Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр.Перник, 13.02.2020 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: :Милена
Даскалова
при секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдията т.дело №72 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.288,
ал.12 КЗ/отм./
По изложени в исковата молба
обстоятелства ищецът, Гаранционен фонд – София, моли да бъде осъдена
ответницата Е.В.М. да заплати сумата от 37 016,50 лв., представляващи
изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щети № *** и № *** г., присъдено
с влязло в сила Решение по гр. д. № 413/2013 г. по описа на СГС, І-13 с-в и гр.
д. № 2004/15 г. по описа на САС, ведно със законна лихва върху посочената сума
до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Ответницата оспорва иска.
Пернишкият окръжен съд, като преценява
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
и доказано от правна и фактическа страна следното:
Видно от протокол от съдебно заседание
от 21.04.2011г., Пернишкият окръжен съд е одобрил постигнатото по НОХД № 147/2011г.
споразумение, с което ответницата се е признала за виновна в това, че на 13.11.2010г.
в с. *** при управление на лек автомобил „Опел корса” с ДК № *** е нарушила
правилата за движение по пътищата - чл. 37, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.Х.К. и средна
телесна повреда на К.И.А.- престъпление по чл. 343, ал.
4, вр. ал. 3, б.
"б", вр. ал.1 б.”б” и б. „в”, вр. чл. 342, ал.
1 НК.
От приложена с исковата молба справка
от База данни на "Информационен център" към Гаранционен фонд, се
установява, че липсват данни за застраховка "Гражданска отговорност"
за лек автомобил „Опел корса” с ДК № *** към датата на ПТП.
С решение на СГС от 28.11.2014 по гр.
д. № 4131/2013 г., Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати на К.И.А.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 22 500 лв. и
1 316,50лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, описано по- горе, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2012г. Е.В.М.
е участвала в производството, като трето лице – помагач на страната на
Гаранционен фонд – София.
С решение на САС от 29.10.2015 г. по
в. гр. д. № 2004/2015г. е потвърдено решението на СГС.
Видно от определение №
812/10.11.2016г., постановено по т.д. 317/2016г. на ВКС, решението на САС не е
допуснато до касационно обжалване.
На 10.11.2015г. против ищеца е издаден
изпълнителен лист за сумата от общо 23 816,50 лв.- главница, ведно със
законната лихва от 19.03.2012г.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изп.д. № 795/2015г. па описа на ЧСИ Д.. На 19.11.2015г. до Гаранционен
фонд е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че следва
да заплати сумите по изпълнителния лист, 480 лв. адвокатски хонорар и
2 685,37 лв. такси. Поканата е получена от Гаранционния фонд на
23.11.2015г.
На 26.11.2015г. ищецът е заплатил по
сметка на ЧСИ Д. по изп.д. № 795/2015г. сумата от 35 937,83 лв., което е
видно от приложеното платежно нареждане. В последното е посочено, че от тази
сума 23 816, 50 лв. съставляват главница, 8 955,46 лв. – лихва и
3 165,37 лв. - разноски.
С решението на СГС от 28.11.2014 по
гр. д. № 4131/2013 г., Гаранционен фонд е осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 953 лв. и 126 лв. разноски за вещи лица. На
30.11.2016г. СГС е изпратил съобщение до Гаранционен фонд, в което е посочено,
че следва да заплати тези суми по сметка на съда в едноседмичен срок и на
23.12.2016г. сумата е заплатена по сметка на съда, което е видно от
представеното преводно нареждане.
От всички събрани по делото доказателства
се установява, че ищецът е заплатил общо сумата от 37 016,50 лв.
С покана от 17.09.2018г., връчена на
19.09.2018г., ищецът е поканил ответницата да му заплати сумата от 37 016
лв., като липсват доказателства за извършени плащания от страна на ответника.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че искът е основателен и доказан.
На основание чл. 288,
ал.12 във вр. с ал.8 от КЗ
(отм.) фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на онова, което
му е платил и за разходите за определяне и изплащане на обезщетението, които са
в тежест на виновния водач. Идентични са основанията за ангажиране
отговорността на виновния водач и съгласно сега действащата разпоредба на чл.
558, ал.7 от КЗ.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 288, ал.12, вр. ал. 8 от КЗ (отм.), а именно:
изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на
застрахователно събитие, причинено от водач, който не е имал сключена
застраховка "Гражданска отговорност и Гаранционния фонд има регресен иск
срещу лицето, причинило вредата. В този смисъл предявеният иск се явява основателен
и следва да се уважи, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата 37 016,50 лв., съставляваща сбор от всички суми за
обезщетения и разходи, които фондът е платил вместо нея.
Ответницата е оспорила иска с
твърдение, че ГФ не е следвало да заплаща обезщетение, защото към датата на ПТП
не е постъпвала информация за прекратяване действието на полица № *** и
съответно застрахователят не е бил освободен от отговорност спрямо третите
увредени лица.
Както се посочи, ответницата е била
конституирана като трето лице помагач на "Гаранционен фонд" – София в
производството по гр. д. № 4131/2013 г. по описа на СГС, като видно от мотивите
на постановеното решение, отговорността на Гаранционен фонд – София е
ангажирана, тъй като по делото е приет за безспорен факта, че за автомобила, управляван
от ответницата не е имало валидно сключена застраховка ГО към момента на ПТП. Съгласно
чл. 223, ал.
2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си е
задължително за третото лице, в отношенията му със страната, на която помага
или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле
е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства. Такива възражения не са наведени от ответницата. Ето защо
ответницата е обвързана от задължителната сила на мотивите на постановените
съдебни решения в които е прието, че към момента на ПТП не е имало валидно
сключена застраховка ГО за управлявания от нея автомобил.
Неоснователно е възражението за
недължимост на изплатените от ищеца разноски за исковото и изпълнителното
производство.
Обезщетението по чл. 288, ал.
12 КЗ(отм) включва и разходите по определяне и изплащане на
обезщетението и претендираните с исковата суми представляват именно такива
разходи. Направените разноски в производството по предявения от увреденото лице
иск против Гаранционни фонд съставляват разходи по определяне на обезщетението
по смисъла на чл. 288, ал.8,
вр. ал.12 КЗ
(отм.), тъй като размерът на вредите и обезщетението за тях е бил предмет на
съдебно установяване.
Ищецът има вземане срещу ответника и
за заплатените от него разноски по изпълнението във връзка с принудителното
събиране на присъдената в исковото производство сума. Касае се за разходи за
изплащане на обезщетението по смисъла на чл. 288, ал.
8/ отм./. По делото не се твърди и не се доказва, че до Гаранционния
фонд е отправена покана за доброволно плащане от страна на пострадалото лице
преди образуване на изпълнителното производство. Наред с това по делото е
установено, че изпълнителното дело е образувано преди влизане в сила на
осъдителното въззивно решение, като сумите са платени от ГФ в срока за
доброволно изпълнение, т.е. не може да се приеме, че е налице виновно поведение
от страна на Гаранционния фонд при изплащане на обезщетението, което да го
лишава от възможността да претендира направените разноски за изпълнителното
производство.
Във връзка с горното, съдът намира, че
следва да се постанови решение, с което искът да бъде уважен в пълния му
предявен размер. На основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД върху главницата следва да се присъди законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на осн.чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 1 480,66лв., представляващи заплатена по делото държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение. Последното се присъжда предвид на това, че
исковата молба е изготвена от юрисконсулт. В последствие ищецът се представлява
от адвокат, но разноски за адвокатско възнаграждение не се претендират и не
следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.В.М. с ЕГН ********** и адрес
*** да заплати на Гаранционен фонд гр.София,
ул. "Граф Игнатиев" № 2 ет.4, сумата от 37 016,50 лева,
съставляваща сбор от платените от ищеца обезщетения и разходи за определянето и
изплащането им, за вредите, причинени на К.И.А. от ответницата, като водач на
моторно превозно средство без застраховка "гражданска отговорност"
при пътно транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2010 г. в с. ***, Радомирска
община, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, 1 480,66 лв., представляващи направени
по делото разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение..
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: