№ 603
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500316 по описа за 2023 година
С решение № 263316 от 16.11.2022 г. по гр. д. № 3438/2020 г. І-16 с-в,
СГС, ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Ю. Л. З. на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с
влязла в сила от присъда от 13.02.2012 г. по НОХД № 2184/2010 г., СГС,
ведно със законна лихва, считано от 19.05.2016 г. (датата на влизане на
присъдата) до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от Ю. Л. З.. Твърди, че обезщетението е занижено, че не е
съобразен чл. 52 ЗЗД, че съдът неправилно е интерпретирал обстоятелството,
че ищецът вече е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Като твърди, че
събраните доказателства установяват търпените вреди, моли да се отмени
решението в обжалваната част и да се присъди цялата искова сума.
Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че обезщетението е завишено и
1
противоречи на принципа на справедливостта. Поддържа, че съдът не е
обсъдил причинната връзка между конкретно поведение на жалбоподателя и
съответната вреда, а отделно намира, че искът е недоказан и не се установява
засягане на здравословното състояние на ищеца. Изтъква, че не се установява
Прокуратурата да е изнасяла информация по повод на наказателното
производство. Моли да се отмени решението в осъдителната част, като иска
се отхвърли или се намали размера.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
Ищецът Ю. Л. З. твърди, че с обвинителен акт от 11.05.2010 г. по ДП №
6-П/2009 г., пр. пр. № 1352/2009 г., е обвинен в извършване на тежко
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, алт. 7, вр., ал. 2 от НК (образуване и
ръководени на организирана престъпна група). Поддържа, че с влязла в сила
на 19.05.2016 г. присъда на ВКС е оправдан, след протести от Прокуратурата.
Ищецът сочи, че от 04.11.2007 г. до м. май на 2012 г. е изтърпявал наказание
"лишаване от свобода" в Затворническо общежитие от закрит тип в
Кремиковци и Затворническо общежитие открит тип в Казичене, като
междувременно на два пъти (за 10 и за 20 дни) е бил преместван в
следствения арест за извършване на следствени действия. Подчертава, че
процесният обвинителен акт му е бил връчен, докато е работил на външен
обект и това по решение на ръководството е осуетило възможността му за
работа извън затвора, респ. за получаване на възнаграждение и зачитане на
работни дни с оглед намаляване на периода на наказание. Твърди, че делото
било популярно и всички в затвора се дистанцирали от него, а в родния му
град това продължило и след освобождаването му. Твърди, че изпаднал в
депресия, страдал от главоболие, не можел да спи и да се храни, опетнено
било името му, уронен авторитета и засегнато човешкото му достойнство.
Претендира ответника да му заплати сумата от 300 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на присъдата до окончателното
изплащане.
2
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Поддържа, че делото в досъдебната му фаза е
протекло в разумни срокове, а от 2010 г. до 2016 г. е било във съдебна фаза на
три инстанции. Подчертава, че ищецът е осъждан в процесния период и
срещу него са водени наказателни производства. Оспорва размера.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че по пр.пр. № 1352/09 г. с
обвинителен акт от 11.05.2010 г. на ищеца е повдигнато обвинение за тежко
престъпление, свързано с организиране на престъпна група и разпространение
на наркотици, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Производството се е развило пред три инстанции, като оправдателната
присъда е влязла в сила на 19.05.2016 г.
От представената справка за съдимост на ищеца З. се установява че е
осъждан по три наказателни дела за тежки престъпления ( по н.о.х.д. №
222/2000 г. на ИРС, н.о.х.д. № 23/2005 г. на СОС и н.о.х.д. № 214/2015 г. на
СОС ).
Събрани са гласни доказателства. Св. Х. В. С., разказва, че работел като
инспектор "Социална дейност и възпитателна работа" в Затворническото
общежитие в Кремиковци. Свидетелят бил приведен във „Векилски“ и това
много го притеснило и той отслабнал. Ю. се страхувал, че ще го осъдят,
защото делото било много афиширано по медиите, а и защото изтърпявал
вече наказание.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Не се спори, че
срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, за
което НК предвижда наказание лишаване от свобода (до 15 години).
От доказателствата се установява, че воденото срещу ищеца
наказателно преследване е продължило над шест години, като е приключило
3
инстанционно с оправдателна присъда на ВКС. С оглед посочените данни
следва да се приеме, че е налице “незаконно обвинение в извършване на
престъпление”, поради което на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
В хода на делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. От
събраните гласни доказателства е видно, че той е бил притеснен, че ще бъде
осъден, като се тревожел от медийното афиширане на случая и от
обстоятелството, че вече е изтърпявал наказание. По делото не се установява
лицето да е извършвало дейност извън затвора, нито да се е ползвал от
режима за зачитане на изработените дни за намаляване на периода за
изтърпяване на наказанието. В този смисъл неговите твърдения, че именно
поради процесното обвинение не е можел да се възползва от редица
предимства, са останали недоказани. Не се установява отношението на
неговите познати във и извън затвора да се е повлияло негативно, нито че
именно от процесното обвинение е засегнато доброто му име или че
авторитет в обществото се е снижил по положителност на оценката. По
делото няма никакви данни дали преди конкретното процесно обвинение от
2010 г. ищецът се е ползвал с положителна и добра обществена оценка, респ.
не се доказва, че тя е била променена от това наказателното преследване.
На следващо място – установява се, че спрямо ищеца са се развили
неколкократно и други наказателни производство, по които вкл. е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“. Тези обстоятелства безспорно са дали
своето отражение както върху общественото мнение за ищеца, така и в
отношенията му с близките, семейството, познати и пр. Следва да се отчете,
че евентуално формирано мнение за ищеца, като лице, което има отрицателни
обществени прояви, не е предпоставено само и единствено от процесното
обвинение. Обратно – обективните данни сочат, че ищецът е бил преследван
от закона и санкциониран за незаконните си деяния с налагане на углавни
наказания. Ето защо може да се приеме, че дори и да е налице създадено за
него неблагоприятно отношение в обществото, то е резултат от съвкупност от
фактори, попадащи и извън настоящото незаконно наказателно преследване,
респ. датиращи и от преди последното.
4
Наличието на предходни осъждания следва да се отчита като фактор
при определяне на размера на обезщетението. Съдебната практика (Решение
№ 95 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г., Решение № 163 от 1.07.2016 г.
по гр.д. № 411/2016 г., решение № 251/21.12.2015 г. по гр.д. № 812/2015 г.)
категорично приема, в случаи на други осъждания, че интензивността на
негативните преживявания е занижена в сравнение с лица, които инцидентно
са станали обект на наказателно преследване. Установените по делото
неимуществени вреди само отчасти съставляват пряка и непосредствена
последица от процесното незаконно обвинение. Тъй като при определяне
размера на обезщетението следва да се имат предвид всички установени
обстоятелства по делото, то в случая е необходимо да се отчете, че
психическият и социален дискомфорт на лицето се дължи и на факта, че той е
бил преследван в множество наказателни производства, за извършени от него
деяния, за които е признат за виновен. Още повече, че по време на
процесното обвинение ищецът е бил в режим на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода.
По възражението, касаещо медийното отразяване на случая, следва да
се приложи практиката на съдилищата, според която отговорността на
прокуратурата не може да бъде изолирана при широк медиен отзвук.
Разгласяването в средствата за масова информация и интернет на
наказателното преследване не следва да бъде изключено от групата
основания, обуславящи отговорността на прокуратурата. Ако се установи
наличие на вреди на доброто име и авторитет на ищеца, то в случая се касае
до пряка последица от действията на ответника. Така и решение № 233 от
18.05.2012 г. по гр. д. № 104/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 124 от
09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В настоящият
случай може да се приеме, че широкото отразяване на процеса за
организираната престъпна група в медиите и интернет (което не е спорно), е
способствал за дискомфорта в обществото и е причинил неудобство и
негативни емоции на ищеца в типичния за това обем.
За определяне на конкретния размер на обезщетението с оглед
спецификите на разглеждания казус следва да се вземе предвид множеството,
визирани в съдебната практика фактори. От една страна времето, в което е
протекло наказателно производство, действително е надхвърлило обичайно
5
приеманото за нормално (в рамките на приблизително три години). Вярно е,
че процесът се е развил на три инстанции и се е характеризирал с правна и
фактическа сложност предвид естеството и характера на поддържаното
обвинение, но за продължаващия ход на съдебното дирене от значение е бил
поддържания протест от прокуратурата, в това число и спрямо ищеца. От
друга страна безспорно за З. притеснително и смущаващо е било да се
опасява от ново осъждане, което е щяло да продължи престоя ми в местата за
лишаване от свобода. Категорично ясен обаче е и фактът, че претендирания
размер от 300 000 лв. е напълно несъответен, както на фактическата
обстановка по делото, така и на обема на търпените от ищеца вреди.
Събраните доказателства (относително схематични свидетелски показания) не
определят завишен обхват на претърпените тревоги (няма данни за
здравословни проблеми) и не отличават състоянието на ищеца от типичното
за всяко лице, което е застрашено от евентуално осъждане. В този смисъл
съдът не намира основание да измени определения от първостепенния съд
размер на обезщетение, който съставлява обезвреда от приблизително 1000
лв. за всяка година на неоснователно поддържаното обвинение. Този размер
обхваща негативните последици от страха от осъждане, отчита принципа на
справедливост, обществено икономическите условия, съдебната практика,
общественото и социалното положение на ищеца, данните за неговите
предходни осъждания и обществено укорими прояви и пр. – така както е
очертано по-горе в мотивите.
Предвид изложените аргументи решението на СГС следва да се
потвърди в обжалваните му части.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263316 от 16.11.2022 г. по гр. д. №
3438/2020 г. І-16 с-в, СГС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7