№ 14026
гр. *****, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110117319 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД А.“ АД срещу ЗЕАД „Б.
В. И. Г.“, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр.
2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.12.2019 г., около 12:40 ч. в гр. *****, ж.к. „*****“ е
настъпило ПТП между застрахования при него по застраховка „Каско“ лек автомобил
„Фоксваген Пасат СС“ с рег. № ******** и застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ тролейбус на Столичен автотранспорт –
„Икарус 280„ с рег. № ******. Твърди, че произшествието е настъпило, като водачът
на лек автомобил „Фоксваген Пасат СС“ с рег. № ********, при извършване на
маневра десен завой от ул. „*************“ към ул. „**** *******“, се наложило да
спре, поради излизащи от улица „**** *******“ други автомобили, като в този момент
бил блъснат предимно в задната си част от задностоящия тролейбус. Сочи, че вина за
настъпването му имал водачът на тролейбус на Столичен автотранспорт – „Икарус
280„ с рег. № ******. Твърди, че вследствие на удара били нанесени щети на лек
автомобил „Фоксваген Пасат СС“ с рег. № ********, като е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2785,04 лв. по отношение на увреденото превозно средство.
Твърди, че ответникът е бил поканен на да заплати претендираната в настоящото
производство главница, ведно с ликвидационни разходи в размер на 25 лв. – общо
1
2810,04 лв., но ответникът отказал. Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 2810,04 лв., включваща 25 лв. ликвидационни
разноски и представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек
автомобил „Фоксваген Пасат СС“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от
06.12.2024 г., както и сумата от 1019,49 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.12.2021 г. до 05.12.2024 г.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото
МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит
риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно
обезщетение в размера, посочен в исковата молба; наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие. За изясняване на механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между същото и щетите по увредения автомобил са
събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключението на съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, настъпило на
20.12.2019 г. (в срока на застрахователното покритие), подписан от П. Г., като водач на
„Фоксваген Пасат СС“ с рег. № ********, и Р. К., като водач на тролейбус на Столичен
автотранспорт – „Икарус 280„ с рег. № ******. Като място на събитието е посочено гр.
*****, ж.к. „*****“, на кръстовище на ул. „*************“ и ул. „Тома Давидов“. В
него е начертана скица на ПТП и са отразени увреждания по двете превозни средства.
От протокола се установява, че процесното ПТП е настъпило, като при движение по
ул. „*************“ тролейбус на Столичен автотранспорт „Икарус 280„ с рег. №
****** е блъснал отзад завиващият към ул. „**** *******“ лек автомобил „Фоксваген
Пасат СС“ с рег. № ********. В протокола е отразено още водачът П. Г. да се е
признал за виновен, а водачът Р. К. да е отрекъл вината си.
За установяване на механизма са разпитани свидетели – водачите на двете
превозни средства.
2
Според показанията на св. Р. К. към м. 12.2019 г. той е работел в Столичен
електротранспорт, като не си спомня нито колко произшествия е имал, нито за
конкретното. Потвърждава, че почеркът в протокола за ПТП за участник Б е негов, но
отрича той да е положил подписа си за участник Б. Съдът оценява тези показания
освен като оскъдни, още и като недостоверни, оставящи впечатление, че свидетелят не
желае да съдейства на съда за установяване на обстоятелствата около произшествието,
което особено личи след предявяването на протокола.
Обратно, цялостното процесуално поведение на другия разпитан по делото
свидетел – П. Г., е в насока съдействие на съда за установяване на обстоятелствата по
делото. Той възпроизвежда данни за събитието с необходимите подробности, които
при това съответстват на отразения в протокола механизъм. Според същия той е
завивал от ул. „Орион“, при което заобиколих спрял на спирка тролейбус и се озовал
пред него. Завил надясно по малка уличка, за което подал десен мигач, но не могъл да
влезе в улицата, тъй като дясната лента на платното била заета плътно от паркирал
автомобил, а в другата лента имало автомобил, който излизал от улицата. Твърди, че
се опитал да освободи лентата, но в този момент бил ударен от тролейбуса. Водачът на
тролейбуса казал, че не е успял да предотврати удара, тъй като се е опитал да го
заобиколи, но отсреща също са идвали коли. Отрича да е виновен, тъй като е подал
десен мигач. Твърди, че не са имали противоречия по отношение на вината, но не са
имали и съгласие.
Съдът кредитира показанията свидетеля като обективни и отразяващи
достоверно обстоятелства около процесното събитие. Макар да споменава друга улица
при разпита си в съдебното заседание, съдът отчита възможността да се е объркал
предвид близостта на двете улици в ж.к. „*****“, както и изминалия период от време
между събитието и датата на провеждане на разпита /над 5 г./, а също и че свидетелят
посочва улицата преди да му е бил предявен протоколът. В останалата част по
отношение на механизма показанията му възпроизвеждат отразеното в протокола, като
констатираното несъответствие и отразяването да се е признал за виновен съдът
намира за несъществени. При това протоколът за ПТП представлява частен
свидетелстващ документ, чието доказателствено значение се преценява с оглед
останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на писмените доказателства по делото и събраните гласни
доказателства е изготвено заключение по съдебно автотехническа експертиза.
Според заключението на вещото лице всички вреди по „Фоксваген Пасат СС“ с
рег. № ********, се намират в пряка причинно-следствена връзка със събитието.
Стойността, необходима за възстановяване на същия, изчислена на база средна пазарна
цена към датата на ПТП е 2799,68 лв. с обичайни ликвидационни разноски от 15 до 25
лв. Вещото лице сочи и стойност, изчислена по цени на доверени сервизи и по
алтернативни части. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице
3
доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно
и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените
по делото доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
От ангажираните по делото доказателства се установява механизъм на
събитието, който отразява описания такъв в исковата молба – лек автомобил
„Фоксваген Пасат СС“ с рег. № ********, при извършване на маневра десен завой от
ул. „*************“ към ул. „**** *******“, се наложило да спре, поради излизащи от
улица „**** *******“ други автомобили, като в този момент бил блъснат предимно в
задната си част от задностоящия тролейбус „Икарус 280„ с рег. № ******. С
поведението си водачът на тролейбуса не е спазил на необходимата дистанция, с което
е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
4
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според която размерът на
обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 2799,68 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в на извършеното плащане. Към
тази сума следва да се добави и сумата за ликвидационни разноски за определяне на
щетата, които ищецът има право да получи съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ. Съдът
приема, че сумата от 25 лв. представлява обичаен размер на разноските при
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП.
По отношение на възражението на ответника, че обезщетението се претендира в
завишен размер, като същото следва да бъде изчислено на база цени на алтернативни
доставчици, следва да се посочи, че собственикът на автомобила няма задължение да
замени увредените части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил.
От друга страна сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите към датата на
процесното ПТП, тъй като при изчисляването й са съобразени цените само от
ограничен сегмент от пазара. От друга страна посочената от вещото лице стойност на
база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като
обективен критерий за действително причинените вреди. Ето защо възражението се
явява неоснователно. При изчисляване на средните пазарни цени следва да се
съобразят и тези, дадени от официалния сервиз за марката, без той да се изключва,
доколкото изключването на пазарен субект отново не би отразило адекватно
стойностния еквивалент.
Предвид изложените по-горе изводи искът с правно основание чл. 411 КЗ следва
да се уважи в пълния предявен размер. Върху присъдената главница се дължи
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
5
Периодът на претендираната забава в случая е от 05.12.2021 г. до 05.12.2024 г.
По делото е приложена регресна покана, получена от ответното дружество на
06.04.2020 г. Следователно ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни,
т.е. към началния период на претендираното обезщетение за забава, такава е била
налице Предвид установения по делото размер на главницата, съдът определи по реда
на чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен калкулатор размера на дължимото
обезщетение за забава за периода от 05.012.2021 г. до 05.12.2024 г., което възлиза на
сумата от 1019,77 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало искът следва д
бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 515,60 лв., вкл. юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер, като същите следва да му бъдат
присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че „Б. В. И. Г.“ ЕИК ********* да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* на
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 2810,04 лв., включваща 25 лв.
ликвидационни разноски и представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на лек автомобил „Фоксваген Пасат СС“ с рег. № ********, причинени от
ПТП, настъпило на 20.12.2019 г., около 12:40 ч. в гр. *****, ж.к. „*****“ между лек
автомобил „Фоксваген Пасат СС“ с рег. № ******** и тролейбус на Столичен
автотранспорт – „Икарус 280„ с рег. № ******, ведно със законната лихва от
06.12.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1019,49 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2021 г. до 05.12.2024 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 17.12.2024 г. по ч.гр. д. № 73220/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б. В. И. Г.“ ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* сумата от 515,60 лв., представляваща
разноски по исковото производство, и сумата от 126,60 лева, представляваща разноски
по заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7