Присъда по дело №328/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 26
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Милена Пейчева
Дело: 20224500200328
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 26
гр. Русе, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
СъдебниМилка Панова Маринова

заседатели:Румен Петров Петров
при участието на секретаря Десислава Ботева
и прокурора Б. Ив. В.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Наказателно дело от общ
характер № 20224500200328 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Т. Р. М. , ЕГН **********, родена на
**.**.****г. в гр.Т., обл. Л., живуща в с.Л., обл.Р., с основно образование,
омъжена, не работи, неосъждана за
ВИНОВНА в това, че на 10.12.2020г. на кръстовището на първокласен
път І-3 /гр.Плевен -гл.път І-5/ и първокласен път І-5 /гр.Русе- гр.Велико
Търново/, в района на км.59 на път І-5, в землището на с.Полско Косово,
обл.Русе, управлявала МПС- лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № *****,
като нарушила правилата за движение по пътищата:
- чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
-чл.21, ал.2 от ЗДвП, вр.чл.47 ал.3 от ППЗДвП - „Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1,
1
това се сигнализира с пътен знак“, като управлявала лек автомобил „Сеат
Ибиса“ с рег. № ***** с превишена скорост около 78,8 км/ч при наличието на
ограничение с пътен знак „В26-забранено е движението със скорост по-
висока от означената“ с означение 40 /ограничение на скоростта 40 км/ч/
и по непредпазливост причинила смъртта на Н. А. П., ЕГН:
********** от с. К., обл. П. /починала на 10.12.2020г./, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 пр.3 от НК и чл.54, вр.
чл.58а ал.1 от НК й НАЛАГА наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалява с 1/3,
като
ОПРЕДЕЛЯ наказание в окончателен размер на ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343г. от НК ЛИШАВА подсъдимата от право да
управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимата Т. Р. М. , ЕГН **********, родена на
**.**.****г. в гр.Т., обл. Л., живуща в с.Л., обл.Р., да заплати на гражданския
ищец Р. АС. П., ЕГН: ********** от с.С., обл. П., ул.“*******“ № * ,
понастоящем настанен на лечение в ДПБ с.К., с особен представител по
делото, 2000 лева /две хиляди лева/- обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на съпругата си Н. А. П., ЕГН: **********,
със законната лихва, считано от 10.12.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ВРЪЩА на Н. М. М., ЕГН: ********** от с.Л., обл.Р., или на
упълномощено от него лице, в качеството му на собственик на МПС, след
влизане на присъдата в сила, веществените доказателства по делото: 2 броя
въздушни възглавници; СРМПС част 2 с № ****; удостоверение за
технически преглед на лек автомобил- всички на съхранение в РУ гр.Бяла при
ОД МВР-Русе.
ДА СЕ УНИЩОЖИ, като вещ без стойност, след влизане на
присъдата в сила, вещественото доказателство: обтривка с червеникава
течност от вътрешната страна на стъклото- на съхранение в РУ гр.Бяла при
ОД МВР-Русе.
2
ОСЪЖДА подсъдимата, със снета по-горе самоличност, да заплати
направените по делото разноски: 2129,18 лева по сметка на РУ-Бяла при
ОДМВР-Русе - разноски на досъдебното производство.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от
днес пред АС гр.Велико Търново.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Русенска окръжна прокуратура е обвинила Т. Р. М. в това,
че на 10.12.2020г., на кръстовището на първокласен път I-3 /гр. Плевен-гл. път
І-5/ и първокласен път І-5/гр.Русе-гр.В.Търново/,в района на км.59 на път І-5,,
в землището на с. Полско Косово, обл. Русе, управлявала моторно превозно
средство - лек автомобил „С. И.“, с рег. № ******, като нарушила правилата
за движение по пътищата в Р. България:
-чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
-чл. 21, ал.2 от ЗДвП, вр. чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП – „Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в
ал.1, това се сигнализира с пътен знак, като управлявала лек автомобил „С.
И.“, с рег. № ****** с превишена скорост около 78,8 км./ч., при наличие на
огнаничение с пътен знак „В26-Забранено е движението със скорост по –
висока от означената“ с означение 40.
и по непредпазливост причинила смъртта на Н. А. П., ЕГН ********** ,
от с. К., обл. П.- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК.
Съдебното следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище, че
подсъдимата следва да бъде призната за виновна, като й бъде наложено
наказание при условията на чл.58а ал.4, вр.чл.54 от НК, при наличието само
на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на 3 години лишаване
от свобода, което да бъде намалено с 1/3, като изтърпяването на окончателния
размер на наказанието от две години лишаване от свобода да бъде отложено
по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години. Да й бъде
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС в размер на три
години. Предявеният граждански иск от пострадалия Р. АС. П. да бъде
уважен в пълния му предявен размер със законната лихва от датата на
деликта. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията и
исканията си.
Адвокат М.М. от РАК, особен представител на гражданския ищец Р.
АС. П. /съпруг на починалата/, в качеството си на негов повереник, поддържа
предявеният граждански иск. Счита, че гражданският иск следва да бъде
уважен в пълния му размер от 2000 лева, със законната лихва от датата на
деянието. Не претендира разноски по делото. Излага подробни съображения в
подкрепа на твърденията и исканията си.
Подсъдимата признава всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, признава се за виновна, изразява съжаление за
извършеното и моли за справедливо наказание, изтърпяването на което да
бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Упълномощеният й защитник
адв.С.Б. от АК-Разград изразява становище, че подсъдимата следва да бъде
1
призната за виновна, като й бъде определено минимално наказание по реда на
чл.55 от НК, изтърпяването на което да бъди отложено за минимален
изпитателен срок, както и предвиденото в закона наказание лишаване от
право да управлява МПС. Счита предявеният граждански иск за основателен,
поради което следва да бъде уважен изцяло. Излага подробни съображения в
подкрепа на тезата си.
Съдът, след преценка на събраните доказателс‐
тва, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред настоящата инстанция се разви по реда
съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимата Т. Р. М. е родена на **.**.**** в гр. Т., обл. Л.. Живее в с.
Л., обл. Р., има основно образование, омъжена, не работи, неосъждана. Тя е
правоспособен водач на МПС от 2008г, като до момента няма налагани
наказания за извършени нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
Гражданският ищец Р.А. Пешов е роден през ****г. Той е съпруг на
починалата Н. А. П., видно от удостоверението за родствени връзки /т.1 л.158
от ДП/. С Определение № 15/15.01.2020 на Районен съд-Ловеч, постановено
по ЧНД № 30/2020г. на същия съд, той е настанен, на основание чл.432 от
НПК, вр.чл.91 ал.2 от НК, вр.чл.89 б.“б“ от НК, на лечение в ДПБ с.К., тъй
като страда от *******, хроничен ход на протичане. С последващи съдебни
актове, последният- Определение № 27/05.02.2021г. на РС-Луковит,
постановено по ЧНД № 1/2021г. на РС-Луковит принудителното му лечение
е продължено, като понастоящем същият продължава лечението си в ДПБ
с.К..
На 10.12.2020 г. около 19,00 часа подс. Т.М. управлявала лек
автомобил „С. И.“ с рег. № ******, като се движела в посока от гр. Плевен
към гр. Разград. В автомобила на предната дясна седалка пътувал съпругът й
– св. Н. М. М., а на задната седалка зад нея била майка й Н. А. П.. Около 19,10
часа на посочената дата, когато вече била настъпила тъмната част на
денонощието, тя се намирала на главен път І-3 (Бяла, обл. Русе - Плевен) като
доближавала Т- образното кръстовище с главен път І -5 (Русе – В. Търново) и
достигнала района на км. 59+000 на път І-5, в землището на с. Полско Косово,
обл. Русе. Платното за движение на път І-3, на 69,3 м. преди кръстовището с
път І-5 било с ширина 8,6 метра, пътният участък бил прав, пътната настилка
била мокра и в района на кръстовището била от едрозърнест асфалт без
повреди и неравности.
В десния банкет на път І-3 по посока на движението на л.а. "С." имало
поредица от пътни знаци както следва: на 98,6 м. преди кръстовището – пътни
знаци „Б1- пропусни движещите се по пътя с предимство!“, „В26 – Забранено
движение със скорост по – висока от означената“ с означение 40 и
допълнителна табела „Т8 Разстояние до пътен знак Б2“ с означение 100 м.,
като същите пътни знаци били поставени и на табела над път І-3, монтирана
2
на метална конзола в десния по посока към кръстовището банкет; на 179
метра преди кръстовището – пътни знаци „В24 – Забранено изпреварването
на автомобили и мотоциклети с кош“ и „В26- Забранено движение със
скорост по – висока от означената“ с означение 60; на 199 м. преди
кръстовището „Б1- пропусни движещите се по пътя с предимство!“, „Г-6 –
Движение само надясно или наляво след знака“ и допълнителна табела „Т8
Разстояние до пътен знак Б2“ с означение 200 метра, като същите пътни знаци
били поставени и на табела над път І-3, монтирана на метална конзола в
десния по посока към кръстовището банкет; на 249,5 м. и на 500 м. преди
кръстовището – указателна табела Ж6 с надписи „Русе Варна наляво и Велико
Търново надясно, като посоките били указани със стрелки.
Кръстовището било регулирано с пътни знаци, като на път І-3 преди
изхода за Русе и Варна, непосредствено преди кръстовището с път І-5, вляво
от платното за движение имало поставени пътен знак „Г9 – Преминаване
отдясно на знака“ и Ограничителна табела С4.1, а вдясно – пътен знак „Б2 –
Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Платното за движение на път І-5 било широко 8,2 метра, с две ленти за
движение по 4,1 метра всяка, разделени с единична непрекъсната осева линия.
Левият по посока към гр. В. Търново банкет бил затревен до 1 м. наляво от
платното за движение и там била монтирана еластична предпазна ограда
(мантинела), а след нея следвали храсти. Вляво от левия по посока към гр.
Велико Търново край на платното за движение на път І-5 бил скат 50 см. под
нивото на пътя, а след него имало отвесен скат с обща денивелация 5,95 метра
под нивото на път І-5 до релсовия път на ЖП линията в междугарието гр.
Бяла и гр. Полски Тръмбеш. Видимостта в района била нормална за
конкретните пътни условия и нямало други участници в движението, които да
я ограничават.
Въпреки наличието на описаните по-горе пътни знаци за ограничение на
скоростта от 60 и 40 км./ч., подсъдимата не предприела действия за
намаляване на скоростта. При приближаването й към кръстовището с път І-
5,същата продължила да управлява лекия автомобил “Сеат“ със скорост над
допустимата от 40 км./ч.- с около 78,8 км./ч. Подсъдимата не предприела
действия и за спиране на лекия автомобил, съгласно знака „Б2 – Спри!
Вместо това същата загубила контрол над управлявания от нея лек
автомобил, при което последният нарушил устойчивото си движение, като
напуснал платното вляво по посоката си на движение и преминал през
разделителния остров на път І-3 преди кръстовището. Предвид високата
скорост, с която се движел управлявания от нея лек автомобил, подсъдимата
не успяла да го овладее и да извърши маневра завой наляво или надясно.
Вместо това лекия автомобил продължил движението си през платното на
път І-5 в района на км. 59+000 и в терена след него и паднал в терена след
баластовата призма на железопътната линия на междугарието гр. Бяла и гр.
Полски Тръмбеш при км. 79+678, като се приземил по таван.
3
В резултат от така причиненото пътнотранспортно произшествие Н. А.
П. получила телесни увреждания, които довели до настъпването на смъртта й
на място, а подсъдимата Т.М. получила травматични увреждания. Св.Н. М.
успял да излезе през предната лява врата на автомобила и се изкачил нагоре
по ската като достигнал главен път І-5. Там потърсил помощ като спрял един
автомобил и пътниците в него подали сигнал на тел. 112.
На място пристигнали екипи на ЦСМП, на ОДМВР – Русе и на РСПБЗН
– Бяла. Свидетелите К. Л. и Й. В. – служители в РСПБЗН Бяла успели да
извадят подс.М. от автомобила. Св. С. Д. – медицински фелдшер проверил
жизнените показатели на Н. П. и констатирал смъртта й. Подсъдимата била
откарана с линейка в УМБАЛ „Канев“ Русе, а св. Н. М. бил настанен в МБАЛ
– Бяла за изследвания и наблюдение.
Местопроизшествието било посетено и от дежурна група от ОДМВР –
Русе и бил извършен оглед, по време на който като веществени доказателства
били иззети л.а. „С. И.“ с рег. № ******, документи за него – СРМПС част 2 с
№ **** и удостоверение за технически преглед, както и мобилен телефон
„LG“, електронно устройство (навигационна система) марка „Prestigio“, 2 бр.
въздушни възглавници и обтривка с червеникава течност от вътрешната
страна на стъклото. Мобилният телефон и електронното устройство
(навигационна система GPS) били изследвани и била изготвено заключение
по техническа експертиза № 259/2021 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР –
Русе. Видно от същото, на хартиен носител било възпроизведено
съдържанието на мобилния телефон "**", модел „К4(2017)“. Не била
установена кореспонденция от значение за разследването. В навигационната
система не била съхранена информация за маршрути, карти и др.
Видно от съдебномедицинска експертиза на труп № 66/2020 г., Н. А.
П., на 75 г., получила следните увреждания в рамките на съчетана травма:
- глава –черепно – мозъчна травма: оскъдна колекция от кръв в
субдуралното пространство под тенториум; оскъдна колекция от кръв в
субарахноидалното пространство на дясно краймозъчно полукълбо и базално;
кръв във вентикулната система;
- гърди – тежка гръдна травма: счупвания на ребра двустранно;
колекция от кръв в дясно плеврално пространство, разкъсване на десен бял
дроб;
- корем – тежка коремна травма: разкъсване на слезката и черен дроб и
др.;
- гръбначен стълб – тежка гръбначно – мозъчна травма: пълно
прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък с разместване и
кръвоизливи;
- крайници –счупване на костите на лява подбедрица и др.
Посочените травматични увреждания били резултат от действието на
твърди тъпи предмети и инерционни сили и могли да бъдат получени при
4
ПТП на 10.12.2020 г. При тези данни причината за настъпване на смъртта на
Н. А. П. следвало да се отдаде на установената тежка съчетана травма, (тежка
гръбначно – мозъчна в съчетание с тежки гръдна и коремна травма, както и
черепно – мозъчна тайна и травма на крайници) довела до увреждане на
жизненоважни вътрешните органи.
Видно от изготвената химическа експертиза № 159/2021 г. по описа на
БНТЛ при ОДМВР – Русе в кръвната проба, иззета от починалата Н. П. не се
установило наличие на етилов алкохол.
Видно от съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
1370/2020 г., подс. Т.М. получила следните увреждания: сътресение на мозъка
без наличие на обективна неврологична симптоматика; разкъсно – контузна
рана в дясната тилна област; счупване на тялото на дванадесети гръден
прешлен; разкъсно – контузна рана на ляво коляно. Описаните увреждания
били резултат от действието на твърди тъпи предмети и могли да бъдат
получени при ПТП на 10.12.2020 г. Установените увреждания на подс. М.
следвало да се преценяват по медико – биологичния признак като трайно
затрудняване движенията на снагата за срок повече от 30 дни.
От заключението на химическата експертиза № 745/20 г. по описа на
БНТЛ при ОДМВР – Русе в кръвната проба, иззета от подс. Т.М. не се
установило наличие на етилов алкохол.
От изготвената автотехническа експертиза се установило,че
непосредствено преди произшествието л.а. „С. И.“ се е движил с около 78,8
км./ч. Геометричната видимост от път І-3 към кръстовището била около и над
200 м. Произшествието станало в тъмната част на денонощието и
метеорологичната видимост била нормална. Нямало данни други участници в
движението или препятствия да са ограничавали видимостта пред подс. Т.М.
и тя е имала възможност да се движи на дълги светлини. Геометричната
видимост на дълги светлини пред автомобила била над 120 метра. При огледа
на автомобила лостът за превключване на светлините бил намерен в
положение на къси светлини. Геометричната видимост напред на къси
светлини за технически изправен автомобил било около 55 м. Затова подс. М.
имала обективна техническа възможност да вижда и наблюдава пътната
обстановка, пътната маркировка, пътните знаци и поведението на други
участници в движението от разстоянието на геометричната видимост на пътя
на дълги светлини около и над 120 м., а на къси светлини около и над 55 м.
Опасната зона за спиране на л.а. „С. И.“ с установената скорост от 78,8
км./ч. била 81,9 метра, при скорост от 60 км./ч. тя била 53,6 метра, а при
допустимата скорост от 40 км./ч. /съгласно ограничителния знак/ тя била 29,6
метра.
Причината за произшествието била от технически характер - действия
на водача Т.М., поради които л.а."С." нарушил устойчивото си движение,
напуснал платното вляво по посоката си на движение, преминал през
разделителен остров на път І-3 преди кръстовището, през платното за
5
движение на път І-5 и в терена след него и е паднал в терена след баластовата
призма на железопътната линия в междугарието гр. Бяла – гр. Полски
Тръмбеш при км. 79+678. Произшествието било предотвратимо, ако водачът
Т.М. управлявала процесния автомобил по такъв начин, че да се запази
устойчивото му движение, за да не излезе от пътя.
Тази фактическа обстановка съдът приема за
доказана, според всички събрани по делото доказателс‐
тва: от показанията на разпитаните на ДП свидетели Н. М., К. Л., С. Д., Й. В.
Й., Д. М., Н. Н. и Д.П.; от приложените по делото доказателства и
доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествие и
протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми към
тях, 2 бр. химически експертизи, 2 бр. съдебномедицински експертизи,
автотехническа експертиза и технически експертизи, удостоверение за
наследници, акт за смърт, справки за родствени връзки, автобиография,
декларация, справка за съдимост и други; от веществените доказателства
приложени по делото, както и от приетото в хода на съдебното следствие
писмено доказателство- писмо от ОД МВР-Русе Сектор „ПП“ и справка за
нарушител/водач на името на подсъдимата.
По делото няма спор относно изложената по-горе фактическа
обстановка, като в тази насока всички писмени и гласни доказателства и
експертни заключения са еднозначни и непротиворечиви. Времето, мястото и
начина на извършване на деянието и авторството на престъплението са
установени по безспорен начин от писмените, гласните доказателства и
заключенията на посочените експертизи, които съдът намира за
последователни, обективни и логични, а експертизите за обосновани и
компетентни. С оглед провеждането на съкратено съдебно следствие, по реда
на чл.371 т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно доказателствата.
С оглед изложеното, се налагат следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимата е осъществила състава на
престъпление по по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй
като:
На 10.12.2020г., на кръстовището на първокласен път I-3 /гр. Плевен-гл.
път І-5/ и първокласен път І-5 /гр.Русе-гр.Велико Търново/, в района на км.59
на път І-5, в землището на с. Полско Косово, обл. Русе, управлявала моторно
превозно средство - лек автомобил „С. И.“, с рег. № ******, като нарушила
правилата за движение по пътищата в Р. България:
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
-чл. 21, ал.2 от ЗДвП, вр. чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП – „Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в
ал.1, това се сигнализира с пътен знак, като управлявала лек автомобил „С.
И.“, с рег. № ****** с превишена скорост около 78,8 км./ч., при наличие на
6
огнаничение с пътен знак „В26-Забранено е движението със скорост по –
висока от означената“ с означение 40.
и по непредпазливост причинила смъртта на Н. А. П., ЕГН **********,
от с. К., обл. П..
Лекият автомобил безспорно е ППС, по смисъла на ЗДВП и съгласно
допълнителните разпоредби на ППЗДвП. Налице е управление на МПС, по
смисъла на закона, тъй като автомобилът е бил в движение и управляван от
подсъдимата.
В конкретния случай, въведените специални норми от ЗДвП – чл. 20, ал.
1 от ЗДвП и чл. 21, ал.2 от ЗДвП, вр. чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, които запълват
бланкетната наказателна норма на чл.342 ал.1 от НК, съдържат в себе си
задълженията, които произтичат за водача на автомобила: да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и да се движи с
разрешената скорост, като съобразява въведените ограничения на скоростта с
пътните знаци- в случая с пътен знак „В26“, забраняващ движение със
скорост по-висока от означената от 40 км/ч. за съответния пътен участък.
Подсъдимата се е движела със скорост около 78,8 км/ч при наличието на
посоченото ограничение, тя не е контролирала движението на л.а., поради
което е напуснала пътното платно и е паднала в терена на железопътната
линия, въпреки, че е имала достатъчна видимост и възможност да съобрази
тези изисквания на закона.
В това се състоят допуснатите от подсъдимата нарушение на
правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП и
настъпилата смърт на Н. П.. Нарушението на посочените текстове от ЗДвП от
страна на подсъдимата са в причинно-следствена връзка с настъпилите
обществено-опасни последици. Нарушението е извършено от подсъдимата на
10.12.2020г., като най-тежкия съставомерен резултат от престъплението,
което е причиняване на смъртта на П. е настъпил на същия ден, когато П. е
починала, видно от приложения смъртен акт.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата по
непредпазливост, под формата на небрежност. Не е искала и не е предвиждала
настъпването на обществено-опасните последици от деянието- смъртта на Н.
П., но е била длъжна /по силата на ЗДвП и ППЗДвП/ и е могла да ги предвиди,
с оглед липсата на обективни пречки за това, с оглед своя житейски опит,
опита си като водач на МПС и конкретната ситуация на пътя.
Не се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като не
може да се приеме, че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици. Подсъдимата не е
съобразила конкретната обстановка, движила се е с превишено скорост и с
такава в нарушение на ограничителните пътни знаци, като не е контролирала
непрекъснато превозното средство, което управлява. По делото няма
доказателства, че за подсъдимата е имало някакви пречки за това, които да са
ограничавали нейната видимост в конкретния пътен участък. Касае се за
7
напълно предвидима, обичайна, ежедневна ситуация, при която подсъдимата,
която е водач с достатъчно опит, само е следвало да спази задълженията си
по ЗДвП и ППЗДвП. Като не ги е изпълнила тя се е поставила в ситуация за
невъзможност да предотврати ПТП. Така поведението й е в разрез с
правилата за безопасно движение на пътищата и е в пряка причинна връзка
със станалото произшествие.Поради което не са налице материалните
предпоставки за приложение на чл.15 от НК.
С оглед изложеното подсъдимата следва да бъде призната за
виновна, като й бъде определено съответно наказание.
При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата, съдът взе предвид императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда приложението на чл.58а от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази:
чистото съдебно минало на подсъдимата; направените от нея признание и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина; добрите й
характеристични данни; безупречното й поведение като водач на МПС до
момента, видно от справката за водач/нарушител; обстоятелството, че в
резултат на допуснатите от нея нарушения на ЗДвП, които са станали
причина за настоящето ПТП лекият автомобил е самократастрофирал, като не
са причинени вреди на друго МПС или на лица извън пътуващите в лекия
автомобил; факта, че вследствие на ПТП е починала майката на подсъдимата,
за което тя изпитват още по-голяма вина; факта че и подсъдимата е получила
телесни увреждания от ПТП, имащи характера на средна телесна повреда и
понастоящем търпи последиците от тях.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете:
допуснатите нарушения на две отделни разпоредби на ЗДвП, всяко едно от
които е достатъчно за съставомерността на деянието по посочения текст.
Настъпилата смърт на пострадалата не следва да се отчитат като отегчаващи
отговорността обстоятелства, тъй като е взета предвид при квалификацията на
деянието по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК.
Като съобрази изложеното, тежестта на извършеното престъпление и
личността на извършителя, съдът индивидуализира наказанието при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към
минимума на предвиденото в текста наказание, а именно в размер на 3 години
лишаване от свобода.
Не са налице предпоставки за приложение на чл.55 от НК, а с оглед
на това и на чл.58а ал.4 от НК, тъй като не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и никое от посочените по-горе
смекчаващи такива не се явява изключително. Съдът намира, че претърпените
от подсъдимата телесни увреждания, не следва да се отчитат като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като са резултат
от причиненото от нея самата ПТП, което е резултат от нейното
8
неправомерно поведение. Същите следва да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, но не и като изключително такова.
Предвид изложеното следва да намери приложение разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК и така определеното от съда наказание в размер на 3 години
лишаване от свобода, следва да бъде намалено с 1/3, с оглед на което на
подсъдимата следва да бъде наложено наказание в окончателен размер на
ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
При наличието на всички предпоставки на чл.66 от НК и с оглед
личността на подсъдимата, за постигане целите на личната и генерална
превенция, не е необходимо това наказание да бъде изтърпяно ефективно.
Касае се за жена с влошено физическо състояние, тя е неосъждана, с добри
характеристични данни, поради което е с ниска обществена опасност, а
престъплението е непредпазливо такова, което не налага ефективно
изтърпяване на определеното й наказание. Поради което съдът отлага
изтърпяването на наказанието две години лишаване от свобода за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ. Съдът определи минималния
предвиден в закона изпитателен срок, отчитайки, личността на подсъдимата,
нейното влошено здравословно състояние и факта, че починалата е нейната
майка, с която са имали близки отношения и силна връзка и за което тя цял
живот ще изпитва вина.
На основание чл.343г.,вр. чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.чл.342 ал.1 от НК и във
връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК и чл.49 ал.2 от НК и като съобрази
горепосочените смекчаващи и отегчаващо отговорността обстоятелства,
настъпилия от престъплението смъртен резултат, както и личността на
подсъдимата, нейната възрастта и безупречното й поведение като водач на
МПС до момента, съдът ЛИШАВА Т.М. от право да управлява МПС за срок
от ТРИ ГОДИНИ.
С така определените наказания по вид и размер, ще се постигнат
целите на генералната и лична превенция. Така подсъдимата ще продължи да
провежда лечение, като ще й бъде отнета възможността да върши нарушения
по пътя, като в същото време тя ще има възможност да преосмисли
поведението си занапред.
По гражданския иск:
Предявеният срещу подсъдимата граждански иск за причинени
неимуществени вреди, от съпругът на починалата е доказан по своето
основание. Деянието на подсъдимата представлява непозволено увреждане и
на осн.чл.45 от ЗЗД тя е длъжна да репарира вредите, които наследникът на
починалата е понесъл.
Относно размера на гражданския иск, съдът отчете факта на
дългогодишна съпружеска връзка между гражданския ищец и починалата,
което безспорно сочи, че той е понесъл болка и страдание от нейната смърт.
Предявеният граждански иск е в минимален размер, поради което съдът го
9
намира за доказан в пълният му предявен размер, въпреки че по делото не се
представиха конкретни доказателства за отношенията между съпрузите и за
конкретните преживени болки и страдания от Р.П.. Съдът намира, че
здравословното състояние на П. и факта, че той е настанен на лечение в ДПБ
с.К. не правят предявеният граждански иск неоснователен и недоказан. Съдът
приема, че факта на съпружеската връзка е достатъчен, за да бъде присъдено
обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалия в размер на
2000 лева. Този размер съответства на болките и страданията, които той е
претърпял, при наличните по делото доказателства.
Подсъдимата следва да заплати тази сума със законната лихва.
Съставомерният резултат от престъплението, което е причиняване на смърт, е
настъпил на 10.12.2020г., когато П. е починала. Именно от деня на нейната
смърт за съпругът й, като неин наследник по закон, настъпват увреждания от
неимуществен характер, изразяващи се в болки и страдания от загубата й. От
този момент той придобива правото да бъде обезщетен за тези вреди, а за
подсъдимата, като виновен причинител на непозволеното увреждане-
задължение за заплащането им. С оглед изложеното законната лихва
подсъдимата дължи на Р.П., като съпруг на починалата, считано от
10.12.2020г., която дата съвпада и с датата на ПТП.
С оглед изхода на делото подсъдимата следва да заплати направените
по делото разноски, а именно: 2129,18 лева в полза на РУ-Бяла при ОДМВР-
Русе - разноски на досъдебното производство. Пред съда не са направени
разноски, поради което не се дължат такива.
Повереникът на гражданския ищец не претендира разноски и няма
доказателства за направени такива, поради което съдът не му присъжда
съдебни разноски.
С оглед изхода на делото, след влизане на присъдата в сила, следва да
бъдат ВЪРНАТИ на Н. М. М., ЕГН: ********** от с.Л., обл.Р., или на
упълномощено от него лице, в качеството му на собственик на МПС,
веществените доказателства по делото: 2 броя въздушни възглавници;
СРМПС част 2 с № ****; удостоверение за технически преглед на лек
автомобил- всички на съхранение в РУ гр.Бяла при ОД МВР-Русе.
След влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство:
обтривка с червеникава течност от вътрешната страна на стъклото- на
съхранение в РУ гр.Бяла при ОД МВР-Русе, следва да бъде УНИЩОЖЕНО,
като вещ без стойност.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

10
Съобщи за изтекли лични данни