Номер 35803.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Съдия:Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело №
20204100500545 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на подадената от името на П. И. Ч. чрез пълномощника му –
адвокат Лили Матева от ВТАК , въззивна жалба е решение № 210/03.07.2020 г. по гр.д. №
431/2020 г. на ГОРС, с което е прието , че е извършил на 25.03.2020 г. в гр.Стражица , на
ул.Батак пред дом № 1 спрямо Мартина Мариянова Трендафилова , актове на психическо/
невръщане на детето Преслава Чукурова при майката съгласно установения с решение по
гр.д. № 2244/2019 г. на ГОРС режим на лични отношения/ и физическо / нанасяне на удари
в областта на главата и тялото/ домашно насилие , задължен е на основание чл.5, ал.1, т.1
ЗЗДН да се въздържа занапред от извършване на домашно насилие по отношение на
пострадалата , наложена му е забрана да я приближава , както и жилището, което обитава,
находящо се на адрес: гр.Стражица, улица Стефан Караджа № 54, местоработата й и
местата за социални контакти и отдих , посещавани от нея , с искане да бъде отменено и
молбата отхвърлена, с присъждане на направените по производството разноски. Наведени
са оплаквания/ доводи/ за неправилност и необоснованост на решението, чието градиво
почива на несъобразени, пренебрегнати от първоинстанционния съд и установени от
доказателствата, фактически положения / обстоятелства, годни за извод, че не само не са
доказани твърдяните актове на психическо и физическо домашно насилие на 25.03.2020
г. , но и се опровергава настъпването им и възможността да се случат както е заявено . В
с.з. подвържа жалбата .
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на жалбата от
името на молителката чрез пълномощника й адвокат Малина Николова от ВТАК,
съдържащ становище за съответствие на решението с доказателствата/ включително и
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН уредена като самодостатъчно доказателствено средство/ и
с материалния закон. Моли да бъде потвърдено и присъдени направените пред въззивната
инстанция разноски. В с.з. поддържа изложеното по-горе.
Производството е по реда на чл.12, вр. с чл.3, т.2,т.3, чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Молителката твърди , че с ответника са съжителствали на семейни начала
за период от 9 години, от което съжителство/ напълно преустановено/ на 05.06.2013 г. е
родено детето Преслава Петрова Чукорова. По силата съдебен акт по гр.д. № 2244/2019 г.
1
по описа на ГОРС , е постановено детето да живее при нея , а бащата да осъществява лични
отношения на виждания с него всяка първа и трета събота и неделя от месеца , като
започва от петък от 17.00 часа с преспиване , до неделя в 17.00 часа , и всяка сряда от
17.00 часа до 20 .00 часа. На 25.03.2020 г. взел детето от жилището й , за да упражни
режима на лични отношения . След разговор по телефона , молителката отива с лекия си
автомобил да прибере детето от дома на ответника в гр.Стражица , ул. Батак № 1 към 20.20
часа. Той обаче се появява без детето , влиза в автомобила , изтръгва от ръцете й телефона,
хваща я за косата и започва да я скубе , с думите : „коя си ти , че ще ми показваш кога да си
виждам детето“ , както и я заплашва: „ще те сложа в инвалидна количка“. Отскубва кичур
от косата й, крещи й с обидни думи, удря я в главата в дясната част на челото й с длан,
стиска я за шията и започва да я души . Отблъсква го и той я удря в лявата ръка по дланта
и пръстите й и след виковете й за помощ , избягал нанякъде с колата си . Веднага отишла в
полицията и подала жалба. Снабдила се със съдебно медицинско удостоверение за
получените физически травми. Преживяла голяма уплаха и изживява още страх да не се
повтори подобно насилие . Предвид горетвърдяното моли съдът да наложи спрямо
ответника за себе си подходящи мерки за закрила, посочени в чл. 5, ал.1, т.1 , т.3 ЗЗДН .
Ответникът оспорва молбата с пълно отрицание да е извършвал по време,
място и начин твърдяните актове на физическо и психическо насилие.
Фактическо съпружеско съжителство между молителката и ответника/ вече преустановено/,
от което имат малолетно дете са безспорни и установени от/ пред първоинстанционния съд
от събраните по делото свидетелски показания на майката на молителката, изявленията на
страните и удостоверение за раждане. Безспорен и установен е факта , че на посочената
датата ответникът е взел при себе си детето.
Спорна е твърдяната в молбата неправомерна агресивна деятелност на ответника по време,
място и начин на извършване , предметно съдържаща физическо посегателство срещу
телесната неприкосновеност на молителката, съпроводено със словесно изстъпление на
психически тормоз чрез заплахи и обиди върху нея.
Тя притежава достоверно битие по убеждението на съда и това убеждение почива не само
на подробното й описание в подадената подробна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН-
обявена от закона за самодостатъчно/ ако няма никакви други доказателства /
доказателствено средство- чл.13, ал.2, т.3, ар.3 ЗЗДН / смело законодателно разрешение,
мотивирано чрез страха от наказателна отговорност по чл.290а от НК/, а и на косвени
писмени и гласни доказателства, че случаят не е измислица на молителката : подадена от
нея жалба до полицията още на същата дата вечерта / нелогично и противоествено е човек,
който не е станал и не се чувства жертва на някакво насилие да се оплаква по някакъв ,
користен, отмъстителен или друг непочтен мотив от лице, което не е извършило такова и
да търси съдействие от полицията спрямо него веднага!?/, съставен по реда на чл.56 от
ЗМВР предупредителен протокол, съдържащ указание ответникът да не отправя закани с
престъпления против личността , както и обиди спрямо молителката; издадено съдебно
медицинско удостоверение от 27.03.2020 г. , съдържащо констатации за телесни травми по
нея, правдоподобно отговарящи да биха могли да бъдат получени по време, начин и
давност, както тя е съобщила на съдебния лекар/ без компрометиращо значение е
обстоятелството, че е издадено денонощие и половина след твърдяния случай/ и
свидетелските показания на нейната майка- очевидец на физическото, психическото
състояние и оплакванията й при завръщането й в къщи след като преди това е излязла да
прибере детето. Както декларацията , така и останалите доказателства не са опровергани
или поне сериозно разколебани от изслушаните свидетелски показания на двамата
полицейски служители, занимали се със случая по повод на подадената жалба , единият от
2
които съставил предупредителния протокол и от тези на познат на ответника. Лишено от
логика и в противоречие с обстоятелствата да се съставя предупредителен протокол на
ответника с горното указание и в докладната записка да се споменава за обиди и заплахи за
саморазправа , ако според заявеното от служителите пред съда, поведението му се е
заключавало само в някакво разногласие по повод на връщането на детето и тъкмо само
заради това молителката да се е оплакала пред тях, без да е казала че е бита , при положение
, че и двамата не били чели жалбата , съдържаща точно това сериозно оплакване и не били я
огледали добре външно/ дали има някакви физически белези на насилие/. Показанията на
свидетеля Христов относно заявеното , че преди някакво телефонно обаждане, чуто около
20.00-21.00 часа, ответникът / който му гостувал с детето/ не е напускал жилището на
първия, също не оборват доказателствата в подкрепа на твърденията в молбата, защото
заявеното не носи белега категоричност точно това обаждане да произхожда от полицията.
Ответникът има качеството на лице, с което молителката се е намирала във
фактическо съпружеско съжителство и двамата имат дете, поради което тя е активно
легитимирана да търси защита по реда на този закон за себе си – чл. 3, т.2, т.3 от ЗЗДН.
Подаването на молбата до съда по реда на чл.4, ал.1, чл.10, ал.1 от закона е в едномесечния
срок от твърдяните актове на насилие - констатация, обуславяща допустимостта й.
Установеното невъздържано и агресивно поведение на ответника по своите форми на
физическа деятелност и словесна изразност и волево изстъпление , позволява да се разкрият
от гледище на човешкия разум , определящ нормите и степента на цивилизованост,
признаците на актове на домашно физическо и психическо насилие към молителката по
смисъла на чл.2, ал.1 от закона, в пълен разрез с тези норми . Ако и да би се приело , че
съществуват някой несъответствия между показанията на майка й и твърденията в
молбата във връзка с вида и начина на получените физически травми, съгласно описанието
им в съдебно медицинското удостоверение , то не не са дотолкова същедствени, че да
изключат убеждението въобще да е имало физическо насилие. Дори и само заканата за
саморазправа е сам по себе си достатъчен факт годен да представлява законно основание за
закрила . Наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН по вид и конкретна приложимост
са напълно подходящи и неоспорени в жалбата.
При този изход на спора ответникът търпи санкция да бъде осъден да заплати на
молителката сумата 400лева , представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 210/03.07.2020 г. по гр.д.№
431/2020 г. на ГОРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. И. Ч. , с ЕГН: ********** да заплати на
МАРТИНА МАРИЯНОВА ТРЕНДАФИЛОВА , с ЕГН: ********** сумата 400/
четиристотин/ лева, представляваща направени по въззивното производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
3