РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Велико Търново, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20214100500965 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл. 17 от ЗЗДН.
С решение № 464 от 02.11.2021 година, постановено по гр.дело № 1919/2021 година
по описа на Районен съд – Г. О., е оставена без разглеждане като процесуално недопустима
молбата на И. П. П. с правно основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН
против П. И. П., Е. Ц. П. и Ц. П. П. и е отхвърлена молбата на И. П. П. със същото правно
основание срещу Е. Ц. П. с твърдения за осъществено от ответника на 02.10.2020 година в
гр. С. домашно насилие, като неоснователна и недоказана. Със същото решение И. П. е
осъден да заплати по сметка на РС Г. О. сумата от 25 лв. държавна такса на основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДП във връзка с чл. 16 от Тарифа за ДТССГПК.
Против решението е постъпила въззивна жалба от И. П. П. с наведени оплаквания за
неговата недопустимост, незаконосъобразно, неправилност, необоснованост,
тенденциозност и пристрастност към ответниците. Сочат се нарушения на чл. 133 от ГПК.
Отговор на исковата молба бил подаден само на двама от ответниците. Решението е
постановено без съдът да е обсъдил всички доказателства и най вече декларациите по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Съдът е препятствал възможността му да се съберат доказателства по делото.
Смята, че неправилно съдът е приел молбата му за недопустима, поради неподаването й в
срок. Поради неправилна преценка на доказателствата съдът бил стигнал до неправилни
правни изводи, че липсва акт на домашно насилие от ответницата П.. Счита решението за
1
незаконосъобразно и по отношение на възложените му разноски за заплащане на държавна
такса. Отправя искане към съда да отмени решението на районния съд и да постанови ново,
с което молбата му за защита от домашно насилие да бъде уважена и да бъде издадена
заповед за защита против тримата ответници с налагане на всички предвидени в ЗЗДН
мерки в максимален срок.
Изпълнена е процедурата по чл. 263 от ГПК. Отговор на въззивната жалба от
ответниците не е подаван.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция:
Жалбоподателя се явява лично в съдебно заседание. Поддържа подадената жалба. В
хода на устните състезания навежда доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради това, че първоинстанционният съд не е събрал и обсъдил всички събрани
доказателства. Решението на РС Г. О. било неправилно, недостоверно и манипулативно.
Никой от тримата ответници не се явил в съдебните заседания и не са взели никакво
становище по молбата, което опорочавало решението. Моли окръжния съд да отмени
решението на районния и да постанови ново, с което да бъде уважена молбата за защита от
домашно насилие срещу тримата ответници.
Ответниците по жалбата Ц. П. П., П. И. П. и Е. Ц. П. не се явяват и не вземат
становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал.1 от ЗЗДН от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивния съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото от първата
инстанция и постановяване на решението, което да обуславят неговата недопустимост.
Сочените във въззивната жалба процесуални нарушения не са допуснати – обстоятелството,
че не всички ответници за подали отговор и са взели становище по молбата на И. П. не води
до процесуално нарушение при разглеждането на делото. Дали страната ще вземе становище
е нейно процесуално право и дали ще го упражни зависи изцяло от нея. Не е допуснато
нарушение на процесуалните правила и при събирането на доказателства.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди
събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Г. О. е била подадена на
02.11.2020 година молба от И. П. П. с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 4 чл. чл. 3, т. 1 от
ЗЗДН против П. И. П. - баща, Е. Ц. П. – майка и Ц. П. П. – брат с твърдения тези лица са
осъществяват спрямо него домашно насилие изразяващо в следното: 1. За периода от м.
2
април 2020година до септември 2020 година Е.П. няколкократно му се обаждала по
телефона, с което му причинявала стрес, учудване, възмущение, оскърбление, тормоз; 2. На
02.09.2020 година П.П. му се обадил по телефона от непознат телефонен номер и му
съобщил, че имал рожден ден. Това поведение било изключително нагло, нахално и
възмутително, което очевидно целяло да провокира в него словесна размяна на обиди и
оскърбления, и използването им под претекст за нови прояви на тормоз и репресия. И 3. На
02.10.2020 година Е.П. дошла до входа на жилището, в което живеел молителя, огледала
обстановката и пуснала листче със съобщение в пощенската кутия до входната врата на
имота, от което ставало ясно че тя и лицата около нея подготвят прояви на ново домашно
насилие спрямо него – тормоз и провокации, включително относно трудовата му дейност,
която осъществявал в земеделски имот близо до град С.. Към молбата са приложени три
броя декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗДНН, в които подробно е описана същата фактическа
обстановка. Декларациите са спрямо всеки едни от посочените ответници.
Ответниците Е.П. и П.П. са подали писмен отговор чрез който отхвърлят като
неоснователни твърденията на молителя. Двамата не оспорват, че се опитват да осъществят
контакт със сина си И.П. както по телефон, така и по друг начин, но последният през
последните три години е променил отношението си към тях и отказва на общува. П.П. не
отрича, че на 02.09.2020 година е потърсил сина си чрез обаждане по телефон с номер
неизвестен за него, но единственото което е успял да му каже, е „И. аз съм баща ти“ и
веднага разговорът бил прекъснат от сина му. Ответницата Е.П. също признава, че се опитва
да общува със сина си, но тъй като той през последните три години променил отношението
си към тях се стараела да бъде много внимателна. Сочи, че ежеседмично му дава по 100 лв.
за издръжка, осигурили са му отделно жилище, в който да живее. Признава, че е писала
бележка до сина си с единствената цел да се уговорят по какъв начин да му дава издръжката,
тъй като не искала да ходи в банката поради КОВИД пандемията.
По делото са приети писмени доказателства – справки за образувани дела по ЗДНН
по искане на молителя, по които не е издавана заповед; справка – писмо № 352000-
5667/21.10.2021г. РУ МВР С. относно образувани преписки по молби, жалби и сигнали от И.
П. П.. За периода от м. март 2019г. до м. ноември 2020г. са подавани от молителя жалби и
сигнали в РУ С. осем пъти с оплаквания против родителите му.
С обжалваното решение подадената от И. П. П. молба по отношение на първото
посочено действие спрямо тримата ответници е оставена без разглеждане като процесуално
недопустима, тъй като е подадена след срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, а в частта спрямо Е.П.
е в отхвърлена като неоснователна.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от
страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, В. окръжен съд намира
следното:
Молбата, въз основа на която е образувано производството по ЗЗДН, е подадена от
лице, на което е предоставена възможност по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗЗДН да иска налагане
3
на мерки за защита по реда на същия закон срещу лица по чл. 3 т. 1 от закона. С оглед
посочените от молителя дати, за която се твърди да е осъществен спрямо него акт на
домашно насилие от ответниците заедно и поотделно съдът изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд относно недопустимостта и по отношение на действията посочени
в периода от м. април 2020 година до м. септември 2020 година, изразяващи се в
няколкократни обаждания по телефона на молителя от ответницата Е.П., причиняващи му
стрес, учудване, възмущение, оскърбление, тормоз и по отношение на посоченото действие
извършено от П.П. на 02.09.2020 година състоящо се отново в обаждане по телефона от
неизвестен за молителя номер, при което ответникът е изрекъл думите „… аз съм баща ти и
имам рожден ден…“. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗДНН молбата се подава в срок от един месец
от акта на домашно насилие. Разглежданата молба е подадена на 02.11.2020 година в РС С. –
два месеца след осъществяването на твърдените от молителя действия. Неоснователни са
неговите възражение и твърдения, че срокът е спазен, а районният съд необосновано и
неправилно е приел молбата за недопустима. Твърденията, че забавянето е поради действия
на РС С. и оставяне без ход на молбата му не отговарят на обективната действителност.
Вярно, че първоначално подадената молба е била оставяна без движение, но именно тя е
подадена едва на 2.11.2020 година и всъщност вече е била просрочена по отношение на тези
действия.
Молбата се явява допустима по отношение на посоченото в пункт 3 действие,
описвано като проява на домашно насилие – психическо насилие. Същото обаче се явява
неоснователно. Страните не спорят, че на посочената в молбата дата 02.10.2020 година
ответницата Е.П. е отишла до дома на сина си И.П. и след като не могла да осъществи
контакт с него е пуснала в пощенската кутия листче с описаното по-горе съдържание. В него
ответницата прави обръщение към молителя да подготви пощенската кутия, в които
ответницата да поставя пари и съобщения до него, като същевременно предлага своята
помощ за лозето. Също така е изразила безпокойство за молителя като майка към сина си и е
отправила молба да й се обади. Всички тези изявления молителят възприема като намеса в
неговата лична сфера, тормоз и провокации, включително относно трудовата му дейност,
която осъществявал в земеделски имот близо до град С. Тези негови субективни възприятия
обаче не отговарят на обективното състояние. Тези изрази на ответницата съставляват
нормална човешка реакция на загрижен родител. В тях не се съдържат изрази, които биха
могли да бъдат възприети като вербална агресия към личността на молителя или тормоз и
провокация. Няма проявено психически насилие към молителя, за да може да бъде прието за
действия, които осъществяват предпоставките на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, дефиниращи що е
домашно насилие. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд като е извършел
анализ на всички събраните по делото доказателства, относими към предмета на делото,
включително и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗДНН. Неоснователни са изложените във
въззивната жалба възражения, че съдът не е взел предвид тази декларация. Декларацията е
обсъдена от районния съд в мотивите на обжалваното решение, и съгласно чл. 13, ал. 3 от
ЗДНН когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита на основание на тази
декларация. В случая обаче освен нея са събрани и други писмени доказателства, при
4
съвкупния анализ на които не може да бъде прието, че действието на Е.П. на 02.10.2020
година съставлява проява на психическо насилие спрямо молителя, а проявена нормална
човешка грижа от майка към син.
Предвид изложеното по-горе окръжен съд В. Т. приема, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, решението на РС Г. О. по гр.д. №
1919/2021 година потвърдено.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба и по отношение на присъдените с
първоинстанционното решение разноски. Предвид изхода на делото и на основание чл. 11,
ал. 3 от ЗДНН съдът следва да възложи в тежест на молителя дължимата държавна такса.
Районният съд след като е оставил молбата без разглеждане в една част, а в друга я отхвърля
като неоснователно правилно е приложил тази правна норма и е осъдил молителя П. да
заплати ДТ в размер на 25 лева. Ето защо решението и в тази му част следва да бъде
потвърдено.
В срока за произнасяне на решението жалбоподателят е подал молба, с която е
поискал поправка на протокола от проведеното на 01.02.2022 година открито съдебно
заседание. Съдът разгледа молбата от 11.02.2022 година и прецени, че изложеното в нея не
съставлява искане по чл. 151, ал. 1 от ГПК, поради което не разгледа същата в открито
заседание и не проведе процедурата за поправка на протокола.
Водим от изложените съображения, В. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 464 от 02.11.2021 година по гр.д. № 1919/2021 година
по описа на Районен съд – Г. О.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5