№………./………2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на седми май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
секретар Димитричка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 650 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба вх. № 11587/14.02.2019г.
от Х.Н.М. ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.С., против решение № 333/29.01.2019г.
по гр.д. № 2467/2018г.на 19-ти състав на ВРС, с което е уважен иска на
Т.Х.М., ЕГН ********** и К.Х.М. ЕГН **********, действащи чрез майка си и
законен представител Н.К.М. ЕГН ********** и Н.Х.М. ЕГН **********, действаща
със съгласието на майка си и законен представител Н.К.М.,***, за изменение на
размера на присъдената им издръжка, съгласно решение от 29.09.2012 г. по гр. д.
№ 12080/2012 г. по описа на ВРС, дължима от него, за разликата над 150.00лв. до присъдените 200.00лв. за всяко дете месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба - 19.02.2018 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване
на издръжката, с падеж
първо число на всеки месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на
основание чл. 150 от СК и е отхвърлен
иска му, насочен срещу Н.К.М. ЕГН ********** *** за изменение на
постановения с решение от 29.09.2012 г. по гр. д. № 12080/2012 г. по описа на
ВРС, режим на лични отношения с
децата Н.Х.М.,
родена на *** г., Т.Х.М., родена на *** г., и Кристиян Х.М., роден на *** г., на осн. чл. 51, ал. 4 СК.
Считайки първоинстанционното решение
за неправилно, необосновано, и постановено в противоречие с фактическото
положение, се моли да бъде отменено. Иска да бъде отхвърлена претенцията на
всяко едно от децата за разликата над 150.00лв. месечно до присъдените
200.00лв., тъй като не е доказана промяна в обстоятелствата при които е
определен предходния размер, не е доказана претенцията и по размер. Иска също
така да му бъде определен режим на лични отношения с децата, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с
преспиване, след което ги връща в дом на майката, с изключение на съботата и
неделята, когато се падат рождените дни на децата; на деня след рождения ден на
всяко от децата от 10.00ч. до 18.00ч.; на 26 и 27 декември всяка година, на 2 и
3 януари всяка година; на втория ден от Великденските празници всяка година,
половината от зимната и пролетната ученически ваканции, както и по един месец в
годината, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Моли и за присъждане
на сторените разноски пред двете инстанции.
В писмен отговор с срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК Т.Х.М., ЕГН ********** и К.Х.М. ЕГН **********, действащи чрез
майка си и законен представител Н.К.М. ЕГН ********** и Н.Х.М. ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си и законен представител Н.К.М., и Н.К.М.,
действаща в лично качество, като ответник по насрещния иск, всички те от гр.
Варна, ул. „Гоце Делчев“, № 16, чрез адв. Д.К., оспорват
въззивната жалба, като неоснователна. Намират, че бащата разполага с достатъчно
доходи да заплаща определения му от ВРС размер на издръжките. Правилно е
преценил съдът, че няма конкретни причини, които да налагат промяна на режима
на лични отношения, който е определен на бащата с децата. Моли се да бъде
потвърдено първоинстанционното решение., като правилно и законосъобразно, ведно
с присъждане на сторените по делото разноски.
В с.з. на 07.07.2019г. Х.Н.М., чрез
адв. Д.С. поддържа въззивната си жалба и
моли да бъде уважена, становище изложено от страната и в писмени бележки.
Въззиваемата Н.К.М., в лично качество
и като майка и законен представител на децата Т.Х.М. и К.Х.М. и като даващ
съгласие за действията на непълнолетната Н.Х.М., чрез адв.Д.К. заявява, че
оспорва въззивната жалба на насрещната страна и поддържа становището в писмения
отговор.
ДСП-Варна редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.
ВОС взема предвид следното:
В исковата си молба Т.Х.М. и К.Х.М.,
чрез майка си и законен представител Н.К.М. и Н.Х.М., действаща със съгласието
на майка си Н.К.М. излагат, че с решение по гр.д. № 12080/2012г. на 17-ти
състав на ВРС е прекратен брака между родителите им, родителските права са
предоставени на майка им, на баща им е предоставен режим на лични отношения с
тях, като той е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 100.00лв. за
всяко едно от тях. През изминалия 5-годишен период от време нуждите им от
издръжка са нараснали, с оглед промяната във възрастта им. Непрекъснато се
увеличават необходимите им средства за храна, облекло, битови и културни нужди.
През учебната 217/2018г. Н. е ученичка в осми клас на 4-та ЕГ „Фр.Жолио
Кюри“-Варна, Т. учи в пети клас на СЕАО „Ал.С.Пушкин“-Варна, а К.-в трети клас
на същото училище. Разходите за допълнителните им занимания също нарастват-Н.
се занимава с балет и посещава школата два пъти седмично. Т. и К. ходят на
плуване и имат по 3-4 посещения седмично. Присъдената издръжка от 100.00л.
месечно на дете е крайно недостатъчна. Баща им е трудоспособен. Работи по
договор в „Си Банк“ АД, като реализира високи доходи, което му позволява да
заплаща издръжка в увеличен размер. Искат издръжката им да бъде изменена от
100.00лв. на всяко от тях на 200.00лв. месечно.
В писмен отговор ответникът Х.Н.М.,
чрез адв. Д.С. оспорва исковата претенция за изменение на издръжките по размер
над минималния, определен по реда на чл. 142, ал. 2 от СК до претендирания от
200.00лв. за всяко дете. Претендираният размер на издръжките е прекалено
завишен предвид възрастта и нуждите на децата, и не е по възможностите му да
осигурява издръжка от 200.00лв. месечно. Възразява, че само детето Н. ходи на
балет, а Тея и К. не тренират плуване. Освен изплащането на издръжка, той
купува редовно дрехи, обувки, якета, маратонки, вещи за образование, забавление
и спорт-таблет, лаптоп, плейстейшън, колелета, тротинетки, оборудване и дрехи
за спорт. Участва във всички разходи за децата-заплащане на лагери, балет и др.
Дава им и джобни пари, в зависимост от възможностите си. Сочи,
че работи по трудов договор и има месечно основно трудово възнаграждение от
1450.00лв., а майката има много
по-високи доходи и имущество, от което да се издържа. Работи като медицински
представител в „Шайър България” и получава 4500.00лв. месечно. Неотносимо по
спора обстоятелство е, че тя изплаща банков кредит. Моли да бъдат отхвърлени
исковите претенции. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответникът Х.Н.М. е подал насрещен иск, насочен срещу Н.К.М., с искане до съда
да измени постановения с решението по гр.д. № 12080/2012г. на ВРС режим на
лични контакти с децата Н., Tea и К., като му бъде определен по-разширен режим
на лични контакти с децата: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18,00
часа в петък до 18,00 часа в неделя, с две преспивания - в петък и събота
вечер, след което да ги връща в дома на майката, с изключение на съботата или
неделята, когато се падат рождените дни на децата; на деня след рождения ден на
всяко от децата, от 10,00 часа до 18,00 часа; на 26 и 27 декември всяка година,
на 2-ри и 3-ти януари всяка година; на втория ден от Великденските празници
всяка година, половината дни от зимната и пролетната ваканция на децата, както
и по един месец всяка година във времето, когато майката не е в платен годишен
отпуск, както и да бъде измен адреса на местоживеене на децата, като бъде
определен актуалният постоянен адрес ***.
В насрещния иск се посочва, че от
влизане в сила на решението, бащата редовно взима децата при себе си, както в
определените съобразно режима на лични контакти дни, така и в различни дни
извън него, по уговорка с майка им. Станало традиция между тях да бъде с децата
всяка първа и трета седмица от месеца от петък вечер около 18,00 часа и да ги
връща в неделя около 18,00 часа, с две приспивания - в петък и събота вечер. Н.М.,
бивайки служебно ангажирана, често пътува в командировки в страната и чужбина.
Той е в състояние и желае да прекарва повече време с децата си, да ги заведе на
почивка или екскурзия, ако разполага с повече време през ваканциите. Контактите
им би следвало да бъдат по-чести.
По делото е постъпил отговор от Н.К.М.
по насрещния иск. Бащата взема редовно децата и в действителност това се случва
още от петък вечер, а не както е според определения му режим от 10.00ч. в събота
и тя не препятства контактите им. Макар, че взема и трите деца, рядко се грижи
за трите едновременно. В повечето случаи поне две от тях оставя на майка си. За
да впечатли децата си и ги привърже към себе си, той им позволява неща, които
тя не позволява-употребата на вредни храни, като пици, хамбургери, тестяна
храна, колбаси и др., електронни игри и електронни устройства до малките часове
на денонощието, целодневно посещение на плаж в жегата, гледане на филми с
неподходящо за деца съдържание. Децата харесват това, но не е нито
здравословно, нито възпитателно за тях и подронва наложения от нея ред и
дисциплина. Децата си идват от срещите с
него, съответно родителите му преуморени, изтощени, с непълни или грешни
домашни. След престой при баща си синът им често повръща от вредните храни,
които е консумирал там и се буди нощем от страх в резултат на филмите, които е
гледал. Смята, че разбиването на кратките ваканции на две, като половината децата
прекарват с баща си, не е в техен интерес. Ваканциите са не само за забавления,
а и за подготовка на домашните работи, също извънкласни дейности, с които баща
им Х. определено не се справя. Дори през лятната ваканция децата имат учебни
задължения - четене на задължителна литература, езикови курсове, спортове и
др., с които бащата често не се съобразява. Поисканият от ищеца разширен режим
не е подходящ за възрастта на децата. Те са тийнейджърска възраст и се нуждаят от
постоянен контрол и напътствия. Ответникът е чудесен баща за два дни, но не
може да се разчита на него за по-дълъг период, обучение и възпитание. Той пуши
по две кутии цигари на ден, което не е добър пример за тях. Освен всичко
изложено тя смята, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които е
определен първоначалния режим на лични отношени, като се следи за интереса на
децата. Поддържа, че настоящият режим на лични отношения съответства на нуждите
на им, дава им възможност да се развиват пълноценно и без да се нарушава
емоционалната им връзка с бащата. Децата имат отлични резултати в училище,
справят се с учебния материал и са изградили приятелски връзки със съучениците
си. Силно са привързани към нея и помежду си и всяко отделяне от обичайната
среда би им създало стрес. Желанието на бащата за по-широк режим на лични
отношения би довело до честа промяна на средата на живеене на децата,
необходимост от адаптация и пре-адаптация, всичко което се отразява на
отрицателно на тяхното възпитание и развитие. Моли се за това, исковата
претенция да бъде отхвърлена.
Контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане”–Варна депозира молба, в която посочва, че искането за
увеличение на издръжката е в интерес на децата, предоставяйки на съдът да
определи размера на дължимата издръжка.
Въз
основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна :
Видно от приложеното по първоинстанционното
дело решение от 29.09.2012г. по гр.д. № 12080/2012г. на 17-ти състав на ВРС, влязло
в законна сила на 28.09.2012г., съдът е прекратил брака на Х.Н.М. и Н.К.М. с
развод; родителските права по отношение на родените от брака деца Н., р. ***г.,
Т., р. ***г. и Кристиян, р. ***г. са предоставени на майката Н.К.М.; определен
е режим на лични отношения на децата с баща им Х.Н.М., като му се дава
възможност да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от
месеца, от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, след което ги
връща в дома на майката , с изключение на съботата и неделята, когато се падат
рождените дни на децата, на деня след рождения ден на всяко от децата от
10.00ч. до 18.00ч., на 26-ти и 27-ми декември всяка година, на 2-ри и 3-ти
януари всяка година, на втория ден от Великден всяка година, както и по две
седмици всяка година във времето, когато майката не е в платен годишен отпуск;
бащата Х.Н.М. е осъден да заплаща месечна издръжка от по 100.00лв. за всяко
едно от децата, считано от 29.09.2012г. до настъпване на основание за изменение
или прекратяван на издръжките.
От
представените по делото уверения №№ 531/09.02.2018г. и 532/09.02.2018г. децата Т.Х.М.
и К.Х.М. са ученици, съответно в пети и трити клас на СУЕО „Ал.С.Пушкин“-Варна.
Според служебна белрежка № 260/08.02.2018г. Н.Х.М. е ученичка в осми клас на
Четвърта ЕГ „Фр.Жолио Кюри“-Варна.
Видно
от удостоверение № 124/26.04.2018г., изд. от „ОББ“ АД№, Х.Н.М. е получил за
периода от м. 04.2017г. до м.03.2018г. средно месечно брутно трудово
възнаграждение от 1860.00лв., а по данни на НАП за периода от м. 04.20017г. до
м.05.2018г. е реализирал среден месечен облагаем доход от 1890.00лв. Също по
данни на НАП Н.К.М. работи и се осигурява от „Шайър България“ ЕООД и за периода
от м. 07.2017г. до м. 05.2018г. има среден месечен облагаем доход от 6287.98лв.
Според данните в ТР Х.Н.М. е едноличен собственик и управител на „Ескейп“ ЕООД
ЕИК *********, „Кредит брокер“ ЕООД, ЕИК ********* и „Ескейп пропъртис“, ЕИК
********* и тези дружества според обявения им статус са действащи.
Х.М.
е представил доказателства за закупуването на таблет, хувърборд, Сони
плейстейшън, с принадлежности, смартфон, лаптоп Леново, и др. вещи на
значителна стойност, за които не се спори, че е предоставил на децата. Заплатил
е сумата от 220.00лв. за лагер, видно от фактура и касов бон от 18.12.2018г.,
щом писмените доказателства са в негово държане.
Според удостоверение от 25.07.2018г., изд. от
Инглиш Академи ООДи 2бр. фактури, детето
Н.М. посещава курс по английски език с такса за обучение от 550.00лв.
Представен е още един касов бон от 02.05.2019г., но не е ясно кой е провел
обучение в „Инглиш академи“ и по тези съображения не ще бъде ценен.
Баскетболен
клуб „Стар баскет“-Варна е издал служебни бележки №№ 403/26.02.2018г. и
404/26.02.2018г., видно от които децата Т.Х.М. и К.Х.М. тренират баскетбол и
месечният членски внос е по 60.00лв. за всеки един от тях. Представени по
първоинстанционното дело са разписки за платена такса за периода от м.03.2018г.
до м. 09.2018г.
Децата-ученици
в СУЕО „Ал.С.Пушкин“ на обяд се хранят та стола, според поръчка-обяд за 22, 23,
24 и 25 и 26.10.2018г. Майката на децата е представила доказателства за размера
на средствата за храненето на децата на стол през м.10, м.11 и м.12.2018г. по
3.20лв. на ден за дете.
Детето
Н.М. е провело брекетно лечение и се е наложило последващо поставяне на шина,
за което е заплатена на 16.04.2019г. сумата от 200.00лв.
За
доказване на твърденията си, съответно направените възражения, страните са се
възползвали от гласните показания на водените от тях свидетели: Е. Р. П., без
родство и дела със страните, водена от Н.К.М. и *****., майка на Х.Н.М.,
чиито показания се ценят от съда с оглед приложението на чл. 172 от ГПК, но
като непосредствени и убедителни.
Св. *** поддържа, че двете по-малки деца са
ученици в руското училище, а голямото дете Н.-във Френската гимназия. Посещават
множество извънкласни занимания-на бадминтон, на баскетбол, на балет и на
английски език ходи голямото момиче. Децата живеят при майка си в новия им
апартамент. От време на време помага баба им по майчина линия. Децата имот
редовен контакт с баща си, прекарват по седмица-две с него през ваканциите. Знае,
че ходят и в дома на баба си по бащина линия, защото после носят кутии с храна.
Не знае за възникнали проблеми във връзка с режима на лични контакти с бащата. Майката
е по-строга с тях. Изисква да се пишат домашните, да се спазват правила, да се
хранят здравословно, а бащата е „по така лежерен“. От време на време детето К.
се случвало да повръща като се върне след срещи с баща си, в следствие на
храната от Мак Доналдс или друго, каквото са яли нездравословно, но лични
впечатления няма. Признава, че това което споделя, го знае от майката. Чувала е
обаче детето К. да казва:“ Знаеш ли боля ме корема и пак повръщах?“, без обаче
да сочи, че случилото се е свързано с гостуване при бащата. Майката се е оплаквала
пред нея от това, че се връщат с недописани домашни, което налага да се стои до
късно през нощта за да пишат, а тя проверява. Заявявя, че майката и децата
живеят в нов апартамент, купен със заем от банка. Н.М. погасявала кредита със
собствени средства и го погасила изцяло. Тя й предоставила заем от 27000.00лв.,
за да може приятелката й да си спести поне плащането на лихви. От 4-5 месеца
ежемесечно Н.М. й връщала по 1000.00лв. Бащата кара нова кола, а Н.М.-служебен
автомобил. В момента майката била в София служебно, а преди три дни й се обадила
от Прага. Не знае кой се грижи за децата по време на отсъствията й, предполага,
че майка й. Случвало се бащата да взема децата по-рано от определения режим и
да ги връща по-късно по уговорка между родителите.
Св. М. излага, че децата се отглеждат
от майката, както е отсъдил съдът. Когато се налага синът й ги вземал, идват и
при нея, както при другата баба. Децата са много привързани към него. Той е
грижовен баща. Строг е, изисква от децата да спазват режим. Приготвя им сам здравословна
храна. Тя, като педиатър също следи за
спазването на режима. Взема ги в петък и са при него и събота и неделя. Знае,
че и трите деца спортуват. Плащал е таксите, плащал е сумите за екскурзии.
Извън издръжката синът й помага финансово при отглеждането им. През декември били
на ски-ваканция с майка си. Синът й поел изцяло разноските. Майката е търговски
представител и често пътува служебно. Поне два пъти в месеца отсъства по
два-три дни, по седмица. Сега повече от седмица била на път. Синът й гледал
децата. Родителите се разбират по между си. Децата търсят баща си по телефона. При
отсъствията на майката децата са или при баба си /по майчина линия/, или при
баща си. Тя заявява гонтовност да помага при отглеждането им и е в състояние да
го прави.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявените от децата Т.Х.М., ЕГН **********
и К.Х.М. ЕГН **********, действащи чрез майка си и законен представител Н.К.М.
ЕГН ********** и Н.Х.М. ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си и
законен представител Н.К.М.,***, срещу баща им Х.Н.М. ЕГН ********** ***, искове
за изменение на размера на присъдената им съгласно решение от 29.09.2012 г. по
гр. д. № 12080/2012 г. по описа на ВРС, издръжка от 100.00лв. на 200.00лв. за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.02.2018 г. до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 150 от СК, а насрещният иск на Х.Н.М. ЕГН ********** ***,
срещу Н.К.М. ЕГН ********** ***, за
изменение на постановения с решение от 29.09.2012 г. по гр. д. № 12080/2012 г.
по описа на ВРС, режим на лични
отношения с децата Н.Х.М., родена на *** г., Т.Х.М., родена на *** г., и Кристиян Х.М.,
роден на *** г. е с правно основание чл. 51,
ал. 4 СК.
ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСН. ЧЛ. 51, АЛ. 4, ВР. ЧЛ. 150 ОТ СК.
От постановяване на предходното
решение за определяне размера на издръжката в полза на децата Н., Т. и К. по
гр.д. № 12080/2012г.на ВРС, влязло в законна сила на 29.12.2012г. са изминали повече
от шест години и пет месеца, в който период нуждите на децата, с оглед напредване
на възрастта им са нараснали. Двете по-малки деца в момента са ученици в
четвърти и шести клас на СУЕО Ал.С.Пушкин“-Варна, а най-голямото дете-ученичка
в девети клас във Френската
гимназия-Варна. В гимназиалния курс на обучение учебниците е всеизвестно, че се
заплащат, трябват средства и за помощни материали, тетрадки ,помагала и др. за
тримата ученика. Двете по-малки деца ползват столово хранене в училище. Те
спортуват и месечната такса е 100.00лв., видно от приложените по първоинстанционното
дело квитанции. Най-голямата Н. посещава школа по балет и курс по английски
език.
Майката на децата работи като
търговски представител към „Шайър България“ ЕООД и реализира особено високи
месечни доходи-средно 6287.98лв. Вярно, че тя е правила вноски за погасяване на
кредита за жилището, където отглежда децата си, а понастоящем приключвайки с
това, връща взет от св. Паскова заем от 1000.00лв. месечно, доходите й
многократно надвишават средната за страната работна заплата.
Бащата
от своя страна си доставя също високи месечни доходи-около 1850.00лв. средно
месечно. Собственик и управител е на три дружества, които имат статус на
действащи. Видно, той кара и нова лека кола, по думите на св. Паскова. М.
твърди, че и до момента дава допълнително средства за децата, извън изплатените
от него издръжки и това се установява от представените писмени
доказателства за закупени вещи за
нуждите на децата-таблет, лаптоп, плейстейшън, мобилен телефон, заплатено
столово изхранване и свидетелските показания на св. М.. Тези твърдения не са оспорани от майката на
децата. Видно и Х.М. има месечни доходи,
в размер над средната за страната
работна заплата. Освен това следва да се има предвид разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 СК, съгласно която родителите дължат безусловно издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Не се
твърди и не се установи по делото някой от двамата родители на децата Н., Т. и К.
да имат задължения за издръжка към други свои низходящи, или пък влошено
здраве, нещо, което би ограничавало възможността им да предоставят издръжка.
Преценявайки специфичните за възрастта на децата Н., р. ***г.,
Т., р. ***г. и Кристиян, р. ***г. потребности, обществено-икономическите условия в страната, сравнително
високите материални възможности на двамата родители, това, че бащата дава и
допълнителни средства за задоволяване на възникнали нужди на децата си,
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, съгласно която родителите дължат безусловно
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и това, че в
тежест на майката са грижите по възпитанието и задоволяването на ежедневните
потребности на децата, настоящият състав
определя обща месечна издръжка в размер
на 400.00лв., от който размер майката следва да заплаща сумата от 200.00лв. и бащата-200.00лв.
Този размер на издръжката се дължи, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-19.02.2018г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
основания за изменение или прекратяване.
Исковата претенция е основателна до размера на 200.00лв.
за всяко едно от трите деца, до който извод е стигнал и ВРС. Предвид
съвпадане на изводите на ВОС с тези в първоинстан-ционното решение в обжалваната част, последното следва да
бъде потвърдено.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 51, АЛ. 4 ОТ СК.
Настоящият състав, предвид събраните по делото доказателства, намира за
доказано, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е постановено
решението от 29.09.2012г. по гр.д. № 29.09.2012г. на ВРС, като е определен
режим на лични отношения на децата Н., Т. и К. с бащата Х.Н.М.. Децата, които
тогава са били на 9, 6 и 4 годинки, днес вече са пораснали и са 16, 13 и 11-годишни момичета и
момче.
Бащата Х.М.-ищец по насрещния иск е поискал изменение на така определения
му с предходното решение режим, като има възможност да взема децата си всяка
първа и трета седмица от месеца от от петък в 18.00ч. до 18.00ч. в неделя,
вместо досегашния от 10.00ч. в съблота до 17.00ч. в неделя, половината от
зимната и пролетната ученически ваканции
и един месец през годината, когато майката не е в платен годишен отпуск,
вместо определените му две седмици всяка година, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Най-напред следва да бъде посочено, че и двамата родители разполагат с
подходящи битови условия, където могат да бъдат отглеждани деца. Недоказано по
какъвто и да е начин остава, че бащата не се грижи за тях, когато ги взема при
себе си или не се грижи за трите деца, а ги изпраща или само някои от тях при
майка си. Според св. М. синът й си гледа децата, когато са при него, но
понякога й гостуват, както и на другата си баба, когато са при майка си. Той е
строг родител, стреми се да им готви и ги храни здравословно. Не се установи
също така Х.М. да ги е оставял безконтролно да гледат филми по цяла нощ с
неподходящо за възрастта им сексуално съдържание или ужаси, при което се връщат
уморени и недоспали при майка си. Ако изобщо се е случило да попаднат на
неподходящ филм, вероятно е изолиран случай. Не се доказа това, че бащата храни
децата си с храна от Мак Доналд и друга нездравословна такава. Св. Паскова няма
преки впечатления, а сочи споделеното от майката с нея, включително и за
стомашните неразположения на сина на страните К. при завръщане след среща с
баща си. Недоказано остава и твърденията на майката, че децата се прибират с
недопиване и непроверени домашни, така, че се налага тя да изисква да поправят
домашните си и проверява до късно през нощта.
На бащата следва да бъде определен обичайния седмичен и дългосрочен режим
на лични отношения с децата, съобразно възрастта им, освен разбира се и до
момента упражнявания такъв след рождените дни на децата, по Коледа ,Нова година
и Великден, както е изпълняван режима и до момента. Следва да бъде дадена
възможност на бащата да вижда децата си и ги взема при себе си всяка първа и
трета седмица от месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване,
както и един месец през годината, когато майката не е в платен годишен отпуск. Неоснователни са опасенията на майката, че
през ваканциите децата имат задължения, свързани с училищната им дейност и
извънкласните им занимания. Задължителната литература може да бъде набавена и
децата я четат и в дома на баща си, могат и там да се занимават и не се
откъсват съвсем от училищните си задължения. Не следва да бъде разширяван още и
още режима на лични отношения на децата с бащата, предвид честите отсъствия на
майката по повод служебните й ангажименти, в които периоди децата се отглеждат
по споразумение между родителите и без това от бащата, както и по споразумение,
той ги взема по-рано в сравнение с определения му режим и ги връща по-късно.
Децата би следвало да имат нормалните контакти и с майка си, за времето когато
тя е в дома си при тях, щом често отсъства.
Двете страни са поискали присъждане на
разноски. Неоснователни са исканията им относно режима на лични отношения,
който ползва и двете страни. След като жалбата на М. срещу първоинстанционното
решение в частта за издръжка на децата е неоснователна, не му се следват
разноски. Той следва да бъде осъден да заплати на децата, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 200.00лв., представляваща половината от заплатеното адвокатско
възнаграждение от 400.00лв. по договора за правна защита и съдействие и списък
на разноските на л. 41 и 42 от делото. След като не е уточнено каква част от
заплатеното възнаграждение е по жалбата в частта за режима на лични отношения и
каква по жалбата в частта за издръжката на децата, приема, че е поравно.
С оглед изхода на спора и изложените
непосредствено по-горе съображения, следва да бъде отменено първоинстанционното
решение в частта за разноските, присъдени на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за
разликата над 200.00лв. до присъдените 400.00лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък за
разноските на л. 77 и 78 от първоинстанционното дело.
Воден
от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 333/29.01.2019г. по гр.д. №
2467/2018г. на 19-ти състав на ВРС в
частта, в която е уважен иска на Т.Х.М., ЕГН ********** и К.Х.М. ЕГН **********, действащи
чрез майка си и законен представител Н.К.М. ЕГН ********** и Н.Х.М. ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си и законен представител Н.К.М.,***, насочен
срещу Х.Н.М. ЕГН ********** ***, като е увеличен размера на присъдената им, съгласно
решение от 29.09.2012 г. по гр. д. № 12080/2012 г. по описа на ВРС, месечна издръжка,
дължима от него, за разликата над
150.00лв. до присъдените 200.00лв. за всяко
дете, считано
от датата на подаване на исковата молба - 19.02.2018 г., с падеж първо число на всеки месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, на основание чл. 51, ал. 4, вр. чл. 150 от СК.
ОТМЕНЯ решение № 333/29.01.2019г. по гр.д. №
2467/2018г. на 19-ти състав на ВРС в
частта, в която е отхвърлен иска на Х.Н.М. ЕГН ********** ***, за изменение на
постановения с решение от 29.09.2012 г. по гр. д. № 12080/2012 г. по описа на
ВРС режим на лични отношения с децата Н.Х.М. ЕГН **********, Т.Х.М., ЕГН **********
и К.Х.М. ЕГН ********** и вместо товна ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановения с решение от 29.09.2012 г. по гр. д. № 12080/2012 г. по
описа на ВРС режим на лични отношения
на Х.Н.М. ЕГН ********** ***, с децата Н.Х.М.
ЕГН **********, Т.Х.М., ЕГН ********** и К.Х.М. ЕГН ********** като му се дава възможност да ги вижда и
взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота
до 17.00ч. в неделя с преспиване, след което да ги връща в дома на майката, с
изключение на съботата или неделята, когато се падат рождените дни на децата;
на деня след рождения ден на всяко от децата, от 10,00 часа до 18,00 часа; на
26 и 27 декември всяка година, на 2-ри и 3-ти януари всяка година; на втория
ден от Великденските празници всяка година, както и по един месец всяка година във времето, когато майката не е в
платен годишен отпуск, на осн. чл. 51, ал. 4 от СК.
ОТМЕНЯ решение № 333/29.01.2019г. по гр.д. №
2467/2018г. на 19-ти състав на ВРС в
частта, в която Х.Н.М. ЕГН **********
***, е осъден да заплати на Н.К.М. ЕГН ********** ***, разноски за първата
инстанция, за разликата над 200.00лв. до
присъдените 400.00лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ат ГПК,
ОСЪЖДА
Х.Н.М. ЕГН **********
***, да заплати на Н.К.М. ЕГН ********** ***, сумата от 200.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните при условията на чл.
280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: