Р Е Ш Е Н И Е

 

№..............

 

гр. София, 16.12 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 26 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар       КИРИЛКА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 12442 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС – за собственост и предаване владение върху недвижими имоти в гр.София.

Ищците твърдят, че са собственици на имот с идентификатор 68134.1386.699 по КККР на гр.София, р-н Надежда, на бул.*********с площ от 355 кв.м. Придобили са имота по наследство по закон от П.М., която се е легитимирала като собственик с нотариален акт № 60 т.ІІ, рег.№ 4634, нот.дело № 200/2004г. на Нотариус М.Г.. Имотът е бил реституиран на тяхната наследодателка, която го отдала под наем на СД „Центрум-В.“ със седалище  в гр.Костинброд с договор под наем от 1.09.1992г. Посочват, че през 2013г. наследодателката им П.М.установила, че наемателят е построил две постройки в имота, за които тя не е дала съгласие, нито е учредила право на строеж. В кадастралната карта двете постройки били нанесени с идентификатори 68134.1386.699.1 и 68134.1386.699.2 с посочен собственик СД „Центрум-В.“. До смъртта си през 2017г. П.М.не успяла да осъществи контакт с управителя на дружеството, М.В., който се укривал. През 2019г. той също починал и ищците не успели да се свържат с неговите наследници и да уредят отношенията си. Посочват, че към настоящия момент в построените две сгради се помещават 4 дружества, за които ищците установили, че са сключили договор за наем с ответниците и считали ответниците за собственици на имота. Ищците посочват, че ответниците ползват имота без правно основание. Посочват също, че по силата на приращението ищците са станали собственици на двете сгради в имота. Молят съда да ги признае за собственици на дворното място и двете сгради и и да осъди ответниците да им предават владението на същите.

Ответницата Р.В. оспорва основателността на предявения иск. Оспорва твърдението, че ищците и съответно тяхната наследодателка, да са собственици на  имота, като твърди, че имота, описан в нотариалния акт за собственост, представен от ищците - нотариален акт № 60 т.ІІ, рег.№ 4634, нот.дело № 200/2004г. на Нотариус М.Г., не е идентичен  с посочените в него крепостен акт от 1.08.1900г. и протокол за делба от 28.09.1937г. Твърди, че нейния наследодател е бил собственик на сградите с идентификатори 68134.1386.699.1 и 68134.1386.699.2 и за изграждането им той е разполагал с разрешение за строеж. Отделно , дворното място се явява прилежащ терен на сградите, което ги обслужва, поради което то не е собственост на ищците. На следващо основание , посочва, че нейният наследодател е станал собственик на сградите по давност чрез необезпокоявано и явно владение от началото на 90-те години на миналия век, което владение ответницата продължила.

Ответниците В.В. и В.В., чрез особен представител адв.К., оспорват иска. Оспорват ищците да са собственици на дворното място, вкл. оспорват заповедта, с която същото е възстановено и молят съдът да упражни косвен съдебен контрол върху нейната законосъобразност. Като считат, че ищците не са собственици на дворното място, оспорват и твърдението те да са станали собственици на сградите. Повдигат възражение да са придобили постройките върху имота по давност. Молят съда да отхвърли иска.

Ответницата Р.В. е предявила насрещен иск срещу ищците, предявен в условията на евентуалност -  в случай че съдът уважи предявения от ищците иск по чл.108 от ЗС. Посочва, че двете сгради в имота са построени от нейния наследодател, за което той е сторил разноски,  равни на стойност на СМР в размер на 391 948,33лв. В случай, че съдът уважи предявения от ищците иск, то моли съда да ги осъди да й заплатят стойността на извършените СМР, като предявява срещу тях частен иск за сумата от 25 010лв. Моли съда да й бъде признато право на задържане владението на имота до заплащането на увеличената стойност на имота. Претендира и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска по чл.108 от ЗС.

Ответниците по насрещния иск го оспорват. Посочват, че сградите представляват незаконен строеж и ищцата не подлежи на обезщетяване. Молят съда да отхвърли този иск.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Процесния недвижим имот съставлява ПИ с идентификатор № 68134.1386.699 по КККР на гр.София, като няма спор по делото, че в същия са изградени сграда с идентификатор 68134.1386.699.1 и сграда с идентификатор 68134.1386.699.2.

С Крепостен акт № 438 от 01.08.1900 г. И. В.В.е придобил въз основа на договор за покупко продажба  нива, находяща се в района на с. Връбница, на Ломско шосе с площ от - 5 дка, при съседи: ул. Ив. Д., П.К.и Ломско шосе.

С протокол за доброволна делба от 28.09.1937 г. Ц. И. става собственик на парцел X от кв. 76 по плана на с. Надежда с площ - 362 кв. м, при съседи: Ломско шосе, ул. И. Д., и убица, който имот е част от нивата закупена с крепостен акт 438/01.08.1900 г., като за този имот е издадена скица, приложена на л. 128 по делото.

С АДС № 92/07.07.1949 г. и АЧОС № 1149/28.05.2003 г. е актуван имот с площ- 365.2 кв.м, представляващ парцел X от кв. 76 при съседи: ул. И., Х.Д., ул.К.И А.К..

Със заповед № РД-57-611/20.08.1992 г. е отписан от актовите книги  и е предаден на насл. на Ц. И.В.следния имот: дворно място от -365.2  кв.м от кв. 76, пи пл. Ном. 699 на ъгъла на ул. С.М.иС.Д..

С нотариален акт № 60, том II, per. 4634, дело № 200 от 15.12.2004 г., П.Ц.М.е призната за собственик на основание на делба, наследство и отмяна на отчуждение върху следния недвижим имот: дворно място, съставляващо ПИ пл. № 699, кв. 76, по плана на гр. Сифия, м. Бул. Ломско Шосе, с площ - 362 кв.м, при граници: бул. Ломско Шосе, ул. Сашо Михов, ПИ пл. № 698 и ПИ пл. № 700.

Установено е по делото от представените писмени доказателства и заключението на в.л.Л.М., прието в с.з.18.10.2022г., че ПИ 68134.1386.699 по кадастралната карта на гр. София, р-н Надежда, част от имота описан в крепостен акт № 438/01.08.1990 г., находящ се землището на с. Връбница, на Ломско шосе и  имота, описан в протокола за доброволна делба от 28.09.1937 г., имота, описан в н.а. № 60, том. II, per. 4634, нот. дело № 200/2004 г. на нотариус М.Г., както и имота описан в АДС № 92/07.07.1949 г. и АЧОС № 1149/28.05.2003 г., а именно дворно място, съставляващо ПИ пл.№ 699, кв. 76 по плана гр. София, м. „Ломско шосе“, с площ - 362 кв.м, съгласно протокол за доброволна делба от 28.09.1937 г., при граници: бул. Ломско шосе, ул. Сашо Михов, ПИ пл. № 698 и ПИ пл. Ном. №700 , са идентични.

Няма спор по делото и от представените удостоверения за наследници се установява, че ищците Ю.К., С.И. и Л.И. са наследници на П.М..

Установено е по делото и това, че след възстановяване на имота, в периода от 01.09.1992г. до 31.12.2016г. същият е бил отдаден под наем от П.М.на СД Центрум – В. /представени са договори за наем и анекси към тях към ИМ/

Съдът приема за установено /от представените писмени доказателства и заключенията на всички, приети по делото експертизи/, че имотът е застроен.

Съгласно заключението на приетата по делото в с.з от 19.11.2024г. тройна СТЕ, имот с идентификатор 68134.1386.699 е почти изцяло застроен с едноетажни масивни постройки, които се ползват за действащи към момента търговски обекти. В частта на постройката с идентификатор  68134.1386.699.2, разположена на ъгъла на двете улици има частично обособено второ ниво към обект, който се ползва за продажба на ядки. За сградата има издадено Разрешение за строеж №119 от 04.09.1992г за Разширение и преустройство на временен павилион в кв. 71 (нов), м. „бул.С.Д.” на ул. „Ст. Димитров” и ул. „Сашо Михов”, издадено на основание чл.120 от ППЗТСУ от ТОА Надежда., който павилион е архитектурно разрешен, съгласно чл.120 от ППЗТСУ /отм./ /така писмо на ТОА „Надежда” изх. №СД-92007/28.04.1992г. /.  Сградата с идентификатор 68134.1386.699.1 е с площ по кадастрална карта - 73 кв.м., и към момента се използва за магазин за промишлени стоки. Постройката е обозначена в скица от 2004г. и за нея липсват строителни книжа.

Вещите лица установяват освен това, че в преписката по деактуаване на имота (л.147) е посочено, че в имота има временна постройка (кафене) по чл. 120 от ППЗТСУ. За характеристиките на обекта и степента на завършеност няма данни. Приложените по делото проекти, по виза от 23.01.1991 г. са съгласувани от ТОА „Надежда” на 28.04.1992г. Проектът е за временен павилион с площ ок.83 кв.м., с размери в план 10,94м/6,50м и по-малко петно с размери ок.3,3 м/3,6м. В справка (л.147-л.148) за отписване от актовата книга за държавни и общински имоти на процесния имот, са описани сгради по скица, приложена на л. 149, които са премахнати и наличие на временна постройка (кафене), по чл. 120. Допуснатото с визата и по съгласуваният проект към 1992г. строителство заема част от сграда с идентификатор 68134.1386.699.2. Предвид разгледаните строителни документи с посочени дати на тях, се установява че законно строителството е било възможно след 28.04.1992г.

Установяват освен това, че постройките са изградени преди 14.10.1993г., съгласно нанасяне в кадастрален лист 198 в кадастралния план на кв. „Надежда- Връбница” /1970г./, като всички съществуващи постройки (обекти) в процесния имот са трайно прикрепени към земната основа със стоманобетоново (монолитно) фундиране.  Масивно изпълнена стоманобетонова конструкция на сграда с монолитно изпълнено фундиране , било то с единични или ивични фундаменти, фундаментна плоча и др. е трайно прикрепено към земната основа строителство, което не може да се отдели от нея или да се премести на друго място без това да наруши изцяло целостта на конструкцията на сградата и нейното функциониране.

Съгласно особеното мнение, изразено от в.л. П.Г., единствената виза, която е съгласувана от главния архитект на 28.04.1992 г. е от 10.03.1992 г. и не е за първоначално строителство, а за проучване и проектиране за разширение по чл. 120 от ПЗТСУ /за разширение и преустройство на вече съществуваща разрешена постройка по чл 120 ППЗТСУ/. Във визата от 10.03.1992 г., одобрена на 28.04.1992 г. са отразени вече съществуващите масивни строежи, също разрешени по чл. 120 от ППЗТСУ и за които е издадено и във връзка с разширяването и преустройството им удостоверение СД - 92007/28.04.1992 г. от ТОА Надежда, че вече съществува търговски обект, архитектурно разрешен по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ.

Вещото лице Г. приема освен това, че строителството върху имота е разрешено по чл. 120 от ППЗТСУ, тъй като макар за части от сградите да не са запазени разрешения за строеж, то са налице документи, които установяват това обстоятелство, включително всяко разширение и одобрено пристрояване към първоначалното установява това. В справки, извършени от общинска администрация във връзка с деактуването и съдържащи се в преписката по деактуване, в която се отразяват съществуващите към 25.02.1992 г. строежи изрично е отбелязано, че е налице строителство върху имота по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ. Сочи, че постройката с идентификатор 68134.1386.699.2 по КККР, разположена на ъгъла на бул. ,Ломско шосе“ и ул. „Кирил Дрангов“ и Постройката с идентификатор 68134.1386.699.1 по КККР са с масивна стоманобетонова скелетна конструкция с масивен фундамент и масивни носещи и преградни зидове и представляват временно строителство по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ. И двете сгради са нанесени в кадастралния план, предхождащ действащата кадастрална карта през 1993 г.

Сочи, че първоначално изградената масивна постройка в имота, разрешена по чл. 120 от ППЗТСУ и понастоящем част от посочената по - горе постройка с идентификатор 68134.1386.699.2 по КККР„временен павилион за промишлени стоки“ с площ от 83 кв. м е изградена, като масивна и трайно прикрепена към земята до 28.05.1991 г. За постройката е издадена виза за проектиране на временен павилион - 23.01.1991 г„ инвестиционен проект от 03.1991 г. По отношение на постройката споделям становището, дадено във вече приета по делото първоначална единична СТЕ по тези въпроси (в.л. Г.), че тази сграда е изградена до 28.05.1991г. , като разрешено строителство по чл. 120 от ЗТСУ, сградата представлявала масивно строителство, с бетонни основи и трайно прикрепена към земята. Тъй като павилионът е изграден преди 09.04.1993г. и съгласно § 6 от ПЗР на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. не подлежи на въвеждане в експлоатация, изпълнен е съгласно одобрения проект и е в съответствие с действащите нормативи към момента на изграждане.За тази сграда има издадено удостоверение за узаконяване и проверка на разрешена ел. мощност от 28.02.1991 г., а впоследствие и сключен договор № 3585/22.10.1991 г. за продажба на ел. енергия. Характерът на строежа и неговия вид е удостоверен в писмо №ДС - 29007/28-94 04/1992 г. на ТОА „Надежда“, издадено във връзка с искане за издаване за виза за проучване и проектиране на разширението на този строеж, в което изрично е посочено, че такъв съществува. Извод за това, че този строеж е бил първоначално изграден към 28.05.1991 г., разрешен по реда на чл. 120 от ППЗТСУ са и последващите строителни книжа за неговото разширение и пристрояване /разширение и преустройство/. Във виза за проучване и проектиране, издадена на 10.03.1992 г. е отразен вече изграденият към 28.05.1991 г. строеж /за който е издадена виза за временен павилион от 23.01.1991 г./, а визата е за проучване и проектиране на разширението му от 10.03.1991 г. е одобрена на 28.04.1992 г.

Впоследствие този строеж е преустроен и пристроен до вида, в който е отразен в КККР, а преустройството и разширяването му са разрешени и въз основа на одобрени строителни книжа.

За разширението /пристрояването/ на временния павилион за промишлени стоки е налице одобрен проект от август 1992 г. /одобряването на проекта е от 01.09.1992г., отразено върху първа страница, на която е положен на компетентно лице I Въз основа на одобрения проект е издадено и разрешение за строеж за разширение и преустройство на павилион № 119/04.09.1992 г. Във връзка с проектиране на пристройката на павилиона е съставен и контролен лист от извършена на 03. 06.1992 г. проверка по спазване на Наредба № 9 20.10.1990 т. за използване на водоснабдителните и канализационните системи на КГСУ, в който са отразени не само резултатите от проверката, но включително, че ползваната в обекта /строежа/ вода от месец януари 1992 г. и до края на месец май 1992 г. отчетена по водомер не е заплатена, което също обосновава извода, че павилиона за промишлени стоки е бил не само изграден, но и е функционирал и е бил ползван към 25.02.1992 г . Не е допустимо да се разрешава разширение и преустройство на сграда/строеж по чл. 120 от ППЗТСУ, ако първоначалният строеж, който ще се преустройва и/или разширява също не е бил разрешен и вече изграден като временен строеж по чл. 120 от ППЗТСУ.

Постройката с идентификатор 68134.1386.699.1 по КККР също представлява временно строителство по чл. 120,ал.4 от ППЗТСУ. Това е постройката, за която има издадена виза през 1990 г. - за временна дърводелска работилница /скица от 15.11.1990г. на Гл. архитект на ОАС „Надежда“/ в югозападния край на имота. Строежът е отразен през 1993 г. в кадастралния план, предхождащ приетата КККР за имота. По делото са налице множество документи за експлоатацията му/разрешения и други/. Постройката е била част от търговски комплекс Перла съгласно Удостоверение на комисия по ТС Строителство при Об.НС „Надежда от месец януари 1992 г. предвид посочената в удостоверението квадратура.

Вещото лице Г. сочи, че и  двете сгради са били към момента на нанасянето им временно строителство по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ. При изграждането им, при нанасянето им в различни кадастрални планове и към настоящия момент същите са били и са масивни, трайно прикрепени към земята и тъй като на отразяване в кадастралната карта подлежат тези временни обекти по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. Постройките са изградени като временни постройки, трайно прикрепени към земята.

По делото, от приетата в с.з. на 07.02.2023г. СТЕ, се установява стойността на извършеното в имота застрояване, както и стойността, с която се е увеличила стойността му в резултат от извършеното строителство.

Няма спор по делото, че към датата на подаване на ИМ сградите, построени в имота, се ползват от ответниците Р.В., В.В. и В.В. – всички наследници на М. В. /установено и от представените удостоверения за наследници/.

Други относими доказателства по делото не са представени. Съдът не обсъжда и събраните по делото гласни доказателства, приемайки ги за неотносими към предмета на делото и дадени от заинтересовани от изхода на делото лица, които са в близки, приятелски отношения с всяка от страните, което рефлектира върху достоверността на дадените показания, правейки ги негодни за установяване на фактите, които се съдържат в тях.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване право на собственост и предаване владението върху спорния имот, ведно с построените в него сгради, съединен при условията на евентуалност с насрещен иск по чл.72 от ЗС – за заплащане на подобренията, извършени в имота и признаване право на задържане по чл.72, ал.3 от ЗС.

          С иска по чл.108 от ЗС, ищците искат  от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение, като правомощие от сложното право на собственост върху нея, принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да има основание за това, принудително да предадe фактическата власт на собственика.

          Съдът приема за установено  от представените по делото писмени доказателства /крепостен акт, протокол за доброволна делба, АОС и заповед за деактуване/ и експертните заключения,  че ищците се легитимират като собственици  на ПИ с идентификатор № 68134.1386.699 по КККР на гр.София. Този имот е бил собствен на П.М., въз основа на реституция по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, поради което след смъртта й правото на собственост е преминало в патримониума на нейните наследници – ищците по делото.

В тази връзка неоснователни са доводите на ответниците за нищожност на заповедта, с което е разпоредено отписване от актовите книги на процесния недвижим имот и искането за осъществяване на косвен съдебин контрол върху издадения административен акт. По смисъла на чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ реституцията настъпва по право - по силата на закона при наличие на визираните в него условия - чл. 2, ал. 3 без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт. Следователно съгласно цитирания текст моментът на реституцията се свързва с този на влизане в сила на реституционния закон, на 25.02.1992 г., който предвижда одържавяването на имота по определен национализационен закон, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и който е елемент от фактическия състав на възстановяване на собствеността екс леге. Ирелевантно е дали и/или няма да бъде издаден акт за деактуване на имота, поради което е неотносимо възражението на нищожност на издадения в тази насока административен акт – заповед за деактуване, още повече, че конкретни основания в тази връзка не се твърдят /нито се установяват по делото.

Неоснователни са и възраженията на ответниците, че по отношение на имота е било извършено строителство, препятстващо възможността за възстановяването му. Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗВСОНИ се възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, какъвто е настоящия случай. Съгласно кредитираните експертни заключения и  с оглед представените по делото писмени доказателства,  към датата на влизане в сила на закона имотът, отчужден по реда на Закона за одържавяване на едрата градска покрита недвижима собственост, е бил актуван като общински такъв и съществувал до размерите, в които е отчужден, поради което не са били налице пречки за възстановяване собствеността върху имота.

Съдът приема за установено и това , че въз основа на надлежно издадени строителни книжа на М.В. - наследодател на ответниците, е разрешено да извърши СМР – преустройство и разширение на павилион за хлебни изделия,  в горепосочения ПИ постройки, като това строителство е извършено, а сградите са нанесени с идентификатори 68134.1386.699.2 и  68134.1386.699.1 по КККР.

Спорът по делото между страните се свежда до това дали осъщественото строителство съставлява временен строеж или постоянен такъв, който да позволи изградените обекти да бъдат обект на право на собственост, респ. да могат да бъдат придобити по давност /с оглед твърденията на ответниците/.

Веднага следна да се посочи, че незаконните строежи могат да бъдат предмет на право на собственост, в т.ч. по отношение на тях могат да се извършван сделки на разпореждане. Случаят обаче не е такъв. В случая се касае за законно извършено строителство, в резултат от което обаче са построени сгради, които имат статут на „временни постройки” в чужд имот, което законът позволява.

В тази връзка съдът възприема изцяло особеното мнение на в.л. Г. по приетата в с.з. от 19.11.2024г. СТЕ като обосновано и подкрепено от събраните по делото доказателства. Видно от съобразителната му част, за изготвяне на особеното мнение са изследвани всички документи, касаещи процесните сгради. Вещото лице е обсъдило приложените визи за строителства, одобрени проекти, в т.ч. и разрешения за експлоатациа на обектите, издадени от компетентните общински и държавни органи,  съответстващи на отразеното в преписката по деактуване, където изрично общинската администрация за наличие на строежи върху процесния имот към 25.02.1992 г. са посочили, че върху имота е налице строителство по чл. 120 от ППЗТСУ, в преписката изрично е отразен и характера на постройките в имота - представляват постройки по чл. 120 ППЗТСУ и са масивни постройки, трайно прикрепени към земята.

Предвид това съдът приема, че и двете сгради са разрешено строителство по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, както и че същите представляват масивни постройки.

Към 25.02.1992 г. поземленият имот е бил застроен с „временен павилион за промишлени стоки“ с площ от 83 кв. м. , построен върху държавна земя представляващ разрешен строеж чл. 120 от ППЗТСУ, трайно прикрепен към земята, без възможност да се отдели от нея, включително свързан към земята чрез бетонна плоча и представляващ масивна постройка.  И двете сгради – с идентификатов 68134.1386.699.2 по КККР и сграда с идентификатор 68134.1386.699.1 по КККР са временни строежи по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./. Постройките са изградени като временни постройки, трайно прикрепени към земята.

Сградата с идентификатов 68134.1386.699.2 включва разрешения през 1991г. и изграден като временен строеж „временен павилион за промишлени стоки” с площ 83 кв.м., изграден до 1991г. като масивна постройка, трайно прикрепена към земята, както и разрешена постройка по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ към разрешения през 1991г. временен строеж, за която постройка е издадена виза за проучване и проектиране през 1992г., одобрен проект от август 1992 г. /одобряването е от 01.09.1992г. /, по който проект е издадено и разрешение за строеж за разширение и преустройство на павилион № 119/04.09.1992 г.

Сградата с идентификатор 68134.1386.699.1 по КККР също е временен строеж по чл. 120 от ЗТСУ, за който е издадена виза 1990 г. - за временна дърводелска работилница (Скица от 15.11.1990г. на Гл. архитект на ОАС „Надежда“) и е изграден до 14.10.1993 г., когато е нанесена в кадастралния план/попълване на м. „Крайулична снимка“ в имот с пл. № 699, к.л.198 застрояването е заснето на 14.10 1993г. /

Сграда 68134.1386.699.2 по КККР и сграда 68134.1386.699.1 по КККР са функционално свързани така, че не могат да бъдат отделени една от друга. Характеристиките на строителство на сградите не позволяват отделяне на самостоятелни части от всяка сграда, като отделни постройки.

Независимо от това, че сградите са трайно прикрепени към земята, същите са със статут на временен строеж. Константна е съдебната практика, че юридическият статут на сградата като временен строеж без траен градоустройствен статут изключва възможността собственикът ѝ да притежава право на строеж или да придобие такова въз основа на давностно владение. Съгласно § 17, ал. 2 ПР ЗУТ /който възпроизвежда предишната уредба по § 50а ПЗР ЗИД на ЗТСУ - Д. в. бр. 124/98 г., с изключение на възможността за изкупуване на терена/ временните постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ могат да се запазят, ако им се придаде траен устройствен статут, което пък е основание на собствениците на строежите да се учреди право на строеж и по този начин те придобиват правото да държат собствена сграда върху чужд /общински или държавен/ терен и се преодолява действието на презумпцията по чл. 92 ЗС. Крайният срок за допускане на процедура за изменение на подробния устройствен план с цел временните строежи да получат траен устройствен статут е 6 месеца от влизане в сила на ЗУТ, а именно 30.9.2001 г. / така Решение № 127/25.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3190/2014 г., II г.о., Решение № 917 от 3.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2008 г., IV г. о., ГК/.

В настоящия случай нито се твърди, нито се установява по делото  сградите да са придобили  постоянен градоустройствен статут по реда на  § 50а, ал. 3 от на ПЗР на ЗУТ или за тях да е било издадено разрешение по § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, при наличието на каквото ответниците биха се легитимирали като носители на вещното право на ползване или на строеж.

С оглед на това ответниците нямат противопоставимо на ищците право да държат имота – нито ПИ, нито сградите, построени в него, доколкото последните са с временен статут. През 1992г. процесният недвижим имот е придобит по реституция по реда на ЗВСОНИ от наследодателя на ищците, поради което и осъщественото строителство е станало негова собственост по силата на чл. 92 ЗС, доколкото сградите са били и са с временен статут.

В тази връзка, неоснователни са доводите на ответниците за придобиване на процесните сгради по давност. В настоящия случай по делото е установено, че наследодателят на ответниците е имал разрешение за изграждане на временна постройка. Тъй като не е имал отстъпено право на строеж, а право по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./, наследодателят на ответниците, а след смъртта му и самите ответници, са държатели на процесиите сгради, а не владелци на същите. Дори и да се приеме противното, за да е годно да породи ефекта на придобивната давност, владението, в т.ч и със субективния си елемент, следва да бъде манифестирано недвусмислено по отношение на собственика, какъвто не е настоящия случай. Най - ранния момент, от които може да се приеме, че ответниците са манифестирали пред ищците такива намерения е от 2017г., когато са преустановили плащанията по сключения от техния наследодател договор за наем на поземления имот, при което - към 12.11.2020г. /датата на подаване на ИМ/ предвиденият в закона 10-годишен давностен срок не е изтекъл.

Поради това съдът прие иска по чл.108 от ЗС за основателен. Ищците са собственици на процесния поземлен имот, а по приращение и на изграденото в него, който се ползва от ответниците без правно основание, поради което следва да бъде постановено връщането му.

Искането за отмяна на констативен нотариален акт № 60 от 15.12.2004г. следва да бъде оставено без уважение.

Доколкото ответниците са държатели, а не владелци на процесиите сгради, те нямат право нито на обезщетение по чл.72 от ЗС, нито имат право на задържане върху тях, поради което предявеният при евентуалност насрещен иск по чл.72 от ЗС и възражението за право на задържане по чл.72, ал.З от ЗС се явяват неоснователни.

Както е прието в редица решения на ВКС /Решение № 325 от 21.10.2011г. по гр.д.№ 1172 от 20Юг. на ВКС, Първо ГО, решение № 1233 от 20.01.2009 г. по гр. д. № 4340/07 г. на ВКС III ГО/, на добросъвестния владелец се признават правата по чл. 72 ЗС, защото той държи имота на основание годно да го направи собственик. Когато едно лице е имало разрешение за изграждане на временни постройки върху имота по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./, то е било държател на имота и в това му качество не може да се ползва от правата по чл. 72 ЗС. Както бе посочено, наследодателят на ответниците е имал разрешение за временен строеж, т.е право по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./, поради което той, а след смъртта му и самите ответници, са държатели на имота и в това си качество не могат да се ползват от правата по чл. 72 ЗС.

По същите съображения ответниците нямат право на задържане. Такова право, съгласно чл. 72 ал. 3 ЗС, има само добросъвестния владелец, а след като ответниците са държатели, разпоредбата не намира приложение в отношенията между страните.

Поради това съдът приема предявеният от ответницата Р.В. насрещен иск за неоснователен, което налага отхвърлянето му, ведно с искането за признаване право на задържане върху процесиите сгради.

По разноските

При този изход на спора, разноски на ответниците не се дължат. В тяхна тежест следва да бъдат възложени сторените от ищците разноски в размер на 13 756.05 лева – заплатени ДТ, депозити за възнаграждение на ВЛ и адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Р.М.В., ЕГН **********, В.М.В., ЕГН **********, и В.С.В., ЕГН **********, че Ю.Л.К., ЕГН **********, С.А.И., ЕГН **********, и Л.А.И., ЕГН **********, са собственици на следния недвижим имот, съставляващ имот с идентификатор 68134.1386.699 по КККР на гр.София, р-н Надежда, на бул.*********с площ по скица 355 кв.м, , трайно предназначени на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване:за др.вид застрояване, при съседи по скица имоти с идентификатори 68134.1386.698, 68134.1386.2095, 68134.1383.2035 и 68134.1386.700, ведно с построените в него сграда с идентификатор 68134.1386.699.1 със застроена площ по скица 73 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия, и сграда с идентификатор 68134.1386.699.2 със застроена площ по скица 258 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия и др. и

ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Р.М.В., ЕГН **********, В.М.В., ЕГН **********, и В.С.В., ЕГН **********, да предадат на Ю.Л.К., ЕГН **********, С.А.И., ЕГН **********, и Л.А.И., ЕГН **********, владението на посочения недвижим имот, съставляващ имот с идентификатор 68134.1386.699 по КККР на гр.София, ведно с построените в него сгради с идентификатор идентификатор 68134.1386.699.1  и идентификатор 68134.1386.699.1 по КККР.

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 537 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 60, т. ІІ, рег. № 463, дело № 200/2004г. на Нотариус рег.№ 303 при НК по отношение на реална част от имот с идентификатор 68134.1979.1609 с площ от около 70 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.В., ЕГН ********** срещу Ю.Л.К., ЕГН **********, С.А.И., ЕГН **********, и Л.А.И., ЕГН **********, иск по чл.72 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 25 100 лева /предявени като част от 391 948.33 лева/ – стойността на извършените СМР в имота, съставляващи стойността на построените сгради.

ОТХВЪРЛЯ искането на Р.М.В., ЕГН ********** срещу Ю.Л.К., ЕГН **********, С.А.И., ЕГН **********, и Л.А.И., ЕГН **********, по чл.72, ал.3 от ЗЗД – за признаване право на задържане върху сгради с идентификатор идентификатор 68134.1386.699.1  и идентификатор 68134.1386.699.1 по КККР, изградени в  имот с идентификатор 68134.1386.699 по КККР на гр.София.

ОСЪЖДА Р.М.В., ЕГН **********, В.М.В., ЕГН **********, и В.С.В., ЕГН **********, да заплатят на Ю.Л.К., ЕГН **********, С.А.И., ЕГН **********, и Л.А.И., ЕГН **********, сумата от 13 756.05 лева – разноски по делото. 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Р.М.В., ЕГН **********, В.М.В., ЕГН **********, и В.С.В., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: