РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Крумовград, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело №
20245130100268 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Максо България“ АД
/ с предишно наименование „ Кредисимо Супер” АД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№146А, Бизнес център „България“ представлявано заедно от изпълнителните
директори Славян Емилов Ценов и Георги Христов Карпузов, действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт А. Б., срещу Д. С. В., ЕГН **********, с адрес
с.А., общ.Крумовград, с която е предявен иск за неоснователно обогатяване на
осн. чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД, с цена на иска 1881,85 лева.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2021 г. между ищеца като
лизингодател и ответника като лизингополучател бил сключен договор за
обратен лизинг със задължение да придобие собствеността върху лизинговия
актив – МПС. Твърди се, че страните са договорили заплащане на лизинговата
вещ на 18 лизингови вноски при общо договорена лизингова цена от 8491,50
лева, от които главница в размер на 6000 лв. и договорна лихва от 2491,50 лв.,
в срок до 10.03.2023 г.. Страните договорили и заплащане от
лизингополучателя на всички разноски, сторени от лизингодателя. Твърди се,
че ищецът бил изпълнил изцяло задължението си по договора като е
предоставил лизинговия актив, но ответникът не бил изпълнил своите, като
извършил дванадесет плащания, като на 10.03.2023г. падежирала и последната
лизингова вноска по погасителния план. Въпреки многократното търсене и
положените усилия от ищеца за доброволно уреждане на взаимоотношенията
ответникът /лизингополучателя/ не бил заплатил дължимата сума и не върнал
лизинговия актив. Издадената по заявление от ищеца „Максо България“ АД / с
1
предишно наименование „ Кредисимо Супер” АД/ Заповед за изпълнение на
парично задължение била връчена лично на ответника, който след
получаването и подал възражение. Образувано било ГД №148/2024г., като с
Решение № 79/12.09.2024г. съдът бил отхвърлил предявените искове
от„Максо България“ АД, като била прогласена нищожност на Договора за
обратен лизингна осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД. Цитираното решение не било
обжалвано от „Максо България“ АД, но била подадена молба по чл. 248 от
ГПК, която била частично уважена. Моли съда, Д. В. да бъде осъден да
заплати на „Максо България“ АД сумата в размер на 1881.85 лева,
представляваща разликата между заплатената цена от „Максо България“ АД
по Договор за покупко-продажба на МПС №1246/01.09.2021г. в размер на 6000
лева, ведно със дължимата законна лихва за периода 20.11.2021г. – 20.11.2024г.
в размер на 2167.74 лева, в общ размер на 8167,74 лева и заплатената сума в
полза на „Максо България“ АД по Договор за обратен лизинг № 1246 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от
01.09.2021г. в общ размер на 5033,89 лева / главница в размер на 2912,44 лева,
договорна лихва в размер на 2121,45 лева/ и дължимото и присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1252 лева в полза на Д. В. по ГД №
148/2024г. и двете по описа на РС-Крумовград. Претендира разноски по
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който се оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Сочи, че
исковата претенция за присъждане на лихва била погасена по давност.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирано е
писмено становище, с което се поддържат исковете и се моли за уважаването
им.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява. С писмено становище адв. М. моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните счита за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложените по делото ч.гр.д. № 119/2024 г. и ГД №148/2024г.
по описа на РС-Крумовград, срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта за
изпълнение е подадено възражение, поради което са подадени искове за
вземането от заявителя. Съгласно представения по делото договор за
покупко-продажба от 01.09.2021 г. с нотариална заверка на подписите /л.30/,
страните като продавач- Д. В. и „Максо България“ АД / с предишно
наименование „Кредисимо Супер” АД/ - клон С.З. - като купувач са се
съгласили да сключат договор за обратен лизинг относно посочения
автомобил. От представения по делото Договор за обратен лизинг №1246 от
2
01.09.2021г., се установи, че между ищеца като лизингодател и ответника като
лизингополучател е бил сключен договор за обратен лизинг със задължение за
придобиване на собствеността върху лизинговия актив, с който е предоставен
на лизинг на МПС –марка „BMW, модел Baureihe 5 Lim., с лег. № СТ ****9, с
идентификационен рама №WBANM710X0CP17048, съобразно чл. 3 от
договора. Представен е и стандартен европейски формуляр. Видно от чл. 4 и
чл.9 от договора и Приложение №1 към договора, съдържащ погасителен
план, страните са договорили заплащане на лизинговата вещ на 18 лизингови
вноски, при общо договорена лизингова цена от 8491,50лв., от които главница
от 6000лв. и договорна лихва от 2491,50лв. в срок до 10.03.2023г., при лихвен
процент от по лизинга 40 % и ГПР 48,21% /чл. 6 и чл.7. Заплатени били 12бр.
лизингови вноски в общ размер на 5033,89лв., от които 2912,44лв- главница и
2121,45лв. - договорна лихва.
С Решение № 79/12.09.2024г. по ГД №148/2024г. РС-Крумовград е
отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани, като Договор за
покупко-продажба № 1246/01.09.2021г. е обявен от съда за нищожен на осн.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, а поради липса на основание на Договор за обратен лизинг
№1246/01.09.2021г. също е обявен за нищожен на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Предвид така установеното, съдът достига до следните правни
изводи:
Относно иска по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД .
Хипотезата уредена в чл. 55, ал.1 ЗЗД е за връщане на даденото при
отпаднало основание, при който в тежест на ищеца по иска е да докаже своето
обедняване, както и обогатяването на ответника. Характерното в този случай
е, че към момента на даването основанието съществува, т. е. между страните е
налице валидно правоотношение, въз основа на което се извършва
престирането и което оправдава имущественото разместване, но впоследствие
това правоотношение отпада с обратна сила по причини от различно естество.
Отпадането на правното основание може да се дължи на разваляне на
договора, било то извънсъдебно, или съдебно, на унищожаване на договора
или обявяване на неговата нищожност. Неоснователното обогатяване е един
от основните институти на облигационното право, уреден в ЗЗД, който се
основава на принципната идея за справедливост и принципа, че aко е налице
разместване на имуществени блага, при което едно лице се обогатява, за
сметка на обедняването на друго, без правно основание за това,
справедливостта изисква възстановяване на предходното правно положение
чрез връщане на полученото.
Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника е имало сключени
договор за покупко-продажба и договор за обратен лизинг, които с Решение
№79/12.09.2024г. Районен съд – Крумовград е приел за нищожни. Ответника
не е оспорил твърдението, че е получил 6000 лв. по договор за покупко –
продажба на МПС №1246/01.09.2021г. от „Максо България“ АД , както и това,
че част от сума е върната чрез плащането на 12 вноски, от които 5бр. вноски
3
по 200лв. и 7 бр. вноски по 576,27лв., или общо платени от ответника
5033,89лв. Съгласно погасителния план, ответника е трябвало да заплати на
ищеца 8491,50лв., от които 6000лв. главница и 2491,50лв. - договорна лихва на
18 лизингови вноски, в срок до 10.03.2023г.. Факт е, че договорите между
страните са обявени за нищожни и всичко взето трябва да бъде върнато в
положението, в което е било преди сключването на договорите.
Настоящата съдебна инстанция счита, че размера на платеното от
кредитора и получено от длъжника е 6000 лв. Размера на платеното от
длъжника и полученото от кредитора е 5033,89лв. /от които 2912,44 -
главница и 2121,45 - договорна лихва/. При това положение дължимата сума
от ответника е в размер на 966, 11лв., но в производството по настоящото дело
е направено искане да бъде извършено съдебно прихващане със дължимото и
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1252 лева в полза на Д. В.
по ЧГД № 119/2024г. и ГД № 148/2024г. и двете по описа на РС-Крумовград.
Дължимата сума от ответника е по-малка от дължимото и присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1252 лева в полза на Д. В. по ЧГД №
119/2024г. и ГД № 148/2024г. и двете по описа на РС-Крумовград, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Относно иска за заплащане на законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира лихва от момента на неоснователното обогатяване
т.е. от 20.11.2021г.. При иска за неоснователно обогатяване заплащането на
законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи не от момента на настъпването
на неоснователното обогатяване, а от момента на поканата, отправена от
кредитора до длъжника да заплати обезщетение за неоснователно
обогатяване. Настоящата съдебна инстанция счита, че законна лихва би се
дължала върху дължимата сума от датата на завеждане на настоящата искова
молба -21.11.2024г. , която има функцията на покана по отношение на
неоснователното обогатяване. Но предвид отхвърлянето на главния иск по чл.
55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, ведно с претендираното съдебно прихващане, следва
иска за заплащането на законна лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД също да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед на изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК , настоящата
съдебна инстанция счита, че разноски следва да се присъдят единствено на
ответника в размер на 488 лева - за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Максо България“ АД /с предишно
наименование „Кредисимо Супер” АД/, с ЕИК ********* против Д. С. В., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ул. „П.Р.С.“ ***, настоящ адрес:
4
с. А. №5, общ.Крумовград, обл.Кърджали, с правно основание чл. 55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 1881.85
лева, представляваща разликата между заплатената цена от „Максо България“
АД по Договор за покупко-продажба на МПС №1246/01.09.2021г. в размер на
6000 лева, ведно със дължимата законна лихва за периода 20.11.2021г. –
20.11.2024г. в размер на 2167.74 лева, в общ размер на 8167,74 лева и
заплатената сума в полза на „Максо България“ АД по Договор за обратен
лизинг № 1246 със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив от 01.09.2021г. в общ размер на 5033,89 лева / главница в
размер на 2912,44 лева, договорна лихва в размер на 2121,45 лева/ и
дължимото и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1252 лева в
полза на Д. В. по ЧГД № 119/2024г. и ГД № 148/2024г. и двете по описа на РС-
Крумовград, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Максо България“ АД, с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146А,
Бизнес център „България“ представлявано заедно от изпълнителните
директори Славян Емилов Ценов и Георги Христов Карпузов, да заплати на
Д. С. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ул. „*****“ ***,
настоящ адрес: с.А. №5, общ.Крумовград, обл. Кърджали, сумата в размер на
488 лева /четиристотин осемдесет и осем лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуален представител по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните, на съдебните им
адреси за призоваване.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5