№ 45491
гр. С., 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110160415 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
312414/03.11.2023 г., с която ЗД „*====*” АД, ЕИК *====* е предявило
срещу З. Ю. И., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 274,
ал. 1, т. 1, пред. 4 КЗ /отменен/ за сумата от 405,29 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие,
настъпило на 12.05.2014 г., в гр. С., причинено виновно и противоправно от
водача на лек автомобил „*====*“ с рег. № *====* – З. Ю. И., чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при
ищеца, виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /03.11.2023 г./ до окончателното й изплащане.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, като
всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати като
доказателства по делото.
По останалите доказателствени искания на ищеца, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване становището на
ответника по предявения иск и направените с исковата молба искания.
1
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.02.2024 г. от 09.30 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът твърди, че на 12.05.2014 г., в гр. С., причинено виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „*====*“ с рег. № *====* – З. Ю.
И., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ищеца. Посочва, че след реализиране на проишествието,
ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества. Поддържа, че към датата на реализиране на
горепосоченото ПТП, „Гражданската отговорност“ на водачите, управляващи
лек автомобил „*====*“ с рег. № *====*, включително и на ответника З. Ю.
И., била застрахована при ищцовото дружество по застрахователна полица №
BG/02/114000676242. Посочва, че след депозирано уведомление пред ищеца,
е образувана преписка по щета № **********, като са изготвени опис на
претенция и доклад по щета, въз основа на които било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 380,29 лева. Твърди, че съгласно
Протокол за ПТП № 1512665/12.05.2014 г. процесното ПТП е настъпило по
вина на ответника З. Ю. И., която освен това се е отклонила от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Поддържа, че на З. Ю. И.
е била изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 405,29 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 380,29 лева и 25,00 лева ликвидационни разноски.
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а след неговото изтичане до
настоящия момент/, ответникът З. Ю. И. не е депозирал отговор на исковата
молба.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пред.
4 КЗ /отменен/.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
2
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното
вземане по иска с с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пред. 4 КЗ /отменен/
ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото от процесното ПТП
лице са причинени, от ответника-делинквент с негово виновно и
противоправно поведение; че към датата на ПТП между ответника и ищеца е
съществувало действително облигационно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на задълженията
си по нея, застрахователят е заплатил на увреденото лице, обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните
вреди, както и че делинквента след реализиране на процесното ПТП виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества.
При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за
което не сочи доказателства.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на
ищеца, а именно: за допускане на съдебна автотехническа и съдебно-
счетоводна експертизи в настоящото производство, за събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, както
и за изискване на административно-наказателна преписка, образувана във
връзка с ПТП, реализирано че 12.05.2014 г., в гр. С., за което е съставен
Протокол за ПТП № 1512665/12.05.2014 г., за открито съдебно заседание,
след изслушване становището на ответника по предявения иск и направените
с исковата молба искания.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба,
към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
3
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: М.а Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955423, spogodbi@mediatorbg.eu; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
4
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5