Решение по дело №2558/2020 на Районен съд - Бургас

               

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260360                                    21.10.2020 г.                             град Бургас

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                            V-ти  наказателен състав

На двадесет и девети септември            през две хиляди и двадесета година   

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова        

като разгледа докладваното от съдия  М. Стефанова НАХД № 2558 по описа за 2020 година,  и за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.Д.М. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 20-0769-001553 от 27.05.2020г. на Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение на чл.174 ал.3 предложение второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са  наложени наказание глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки. За нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 10 лева.

Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за неправилност на НП в частта му относно нарушението на чл.174 ал.3 ЗДвП. Моли се съдът да го отмени в тази му част.  

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени доказателства и излага подробни и обосновани съображения за отмяна на НП в обжалваната му част.

Въззиваемата страна, редовно призована не представител, но с изпращането на административнонаказателната преписка депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на наказателното постановление.

Като взе предвиди изложените в жалбата оплаквания, становището на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът приема за установено следното:

          Жалбоподателят е  санкциониран за това, че на 01.05.2020г, около 14,40 часа, в град Б., на ул.“Л.“ № …, паркирал собствения си лек автомобил марка „Тойота“ модел Корола с рег. № …, като в 16,00 часа в сградата на І-во РУ-Бургас отказал да му бъде извършена проверка за употреба  на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARLB-0021. Издаден му бил талон за изследване на кръвта с №0069947. Не представил свидетелство за регистрация на МПС.

          За да установи по несъмнен и безспорен начин обективната истина съдът разпита в качеството на свидетели актосъставителя и  свидетелите очевидци  на нарушението и по съставянето на акта.

          От техните показания съдът установи следната фактическа обстановка: 

          На 01.05.2020 г., около 14,00 часа, жалбоподателят Л.Д.М. паркирал личния си лек автомобил марка „Тойота“ модел Корола с рег. № … пред заведение за хранене „Б.“, находящо се на ул.“Л.“ № … в град Б. Поръчал на барманката в заведението свидетеля М. фреш. Докато чакал поръчката си извадил от лекия автомобил гипсов кръст с размери около 30-40 см и започнал да се кланя и моли пред него, без видима причина започнал да проявява агресия към  М., като на висок тон я нарекъл „мишка“ и че трябва да работи за него. По това време в заведението, пиейки кафе се намирал и свидетелят С. Последният познавал М. и преди това като конфликтна личност и че създава проблеми и в други заведения. Поведението на М.  и този път му се сторило неадекватно и агресивно, заплашително и по молба на М., за де не ескалира напрежение, С. напуснал заведението. След като си тръгнал М. счупил кръста, който извадил от автомобила си блъскайки го в плота на заведението. Поръчал си сандвич и платил поръчката. Свидетелят М. започнала да събира парчетата от гипсовия кръст, но тъй като поведението и особено високият и груб тон на М. правели неприятно впечатление на клиентите на заведението, както и на останалите минувачи същата преценила, че следва да сигнализира СОТ-161, който осъществявал охрана на обекта „Бътлърс“. На място пристигнали служители авто-патрул на СОТ-161. През това време М. бил седнал в автомобила си и похапвал сандвича. Към авто-патрула М. продължил да се държи агресивно и да обижда. Служителите на СОТ-161 счели, че състоянието на М. е неподходящо за управление на МПС и му взели ключа от колата. Повикали органите на МВР-Бургас. Тъй като сигналът бил за хулиганска проява на място пристигнали служители на І-во РУ–Бургас. Пред тях М. започнал да коригира поведението си, но неговото състояние станало причина да му бъде извършена проверка от органите на сектор Пътна полиция –Бургас. В сградата на І-во РУ-Бургас М. бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер, което отчело отрицателен резултат. Поканен бил да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, на което отказал. Издаден му бил и талон за изследване на кръвта. Отведен бил в УМБАЛ–Бургас АД, като пред дежурния лекар М. отказал да даде кръв за анализ (лист 9 от делото). За отказа му бил съставен АУАН серия АА и бланков №690706 (лист 8 от делото). В акта като възражение М. вписал,  че никой от служителите на КАТ не го е видял да кара кола. Подписал акта и му бил връчен екземпляр.  На М. му била връчена Заповед за налагане на принудителна административна мярка №20-0769-000830 от 04.05.2020г. Последна била обжалване пред Административен съд –Бургас и била отменена с Решение №950 от 27.07.2020 г (лист 42 и 43 от делото).

За извършените от М. хулигански действия на 01.05.2020 г било образувано производство по УБДХ, което приключило с Решение № 497 от 02.05.2020 г., с което съдът признал М. за виновен в това, че на 01.05.2020 г. е извършил непристойна проява изразяваща се в казване на обидни думи на оскърбително отношение и държание към граждани, с което нарушил обществения ред и му наложил административна наказание глоба в размер на 500 лева.

 В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят не входирал писмени възражения по акта.

          Въз основа на АУАН и представените с него писмени доказателства, адимнистративнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, което било връчено лично на жалбоподателя на 19.06.2020 г. (лист 6 от делото), а жалбата срещу него била подадена до РС-Бургас на 23.06.2020г, поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на наказателното постановление пред материално и териториално компетентен съд. В НП е идентична с акта фактическа обстановка и е направена същата правна квалификация на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. На основание чл.174 ал.3 предложение второ от ЗДвП на М. са наложени двете кумулативните наказания глоба в размер от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги намира за безпристрастни и логически последователни.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът приема жалбата за основателна последните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице. От формална страна не са спазени императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Двата акта са издадени от компетентни за това органи и в кръга на правомощията им по закон. Двата акта са съставени в срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. И в двата акта липсва категоричност дали М. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Самият нарушител твърди, че след като седнал в автомобила си пушил марихуана и това го е мотивирало да откаже да му бъде извършен тест с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000. За да понесе административна отговорност за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП не е необходимо водачът да е отказал да му бъде извършена проверка за наркотични или упойващи вещества. Необходимо условие е нарушителят да е управлявал МПС след употреба на такива вещества и да са налице промени в съзнанието на водача какъвто ефект безспорно имат наркотичните или упойващите вещества. Причинно следствената връзка, която следва да се докаже е, че именно приемът на такива вещества е довел до промени в съзнанието на водача, които да го правят опасен за движението по пътищата. Т.е. не е достатъчно следи от наркотични вещества да се установят в кръвта на водача на МПС, необходимо е неговото поведение да е повлияно от техния прием, а това следва да се установи с допустимите средства по НПК.

В конкретния случай възприятието на свидетелите М., С. и служителите на СОТ-161 за неадекватно поведение на М. не са достатъчни да се предположи, че същото е било повлияно от употребата на наркотични вещества. Настоящият състав е разгледал НЧД № 5207 по описа за 2019 г. на БРС по реда на чл.432 ал.1 НПК образувано по предложение на БРП и в определението си по същото е приел след извършена съдебно- психиатрична експертиза, че душевното състояние на М. е с голяма давност. Той страда от Параноидна шизофрения и биполярно афективно разстройство. Лекуван бил многократно в специализирани клиники от затворен и отворен тип, и в София, и в Бургас. Многократно е провеждал болнично и амбулаторно лечение като е имал пристъпи с халюцинаторно–параноидна симптоматика, но и с афекта окраска, маниоподобни и хиподепресивни, като на преден пран изпъкват налудни идеи с религиозен характер. В конкретния казус М. бил повлиян от болестта си е допуснал да наруши обществения ред и и това му действие е довело до редица проверки, в това число и за употреба на алкохол и наркотици. 

Няма спор, че на процесната дата и място жалбоподателят е отказал  да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер №ARLB-0021. Недоказано остава по делото, че същият след като е отказал след като е управлявал МПС. Такова действие няма. В акта и в НП е употребен израза „паркирал колата си“. Проверката не е извършена непосредствено след паркирането, за да име налице нарушение, а чак след като са били повикани служители на СОТ-161 и те от своя страна са подали сигнал за хулигански действия на органите на полицията и оттам на КАТ. И двамата служители в дадените пред полицията сведения са категорични, че М. „искал да се качи в колата“ (лист 13 от делото),  или че „искал да потегли“ –лист 12 от делото.    

В случай не е спорно, че М. е отказал извършване на тест за употреба на наркотични вещества, а е спорен въпросът дали е налице доказано управление на МПС. При така неизяснената обстановка съдът не може да направи категоричен извод, че М. виновно е нарушил чл.174 ал.3 ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно в тази му част. От субективна страна съдът счита, че не е установено по несъмнен начин дали М. е лице, което може да носи наказателна или административна отговорност с оглед неговото психическо състояние според чл.26 от ЗАНН. 

  Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.1 предложение трето и първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

                                              РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0769-001553 от 27.05.2020г. на Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, в частта му, в която на Л.Д.М. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174 ал.3 предложение второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са  наложени наказание глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0769-001553 от 27.05.2020 г. на Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас  в останалата му част.

 

  РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            

                                                                       СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.