Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 03.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 12.10.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 610/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.И.Р., ЕГН ********** ***-001981
от 02.04.2020 год. на директора на Дирекция
“ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 във вр. с
чл.413 ал.1 от КТ и за нарушение на чл.34 ал.1, т.5
от ЗЗБУТ е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира нови
доказателства и иска отмяна
на атакуваното НП.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и е на становище същата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Пазарджишкият
районен съд,
след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на отговорник,
определен със Заповед № 5980/31.07.2019г. на управителя на дружеството „Р.“ ООД
г-н Н.Б., не е съдействал на работодателя си при изпълнение на предписанията
дадени от контролните органи /Д“ИТ“-Пазарджик/ и по-конкретно не е съдействал
на работодателя при изпълнение на предписание т.11, дадено с протокол №
ПР1925062/31.07.2019г. на гл. инсп. В.Д. със срок за изпълнение 20.08.2019г. в
смисъл „Да се поставят необходимите знаци, надписи и маркировки на български
език на машината за лазерно рязане на материали, в това число и на пултовете за
управление“.
Нарушението било
установено от служители на Дирекция
„ИТ”-Пазарджик, сред които бил и св.Д., при извършена последваща проверка на
16.12.2019г. в обект на дружеството – „Първа база“, находящ се в гр.Пазарджик, ***.
Тогава станало ясно, че въпросното предписание не е било изпълнено и била
представена заповед, с която жалбоподателят Р. бил определен за отговорник по
изпълнението на въпросното предписание.
Нарушението било извършено на
21.08.2019г., т.е. в деня след изтичането на срока за изпълнение на
предписанието.
Всичко това според
проверяващите съставлявало нарушение на чл.34 ал.1, т.5 от ЗЗБУТ, която правна
норма императивно разписва, че работещите в съответствие със
своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да съдействат на работодателя, на съответните длъжностни лица и/или
на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа при
изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи.
По този повод против жалбоподателя
бил съставен е АУАН, въз основа на който било
издадено атакуваното НП. Последното било връчено на санкционираното
лице по пощата на 08.04.2020 г., видно
от отбелязването в известие за доставка на препоръчана поща /лист 5 от
делото/, а жалбата против него била подадена
директно в съда на 15.04.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя – св.Д. и
на свидетелите К. и Д5имитрова, а също от обясненията на жалбоподателя и от
писмените доказателства, приети по делото.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, притежаващо активна
легитимация да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
На първо място
следва да се отбележи, че не е спорно по делото, че на работодателя на
жалбоподателя, а именно дружеството „Р.“ ООД, протокол
№ ПР1925062/31.07.2019г. на гл. инсп. В.Д. били дадени предписания, като едно от тях – по т.11, било със
срок за изпълнение 20.08.2019г. и се изразявало в това: „Да се поставят
необходимите знаци, надписи и маркировки на български език на машината за
лазерно рязане на материали, в това число и на пултовете за управление“.
Не е спорно
също така, че във връзка с изпълнението на тези предписания управителят на
дружеството издал Заповед № 5980/31.07.2019г., с която определил конкретни служители, които са
отговорни, респ. следва да съдействат за
изпълнение на конкретните предписания. В т.6 от тази заповед било отразено, че
отговорен за поставянето на необходимите знаци, надписи и маркировки на
български език на машината за лазерно рязане на материали, в това число и на
пултовете за управление бил жалбоподателя Х.Р., а срокът бил определен до
12.08.2019 година.
При това положение
основният въпрос, от който зависи изхода на делото е този дали жалбоподателят Р.
е бил наясно с издадената заповед от неговия работодател, респ. бил ли е длъжен
да я изпълни и действал ли е виновно, като не я е изпълнил.
От неопорверганите
обяснения на жалбоподателя стана ясно, че той е научил за въпросната заповед,
едва когато бил повикан в сградата на Д“ИТ“-Пазарджик, за да му се състави
АУАН. Той бе категоричен, че никога преди това въпросната заповед не му е била
връчвана или пък съобщавана по някакъв начин. Заяви и това, че той е заварчик
във въпросното дружеството и по никакъв начин няма досег с въпросната машина,
при което няма логика той да е бил определян за отговорник във връзка с
поставянето на необходимите знаци, надписи и маркировки на български език. Да,
вярно е, че когато АУАН е бил връчен на Р. той го е подписал без никакви
възражения и8или обяснения, т.е. не е заявил в тоззи момент, че не е знаел за
задължението си пот.6 от Заповед № 5980/31.07.2019г. Той обаче обясни това свое бездействие с фактът, че
преди да се яви в инспекцията управителят на дружеството работодател му казал,
че ставало въпрос за някаква формална процедура и да подписва всичко, което
проверяващите му дадат без възражения, за да не станело по-зле.
Казаното от
жалбоподателя в огромна степен се потвърди и от показанията на св. П.К., който
посочи, че той е работникът, който принципно работи с въпросната машина, а
жалбоподателят Р. няма никаква връзка с нея.
Относно свеждането
на въпросната заповед до знанието на жалбоподателя св.Д. посочи, че по време на
последващата проверка му било заявено от св.М.Д. – счетоводител в дружеството,
че заповедта била изпратена на Р. по електронната му поща. Съдът обаче оцени
като недостоверни тези твърдения на актосъставителя, т.к. на първо място те
бяха категорично отречени от св.Д. и на второ – защото категорично стана ясно,
че работниците в дружеството, включително и жалбоподателят Р. нямат служебни
електронни пощи, а с такива разполагат само служителите в администрацията. Ето
защо актосъставителят е бил длъжен да се убеди със сигурност дали въпросната
заповед е била връчена на лицето, като например изиска обяснения от него, от
служители в администрацията, от самия представител на дружеството работодател и
т.н.
На следващо място,
фактът, че въпросната Заповед №
5980/31.07.2019г. не е свеждана до знанието на жалбоподателя се извлича и от
това, че тя е издадена на 31.07.19г., т.е. в период, когато Р. е ползвал платен
годишен отпуск – 19.07.19г. – 02.08.19г., което е видно от Заповед № 2852/18.07.19г.
/лист 20 от делото/. За съда не остана съмнение, че Заповед № 5980/31.07.2019г. в частта й по
т.6 е издадена абсолютно формално, т.е. за да има работодателят евентуално
оправдание пред проверяващите при една последваща проверка в смисъл, че е
предприел действия за изпълнение на процесното предписание. В противен случай с
тази заповед работодателят не би определи Р. като отговорен за изпълнението на
инкриминираното предписание първо – защото когато го е определил като такъв той
не е бил на работа и второ – защото най-логично е било да определи като
отговорен за изпълнението по т.6 именно лицето, което по принцип работи с тази
машина или пък определения в дружеството служител да отговаря по безопасността
на труда, а такъв несъмнено е имало. Не е имало никакъв логика като отговорен
за изпълнението на конкретното предписание да бъде определен Р., който е бил
заварчик и който не е имал никакъв досег с въпросната машина, още по-малко
понятие как тя функционира, какви надписи и указания трябва да съдържа и т.н.
На последно място,
но не по значение, фактът, че Р. не е знаел за вмененото му задължение по т.6
от Заповед № 5980/31.07.2019г. се установи и от официалното уведомително писмо
на управителя на „Р.“ ООД /лист 49 от делото. В него категорично е посочено, че
тази заповед не е била връчвана на Р. поради пропуск от страна на лицето С.П.–
отговорник по безопасността на труда в дружеството.
При това положение
е несъмнено, че Р. не е извършил виновно вмененото му административно нарушение
по смисъла на чл.34 ал.1, т.5 от ЗЗБУТ, при което неправилно е санкциониран с
НП на основание чл.413 ал.1 от КТ. Още повече, че дори да бе категорично
установено, че Р. е бил наясно със задължението си т.6 от Заповед №
5980/31.07.2019г., то той отново не би бил длъжен да изпълни въпросното
предписание и пак не би извършил нарушение по чл.34 ал.1, т.5 от ЗЗБУТ. Това е
така, защото въпросната правна норма предвижда, че „работещите в съответствие със
своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да съдействат на работодателя …“, но в конкретния казус стана ясно, че
квалификацията на Р. му е давала възможност да работи като шлосер-заварчик,
т.е. той не е имал не само нужната, но никаква квалификация за работа с
процесната машина за лазерно рязане на материали. От това пък следва, че не е
имал задължение да съдейства на работодателя за изпълнение на процесното
предписание.
С оглед на всичко казано до тук се налага изводът, че
отговорност за неизпълнение на въпросното предписание би могла да се търси само
и единствено от дружеството – работодател, нещо което е било сторено, доколкото
актосъставителят заяви, че и против него е бил съставен АУАН.
По всички тези съображения издаденото против
жалбоподателя Р. НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Доколкото по делото не бе направено искане за присъждане
на разноски от никоя от страните, то съдът служебно не може да присъди такива.
С оглед на
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-001981 от 02.04.2020 год. на директора на Дирекция “ИТ” Пазарджик, с което на Х.И.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл.413 ал.1 от КТ и за
нарушение на чл.34 ал.1, т.5 от ЗЗБУТ е
наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: