № 52 да заплати на "Енергия СВ“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Септември, ул. „Шипка“ № 2
разноски за касационното производство в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.