№ 153
гр. Варна, 03.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20253000500304 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:36 часа се явиха:
Въззивникът Министерство на труда и социалната политика,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д. Д., редовно
упълномощен и приет от първата инстанция.
Въззиваемите С. Т. К. и Б. Д. К., редовно призовани, не се явяват. За
двамата се явява процесуалният им представител адвокат В. П.-Д. от АК-
Шумен, редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
ЮР.К. Д.: Не са налице процесуални пречки.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на
страните да изразят становище по изготвения проект за доклад, обективиран в
определение от разпоредително заседание № 383/11.06.2025г.
ЮР.К. Д.: Нямаме възражения, моля проекта за доклад да се приеме за
окончателен.
1
АДВ. П.: Нямам възражения по проекта за доклад.
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 383/11.06.2025г.:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
Министерство на труда и социалната политика /МТСП/, гр. София,
представлявано от юр. к. Д. Д., насочена срещу решение № 316/25.03.25г. по
гр. д. № 339/24г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени предявените от
въззивника искове срещу С. Т. К. и Б. Д. К., и двамата от гр. Варна, за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 79 358.38 лева като
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 3 343.41
лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2023г. до
18.02.2024г., на осн. чл. 45 и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Счита се, че обжалваното
решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е
необосновано. Счита се, че съдът е формирал изводите си без да вземе
предвид представените по делото доказателства. Поддържа се, че по делото е
било установено извършването от всеки от двамата ответници (в качеството
им на собственици и управляващи в различни периоди на „Евроконсулт 2014-
2020“ ЕООД, с което ищецът е имал сключен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № BG05М90Р001-2.010-0155-С01 по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“), на
фиктивно осъществяване и отчитане на дейността на дружеството по
посочения договор. Именно това фиктивно изпълнение на заложените по
проекта дейности (същите са били само отчетени, без реално да са били
изпълнени), е противоправното поведение на ответниците, от което е
последвала вредата за ищеца. Всеки от двамата ответници е отчел като
изпълнени следните дейности, посочени в исканията им за плащане на суми
по проекта: подписване на трудови договори, извършване на консултации и
подпомагане на лица от целевата група, провеждане на обучения. В тази
връзка се поддържа, че установеното по делото обстоятелство, че дружеството
счетоводно е отразило извършването на някаква търговска дейност, не налага
извод за изпълнение на проектните дейности, още повече, че вещото лице по
делото не е изследвало първични счетоводни документи при изготвяне на
изслушаната експертиза. Според извършени проверки от компетентните
държавни органи за финансов контрол (Дирекция „Защита на финансовите
интереси на ЕС“ към МВР и НАП), са били констатирани нередовности по
изпълнението на проекта от управляваното от ответниците дружество:
фиктивност на трудовите договори, тъй като липсвали доказателства за
извършване на трудова дейност от лицата от целевата група, назначени на
длъжност „експерт програми и проекти“; създаденото към бенефициента
социално предприятие не е извършвало стопанска дейност и не е реализирало
2
никакви приходи за целия си период на същестуване в рамките на изпълнение
на проекта, макар и за това да е бил създаден екип от хора (ръководител,
счетоводител, офис-мениджър). Тези констатации са били отразени и във
влезлия в сила административен акт, с който е била определена финансова
корекция, който акт по своята същност представлява и официален
удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена
сила. Счита се, че при липсата на нарочно оспорване на този документ от
ответниците, съдът в нарушение на диспозитивното начало е събрал и
кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за да формира
изводи, противоречащи на установените с документа факти. Допълва се, че
предмет на настоящия спор е увреждането на патримониума на ищеца МТСП
(неговия бюджет) от противоправните действия на ответниците-физически
лица, а не правоотношението, възникнало между административния орган,
управляващ Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси – 2014-
2020г.“ и търговското дружество-бенефициент. С оглед на горното се
претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни С. Т. К. и Б. Д. К., представлявани от адв. В. П.-Д., с който
жалбата се счита за допустима, но неоснователна. Излага се, че
бенефициентът по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, е създаден именно като социално
предприятие, в което е била осигурена реалната заетост на лицата. Поради
това усвоените финансови средства не са били оборотни такива на
търговското дружество и последното не е осъществявало никога търговска
дейност – предоставеният от МТСП финансов ресурс е бил използван по
предназначение – за закупуване на офис оборудване и канцеларски материали,
за заплащане на работни заплати и осигуровки. Всички заложени в проекта
дейности (изброени в раздел 8 от договора за безвъзмездна финансова помощ)
са били изпълнени и това е доказано по делото чрез заключението на съдебно-
счетоводната експертиза по делото и от другите писмени доказателства.
Заключението не е било оспорено от представителя на ищеца. Същевременно
по делото не са били представени от ищеца протоколи от извършени проверки
на посочените във въззивната жалба държавни органи (МВР и НАП), а
напротив – от представен от ответника Протокол от 13.01.21г. от главен
инспектор по приходите в НАП, било установено, че дружеството-
бенефициент е извършвало дейността си без нередности. Наетите от
бенефициента лица са били обучени в компетенции в сферата на
предоставянето на услуги за юридически лица, посредством работа с психолог
и техники за развиване на личната мотивация и увереност. Влезлият в сила
административен акт за определяне на финансова корекция от 16.10.23г. е
задължителен за страните по него – МТСП и дружеството бенефициент
„Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, но не и за страните по настоящото дело. Този
административен акт може да обосновава вредата на ищеца спрямо
3
посоченото дружество, но не и спрямо настоящите ответници, тъй като по
настоящото дело не е било установено ответниците да са причинили вреда на
ищеца, присвоявайки посочените финансови средства. Поради това и
юридическото лице носи самостоятелна отговорност за задълженията си към
кредиторите, за които не отговарят неговите управители. Поради
неоснователност на главния иск, такъв се явява и акцесорният. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските в
настоящото производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са формулирали доказателствени искания към въззивния
съд, а предвид липсата на хипотезата на т. 1 от ТР № 1/09.12.13г. на ОСГТК на
ВКС по т. д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства - такива не
следва да се събират.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в изпълнение на указанията за довнасяне на
дължимата държавна такса, въззивникът Министерство на труда и социалната
политика с молба от 16.06.2025г. е представил доказателства за доплащането
на дължимата държавна такса.
ЮР.К. Д.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства,
нямам доказателствени искания.
АДВ. П.: Поддържам подадения отговор на въззивната жалба. Нямам
искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноски.
ЮР.К. Д.: Правя възражение, считам, че е прекомерно адвокатското
възнаграждение. С оглед липсата на фактическата и правна сложност на спора
считам, че е прекомерно адвокатското възнаграждение, като моля да имате
предвид задължителната практика на Съда на Европейския съюз, определяща,
че националният съд не е обвързан с Наредбата. Считам, че може би
наполовина, около 2 000 лв. е адекватният размер на адвокатското
възнаграждение, т.е не спорим за 2 000 лв.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъка с разноски, ведно с доказателства за
извършването им от въззиваемите.
4
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮР. К. Д.: Моля да отмените първоинстанционното решение като
неправилно - постановено при съществени процесуални нарушения, подробни
съображения сме развили във въззивната жалба. Моля да имате предвид, че
първоинстанционният съд неправилно е ценил доказателствата. На първо
място, неправилно е установил доказателствената сила на представения
официален документ - административен акт, влязъл в сила, а освен това
решението е мотивирано със заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което във въззивната жалба подробно сме развили мотиви защо това
заключение на съдебно-счетоводната експертиза не би могло да бъде
възприето като точно, правилно и да стане основание за постановяване на
решението. В зависимост от изхода на спора, моля да ни бъдат присъдени
сторените разноски, за които доказателства има в кориците на делото, заедно с
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно Наредбата за
правната помощ.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите подадената
въззивна жалба като неоснователна, както и да потвърдите
първоинстанционното решение в неговата цялост, тъй като същото е правилно
и законосъобразно. Поддържам изложеното в отговора на въззивната жалба
като само ще добавя, че съгласно чл. 62 от Закона за публичните финанси
задължението на управляващия орган, който е отговорен за финансовото
управление на средствата на Европейския съюз, е да предприеме
необходимите действия действително за събиране на недължимо платени или
надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства. Това е в унисон и с регламент № 2988/18.12.1995г., в който в чл. 1, §2
се дава дефиниция на понятието „нередност“ в смисъл, че това са отново
„неправомерно усвоени средства.“
Със съдебно-счетоводната експертиза, проведена в първата инстанция,
която беше приета от съда, неоспорена от въззивника, се установи, че няма
такива разходи, които са неправомерно присвоени от физическите лица и
поради това смятам, че първоинстанционното решение е правилно,
предявеният иск е неоснователен.
ЮР. К. Д. (РЕПЛИКА): Във връзка с изразеното становище от
ответниците, моля да имате предвид, че цитираният от тях нормативен акт,
регламент № 2988/1995г. считам за неприложим към настоящия казус,
доколкото той урежда отношенията по административните мерки, които
5
административните органи на държава-членка предприемат при установяване
на нередност. Този регламент е приложим в отношенията между управляващ
орган и бенефициент, такива мерки са приети, съответно има и представени
доказателства по това дело за такива мерки, актът за финансова корекция е
такава мярка по регламент № 2988/1995г., но този нормативен акт не касае
конкретното отношение. Считаме, че всъщност деликтът, който претендираме
в първоинстанционната и сега във въззивната жалба, е с установен
фактически състав доколкото фактическите действия, извършени от
дружеството-бенефициент, са извършени безспорно от двамата ответници в
първоинстанционното производство.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна, и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 11:43 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6