Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 24.09.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН СТОЙЧЕВ
мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Стойчев гр.д. № 5585 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на ответниците К.В.М., EГH **********, М.В.М., ЕГН **********
и Д.К.М., ЕГН ********** срещу решение от 05.01.2019 г. по гр.д. № 65440/2017
г. на Софийския районен съд, 158 състав, с което са уважени исковете на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и Д.К.М.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 1690,64 лв., - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода - 05.2014 г. г. - м. 04.2015 г., както и сумата от 28,24 лв. - дялово
разпределение за периода 06.2014 г. - 05.2015 г за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със
законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите;
- на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 414,79 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за
топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. - 11.09.2017 г., както и сумата
от 7,40 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
дължима за периода 01.08.2014 г. - 11.09.2017 г., М.В.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД - на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ -
сумата от 422,66 лв., - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода - 05.2014 г. г. - м. 04.2015 г., както и сумата от 7,06 лв.
- дялово разпределение за периода 06.2014 г. - 05.2015 г.; които суми са за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите; - на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 103,70
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. -
11.09.2017 г., както и сумата от 1,85 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, дължима за периода 01.08.2014 г. - 11.09.2017
г. и К.В.М., ЕГН ********** е осъден
да заплати на „Т.С.“ ЕАД - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 422,66 лв., - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - 05.2014 г.
г. - м. 04.2015 г., както и сумата от 7,06 лв. - дялово разпределение за
периода 06.2014 г. - 05.2015 г.; които суми са за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със
законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите;
- на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 103,70 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за
топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. - 11.09.2017 г., както и сумата
от 1,85 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
дължима за периода 01.08.2014 г - 11.09.2017 г.,
както и ответниците са осъдени на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, сумите: 917,63 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно - съдът неправилно е приел, че възражението на ответниците по молбата от 03.10.2018 г. и изразяващо се в
това, че по делото липсват доказателства от които да е видно, че същите са
приели наследството е преклудирано, че не е не е
обсъдено възражението на ответниците, обективирано в молбата от 03.10.2018 г. относно това, че не
е настъпила изискуемостта на претендираните суми
поради непубликуването им на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, че съдът е пропуснал да се произнесе по
направеното възражение за изтекла 3-годишна давност. Претендират се от ответниците направените от тях разноски и за двете
инстанции.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е отчасти основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Доказва се по делото, че ответниците са собственици на апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. *******. Същите са придобили
собствеността при посочените квоти по силата на наследствено правоприемство, видно от събраните по делото доказателства,
като съдът споделя изводите на първоинстанционния съд
и препраща към мотивите на обжалваното решение в тази му част.
По оплакването на жалбоподателите,
че съдът неправилно е приел, че възражението на ответниците
по молбата от 03.10.2018 г. и изразяващо се в това, че по делото липсват
доказателства от които да е видно, че същите са приели наследството е преклудирано, настоящият въззивен
състав намира следното. Действително възражението на ответниците
е сторено след срока за отговор на исковата молба, дори и след приключване на
първото по делото съдебно заседание. Не е налице процесуално нарушение,
допуснато от първоинстанционния съд по отношение
доклада на делото, предвид заявеното от самите ответници
твърдение на неблагоприятно за тях обстоятелство – още с отговора на исковата
молба от 28.02.2018 г. ответниците са заявили, че са
„голи собственици“ на процесния имот. Това признание
на факт от фактическия състав на ищцовото вземане
прави ненужно последващо указание досежно
разпределение на доказателствена тежест за този факт.
Доказва се от събраните
доказателства доставена през процесния период
топлинна енергия за процесния имот на посочената
стойност, както и настъпване на изискуемост на задълженията на ответниците. В първоинстанционното
производство са изслушани и приети Съдебнотехническа
(СТЕ) и Съдебносчетоводна (ССчЕ)
експертизи. В заключението на СТЕ са дадени стойностите на ежемесечните отчети
по общия топломер в абонатната станция за процесния
период, както и стойността на начислената за имота на ответника топлинна
енергия, която съответства на ежемесечните фактури, и по изравнителните сметки,
изготвени от и ФДР. Посочено е, че сградата, в която се намира имота на
ответника, е топлоснабдена с въведено дялово
разпределение, като разпределената на ответника топлинна енергия по фактурите
съответства на отчетената от общия топломер в абонатната станция, който е
преминал през метрологичен контрол и е изправен. В ап. 15 не е извършен отчет
за разглеждания период поради неосигурен достъп. Съставен е протокол за липса
на достъп на 24.04.2015 г. и 5.5.2015 г. В процесния имот през исковия период има три радиатора и щранг-лира в банята. Поради неосигурен достъп до ап. 15 за
извършване на отчет топлинната енергия е изчислена по служебен разход на
максимална мощност на радиаторите по реда на т. 6.7. от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. Сумите за топла вода са формирани по начислена консумация за
гореща вода от предходен период, тъй като не е осигурен достъп до жилището.
Начислени са 33,814 M3. Така сумите за топлинна енергия, дължими от ответника
за процесния период, с включен ДДС са сумите,
начислени от ответното дружество, коригирани с данните от изравнителните
сметки. Общата дължима сума за топлинна енергия е 1459,18 лв. Общият топломер е
преминавал проверка през 2 години, в съответствие със заповедите на ДАМТН.
Вещото лице по допуснатата ССчЕ уточнява, че не е установила данни за плащане на
процесиите суми. Начислените суми по съобщения по фактури за периода 05.2014 г.
- 04.2015 г. възлизат в общ размер на 1459,17 лв. След приключване на
отоплителния сезон и изготвяне на изравнителната сметка са издавани кредитни
известия по месеците на съответна стойност, с които се зануляват сумите по
съобщения към фактури. Общо сумата за доплащане за процесния
период е 159,52 лева. Общото задължение на ответника за топлинна енергия
възлиза на 2535,97 лева. Таксата за отчитане на уредите за тригодишния период е
42,37 лв. Законната лихва върху всяка една от главниците с лихвен период от
датата на изпадане на ответника в забава (падежа на всяко месечно задължение) е
622,19 лв., а върху главницата за такса дялово разпределение -11,10 лв.
По оплакването във въззивната жалба, че не е обсъдено възражението на ответниците, обективирано в
молбата от 03.10.2018 г. относно това, че не е настъпила изискуемостта на претендираните суми поради непубликуването им на интернет
страницата на „Т.С.“ ЕАД, съдът намира, че същото е преклудирано,
като е сторено след срока за отговор на исковата молба, дори и след приключване
на първото по делото съдебно заседание. Не е налице процесуално нарушение,
допуснато от първоинстанционния съд при необсъждането
му. Това възражение не следва да бъде взето предвид и от въззивния
съд. В този смисъл съдът намира за доказано, че е настъпила изискуемостта на
задълженията. Съгласно чл.31 ал.1 от действащите за процесния
период ОУ, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини:
т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална
месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна
собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната
консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32
ал.1 и ал.2, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
/т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 ОУ/2014
г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността
на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Анализът на
тези разпоредби налага извод, че падежът на сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми, настъпва с изтичането на
30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им, а не с изтичане на
30-дневния срок от издаване на общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия. Съгласно чл.33 ал.5, обезщетение за забава в
размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по
общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
Основателно е оплакването, че част
от задълженията са погасени по давност. Задължението на ответниците
за периода от м. 05,2014 година до м. 04.2015 година, е в размер 2535,97 лева
от който:
по обща фактура ********** от 31.07.2014-
сумата 1076,74 лева и лихва за забава
върху тази сума – 327,51 лв. Изискуемостта на главницата по тази фактура
настъпва с изтичане на 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. При липсата на други ангажирани
доказателства съдът приема, че изискуемостта на това задължение настъпва на
01.09.2014 г. и като периодично задължение се погасява по давност с изтичането
на тригодишен период – т.е. на 01.09.2017 г. На същата дата е погасено по
давност и задължението за лихва върху същата главница. Дължими са и не са
погасени по давност задълженията на ответниците по Обща
ф-ра № ********** от 31.07.2015г. за сумата от 1 407,76 лева с настъпила
изискуемост и размер на дължима мораторна лихва от
284,70 лв. и задълженията по фактура № ********** от 08.2015 г. на стойност 51,47
лв. и размер на дължима мораторна лихва върху тази
главница от 9,98 лева. Общо задължението на ответниците
е в размер на 1459,23 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода - 05.2014 г. г. - м. 04.2015 г., както и сумата от 24,01
лв. - дялово разпределение за периода 06.2014 г. - 05.2015 г за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите; и на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 294,68
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. -
11.09.2017 г., както и сумата от 7,31 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, дължима за периода 15.09.2014 г. -
11.09.2017 г.
С оглед горните изводи съдът намира,
че Д.К.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ - сумата от 972,82 лв., - главница представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода - 05.2014 г. г. - м. 04.2015 г., както
и сумата от 16,01 лв. - дялово разпределение за периода 06.2014 г. - 05.2015 г
за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017
г. до окончателното изплащане на сумите; - на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 196,45
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. -
11.09.2017 г., както и сумата от 4,87 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, дължима за периода 01.08.2014 г. -
11.09.2017 г., М.В.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД - на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 243,21
лв., - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода - 05.2014 г. г. - м. 04.2015 г., както и сумата от 4 лв. - дялово
разпределение за периода 06.2014 г. - 05.2015 г.; които суми са за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите; - на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 49,11
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. -
11.09.2017 г., както и сумата от 1,22 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, дължима за периода 01.08.2014 г. -
11.09.2017 г. и К.В.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД - на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 243,21
лв., - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода - 05.2014 г. г. - м. 04.2015 г., както и сумата от 4 лв. - дялово
разпределение за периода 06.2014 г. - 05.2015 г.; които суми са за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите; - на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 49,11
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. -
11.09.2017 г., както и сумата от 1,22 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, дължима за периода 01.08.2014 г. -
11.09.2017 г.
При този изход на делото ответниците дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да на „Т.С.“
ЕАД разноски в първоинстанционното производство в
размер на 510 лв., а ответниците имат право разноски
в първоинстанционното производство пропорционално на
отхвърлената част, както Д.К.М. има право на разноски в размер на 389,10 лв, а М.В.М. и К.В.М. имат право на разноски в размер на по
194,55 лв.
Във въззивното
производство въззивниците имат право на разноски
както следва - Д.К.М. има право на разноски в размер на 320,28 лв, а М.В.М. и К.В.М. имат право на разноски в размер на по
208,46 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2530 от 05.01.2019
г. по гр.д. № 65440/2017 г. на Софийския районен съд, 158 състав, В ЧАСТТА, с която Д.К.М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сума над 972,82 лв. до 1690,64, - главница представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода - 05.2014 г. г. - м. 04.2015 г., както
и В ЧАСТТА с която е осъдена да заплати сума над 16,01 лв. до 28,24 лв. - дялово разпределение за периода 06.2014 г.
- 05.2015 г за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. *******, В ЧАСТТА с която на основание чл. 86 ЗЗД е
осъдена да заплати сумата над 196,45 лв.
до 414,79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г.
- 11.09.2017 г., както и В ЧАСТТА с която е осъдена да заплати сумата над 4,87 лв. до 7,40 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 01.08.2014
г. - 11.09.2017 г., В ЧАСТТА, с
която М.В.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД - на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата над 243,21 лв. до 422,66 лв., - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - 05.2014 г.
г. - м. 04.2015 г., както и В ЧАСТТА с която е осъден да заплати сума над 4 лв. до 7,06 лв. - дялово
разпределение за периода 06.2014 г. - 05.2015 г.; които суми са за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. *******, В ЧАСТТА с която на основание чл. 86 ЗЗД е осъден да
заплати сумата над 49,11 лв. до 103,70
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. -
11.09.2017 г., както и В ЧАСТТА с която е осъден да заплати сумата над 1,22 лв. до 1,85 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 01.08.2014
г. - 11.09.2017 г., В ЧАСТТА, с
която К.В.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД - на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата над 243,21 лв. до 422,66 лв., - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - 05.2014 г.
г. - м. 04.2015 г., както и В ЧАСТТА с която е осъден да заплати сума над 4 лв. до 7,06 лв. - дялово
разпределение за периода 06.2014 г. - 05.2015 г.; които суми са за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. *******, В ЧАСТТА с която на основание чл. 86 ЗЗД е осъден да
заплати сумата над 49,11 лв. до 103,70
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. -
11.09.2017 г., както и В ЧАСТТА с която е осъден да заплати сумата над 1,22 лв. до 1,85 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 01.08.2014
г. - 11.09.2017 г.
ОТМЕНЯ решение № 2530 от 05.01.2019
г. по гр.д. № 65440/2017 г. на Софийския районен съд, 158 състав, В ЧАСТТА с която на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Д.К.М., ЕГН **********, М.В.М., ЕГН ********** и К.В.М., ЕГН **********
са осъдени да заплатят „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата над 510 лв. до 917,63 лв. - разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******да
заплати на Д.К.М. разноски в първоинстанционното
производство в размер на 389,10 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******да
заплати на М.В.М. разноски в първоинстанционното
производство в размер на194,55 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******да
заплати на К.В.М. разноски в първоинстанционното
производство в размер на 194,55 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******да
заплати на Д.К.М. разноски във въззивното
производство в размер на 320,28 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******да
заплати на М.В.М. разноски във въззивното
производство в размер на 208,46 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******да
заплати на К.В.М. разноски във въззивното
производство в размер на 208,46 лв.
Решението е постановено при участие
на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.