РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Б. , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500045 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. К.С.(К.), против решение
№909619/14.12.20г на РС-Благоевград по гр.д. №3125/20г,подадена чрез процесуален
представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК. С атакуваното решение е отхвърлена молбата за
защита от домашно насилие, със всички произтичащи от това последици. Недоволна от
атакувания акт е останала жалбоподателката, която го счита за незаконосъобразен,
излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване
молбата за защита от
домашно насилие. Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаването на първоинстанциното решение, като правилно и законосъобразно, за
което също подробно се аргументира в с.з. Съда след като прецени наведените от страните
доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Според представеното удостоверение за сключен граждански брак страните са съпрузи от
30.08.08г и имат родени две деца(вж.у-нията за раждане). Не се спори, че семейството е
живяло в Благоевград, ж.к.“Ален мак“, бл.108, ет.5, ап.17 и че от юли 20019г страните са във
фактическа раздяла, след като жалбоподателката с двете деца трайно го напуснала, местейки
се при родителите си.Видно от приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на 10.11.19г
1
въззивницата отишла в семейното жилище за да вземе лични вещи и документи.Поради
невъзможността да отключи и след настоятелно позвъняване, била блъскана и влачена от
съпругът й по стълбищната
площадка, опитвайки да я натика в асансьора, придружено с ругатни по неин адрес.При
нейното отскубване и словесно възпротивяване, той я зашлевил два пъти през лицето, след
което рязко я отблъснал, влязъл в жилището и заключил вратата отвътре. От показанията на
св.Вакадинова и Стоилова се установи, че на 10.11.19г жалбоподателката помолила първата
свидетелка(нейна майка), при която живеела с децата, да ги пази, за да отиде след
приключване на работа в 23,30ч в семейния апартамент да си вземе документи и багаж за
нея и децата.Когато се прибрала около 02ч на 11.11.19г, св.Вакадинова твърди, че дъщеря й
била бита, с белези по ръцете – синини и подуване на китките, по краката, с белези от
шамари по лицето – едната буза била зачервена.Сестра й(св.Стоилова) потвърждава
нараняванията и допълва, че физически и психически не била добре. Споделила им, че не
могла да отключи семейното жилище, заради поставен отвътре ключ и започнала да звъни –
на звънеца и телефона на съпругът си, защото чула шум от вътре.Сочи, за осъществен
телефонен разговор между тях,в който въззиваемият казал че не е в апартамента.Тя седнала
да го чака на намиращите пред входната врата в коридора столове с маси.След някое време
чула вратата да се отключвала и се затичала към нея, за да влезе.Виждайки я показалият се
ответник, решил да затвори вратата, но тя сложил крак на вратата.Ищцовите свидетели
твърдят, че по данни на жалбоподателката вътре е имало жена, която също препятствала
достъпа й до апартамента, за да не влезе и да я види. Ответника се обърнал към
въззивницата, избутал я през преходната врата към стълбищната площадка, хванал я за ръце
и я задърпал към асансьора, като си удряли шамари(св.В.).Тя обаче седнала на циментовия
под, той не е могъл да я вдигне, хванала я за краката, започнал да я дърпа към стълбището и
асансьора.Така св.Вакадинова си обяснява охлузванията по ръцете и краката. След това
слязла и се прибрала с такси, като всичко това се случило между 23,45ч и 02,10ч.Късния час
на посещение свидетелките обясняват с нежеланието на жалбоподателката да влиза в
апартамента в отсъствието на съпругът си, за да не бъде обвинена, че взима и негови
неща.Освен това, твърдят, че работните им смени не й позволявали посещение през деня. На
другия ден въззивницата говорила със сестра си(св.С.), с която отишла в полицията и подала
жалба за случая.При извършената проверка не са установени данни за извършено
престъпление от обща характер,като ответника е предупреден с протокол на осн.чл.65
ЗМВР(вж. преписката). Св.С. придружила жалбоподателката и при д-р Златин, който издал
медицинско свидетелство №172/11.11.19г. След снетата анамнезата, съотвестваща на
описаната в молбата за защита от домашно насилие, медика
е констатирал по гръбната повърхност бледорозово охлузване по дясната китка; по гръбната
повърхност при средните свивки на ІІ-ри и ІІІ-ти пръсти на дясната ръка – напречно
разположени ивицести охлузвания с розов цвят; по вътрешна и външна повърхности в
долната трета на лявата мишница – 4бр. отстоящи на по около 2-3см. едно от друго
клъгловати кръвонасядания с бледосинкаво-морав цвят; подобни овално кръвонасядане по
вътрешната повърхност на горната трета от лявата мишница.Освен това медика заключава,
2
че са й причинени болки и страдания. Показанията на св.Радоева и Илиева, съседки на
въззиваемия, също потвърждават присъствието на въззивницата пред семейният апартамент
на въпросната дата между 01 – 01,30ч.Жалбоподателката обяснила на св.И., че съпругът й не
я пуска вътре, вратата е заключена и заради ключът отвътре не може да си отключи.Според
И била афектирана, не я питал от какво, 3но счита че е заради невъзможността да си влезе в
жилището.След като изпушили цигарите си, двете свидетелки се прибрали.Около 10-на
минути по-късно съобщават за разправия между страните, при която ответника приканвал
въззивницата да си ходи и да се прибира, тя не искала и според св.Радоева
крещяла.Впоследствие и двете свидетелки разговаряли с ответника, от който разбрали че тя
е искала да влезе и да си събира багаж, считал че е дошла в неподходящо време. Св.И.
заявява, че не видяла и не е чула ответника да упражнява насилие над съпругата си, нито да
била дърпана и удряна от него.
По делото са налице данни, че въззиваемия не се води на диспансерен учет и е
неосъждан(вж.писмо от 05.12.19г от“ЦПЗ-Б.“ЕООД и свидетелството за съдимост).
С влязло в сила на 15.12.19г решение №392/15.01.20г на БРС по гр.д. №3118/19г, брака
между страните е прекратен по взаимно съгласие.Съгласно утвърденото споразумение,
упражняването на родителските права над двете деца е предоставено на майката, като за
постоянно тяхно местоживеене следва да се счита, заявеният постоянен адрес на майката.На
бащата е определен режим на лични отношения с децата, на които следва да заплаща
съответните издръжки при посочените условия.Семейното жилище е предоставено за
ползване на бащата.
При така установеното съда направи следните правни изводи: Жалбата е допустима и
разгледана по същество е основателна. Не се спори, че към 10.11.19г страните са съпрузи,
което по арг. на чл.3, ал.1, т.1 ЗЗДН ги поставя в обхвата на специалния ЗЗДН. От
материалите по делото се установи извършването от ответника на акт на домашно насилие
по см. на чл.2 от ЗЗДН, изразяващ се в това, че на 10.11.19г за времето 01,30ч-02,10ч, докато
е чакала да влезе в семейното жилище в Благоевград, ж.к.“Еленово“, бл.108, ет.5, ап.17,
жалбоподателката е избутана от ответника през входната врата към стълбищната площадка,
дърпал я за ръцете към асансьора, удрял й шамари, а след като седнала на пода я задърпал за
краката към стълбището и асансьора. Тези изводи се обосновават от гласните доказателства
на св.Вакадинова и Стоилова, пред които жалбоподателката е споделила преживяното след
инцидента. Изнесеното от тях кореспондира с писмените доказателства – медицинското
свидетелство, материализиращо категоричните констатации на съдебния медик за
претърпени от нея страдания и болки в лявата мишница, гърба, гръдния кош; охлузвания по
китката и гърба на пръстите на дясната ръка, кравонасядания по лявата мишница;
отшумяващи локални болки по лицето в областта на устата.Анамнезата в същото съвпада с
твърденията в исковата молба и кореспондира с показанията на въззивните свидетелки.
Освен това, установеното при полицейската проверка, допълнително аргументира
извършения акт на домашно насилие.Със съответните способи и по предвидения за това ред,
е установена фактическа обстановка, идентична с горната, с оглед преценката за наличието
на данни за престъпление от общ характер(вж. докладната записка, постановлението РП за
3
отказ да се образува досъдебно производство от 06.12.19г).Констатациите от проверката,
неоспорени от страните, не се опровергаха от материалите по делото в нито един
момент.Отделно съставянето на предупредителния протокол по чл.65 ЗМВР на ответника
също аргументира горните изводи.
Не на последно място – декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване
на исканата заповед за защита.Доколко липсва спор относно присъствието на трети лица по
време на инцидента, то декларацията се явява годно доказателство за акта на домашно
насилие, съдържащо
подробни данни за извършителя, пострадалата,респ. времето, мястото, начина на
извършването и пр.индивидуализиращи го белези.Преценката й по отделно и в съвкупност
със събрания доказателствен материал, неизменно сочи на осъществяването на подържаното
домашно насилие.
Изнесеното от св.Радоева и И. не променят горните изводи.Личните впечатления, които
излагат, отразяват предимно събития отпреди насилието.В останалата им част, с които го
отричат,те са бегли, повърхностни, нелогични и не се подкрепят от останалия
доказателствен материал, напротив – опровергават се.Обстоятелството,че случая се развива
на 5-тия етаж, а св.Радоева живее на 3-тия разколебава достоверността на тези й показания.
При признанията на живеещата на 5-тия етаж св.И., че освен разправията, не може да каже
какво друго правят, нелогично звучат изнесените подробности от св.Р., дочути през
открехната врата на жилището й от 3-тия етаж. Факта, че след прибирането си, двете
свидетелки не са чули „писъци за помощ“, нито „шум, наподобяващ удари на шамари“ сочи
по-скоро на отсъствие на възприятия в тази насока, отколкото елиминира противоправното
поведение на ответника. Същевременно тези им показания се опровергават от констатациите
в медицинското свидетелство, полицейската проверка, ищцовата декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН и свидетелските показания на Вакадинова и
Стоилова.Докато изнесеното от последните, макар и опосредствено, е логически
последователно, взаимно допълващо си и се подкрепя от останалия доказателствен
материал.Близките им родствени връзки с ищцата, преценката им наред с останалите
обстоятелства по реда на чл.172 ГПК, очевидно изключва възможната им заинтересованост
от изхода на процеса, като индицира стремеж за разкриване на обективната истина. В този
контекст съда намира подържаното домашно насилие за факт.Очевидно действията на
ответника от посочената дата запълват съдържанието на психическо и физическо насилие
над възивницата по см. на чл.2 от ЗЗДН, като използваното физическо насилие изразява в
най-висша степен незачитане личната й неприкосновеност и достойнство.За пълнота следва
да се отбележи, че за ангажиране отговорността по ЗЗДН е ирелевантно провокативното
поведение на молителката, каквито данни
индицира поведението й преди, по време и след инцидента(късния час на посещението,
продължителния престой пред заключеното жилище, отказът й да си тръгне, уведомяването
на близките й и регистрирането на случая в МВР и пр.).Семейният характер на жилището
не й дава основание за късното посещение и подобно поведение, впредвид сложилите се по
това време
4
отношения между съпрузите и по-специално продължителната фактическа раздяла, довела
до обитаването на различни жилища, което изисква зачитането на определени норми и от
двамата. Изхождайки именно от конкретиката на случая и с оглед същността и целите на
предвидената със
ЗЗДН защита, провокацията дори да се счете за факт, обаче не е в състояние да оправдае
извършването на процесното домашно насилие от ответника и да е основание за проявената
агресия. Ето защо в случая са налице 6предпоставките за налагане мерки за защита и
предвидената от закона санкция. Впредвид изложеното настоящи състав счита, че постигане
целите на ЗЗДН в разглеждания случай при установената пренебрегване
неприкосновеността на личността, е достатъчно изричното вменяване на ответника
единствено задължението да се въздържа от поведение, накърняващо това благо по см. на
чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.Същата се явява
подходяща, понеже е безсрочна и реализацията й е обезпечена чрез предвидената
наказателна отговорност при евентуално отклонение от така предписаното му
поведение.Поради това мярка за въздържане от домашно насилие над жалбоподателката ще
допринесе за преодоляване на този
дефицит у въззиваемия. Исканата марка по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН – забрана на извършителя да
приближа вече бившата си съпруга по местоживеене, месторабота и местата за социални
контакти, които посещава с децата, съда счита за неподходяща.Продължителния период от
време, изминал от нарушението до настоящия момент, я обезсмисля.Освен това, тя би
рефлектирала негативно на провеждането на твърде разширения режим на лични отношения
с двете деца при посочените условия(вж.решение №392/15.01.20г на БРС по гр.д.
№3118/19г).Не на последно място – разводът им по взаимно съгласие и отсъствието на
обективни данни за евентуално повторение на насилието и то провокирано от физическа
близост на страните, води до неоправданост на
горното ограничение. Що се отнася до санкцията по чл.5, ал.4 ЗЗДН, то цитираната норма
задължава съда да я наложи.По вече изложените съображения и с оглед тежестта на
извършеното и личността на извършителя, налагането на минимума - от 200лв „глоба“ ще е
достатъчна, за да се постигнат целите на ЗЗДН.
Ето защо атакуваното решение ще следва да се отмени в следните части:досежно
отхвърлянето на молбата за защита от домашно насилие чрез налагане на мерки по чл.5,
ал.1, т.1 ЗЗДН и налагането „глоба“ по чл.5, ал.4 ЗЗДН, както и в осъдителните му части.В
тези части първоинстанционният
акт противоречи на материалния и процесуален закон.Следва да се отбележи, 7че същият не
отговаря на установените в доктрината и константна съдебна практика изисквания за
отделно установяване на фактическата обстановка и след това правни изводи, с които да
подведе фактическите констатации под релевантните правни норми, а ототма и извода за
съществуването или несъществуването на спорното право(вж. ППВС№1/13.07.1953г и др.).
Вместо това молбата е наложително да се уважи, като в полза на молителката се издаде
заповед за защита с мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и извършителя се санкционира с „глоба“
от 200лв. В останалата отхвърлителна
5
част решението като краен резултат се явява правилно и законосъобразно, поради което ще
следва да се потвърди, макар и по съображения различаващи се коренно от
първоинстанционите.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от
значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК въззиваемия дължи на жалбоподателката направените по делото
разноски пред двете инстанции, които според доказателствата по делото възлизат общо на
900лв(вж. договорите за правна защита и съдействие).
На осн.чл.11, ал.2 ЗЗДН въззиваемия дължи на БОС държавна таса от 25
за първоначалното образуване на делото 12,50лв за възззивното производство.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №909619/14.12.20г на РС-Б. по гр.д. №3125/20г в
частите, досежно отхвърлянето на молбата за защита от домашно насилие
чрез налагане на мерки по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и налагането „глоба“ по чл.5,
ал.4 ЗЗДН, както и в осъдителните му части и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ЗАБРАНЯВА на осн.чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН А. И. К., Б., ж.к.“Е.“, бл.108,
ет.5, ап.17, да се въздържа от извършване на домашно насилие над Т. К. С.
(К.а), гр.Б., ул.“Г.П.“№18, ет.2.
НАЛАГА на осн.чл.5, ал.4 ЗЗДН на А. И. К., Б., ж.к.“Е.“, бл.108, ет.5,
ап.17, „глоба“ в размер на 200лв.
ОСЪЖДА А. И. К. да заплати на Т. К. С.(К.а), с посочени по-горе
адреси, общо сумата от 900лв, представляваща разноски пред двете
инстанции.
ОСЪЖДА А. И. К. да заплати на БОС общо 37,50лв, представляващи
държавни такси за пръвоинстанционното и въззивно производство, както и
5лв за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Да се издаде нова заповед за наложените мерки.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7