Решение по дело №143/2025 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 80
Дата: 15 май 2025 г. (в сила от 15 май 2025 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20254500600143
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Русе, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Александър Иванов

Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Крисиана Милкова
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно административно
наказателно дело № 20254500600143 по описа за 2025 година
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл.378, ал.5, вр. чл. 336, ал. 1 т. 3 от НПК ОТМЕНЯВА изцяло
решение №497 от 18.10.2024 г. на Русенски районен съд, НО, 10-ти състав, постановено по
НАХД №813/2024г., като вместо него постановява ново, с което:
ПРИЗНАВА обв. Г. П. Г., роден на **.**.****г. в гр.Русе, български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това на
25.05.2018г. в град Русе, като представляващ търговско дружество ,,****** *“ ЕООД, с ЕИК
*********, след като изпаднал в неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1, т.2 от
Търговския закон, като не изпълнил изискуеми публичноправни задължения към държавата,
свързани с търговската му дейност в размер общо на 76009,74 лв., установени както следва:
- За 2018г.- общо задължение в размер на 12 595,71 лв. (главница), възникнало по
подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с общо задължение 2 600,95 лв.,
ДОО, с общо задължение 6 094,37 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях, с
общо задължение 2413,87 лв., Универсален пенсионен фонд, с общо задължение 1486,52 лв.
- За 2019г.- общо задължение в размер на 62 126,21 лв. (главница), възникнало по
подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с общо задължение 12 012, 66 лв.,
ДОО, с общо задължение 29 192,74 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях,
1
с общо задължение 12 644,72 лв., Данък върху доходите на ФЛ- свободни професии
граждански договори, с общо задължение 792,18 лв., Универсален пенсионен фонд, с общо
задължение 7 483,91 лв.,
- За 2020г.- общо задължение в размер на 1 287,82 лв. (главница), възникнало по
подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с общо задължение 275,59 лв.,
ДОО, с общо задължение 622,03 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях, с
общо задължение 342,58 лв., Универсален пенсионен фонд, с общо задължение 47,62 лв.,
в тридесетдневен срок от спиране на плащанията не поискал от съда-Окръжен съд-
гр.Русе, да открие производство по несъстоятелност, поради което и на основание чл. 378,
ал.4, т.2 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
227б, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Русенска районна прокуратура е обвинила обвиняемия Г. П. Г., роден на
**.**.****г. в гр.Русе, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, ЕГН: ********** в това, че на 25.05.2018г. в град Русе, като
представляващ търговско дружество ,,****** *“ ЕООД, с ЕИК *********,
след като изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1, т.2 от
Търговския закон, като не изпълнил изискуеми публичноправни задължения
към държавата, свързани с търговската му дейност в размер общо на 76009,74
лв., установени както следва:
- За 2018г.- общо задължение в размер на 12 595,71 лв. (главница),
възникнало по подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с
общо задължение 2 600,95 лв., ДОО, с общо задължение 6 094,37 лв., Данък
върху доходите от ТПО и приравнени на тях, с общо задължение 2413,87 лв.,
Универсален пенсионен фонд, с общо задължение 1486,52 лв.
- За 2019г.- общо задължение в размер на 62 126,21 лв. (главница),
възникнало по подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с
общо задължение 12 012, 66 лв., ДОО, с общо задължение 29 192,74 лв.,
Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях, с общо задължение 12
644,72 лв., Данък върху доходите на ФЛ- свободни професии граждански
договори, с общо задължение 792,18 лв., Универсален пенсионен фонд, с
общо задължение 7 483,91 лв.,
- За 2020г.- общо задължение в размер на 1 287,82 лв. (главница),
възникнало по подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с
общо задължение 275,59 лв., ДОО, с общо задължение 622,03 лв., Данък върху
доходите от ТПО и приравнени на тях, с общо задължение 342,58 лв.,
Универсален пенсионен фонд, с общо задължение 47,62 лв.,
в тридесетдневен срок от спиране на плащанията не поискал от съда-
Окръжен съдгр.Русе, да открие производство по несъстоятелност -
престъпление по чл.227б, ал.2 от НК.
С решение №497/18.10.2024г., постановено по АНД№813/2024г. РРС е
признал обвиняемия за виновен в извършването на вмененото му
престъпление, освободил го от наказателна отговорност с приложението на
чл.78а от НК и го осъдил на административно наказание глоба в размер на
1000лв. Изложени са мотиви, че в поведението на обвиняемия се разкриват
всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението, в
което е обвинен, поради което следва да понесе предвидената в чл.227б, ал.2
от НК наказателна отговорност с определения размер на наказанието.
Решението е обжалвано от адв. М. Д. от АК- Русе, защитник на
обвиняемия, която е изложила съображения за незаконосъобразност на
атакувания акт, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствата по
делото, довело до неправилно приложение на материалния закон. Иска се
отмЯ. на първоинстанционното решение и оправдаване на обвиняемия по
предявеното обвинение.
1
В съдебното заседание пред настоящия съд прокурорът иска
потвърждаване на решението на РРС, като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият, редовно призован за съдебното заседание, не се явява.
Защитникът му пледира за неправилност на решението на РРС и иска отмЯ.та
му, като обвиняемият бъде оправдан по обвинението против него.
Напълно безспорно, според всички събрани по делото доказателства,
установената фактическа обстановка е следната:
На 16.02.2018г. в Търговски регистър към Агенция по вписванията било
регистрирано „ТЕМОДА“ ЕООД- с.Кошов, ЕИК *********, с адресна
управление с.Кошов, обл.Русе, ул. „Отец Паисий“ № 13,с едноличен
собственик накапитала и управител М.М.. На29.03.2018г. наиМ.нието на
дружеството било променено на „****** *“ ЕООД, като М.М. запазила
статута си на едноличен собственик на капитала и управител.Предмет на
дейност на търговското дружество било строителство, шивашкопроизводство,
транспортни услуги на стоки в страната и други, незабранени от
законадейности.
На 2.03.2018г. и на 25.06.2018г. М.М., упълномощила обвиняемия Г. Г. с
нотариално заверени пълномощни № 1906 и № 6143 по описа на нотариус
И.К., вписана под № *** в НК, с район на действие Районен съд- Русе с
множество права и действия по отношение на дружеството, сред които липсва
това да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Във връзка с търговската си дейност, през периода м.март 2018г.- м.март
2020 г., „****** *“ ЕООД натрупало публични задължения в общ размер на 76
009,74 лв. главница, които не били погасени своевременно. Дружеството
продължило да начислява задължителни осигурителни вноски за Здравно
осигуряване, ДОО, Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях и по
Универсален пенсионен фонд, като ежемесечно подавало в НАП изискуемите
от закона декларации. Управителят и едноличен собственик на капитала на
процесното дружество М.М. не предприела действия по изпълнение на
паричните задължения и не поискала от съда да открие производство по
несъстоятелност на търговеца. За принудителното събиране на задълженията
на дружеството, в ТД НАП офис- Русе било образувано изпълнително дело №
*********/2018 г., по което било изготвено Разпореждане за присъединяване
на задължения №С200018- 105- 0201850/26.05.2020 г., за което обвиняемия и
М.М. били уведомени. В хода на изпълнителното производство били
изготвени съобщения за доброволно изпълнение, множество разпореждания
за присъединяване и искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения . През м.ноември 2020 г., М.М. била поканена в ТД НАП Варна,
офис- Русе, където била уведомена лично, че търговско дружество „****** *“
ЕООД има натрупани задължения в размер на около 80 000 лв. М. отново не
подала молба до съда за обявяване на дружеството в несъстоятелност.
На 10.12.2020г., в качеството си на управител на „****** *“ ЕООД, с
2
нотариално заверена декларация с рег.№ 9232/2020г., по описа на нотариус
И.К., М.М. оттеглила дадените от нея пълномощни на обв. Г. Г..
С Определение №381/18.10.2024 г., постановено по АНД № 1729/2024 г.
по описа на РРС, М.Г. М. била призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 25.05.2018 г. в
гр.Русе, като управляваща и представляваща търговско дружество ,,****** *“
ЕООД, с ЕИК *********, след като изпаднала в неплатежоспособност по
смисъла на чл.608 ал.1 т.2 от Търговския закон, като не изпълнила изискуеми
публично правни задължения към държавата, свързани с търговската му
дейност в размер общо на 76 009,74 лв., установени както следва: за2018г.-
общо задължение в размер на 12 595,71 лв. (главница), възникнало по
подадени декларации, както следва: Здравно осигуряване, с общо задължение
2 600,95 лв., ДОО с общо задължение 6 094,37 лв., Данък върху доходите от
ТПО и приравнени на тях с общо задължение 2413,87 лв., Универсален
пенсионен фонд с общо задължение 1486,52 лв.; за 2019 г.- общо задължение в
размер на 62 126,21 лв. (главница), възникнало по подадени декларации, както
следва: Здравно осигуряване с общо задължение 12 012, 66 лв., ДОО с общо
задължение 29 192,74 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях
с общо задължение 12 644,72 лв., Данък върху доходите на ФЛ- свободни
професии граждански договори с общо задължение 792,18лв., Универсален
пенсионен фонд с общо задължение 7 483,91 лв.; за 2020г. – общо задължение
в размер на 1287,82 лв. (главница), възникнало по подадени декларации, както
следва: Здравно осигуряване с общо задължение 275,59 лв., ДОО с общо
задължение 622,03 лв., Данък върху доходите от ТПО и приравнени на тях с
общо задължение 342,58 лв., Универсален пенсионен фонд с общо задължение
47,62 лв., и в тридесетдневен срок от спиране на плащанията не поискала от
съда- Окръжен съд гр.Русе, да открие производство по несъстоятелност, била
освободена от наказателна отговорност и й било наложено административно
наказание глоба в размер на 700лв.
През целия инкриминиран период и по време на всички факти,
представени по- горе, вписаният в ТР управител и собственик на процесното
дружество била М.Г. М..
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите изложени в жалбата, както и становищата, изразени пред настоящия
състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло обжалваното
решение, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери следното:
Жалбата е допустима, подадена е от страна в процеса с правен интерес
от оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество, тя
се явява основателна.
Чрез престъплението, инкриминирано с нормата на чл. 227б, ал. 1 и ал. 2
от НК, се санкционира бездействие на търговец, респективно на лица,
управляващи и представляващи едно търговско дружество по търговския
закон, които, след обективното изпадане на съответното дружество в
3
състояние на неплатежоспособност, не са изпълнили своето задължение да
уведомят съда по регистрацията на същото за това състояние в посочен от
закона срок. Последният е обвързан с определена дата– тази за спиране на
плащанията, и е 30 дневен, като липсата на подадено уведомление за
неплатежоспособността до съда с искане за откриване на производство по
несъстоятелност до изтичането на този срок, води до осъществяване на
престъплението по чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК от обективна страна.
Престъплението се явява продължено по своя характер, и е такова поради
естеството на самото изпадане в неплатежоспособност, а дефиницията на това
понятие, доколкото не се съдържа в нито една от нормите на чл. 93 от НК,
следва да се търси в ТЗ. В чл. 608, ал. 1- 4 на същия се посочва кой търговец е
неплатежоспособен и кога неплатежоспособността е налице.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията. Спиране на плащанията представлява неизпълнение на парично
задължение, което е изискуемо, т. е. за съставомерността на деянието по чл.
227б, ал. 1 от НК е достатъчно да се установи, че е налице изискуемо и
ликвидно парично задължение на управляваното и представлявано от
обвиняемия дружество, по която плащането е спряно и в 30-дневен срок от
спиране на плащанията не е уведомен за това съда. Съставът на чл. 227б ал. 2
вр. ал. 1 от НК, предвижда наказателна отговорност за лицата, които
управляват и представляват търговско дружество, ако в 30-дневен срок от
спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по
несъстоятелност. Съставът на престъплението е формален и се осъществява с
бездействие. От обективна страна са релевантни два вида бездействие на
дееца, едното е спиране на плащанията на безспорни и изискуеми парични
задължения, а второто е необявяването на това обстоятелство във визирания
от Закона срок пред компетентния съд. Правото на лицето, управляващо и
представляващо търговското дружество, да заяви неплатежоспособността му
и да поиска откриването на производство по несъстоятелност, съгласно чл.
626, ал. 1 от ТЗ, е същевременно негово задължение, неизпълнението на което
води до отговорност към кредиторите за вреди по чл. 627 ТЗ, както и
съставлява основание за търсене на наказателна отговорност по чл. 227б от
НК. Според чл. 626, ал. 1 от ТЗ, длъжник, който стане неплатежоспособен, е
длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност, като
съгласно ал. 2 на чл. 626 от ТЗ молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов
наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор на
търговско дружество или неограничено отговорен съдружник, а според ал.4 от
ТЗ, когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично
пълномощно. Субектът на това престъпление е лице, което едновременно
упражнява правомощията да управлява и представлява търговското
дружество или кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията
не е поискало от съда да открие производство по несъстоятелност. Касае се за
противоправно бездействие на лице, управляващо и представляващо
дружество или кооперация, в случаите, когато са налице признаците на
4
настъпила неплатежоспособност. В ТР № 5/2014 г. на ОСНК на ВКС е
уточнена идентичността на използваните в НК понятия
"неплатежоспособност", "лица, които представляват търговско дружество или
кооперация", "спиране на плащанията", "откриване на производство по
несъстоятелност" с понятията на търговското право. В цитираното решение се
упоменават и активно легитимираните лица по чл. 626, ал. 2 от ТЗ –
длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно
ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник
и съгласно чл. 742, ал. 2 от ТЗ – член на управителния орган на търговското
дружество, както и ликвидаторът. Тоест, за възможен субект на
престъплението по чл.227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е определен кръг физически
лица, вписани в Търговския регистър да изразяват волята на търговците. ВКС
подчертава установяването на управляващото и представляващо лице за всеки
конкретен търговец чрез вписванията в търговския регистър. Задължението да
се поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност произтича от
самата разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в която се визират лицата, върху
които тежи това задължение. Наказателната отговорност съгласно чл. 35 от
НК е лична и се отнася за вписани в търговския регистър физически лица,
които са възможен субект на престъплението. Задълженото лице по ТЗ носи
отговорност и по НК за собственото си бездействие, когато се установи, че в
поведението му има умисъл. В случая няма съмнение относно лицето, което е
било управител и представител на процесното търговско дружество към
посочената дата на спиране на плащанията, а и след това- представителната
власт, съгласно вписаните в търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията обстоятелства, е принадлежала на осъденото за бездействието
досежно обявяването на несъстоятелността лице М.М., а не на обвиняемия.
Издаденото от управителя на дружеството в полза на обвиняемия нотариално
заверено пълномощно/ съдържанието на което съдът установява от
декларацията за оттеглянето му/, с оглед предоставения широк обем права, би
могло да определи обвиняемия като търговски пълномощник по смисъла на
чл. 26 от ТЗ /макар да няма данни за получавана насрещна престация от
упълномощения/. Дори и в тази хипотеза обвиняемият се е нуждаел от
изрично пълномощно за заявяване на обстоятелства относно евентуална
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, с оглед изискването на чл.
626, ал. 4 от ТЗ. Такива правомощия не могат да се извлекат от
предоставените с пълномощното права, включително "Да извършва
необходимите действия през Русенски окръжен съд", каквито биха могли да
бъдат много. В съдържанието на издаденото в полза на обвиняемия
пълномощно липсва надлежно упълномощаване за заявяване на
обстоятелствата относно неплатежоспособност поради спиране на
плащанията от "****** *" ЕООД. Упълномощаването е едностранна сделка на
представлявания /упълномощителя/, с която се създава представителна власт
на представителя /пълномощника/. От упълномощителната сделка за
пълномощника възниква представителна власт, но не и задължение за
5
извършване на възложените му правни действия. За да се ангажира
отговорността на представителя, то следва задължението му да произтича от
закона или от договор между страните, пораждащ взаимни права и
задължения, каквито хипотези в настоящия случай не са налице. В конкретния
случай законът определя кръга на лицата, които са задължени да заявят пред
съответния окръжен съд евентуалната неплатежоспособност чрез молба за
откриване на производство по несъстоятелност, а обвиняемият не е между
изброените категории лица, за да носи наказателна отговорност по чл. 227б ал.
2 вр. ал. 1 от НК. По изложените съображения, окръжният съд достигна до
извод, че обвиняемият не е субект на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, съответно не го е извършил, а и не би могъл да го
извърши.
На следващо място, престъплението, в което обвиняемият е обвинен, от
обективна страна не би могло да се извърши на посочената в обвинението дата
– 25.05.2018 г. Както вече беше отбелязано по- горе, за съставомерността на
деянието по чл. 227б, ал.2 вр ал.1 от НК е необходимо да се установи, че е
налице изискуемо и ликвидно парично задължение на управлявано и
представлявано от обвиняемия дружество, по което плащането е спряно и в
30-дневен срок от спиране на плащанията не е уведомен за това съда. Не е
възможно към упоменатата дата през 2018г. да са налице ликвидни и
изискуеми задължения за 2019г. и 2020г., по които и да спряно плащането през
2018г. Задълженията за 2019г. и 2020г. са възникнали през тези години, поради
което няма как да бъде спряно плащането по тях през предходен период и това
да породи задължение за обявяването на това обстоятелство по предвидения в
закона ред. Поради всичко изложено обвиняемият не извършил
престъплението, в което е обвинен, поради което следва да бъде признат за
невинен и оправдан по обвинението по чл.227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК против
него. Тези съображения налагат отмЯ.та на първоинстанционния акт изцяло,
като неправилен.
Мотивиран така съдът постанови решението си.
6
Съобщи за изтекли лични данни