№ 1074
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510881 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20060529/08.03.2021 г. по гр.д. № 64900/2018 г. по описа
на СРС, 88 състав са отхвърлени предявените от „Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД
срещу „П.С.“ ЕАД, Л.К.Г. и Д. АТ. ГР. положителни установителни искове за
признаване за установено, че Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД е собственик на
поземлен имот с идентификатор 68134.1386.2501 с номер по предходния план
пл. № 576, представляващ имоти с пл. № 501 и 502, с адрес гр. София, район
Надежда, ул. ****, с площ от 722 кв.м. на основание давностно владение в
периода 22.01.1993 г. – 29.09.2005 г., като производството по делото е
прекратено по отношение на ответника Столична община.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №
*********/25.05.2021 г., подадена от Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД, в която са
изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че съдът не се е произнесъл по заявените придобивни
основания, а решението е постановено в противоречие с материалния закон –
чл. 70, чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността, като били допуснати
съществени процесуални нарушения, касаещи изискванията за обсъждане на
1
доказателствата и доводите на страните и за необоснованост на извода, че
ищецът не е придобил правото на собственост на основание придобивна
давност като добросъвестнен владелец. Поддържа, че с исковата молба са
въведени твърдения, че ищецът владее имота още от 22.01.1993 г., като на
17.11.1993 г. му е издадено разрешение за строеж № 359/17.11.1993 г. и
проектът бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти от район
Надежда. Освен това, за целия период на наемни отношения ищецът плащал
данъци и такси за имота, като в това число имало открити партиди за ток и
вода на негово име. От това обстоятелство, можело да се направи извод, че
собственикът се бил дезинтересирал от имота като поради това и дружеството
установило владение – постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано.
Твърди, че съгласно чл. 228 от ЗЗД не се предполага, че наемателят плаща
данъци за имота, като това е задължение на наемодателя. С плащането на
данъци обаче, наемателят бил манифестирал собствеността си върху
процесния имот. Твърди, че е придобил собствеността на основание
давностно владение в периода от 22.01.1993 г.-22.01.2003 г. върху имот пл. №
502, представляващ частна общинска собственост, а считано от 29.09.1999 г.
до 29.05.2005 г. е придобил и частично реституирания имот пл. № 501, като е
осъществявал добросъвестно владение. Поддържа, че съдът не бил съобразил,
че част от процесния имот е частна общинска собственост, като не бил
приложил общите разпоредби за собствеността и е постановил неправилно
решение. Не бил обсъдил и свидетелските показания, установяващи
непрекъснатото ползване на процесния имот. Моли обжалваното решение да
бъде отменено изцяло и вместо него да бъсе постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25132474/24.08.2021 г., подаден от „П.С.“ ЕАД, с който оспорва въззивната
жалба. Поддържа, че неоснователен е доводът на въззивника, че съдът не се
бил произнесъл по заявените придобивни основания. Посочва, че
първонистанционният съд е приел правилно, че имотът е бил частна
общинска собственост и не е можело да бъде придобит по давност, тъй като
давност не е текла в периода от 29.09.1999 – 29.09.2005 г. По делото не се
установявало, че ищецът е манифестирал намерение за владение, пред който и
да е от съсобствениците на имота. Не се установявало да е променил и
намерението си от държане във владение. Поддържа, че в периода след 1993
2
г. е държал имота на основание договор за наем. Освен това, оспорва
твърдението, че с плащането на данъци и такси е манифестирал намерението
си да придобие имота, тъй като плащането на консумативите е било част от
задължението му по договора за наем да заплаща консумативните разходи.
Правилно първоинстанционният съд бил приложил правилата, свързани с
придобивната давност. Неоснователно било и твърдението, че владението
било постоянно и непрекъснато, тъй като с прекратяване на всеки един от
наемните договори, сключени с П.С. ЕАД имотът бил връщан на наемателя и
предоставян отново на договорно основание. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
В срок е постъпил и отговор от Л.К.Г. и Д. АТ. ГР., с който заявяват, че
въззивната жалба е неоснователна. Поддържат, че от момента на
възстановяване на собствеността върху имот пл. № 501 владеят собствените
си идеални части като в нито един момент владението им не е нарушавано. С
тяхно знание П.С. ЕАД е отдавало под наем процесния имот на Ю. – Х.Д. и
Ю.В. и Сие“ СД, като са получавали и съответните суми от наемната цена.
Заявяват, че неоснователно е твърдението на ищеца, че е владял
възстановената им част от имота, както и не се установявало, че е
осъществявал и добросъвестно владение. Поддържа, че ищецът е държал
имота по силата на договор за наем. Неоснователен бил и доводът, че е
заплащал данъци и такси за имота, тъй като било установено, че сумите били
плащани само за временния търговски обект. Правилни били и изводите на
съда, че имотът е частна общинска собственост и до 29.09.1999/26.06.2000 г.
не е текла придобивна давност, както и че не е било налице добросъвестно
владение след този период. Правилен бил и изводът, че ищецът не е
манифестирал намерение за своене по отношение на който и да е от
собствениците на имота. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Претендира направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 64900/2018 г. по описа на СРС, 88 състав е
образувано по искова молба, подадена от Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД против
„П.С.“ ЕАД, Л.К.Г. и Д. АТ. ГР., с която са предявени искове с правно
3
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че
ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1386.2501.
Производството по делото е прекратено по отношение на първоначално
посочените като ответници Столична община и В.Е.Г. с влезли в сила
съдебни актове.
Ищецът твърди, че на 22.01.1993 г. между него и Столична община е
сключен договор за отдаване под наем на общинска земя, находяща се в гр.
София, район Надежда, пл. № 576 (представляваща имоти пл. № 501 и 502),
графична площ на земята 59 кв.м., к.л. № 221, район Надежда – Бакърена
фабрика, 1-ва част – 3-ти том, рег. план ЗРКП за изграждане на временен
обект – Павилион за кафе – закуски. Твърди, че на 17.11.1993 г. било издадено
разрешение за строеж № 359/17.11.1993 г., обектът бил изпълнен и бил
издаден акт за узаконяване № 19/1999 г. Твърди, че имотът бил включен в
капитала на „Пазари – Невен“ ЕАД с решение № 75 по Протокол №
61/23.07.1999 г., а след вливането му в „П.С.“ с Решение № 837 по Протокол
№ 66 от 15.12.2005 г. на СОС имоти пл. № 501 и 502 са станали собственост
на ответното дружество. Твърди, че междувременно наемните
правоотношения с Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД са продължили до 10.10.2016
г., когато за пореден път е сключен договор за отдаване под наем на терен
(търговска площ). Твърди, че в целия период на наемни отношения ищецът е
заплащал данъци и такси за имота, като в това число извършвал
електроснабдяване и водоснабдяване на имота и в тази връзка имало открити
партиди за ток и вода на името на дружеството, с което то осъществявало
владение – постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано, като по този
начин обективирал и намерението си да свои имота за себе си. Посочва, че
част от имота пл. № 501 бил деактуван по реституционни претенции на
ответниците физически лица. Посочва, че имотът пл. № 576 бил частна
общинска собственост и поради това е можел да бъде придобит по данвост,
като за имот пл. № 502 ищецът осъществявал давностно владение в периода
от 22.01.1993 г. до 22.01.2003 г., а по отношение на имот пл. № 501 в периода
от 29.09.1999 – 29.05.2005 г. – на основание добросъвестно владение е
придобил и тази част. Моли да бъде признат за собственик по силата на
давностно владение на имот с идентификатор 68134.138.2501. Претендира
направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците „П.С.“
4
ЕАД, Л.К.Г. и Д. АТ. ГР.. В отговора си ответниците Л.Г. и Д.Г. твърдят, че са
придобили правото на собственост върху 4/6 идеални части от имот пл. №
501, кв. 19 (нов 20) м. Надежда, по плана на гр. София, ул. „****“ № 51.
Твърдят, че от момента на възстановяване на собствеността владеят имота и в
нито един момент владението им не е нарушавано. С тяхно знание и съгласие
имотът е предоставян под наем от „П.С.“ ЕАД и са получавали съответна част
от наемната цена. Оспорват твърдението, че ищецът е владял процесния имот.
В отговора си „П.С.“ ЕАД заявява, че в процесния период между него и
Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД е съществувало наемно правоотношение като
няма явна промяна на държането във владение. Твърди, че до включване на
имота в капитала на дружеството имотът е бил частна общинска собственост,
поради което и с оглед приложимите норми не е било допустимо
придобиването на имота по давност, като към 2003 г. давностният срок не е
изтекъл. Поддържа, че ищецът е заплащал данъци и такси за изградената в
имота постройка, но не и за поземления имот. Оспорва твърдението, че се е
дезинтересирал от притежавания от него имот.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от
които се установява следното от фактическа страна:
На 14.07.1999 г. е съставен акт за частна общинска собственост № 792
за имот сграда и място, находящи се на ул. **** № 49, имот пл. № 502, кв. 20
(19), местност „Надежда“, за който е имало съставен предходен Акт №
8687/20.08.1978 г., както и № 791 за имот, находящ се на ул. „**** № 51, пл.
№ 502, кв. 19, м. Надежда, за който е имало съставен предходен Акт №
8681/14.08.1978 г.
С Решение от 27.10.1998 г. по ахд № 610 /1996 г. по описа на СГС, III Г
състав по жалба на Д. АТ. ГР., В.Е. Г.а и Л.К.Г. е отменено отчуждаването на
4/6 идеални части от недвижимия имот пл. № 501, кв. 19 (нов 20), м.
Надежда, по плана на гр. София, ул. „****“ № 51, извършено със Заповед №
2485/03.06.1976 г. на Председателя на ИК на СНС по отношение на А.Д. Г. с
наследник Д. АТ. ГР. и по отношение на К.Д. Г. с наследници В.Е. Г.а и
Л.К.Г., съобразно наследствените им права в частта, заключена между
буквите АБВГД, оцветена с червен цвят, съгласно скица на вещото лице,
представляваща неразделна част от решението. Решението е влязло в сила на
5
17.05.1999 г.
Не е спорно между страните, че В.Е. Г.а е починала на 06.02.2013 г. и е
оставила като наследник по закон Л.К.Г..
Не е спорно, че с Решение № 45, Протокол № 13 от 26.06.2006 г. имоти
пл. № 501 и 502, кв.19, местност Надежда са включени в капитала на „П.С.“
ЕАД.
На 22.01.1993 г. между Столична община – ТОА „Надежда“ и „Ю. –
Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД е сключен договор за отдаване под наем на общинска
земя за изграждане на временен обект – павилион за кафе – закуски за срок от
30 години срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства, че в имота, предмет на договора за наем е изградена
метална сглобяема постройка с обща квадратура 60 кв.м., за която има
издаден Акт за узаконяване № 19.12.1996 г.
С Договори за наем от 22.12.2003 г., сключен с „Пазари Невен“ ЕАД
(праводател на ответника „П.С.“ ЕАД, от 15.06.2007 г., 21.09.2010, 30.10.2013
г.,10.10.2016, сключени с П.С. ЕАД на „Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД е
предоставен под наем терен -търговска площ № 3, от 64 кв.м., находящ се на
територията на пазар „****“ в гр. София. Срокът на договора, сключен на
10.10.2016 г. е три години от влизането му в сила.
Видно от приетите по делото писмени доказателства и изготвеното
заключение на съдебно-техническа експертиза е, че имоти пл. № 501 и 502
към настоящия момент образуват поземлен имот с идентификатор
68134.1386.2501 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед на изпълнителния директор на АГКК, в които към момента на
огледа, направен от вещото лице има изградени сгради с идентификатори
68134.1386.2501. 2 и 68134.1386.2501.3.
Във връзка с установяване на твърденията за осъществявана фактическа
власт върху имота са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.Н. М. и Л.А.К.. В показанията си свидетелят М. заявява, че
познава Ю. В. и Х. (съдружници в „Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД), които от
1991 г. имали сергия на пазара. Свидетелят се хранел в заведението им за
бързо хранене. То било малко, но имало маси отвън. Плащали си всичко
6
навреме. Около 30 години досега никой не се бил опитвал да ги гони. В
показанията си свидетелката К. – племенница на Л.Г.. Много пъти
разговаряла с ответниците за мястото. Това място си било тяхно. Те си
плащали данъци за него. На мястото имало поставена метална клетка, но от
много време нищо не се правело там. При разговорите си с ответниците,
последните й казвали, че общината го отдава под наем, но те взимали дял от
наема.
Във връзка с твърденията на ищеца, че заплаща данъци за процесния
имот са представени писмени доказателства – декларация по чл. 14 от ЗМДТ,
Удостоверение за данъчна оценка и др., от които се установява, че „Ю. – Х.Д.
и Ю.В. и Сие“ СД е декларирало собствеността върху търговски обект с площ
от 60 кв., за който не е спорно, че са заплащани данъци и такси към Столична
община.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Допустимостта на предявения иск се
предпоставя от наличието на правен интерес у ищеца. Въз основа на
твърденията на страните, съдът намира, че е налице спор относно
собствеността върху процесния имот, доколкото всяка от страните заявява, че
е собственик или притежава идеални части от поземления имот.
Принадлежността на правото на собственост се установява, ако от
7
събраните по делото доказателства се извежда правното основание, въз
основа на което то е възникнало с оглед въведените от ищеца твърдения в
исковата молба, а именно, че е осъществявал давностно владение в периода
от 22.01.1993-29.09.2005 г. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона
за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението
представлява фактическа власт върху имот, която владелецът държи като
своя. В чл. 69 от Закона за собствеността е въведена законова презумпция, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. От събраните по делото доказателства се установява, че в периода от
1993 г. до 2016 г. на ищеца „Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД процесният имот е
бил предоставен за временно и възмездно ползване по силата на сключени
договори за наем, т.е. държал имота не като свой, а по силата на договорно
правоотношение.
Неоснователни са доводите, поддържани от въззивника, както в
исковата молба, така и във въззивната жалба, че от събраните писмени и
гласни доказателства се установявало, че той държи имота като свой. На
първо място, от събраните по делото доказателства се установява, че въз
основа на одобрени строителни книжа в наетия от ищеца поземлен имот е
построена сграда, която е декларирана като негова собствена и по отношение
на нея от гласните доказателства се установява, че е упражнявал фактическа
власт. Само по отношение на тази сграда са заплащани и данъци и такси. По
отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1386.2501 не са събрани
доказателства в първоинстанционното производство, от които да се
установява, че ищецът е установил фактическа власт. На следващо място,
ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е
променил намерението си да свои вещта като своя, като липсват
доказателства, че е демонстрирал по отношение на наемодателя тази промяна.
Напротив, при сключване на договорите за наем, „Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“
СД чрез представляващите го лица е заявявал желанието си да ползва имота
по силата на договор за наем. Следователно, установената в закона
презумпция по чл. 69 от Закона за собствеността се явява опровергана от
събраните по делото доказателства.
С оглед на това, без правно значение е дали е изтекъл предвидения в чл.
79 от Закона за собствеността давностен срок, доколкото не се установява
8
ищецът да е осъществявал владение, годно да го направи собственик.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 88 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна „П.С.“ сумата от 1800 лева и на Л.Г. сумата
от 800 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20060529/08.03.2021 г. по гр. д.
№ 64900/2017 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“
СД, ЕИК – **** със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. **** да
заплати на „П.С.“ ЕАД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. ****, сумата от 1800 лева, представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“
СД, ЕИК – **** със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. **** да
заплати на Л.К.Г., ЕГН-****, със съдебен адрес гр.София, ул. „****, сумата
от 800 лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9