Р Е Ш Е
Н И Е
№ 80
град Велико Търново, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на осми
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 679/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „Ники 2017“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стражица, ул. „Т.
Каблешков“ № 11, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя Т.М.Д., срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане № 04/09/0/0/00032/3/02/04/01 с изх. № 01-2600/6160#4 от 25.07.2022 г. на изп. директор на ДФ
„Земеделие“, с който отказано пълното изплащане на финансовата помощ общо в
размер на 72 365,03 лв., представляваща второ плащане по договор № BG06RDNP001-9.001-0042-C01
от 20.12.2018 г. и е определена сума за възстановяване в размер на 195 580
лв., представляващо първо плащане по посочения договор. Жалбоподателят излага
доводи, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен, като постановен при съществено
нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с
материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди,
че недопустимо е извършено смесване на две отделни производства, провеждащи се
по различен ред и завършващи с различен акт и правни последици – по разглеждане
на искане за плащане, което се провежда по реда на ЗУСЕСИФ и Условията за
изпълнение на договори по мярката, и производство по издаване на АУПДВ, което
се провежда по реда на ДОПК. Сочи, че актът е немотивиран от правна страна в
частта, в която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
предвид липсата на посочена конкретна хипотеза по т. 26.9-26.20 от Условията за
изпълнение. Счита, че административният орган неправилно е приложил материалния
закон, като излага подробни доводи, че изискването на документи, доказващи
реализация на продукция пряко от дружеството-жалбоподател е неоснователно и не
почива нито на нормативната уредба, нито на утвърдените по процедурата условия
и одобрения бизнес план. В подкрепа на това сочи даден отговор на въпрос от
разясненията по процедурата, касаещ сектор „Мляко“, но приложим според
жалбоподателя и към останалите допустими по процедурата сектори. В писмена
защита излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на акта. По тези съображения иска от съда да отмени обжалвания
административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендира направените
разноски.
Ответникът
по жалбата, изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие, чрез процесуалния си представител *** М. П.
оспорва жалбата като неоснователна. Възразява за прекомерност на евентуално
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От приложените по делото доказателства се установява, че със
Заповед № РД09-774/17.08.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите,
на основание чл. 24, ал. 2 от Наредба № 12 от 2015 г. за условията и реда за
признаване на организации на производители на земеделски продукти, асоциации на
организации на производители и междубраншови организации, „Ники 2017“ ООД с ЕИК
********* е признато за група на производители в сектор „Месо и вълна“.
Между ДФ „Земеделие“ и „Ники
2017“ ООД, като бенефициент, е сключен Административен договор № BG06RDNP001-9.001-0042-C01/20.12.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020, подкрепена от ЕЗФРСР. Съгласно чл. 1, ал.1 от договора Фондът
предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, за постигане на целите
чрез дейностите на групата/организацията на производителите през първите 5
години, считано от датата на нейното признаване, въз основа на одобрен бизнес
план по проектно предложение BG06RDNP001-9.001-0042, неразделна част от
договора, а бенефициентът се задължава да осъществи дейностите, заложени в
бизнес плана и да реализира на пазара продукцията на своите членове, при
спазване на формуляра за кандидатстване, изискванията на Условията за
кандидатстване, Условията за изпълнение и действаща нормативна уредба. Според
чл. 2, ал. 2 от договора безвъзмездната финансова помощ е под формата на
фиксирано годишно плащане и се определя като процент от стойността на
реализираната на пазара продукция от групата/организацията на производители.
На 21.12.2018 г. „Ники
2017“ ООД е подало първо искане за плащане, като на ползвателя е изплатена
помощ в размер на 195 580 лв., съгласно Решение № 04/09/0/0/00032/3/01/03/01
на изп. директор на ДФЗ.
На 12.09.2020 г. „Ники 2017“ ООД е
подало второ искане за плащане. Към искането са приложени еднотипни „Договори
за посредничество-комисионен“, сключени през
2018 г. между отделни членове/съдружници в „Ники 2017“ ООД /регистрирани земеделски
производители/ от една страна и „Ники 2017“ ООД от друга страна. По силата на
тези договори първата страна възлага на втората страна /“Ники 2017“ ООД/, а тя
се съгласява да проучва и разработва добри производствени практики в областта
на селското стопанство, животновъдно производство, неговата реализация и
продажба на пазара, в т.ч. при изкупуването на живи животни, месо, производство
на месни продукти, преработка и реализация на земеделска продукция; да
съдейства за установяване на търговски контакти в страната и чужбина; да
прогнозира тенденциите в стопанското развитие на направленията, в които развива
стопанката си дейност първата страна; да предоставя консултантска помощ и
актуална информация за изискванията на вътрешния и международен пазар; да
подпомага развитието на дейността на първата страна, чрез осъществяване на
връзки с изследователски и научни институти, други производители /респективно
сдружения на производители, независимо от правно-организационната форма на сдружаване/
изградили и/или изграждащи модерни производствени бази, потенциални клиенти на
произведената продукция; да указва съдействие на първата страна при
кандидатстването по различни проекти и програми, в т.ч. финансирани от
Европейските фондове. Съгласно т.2.3 от договорите акцент в дейността на
втората страна е осигуряването на потенциални клиенти на първата страна за
изкупуване на произведената от последната продукция, както и затвърждаването на
вече изградени връзки, чрез посредническа и консултантска подкрепа. Според т.
3.1 от договорите страните договорят възнаграждението за възложените услуги по
договори, сключени с посредничеството или консултантската помощ на втората
страна, т.е. договори по т. 2.3, начинът на плащане и задължените лица да бъдат
определени в отделен анекс сключен между страните, неразделна част от договора.
Представени са и еднотипни Анекс № 1 към съответния договор за посредничество,
според които възнаграждението по договори, сключени с посредничеството или
консултантската помощ на втората страна възлиза: 1.При дребни преживни животни
/овце, кози/ - 0,05 лв./кг или 1,00 лв./бр. 2. При едри преживни животни
/крави, биволи/ - 0,10 лв./кг или 2,00 лв./бр. Представени са фактури, издадени
от „Ники 2017“ ООД към физически и юридически лица – съдружници в „Ники 2017“
ООД, с предмет комисионна по договор за 2019/2020 година – агнешко, телешко.
Представени са фактури от 2019 г. и 2020 г. за извършени продажби на телета, агнета
и овце от членове на „Ники 2017“ ООД на трети лица.
До жалбоподателя е изготвено
Уведомително писмо за отстраняване на нередовности изх. №
01-2600/4929/06.10.2020 г., с което са изискани допълнителни документи, в т.ч.
с т.2 договори между членовете и групата за реализация на продукцията, тъй като
към заявката за плащане са представени 29 договора от общо 105 члена. В отговор
са представени изисканите документи, като по т. 2 са представени комисионни
договори със съдържание, идентично на горепосочените.
Изготвено е ново Уведомително
писмо за отстраняване на нередовности изх. № 01-2600/6160/20.11.2020 г., в т. 7
от което е изискано дружеството да представи документи, доказващи реализация на
продукция от групата, а именно от „Ники 2017“ ООД. Посочено е, че представените
фактури към заявката за плащане доказват реализиране на комисионни услуги от „Ники
2017“ ООД, които не попадат в обхвата на раздел 9 от условията за
кандидатстване по мярката. В изготвения отговор от 10.12.2020 г. дружеството е
развило аргументи, че „Ники 2017“ ООД не е нужно да прехвърля собствеността на
селскостопански продукти, произведени от нейните членове, както и да представя
документи за реализиране на пазара на продукция пряко издадени от нея.
Година и половина
по-късно, с писмо изх. № 01-2600/6160#1/26.05.2022 г. бенефициентът
е уведомен, че на основание чл. 26, ал.1 от АПК е открито производство по издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като не са представени
платежни документи, доказващи реализация
на продукция от групата производители „Ники 2017“ ООД. В писмото са описани
установените факти и приложимите според органа разпоредби, посочено е, че ще
бъде отказано плащане и общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“
ще издаде АУПДВ е в размер на 195 580 лв., като на ползвателя е
предоставена възможност да представи възражение и допълнителни доказателства,
относими към изложените констатации в 14-дневен срок. Писмото е получено от жалбоподателя
на 31.05.2022 г.
Във връзка с дадената
възможност жалбоподателят е депозирал възражение с вх. № 01-2600/6160#3 от 10.06.2022
г., към което са представени доказателства и с което са оспорени изводите в
горепосоченото писмо.
В резултат на развилото се
производство е издаден и обжалваният административен акт – АУПДВ №
04/09/0/0/00032/3/02/04/01 с изх. №
01-2600/6160#4
от 25.07.2022 г. на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, с който на основание т. 26.1 и т. 29 от раздел Б „Финансово
изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение на одобрени
проекти по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-9.001 по мярка 9 „Учредяване на
групи и организации на производителите“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020, чл. 6, ал. 1, т. 3, чл. 8, т. 1 и т. 9, чл. 9, ал.
4 и чл. 21, ал. 1 от Административния договор, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във
връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/, на „Ники 2017“ ООД е отказано изплащане
на финансовата помощ общо в размер на 72 365,03 лв., представляваща второ
плащане по договор № BG06RDNP001-9.001-0042-C01 от 20.12.2018 г. и е
определено публично държавно вземане за възстановяване в размер на 195 580
лв., представляващо първо плащане по посочения договор. В мотивите си
административният орган е приел, че не са представени платежни документи, доказващи
реализация на продукция от групата производители „Ники 2017“ ООД, а към
искането са представени документи, доказващи реализация на продукция от
членовете на групата, което противоречи на Условията за кандидатстване за
предоставяне на помощта, като в тази връзка органът се е позовал на текстовете
на раздел 27, т. 2 и раздел 9, т. 5 от Условията за кандидатстване и т. 15 от
раздел Б „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за
изпълнение. За да мотивира отказа за изплащане на суми, адм. орган е цитирал и
текстовете на чл. 6, ал. 1, т. 3, чл. 8, т. 1 и т. 9, чл. 9, ал. 4 и чл. 21,
ал. 1 от административния договор, както и т. 26.1 и т. 29 от раздел Б
„Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение.
Възражението на жалбоподателя е прието за неоснователно, като са изложени
мотиви, че с оглед специфичното законодателство в сектор „мляко“ и липсата на
такова в сектор „месо“, не е приложимо реализиране на продукция чрез
посредничество за групи/организации на производители в сектор „месо“, а
даденият отговор на въпрос № 5 в разясненията по процедурата е неотносим.
Посочено е също така, че съвместното пускане на стоки на пазара, вкл.
подготовка за продажби, централизация на продажбите и доставки на купувачи на
едро, са заложени в одобрения бизнес план на „Ники 2017“ ООД и дружествения
договор, а реализация на количества продукция от името на дружеството е
предвидено в чл. 12 и чл. 19 от Вътрешния правилник на дейността на групата
производители.
АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 27.07.2022
г., като жалбата до Административен съд гр. Велико Търново е подадена чрез
ответника на 10.08.2022 г.
В хода на съдебното
производство са приети представената адм. преписка и допълнителни писмени
доказателства.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения
срок.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия, съгласно разпоредбите на чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП
вр. чл. 166 от ДОПК, в предвидената за валидността му от формална страна писмена
форма с излагане на съответните фактически и правни основания, без да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че АУПДВ не е мотивиран от правна
страна в частта, в която е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане. В действителност т. 29 от Условията за изпълнение /според
която бенефициентът дължи връщане на изплатени суми/ препраща към „случаите,
посочени в т. 26.9-26.20“, без в конкретния случай да е посочена някоя
конкретна хипотеза по т. 26.9-т.26.20, като упоменатата в мотивите на АУПДВ т.
26.1 от Условията за изпълнение касае отказ за изплащане изцяло или частично на
финансовата помощ, а не възстановяването на суми. Същевременно обаче адм. орган
изрично е посочил в мотивите си като основание за издаване на акта и
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от административния договор, според която в случай
на отказ от второ или последващо плащане /какъвто безспорно е настоящият
случай/ бенефициентът дължи връщане на пълния размер на получените предходни
плащания, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата, на която
изпада в забава за връщането им. Тоест налице е надлежно посочено правно
основание за постановеното възстановяване на полученото първо плащане в размер
на 195 580 лв. Не представлява никакво процесуално нарушение и
обстоятелството, че в един административен акт са инкорпорирани две
волеизявления – за отказ на второ плащане и за възстановяване на първо плащане,
доколкото и двете производства се развиват по реда на АПК /за първото не е
регламентиран специален ред, а за второто е налице изрично препращане към АПК в
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП/.
По приложението на
материалния закон:
Както се посочи, съгласно
чл. 1, ал.1 от договора Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова
помощ, за постигане на целите чрез дейностите на групата/организацията на
производителите през първите 5 години, считано от датата на нейното признаване,
въз основа на одобрен бизнес план по проектно предложение BG06RDNP001-9.001-0042, неразделна част от договора, а бенефициентът се задължава да
осъществи дейностите, заложени в бизнес плана и да реализира на пазара
продукцията на своите членове, при спазване на формуляра за кандидатстване,
изискванията на Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и
действаща нормативна уредба. Според чл. 2, ал. 2 от договора безвъзмездната
финансова помощ е под формата на фиксирано годишно плащане и се определя като
процент от стойността на реализираната на пазара продукция от групата/организацията
на производители. Според чл. 25, т. 3 от договора „Реализирана на пазара
продукция“ е предлаганата на пазара продукция, продадената от
групата/организацията на производители, която е произведена от нейните членове,
включваща само земеделските продукти, за които тя е призната, както и продукти,
изтеглени от пазара или продукти, обект на интервенционно изкупуване, по реда
на Регламент (ЕС) № 1308/2013 г., доказана чрез фактури, доказващи количествата на
продукцията на изтеглените от пазара или продукти, обект на интервенционно
изкупуване по реда на същия Регламент. Тези клаузи възпроизвеждат текстовете
съответно на т. 5 от раздел 9 и т. 2 от раздел 27 от Условията за
кандидатстване по процедурата. Съгласно т. 15 от раздел Б „Финансово изпълнение
на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение на одобрените проекти по
процедурата, годишните плащания се изчисляват въз основа на стойността на
установената от РА реализирана на пазара продукция от групата/организацията на
производителите през съответната година, определена в съответствие с правилата,
описани в Условията за кандидатстване.
Въз основа на посочените
текстове адм. орган е стигнал до извода, че жалбоподателят е следвало да
представи фактури или други първични счетоводни документи за реализирана
продукция от името на „Ники 2017“ ООД, която продукция е произведена от
членовете на групата, като липсата на такива е обусловила отказът за второ
плащане и претенцията за възстановяване на първото плащане. Съдът намира този
извод за неправилен, предвид следното:
Съгласно чл. 27, § 1 от
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета /за краткост Регламент (ЕС) № 1305/2013/,
подпомагането по тази мярка се отпуска с оглед улесняване на учредяването на
групи и организации на производителите в секторите на селското и горското стопанство
с цел: а) адаптиране към пазарните изисквания на продукцията и производството
на производители, които са членове на такива групи или организации; б)
съвместно пускане на стоки на пазара, включително подготовка за продажби,
централизация на продажби и доставки за купувачи на едро; в) установяване на
общи правила за информация за продукцията, в частност за прибирането на
реколтата и наличностите; и г) други дейности, които могат да се осъществяват
от групи и организации на производителите, като изграждането на умения за
стопанска и търговска дейност и организацията и улесняването на иновационните
процеси. Според § 3 на чл. 27 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 подпомагането се изплаща
въз основа на бизнес план под формата на фиксирана помощ на годишни вноски за
не повече от пет години от датата, на която групата или организацията на
производители е призната, и намалява прогресивно. То се изчислява на база
годишната продадена продукция от групата или организацията. Държавите членки
изплащат последната вноска едва след като са проверили коректното изпълнение на
бизнес плана.
Същевременно в чл. 152, §
1а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на
селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) №
234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 /за краткост Регламент (ЕС) № 1308/2013/
изрично е предвидено, че организация на производители, която е призната в
съответствие с параграф 1 от настоящия член, може да планира производството, да
оптимизира производствените разходи, да предлага на пазара и да сключва
договори за доставка на селскостопански продукти от името на своите членове, за
цялото или част от съвкупното им производство. Дейностите, посочени в първа алинея, могат да
се извършват:…б) при
условие че организацията на производители концентрира доставката и пуска на
пазара продуктите на своите членове, независимо от това дали има прехвърляне на
собствеността на селскостопански продукти от производителите към организацията
на производители; в) независимо дали договорената цена е една и съща за общата
продукция на някои или на всички членове. Следва да се посочи, че разликата
между групите и организациите на производителите се състои в по-облекчените
критерии относно броя на членовете и размера на реализираните обороти. Предвид
това настоящият състав намира, че директно приложимата правна уредба на
регламентите /която има приоритет пред националните правила и административния
договор/ дава възможност групата производители да не извършва пряко продажби на
стоки, произведени от членовете на групата, а да осъществява посредническа
дейност между членовете ѝ и трети лица /в какъвто случай не би имало
прехвърляне на собствеността върху стоките от производителите към групата/,
стига това да е насочено към изпълнение на целите на мярката. Още повече, че
нито в Условията за кандидатстване, нито в Условията за изпълнение е въведено
изрично подобно ограничение.
Следва да се посочи също
така, че според чл. 27, § 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 помощта се отпуска на
групи и организации на производителите, които са официално признати от
компетентните органи на държавите членки, въз основа на бизнес план. В случая
нито във формуляра за кандидатстване, нито в приложения бизнес план „Ники 2017“
ООД е поемало ангажимент да извършва продажба на продукция на членовете от
името на групата. Напротив, във формуляра за кандидатстване по програмата „Ники
2017“ ООД е посочило следното: дейност „Съвместно пускане на пазара, включително
подготовка за продажби, централизация на продажбите и доставки за купувачи на
едро“; описание: „Основната дейност на групата производители ще бъде да
преговаря за по-добри финансови условия за продажба на
произвежданото/отглежданите от съдружниците месо и животни…“; начин на
изпълнение: „Групата на производители ще
посредничи при преговорите и ще окрупнява доставките на своите членове към
търговец или кланица и при необходимост ще наема транспортни средства“;
резултат: „Реализирано посредничество на организацията при реализация на месо и
живи животни, произведено/отгледани от съдружниците в групата“ /л. 58, гръб от
делото/. В бизнес плана на дружеството
също изрично е посочено „организиране и посредничество при продажба на животни
и месо“ /л. 128 от делото/, и че „групата на производители ще посредничи при
преговорите и ще окрупнява доставките на своите членове към търговец или
кланица и при необходимост ще наема транспортни средства“ /л. 130 от делото/.
Некоректно ответникът се
позовава на клаузите на чл. 12 и чл. 19 от Вътрешния правилник за дейността на
„Ники 2017“ ООД /зелен класьор, л. 278-289/, а същевременно игнорира другите
разпоредби от този правилник, изрично уреждащи извършването на посредническата
дейност от групата на производители – чл. 31, чл. 40-чл. 42.
В подкрепа на изложеното е
и представеното от жалбоподателя писмо № 15-221/29.06.2020 г. на Л. В. – зам.
министър на земеделието, храните и горите, което лице към този момент изпълнява
функциите на ръководител на управляващия орган на ПРСР 2014-2020 г. /л. 78 гръб
– л. 80 от делото/. В това писмо изрично е призната възможността групите на
производители в сектор „Месо“ да сключват договори от името на своите членове и
е посочено, че „в този случай за целите на определяне обема на реализираната
продукция от ГП може да се вземе предвид стойността на продажбите от членовете,
независимо дали членовете предлагат на пазара своите продукти по договор, който
те самите сключват с трета страна въз основа на условия, договорени от ГП, или
дали ГП доставя продуктите на трета страна по договор, сключен от ГП“.
Предвид изложеното съдът
намира, че адм. орган неправилно е приел, че като не е представил документи за
реализиране на продукция с издател „Ники 2017“ ООД, бенефициентът е нарушил своите
задължения по условията за кандидатстване и сключения административен договор,
и вследствие на това е отказал второ плащане и е изискал възстановяване на
първото плащане. От друга страна, дали в действителност е извършено
посредничество от „Ники 2017“ ООД при осъществяването на сделки за реализиране
на продукция между неговите членове и трети лица, респ. условията по сделките
били ли са договаряни между групата производители и купувачите – трети лица, е
въпрос на фактическа преценка и евентуална проверка на представените от
дружеството документи, която следва да бъде извършена от адм. орган с излагане
на съответните мотиви.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като
преписката бъде върната за ново произнасяне по подадената от „Ники 2017“ ООД
заявка за второ плащане по договор № № BG06RDNP001-9.001-0042-C01/20.12.2018 г., при
спазване на изложените от съда мотиви по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение, в размер на 5200 лв. Предвид материалния интерес по делото съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК
съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично държавно вземане , издаден от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ № 04/09/0/0/00032/3/02/04/01 с изх. № 01-2600/6160#4 от 25.07.2022 г. ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
ново произнасяне по подадената от „Ники 2017“ ООД заявка за второ плащане по договор № № BG06RDNP001-9.001-0042-C01/20.12.2018 г., при спазване на изложените от съда мотиви по тълкуването и
прилагането на закона. ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София да заплати на „Ники 2017“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стражица, ул. „Т. Каблешков“ № 11, ет. 3,
ап. 9, сумата от 5250 лв. (пет хиляди двеста и петдесет лева), представляваща
разноски по делото. |
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: