Р Е Ш Е Н И Е
№ 240/19.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав, в открито заседание на двадесет и
втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова с участието на прокурора Паун Савов, като
разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административно-наказателно
дело № 63 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Затвора – Пазарджик към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр. София (ГД „ИН“
към МП, гр. София), подадена чрез младши инспектор Р. Р. срещу Решение № 915 от
09.12.2022 год. постановено по адм. дело № 1110 от 2022 год. по описа на
Административен съд – Пазарджик,
с което е отменена Заповед № Л-1559 от 25.11.2022 год. на началника на
Затвора – Пазарджик за налагане на с която на С.Г.Р. е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“, осъдена е ГД
„ИН“ към МП, гр. София да заплати на С.Г.Р., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора Пазарджик, сумата от 10,00 лева (десет), извършени разноски
по делото и е осъдена ГД „ИН“ към МП, гр. София да заплати на адв. В.С.С., ЕГН **********,
от Адвокатска колегия гр. Пазарджик сумата от 1 000,00 лева (хиляда) адвокатско
възнаграждение.
В касационната
жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното
съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Моли се за отмяната му и
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Моли да се приемат допълващи писмени доказателства,
които не са представени пред първостепенния съд, а именно: Заповед №
Л-1342 от 07.10.2022 год. за налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от
хранителна пратки за срок от два месеца“ на С.Р., издадена от началника на
Затвора – Пазарджик; Заповед № Л-1336 от 07.10.2022 год. за налагане на
дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистота и
хигиената за седем дни“ лишения от свобода С.Р., издадена от началника на Затвора
– Пазарджик; Заповед № 344 от 28.09.2021 год. за налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ на С.Р. от и.ф. началник на Затвора –
Пазарджик; информационна справка за наложените наказания на ответника;
първоначален доклад за лишения от свобода С.Р., изготвен от главен инспектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ към пенитенциарното заведение и
Постановление на Районна прокуратура – Пазарджик за изпращане на преписката по
компетентност на Окръжна прокуратура – Пазарджик във връзка с наличието на
данни за извършено от лишения от свобода Р. престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК. Представени са и писмени бележки.
Ответникът – С.Г.Р.
оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за
отхвърлянето й. От пълномощника му адв. В.С. е депозиран писмен отговор
на касационната жалба и писмени бележки, с които изразява становище по същество
на спора и претендира присъждане на разноски за оказаната безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) за
настоящата касационна инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен
съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като прецени допустимостта
на касационната жалба и релевираните отменителни основания, приема за
установено следното от фактическа и правна стана:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от
надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Пред Административен
съд – Пазарджик е подадена жалба от С.Г.Р., изтърпяващ „лишаване от свобода“ в
Затвора – Пазарджик, против Заповед № Л-1559 от
25.11.2022 год. на началника на Затвора – Пазарджик, с която на осн. чл. 101,
т. 7 от ЗИНЗС, във връз с чл. 102 от същия, във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за
срок от 7 денонощия“. Заповедта е мотивирана с фактите, че на 15.11.2022 год., лицето
е нарушил установения ред като е оказал съдействие на служителите на „НОС“, при
направен опит за проверка на наркотични и упойващи вещества, след което по
заповед на началника на затвора е бил конвоиран до медицинския център при
затвора, където да му бъде направен полеви тест за наркотици. Посочено е, че
лишеният от свобода категорично е отказал да даде материал за осъществяване на
теста, за което му е снето писмено обяснение и по случая е изготвена докладна
записка. Също така е отбелязано, че с действията си Р. е нарушил разпоредбите
на чл. 96, т. 3 т. 5 от ЗИНЗС и чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от
посочения.
Съдът е приел
по делото докладна записка № ИВЛ-4111 от 16.11.2022 год., изготвена от младши
инспектор И. И. на 15.11.2022 год., в която е описано, че на 15.11.2022 год. по
разпореждане на началника на затвора, за времето от 15:00 часа до 15: 30 часа е
бил направен тест за наркотици на лишените от свобода: С.Р., М.П., Г. К., Й. В.
и С. Г., като Р. и П. са отказали извършването на проверка, а тестовете на
останалите трима са били отрицателни. С нея е направено предложение до началника
на Затвора-Пазарджик на Р. да му бъде наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 (пет) денонощия, за това че за
трети път отказва да даде тест за наркотици. Приложен е попълнен документ за
информирано съгласие за изследване с тест за наркотици от 15.11.2022 год., в
който медицинския фелдшер К. е вписала, че С.Р. е заявил съгласие да даде урина
за извършване на теста и е удостоверила изявлението си с полагане на подпис. С.Р.
е отбелязал, че е бил информиран за предлаганото му изследване и е съгласен с
неговото провеждане.
Пред
инстанцията по същество са приети и неоспорени писмените обяснения на лишения
от свобода от 16.11.2022 год., в които сочи, че на 15.11.2022 год. е бил
изпратен на проверка за наркотици, като не е отказал извършването на теста, но
не е могъл да даде достатъчно урина. Според твърденията му, дадената урина е
била достатъчна за извършване на тест за употреба на хероин, тъй като, той не
бил привърженик на други опиати. Заявил е, че този път нищо не е употребявал и
е готов по всяко време да го докаже с нов тест. Приложени са: Протокол № Р 130
от 25.11.2022 год., според който жалбоподателя е разпределен на работа в цех
„АББ“ към затвора; Докладна записка от директора на Медицински център към
Затвора - Пазарджик, според която Р. е клинично здрав и няма заболявания, които
да са противопоказни за изтърпяване на наказание „изолиране в наказателна
килия“; Информация от информационна система на затвора, според която в периода
от 18.02.2022 год. до 02.12.2022 год., Р. е наказван шест пъти, от които три
пъти за отказ да бъде проверен за употреба на наркотици.
По делото са
разпитани свидетелите А.Д.Д., изтърпяващ наказание в затвора Пазарджик, Й.К.В.в
момента в Затвора Пазарджик, И.Й.И., на длъжност надзирател в Затвора Пазарджик
и Д.В.К. на длъжност медицински фелдшер в Затвора Пазарджик, които показания
съдът е приел като безпротиворечиви по отношение на обстоятелството, че Р. не е
отказвал да бъде извършена проверка за употреба на наркотици, но не е
предоставил достатъчно урина за извършване на изследването.
За да достигне
до извода за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната заповед,
решаващият съд е приел, че като основание за налагане на процесното
дисциплинарно наказание, административният орган е посочил и чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, тоест осъществено от Р.
деяние, изразяващо се в неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на
работното място на 15.11.2022 год., което не е предмет на издадения акт, нито
са направени такива твърдения, нито са установени по делото. Обосновал е
отменителното си решение с довода за недопустимост на наложеното дисциплинарно
наказание, тъй като органът е извел само предположения, въз основа на които не
може да се извърши точна и правилна квалификация за извършено дисциплинарно
нарушение. По този начин издателят на заповедта е нарушил правото на лишения от
свобода да се защити. Предвид изхода на спора съдът е присъдил и
съдебно-деловодни разноски.
Решението е
правилно.
Въз основа на
приобщения доказателствен материал по делото правилно първостепенният съд е
установил фактическата обстановка по делото, включително и от приетите и
неоспорени гласни свидетелски показания на четиримата свидетели, въз основа на
която е достигнал до обосновани изводи за неправилност на оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода С.Р..
В случая
основният спор по делото е дали началника на Затвора – Пазарджик е спазил
изискванията на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) при издаване на оспорената, пред Административен съд – Пазарджик,
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия
за срок от 7 денонощия“ на лишения от свобода Р., за нарушение на разпоредбите
на чл. 96, т. 3 и т. 5 от ЗИНЗС и чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от
посочения.
С разпоредбата
на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС законодателят е дал легално определение на понятието
„дисциплинарно нарушение“. Посочил е, че това е деяние, което може да
представлява действие или бездействие, извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или
представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени
от свобода. В ал. 2 на чл. 100 от ЗИНЗС е посочено, че за дисциплинарно
нарушение се смята – т. 1 „неспазване на реда и дисциплината в помещенията или
на работното място“, а т. 5 – „неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон“. Лишените от свобода са длъжни да
спазват установените за тях правила, с оглед разпоредбата на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, а предвид нормата на чл. 96, т. 5 от цитирания, те са длъжни да оказват
съдействие при употреба на алкохол, наркотици или упойващи вещества.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че на Р. са снети обяснения
на 16.11.2022 год. във връзка с извършената в затвора проверка за тест на
наркотици на четирима лишени от свобода. В писмата си обосновка лицето е
завило, че на 15.11.2022 год. е бил изпратен на проверка за наркотици, като не
е отказал извършването на тест за употреба на хероин, но не е могъл да даде достатъчно
урина. От свидетелските показания на лишените от свобода Д. и В. се
потвърждават твърденията на ответника по касация. Същите обстоятелства се
установяват и от свидетелските показания на свидетеля И.-надзирател в Затвора –
Пазарджик и свидетеля К. - медицински фелдшер в пенитенциарното заведение. Р. е
направил опит да даде урина за теста, но не е успял да даде пробата, тъй като е
нямал достатъчно, дал е малко, но не достатъчно капкомера да го вземе за проба.
Тези доказателства са били достатъчни за решаващия съд да приеме, че наложената
рестриктивна мярка не отговаря на фактите по спора. Лишеният от свобода Р. не е
отказал категорично да даде материал за осъществяването на теста и по този
начин не са налице посочените в заповедта разпоредби, сочени за нарушение на
чл. 96, т. 3 и т. 5 от ЗИНЗС и чл. чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1и т. 5 от ЗИНЗС. Тези доказателства са достатъчни
за инстанцията по същество да достигне до извода, че по делото не са
представени надлежни доказателства, установяващи да е направен отказ от страна
на Р. да извърши тест за употреба на наркотици. Следователно правилни са
изводите на съда, че заповедта за налагане на процесното дисциплинарно
наказание е издадена в противоречие с материалния закон, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и необосновнаост.
Оплакванията от касатора не обосновават сочените от него отменителни основания
по чл. 209, т. 3 от АПК.
При
насрочване на делото съдът е указал доказателствената тежест на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК и административният орган е
следвало да представи всички писмени доказателства относими към
административната преписка и да установи фактическите основания посочени в акта
и наличието на законовите предпоставки за издаването му. С молба вх. № 2427 от
21.03.2023 год., подадена в Административен съд – Пазарджик, във връзка с
насроченото касационно производство, процесуалният представител на касатора е
представил писмени доказателства, които не са представени пред първостепенния
съд, а едва един ден преди насроченото открито съдебно заседание по настоящото
касационно производство. Неизпълнението на тези му задължения не обосновават
релевираните в касационната жалба доводи за нарушение на съдопроизводствените
правила при постановяване на обжалваното решение. Налице е изрична забрана,
установена в чл. 220 от АПК, според която касационната инстанция не разполага с
правомощия за нови фактически установявания, каквито на практика се искат от
касационния жалбоподател. Преценката на доказателствата и излагането на доводи
по същество за първи път в касационната инстанция ще ограничи правото на
участие на страните в спора, тоест ще ги лиши от извършваната касационна
проверка относно правилното провеждане на съдебното оспорване пред инстанцията
по същество. Предвид изложеното, представените за първи път от касатора писмени
доказателства: Заповед № Л-1342 от 07.10.2022 год.
за налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратки за срок
от два месеца“ на С.Р., издадена от началника на Затвора – Пазарджик, Заповед №
Л-1336 от 07.10.2022 год. за налагане, от страна на началника на Затвора –
Пазарджик, на дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на
чистота и хигиената за седем дни“ лишения от свобода С.Р., Заповед № 344 от
28.09.2021 год. за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
на С.Р. от иф началник на Затвора – Пазарджик, информационна справка за
наложените наказания на ответника, първоначален доклад за лишения от свобода С.Р.,
изготвен от главен инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ към пенитенциарното
заведение и Постановление на Районна прокуратура – Пазарджик за изпращане на
преписката по компетентност на Окръжна прокуратура – Пазарджик във връзка с
наличието на данни за извършено от лишения от свобода Р. престъпление по чл.
345а, ал. 1 от НК, не следва да бъдат обсъждани в настоящото касационно
производство. Налага се изводът, че първоинстанционният съд е установил всички
относими към спора доказателства и са извън предмета на извършваната касационна
проверка по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
При
осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на приложимите материалноправни норми. Съдебният акт е правилен и
при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни
основания, които изискват неговата отмяна. Първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да се остане в сила предвид липсата на
инвокираните касационни основания за отмяната му.
Пред
касационната инстанция е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв., тъй като ответникът е
защитаван безплатно, тъй като е материално затруднено лице, спрян е от работа в
затвора, освен това има наложен запор от частен съдебен изпълнител с район на
действие при Окръжен съд – Пазарджик (л. 37 от настоящото дело). Пред
инстанцията по същество е представен договор за безплатна правна помощ от
29.11.2022 год. и пълномощно от същата дата за упълномощаването на адв. В.С., в
които е посочено изрично, че същите са и за пред настоящата съдебна инстанция
(л. 7 от първоинстанционното дело). От ответната страна не направено възражение
за прекомерност на разноските, завени от процесуалния представител на
касационния жалбоподател.
При този изход на правния спор и предвид хипотезата на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., на адв. В. С. следва да се присъди минималният размер на адвокатското
възнаграждение според Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който изчислен според правилото на чл. 8, ал. 3 от
посочената Наредба, възлиза в размер на 1 000,00 (хиляда) лева за настоящата
касационна инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 915 от 09.12.2022 год. постановено по адм. дело
№ 1110 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието, гр. София да заплати на адв. В.С.С., ЕГН **********,
от Адвокатска колегия гр. Пазарджик, сумата от 1 000,00 (хиляда) лева,
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
за настоящата касационна инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2.
/П/