Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 30.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 131 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 480496 – 0276313/28.11.2019 год. на Й. С. З. - Директор на ТД на НАП – Велико Търново, е наложена на основание чл. 185,ал.2,пр.последно от ЗДДС за извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева на *******, гр.Ловеч, представлявано от М.И.П., за това, че при извършена проверка на 28.10.2019 г. в 13:00 часа на ***********, находящ се в гр.Ловеч, ********и стопанисван от ******е установено следното: при проверката не е представен паспорта на ФУ. Проверката е документирана с ПИП № 0086929/28.10.2019 г., което представлява нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят *******, гр.Ловеч, представлявано от М.И.П., който го обжалва в срок чрез адв.Н. и излага, че е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, на който не е посочено ЕГН; не е посочено кое от изпълнителните деяния на чл.185, ал.2 от ЗДДС е осъществено; не е посочена разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС нито като текстово описание, нито като основание за издаване на НП, въпреки, че наказващият орган е приел, че наказанието следва да се наложи о чл.185, ал.1 от ЗДДС; не присъства констатация, че нарушението не е свързано с неотразяване на приходи и не е посочена пълната му квалификация. Освен това излага, че в обекта към настоящия момент и към момента на проверката е имало паспорт на ФУ, поради констатациите в акта и НП не са верни. Излага и съображения за квалифициране на случая като маловажен и моли съда да отмени обжалваното НП, като им присъди направените по делото разноски. Алтернативно моли съда да измени НП, като намали наложената санкция до предвидения минимум.
В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован се управителя М.П. и адв.Н., който поддържа изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на НП, като сочи, че е съставен един АУАН, а са издадени три НП, което според него е с цел да се влоши положението на доверителя му. Изтъква, че доверителят му не е канен за съставяне на акта, както и че от събраните по делото доказателства се установява, че не е извършено нарушението, тъй като според разпитаните свидетели, работещи в обекта, паспорта на ФУ се е намирал в обекта и не е бил поискан по време на проверката. Видно е от констативния протокол, че още по време на проверката въпреки констатацията, че няма паспорта на ФУ, неговата регистрация е описана с всички данни, което означава, че проверяващите са събрали необходимата информация още при проверката. Моли, ако съдът счете, че няма съществени нарушения на процедурата и че има извършено нарушение, да приеме, че се касае за маловажен случай, тъй като няма никакви вредни последици, необходимата информация за ФУ е събрана още при самата проверка. Моли съда да отмени НП и да им присъди направените по делото разноски, като алтернативно прави искане за изменение на НП и намаляване размера на санкцията до предвидения от закона минимум от 500 лева. Ако съдът измени НП моли да присъди разноските в пълния претендиран размер, тъй като с неточното определяне размера на наказанието, наказващият орган става причина за водене на производството. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
За ответника-ТД на НАП –В.Търново се явява юриск. С., който излага, че нарушението е безспорно доказано, както и че не е налице процесуално нарушение за това, че в едни АУАН са вписани няколко нарушени правни норми, за които са издадени отделни НП. Сочи, че от протокола за извършена проверка се установява, че св.Х. не е присъствала по време на проверката и не е ясно как същата може да свидетелства дали е искан паспорта на ФУ или не. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството, поради което не е задължително да бъде поканен преди това. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди НП,като им присъди разноски по представения списък. Не възразява санкцията да бъде намалена в минималния размер от 500 лева, ако съдът измени НП, като с оглед обстоятелството, че претендираните разноски от жалбоподателя са в минимален размер, не прави възражение за прекомерност.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите С.С., К.Ц., К.Х. и М.Д., от проведените очни ставки, както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.11.2019 г. бил съставен Акт № 0276313 за установяване на административно нарушение от св. С.С., в присъствието на св. К.Ц., срещу *******, гр.Ловеч, представлявано от М.И.П., за това, че при извършена проверка на 28.10.2019 г. в 13:00 часа на ***********, находящ се в гр.Ловеч, ********и стопанисван от ******е установено следното: На клиентите се издават служебни бонове при извършване на продажби и направени клиентски поръчки. В търговския обект не е поставено на видно за клиента място до ФУ копие на актуално свидетелство за регистрация на ФУ. При проверката не е представен паспорта на ФУ. Проверката е документирана с ПИП № 0086929/28.10.2019 г., което представлява нарушение на чл.7а, ал.1 и ал.2, чл.38, ал.1,т.1 и чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По съставения акт жалбоподателят е отразил, че ще направи възражения в законоустановения срок. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
АУАН е съставен от св. С.С., на длъжност инспектор по приходите в Национална агенция за приходите в ТД на НАП – В.Търново, оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, и съответно като такъв притежава правото да съставя АУАН за посоченото нарушение. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Й. С. З. – Директор на ТД на НАП - Велико Търново, упълномощен със заповед№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на административнонаказателното производство. АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Същият е съставен и връчен в присъствието на представляващия ЕООД, поради което не се споделя от настоящия състав възражението на адв.Н., че АУАН е съставен само в присъствието на един свидетел, тъй като закона в чл.43, ал.1 от ЗАНН допуска това. Видно от материалите към преписката – протокол за извършена проверка № 0086929/28.10.2019 г. и от депозираните в с.з. показания св.Ц. е присъствала при извършване на нарушението и при установяването му. Това обстоятелство не е отразено в АУАН, но не е и необходимо, тъй като закона изисква изрично отбелязване само когато АУАН е съставен в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, в която конкретния случай не попада. Не се споделя възраженето, че не е изпратена покана за актосъставяне, тъй като макар това да е така, представляващият дружеството е присъствал при съставяне на акта, получил е екземпляр от акта, поради което не може да се приеме, че по някакъв начин са били нарушени правата му. И АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е направено пълно и точно описание на констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Нарушението е безспорно доказано от събраните писмени и гласни доказателства. Актосъставителят и свидетелят по акта дават подробни и непротиворечиви показания относно начина на извършване на проверката и направените констатации, които присъстват както в ПИП, така и в съставения АУАН. В ПИП от 28.10.2019 г. изрично е отразено, че в обекта има въведен в редовна експлоатация ЕКАФП, който е свързан с НАП, че са представени свидетелство за регистрация на ЕКАФП и книга за дневните финансови отчети за 2019 г., но не са представени договор за сервиз на ФУ и паспорт на ЕКАФП. Този протокол е съставен в присъствие на св.Д./работеща в обекта/ и е подписан от същата. В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя са разпитани св.Х. и Д., които описват начина на извършване на проверката и като цяло техните показания не се различават съществено от тези на актосъставителя и свидетеля по акта, с едно изключение. Тези двама свидетели твърдят, че проверяващите не са поискали паспорта на ФУ. Поради възникналото в показанията на двете групи свидетели е допусната от съда очна ставка, която поради отсъствие на св.Д. от страната е проведена само между св.С. и Ц. и св.Х.. Съдът не споделя възражението на юриск.С., че не е безспорно доказано присъствието на св.Х. по време на извършване на проверката, тъй като същата е посочена в ПИП, но не кредитира показанията на св.Д. и Х. в частта, в която заявяват, че проверяващите не са поискали паспорта на ФУ и поради това същият не е бил предоставен, тъй като техните показания противоречат не само на показанията на св.С. и Ц., но и на отразеното в ПИП. От друга страна съдът приема, че показанията на тези двама свидетели не са обективни и безпристрастни, с оглед обстоятелството, че същите са в служебни отношения с дружеството жалбоподател, които отношения обуславят заинтересованост от изхода на процеса. Няма причина при положение, че са проверени всички документи, касаещи ФУ и неговата регистрация, да не е поискан паспорта на ФУ, както и не звучи логично, ако същият не е поискан, проверяващите да отразят, че не е представен. По делото не присъстват данни, а и не се излагат твърдения за тенденциозно отношение от страна контролните органи при извършване на проверката.
В разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. в обекта на търговеца следва да се съхраняват изрично посочени в тази разпоредба документи, като целта е при поискване, да бъдат на разположение на контролните органи, с оглед осъществяване на проверка. Непредставянето, респ. несъхраняването на нормативно изискуемия паспорт на фискално устройство води, от страна на търговеца до неизпълнение на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, тъй като съгласно тази разпоредба лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба разпоредби се наказват точно по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Тази хипотеза би могла да се приложи ако нарушението не води до неотразяване на приходи. Самият характер на процесното нарушение, като такова по несъхраняване на документи в търговски обект, води до извод, че чрез осъществяването му не се укриват приходи.
В настоящия случай нарушението е безспорно установено. Последващото намиране, респ. представяне на паспорта е ирелевантно за ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, тъй като същото по-скоро представлява възстановяване на правомерното развитие на обществените отношения по регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговския обект, което е цел и на административнонаказателната отговорност.
Нарушението е правилно квалифицирано и е съобразено основанието за налагане на санкцията. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда: Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Последното изречение на ал.2 препраща относно размера на санкцията към чл.185,ал.1 от ЗДДС, което е съобразено от наказващия орган и е изрично посочено като основание за налагане на санкцията, поради което не се споделя възражението на адв.Н., за непосочване на нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Обстоятелството, че въз основа на един АУАН са издадени няколко НП за различни нарушения, констатирани при една проверка, не е основание за отмяна на НП, тъй като закона не поставя изискване да се издаде едно НП, а само такова за всяко нарушение да се наложи съответното наказание.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Самите нарушения, свързани с фискалните устройства се характеризират с висока степен на обществена опасност с оглед значимите обществени отношения, които се защитават. В случая става дума за документ, който служи за индивидуализация на фискалното устройство, който е основно средство по регистрация и отчитане на реализираните от търговеца продажби. Изискването същото да се намира на съхранение в търговския обект съществува за всеки търговски обект независимо от неговата площ, брой работници и продължителност на работно време. В случая се касае за регулиране на обществени отношения с финансов характер, а фискалното устройство е основен инструмент за отчитане и проверка на осъществяваната търговска дейност. Не са ангажирани доказателства, от които да се обоснове извод за наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства и че нарушението разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. От тук и извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в случая.
Липсата на предходни нарушения обаче безспорно е смекчаващо вината обстоятелство, което не е съобразено от наказващия орган при определяне размера на наложеното наказание, като не са изложени никакви мотиви за определяне на санкцията в по-висок размер от минималния, предвиден в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, посочена от наказващия орган при определяне на санкцията се предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв. Наказващият орган е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер от 700 лв., която е завишена и не съответства на тежестта на нарушението, както и на това, че нарушението е извършено за първи път. Ето защо съдът приема, че НП следва да бъде изменено в тази част, като се намали наложената имуществена санкция в размер на 700 лева, на имуществена санкция в размер на 500 лева – предвидения в закона минимум.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно. Въпреки, че съдът не е отменил, а е изменил НП в частта относно размера на наложената имуществена санкция, то с оглед обстоятелството, че именно неправилно определеното от наказващия орган наказание е причина за съдебното производство следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в претендирания размер от 300 лева, съгласно представения договор за предоставяне на правни услуги, пълномощно, както и представения списък с разноски, като ответника бъде осъден да му заплати тази сума. Разноските претендирани от жалбоподателя са в минималния предвиден размер съгласно чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №480496 – 0276313/28.11.2019 год. на Й. С. З. - Директор на ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е наложена на основание чл. 185,ал.2,пр.последно от ЗДДС за извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева на *******, гр.Ловеч, представлявано от М.И.П. , за нарушение на чл. 42, ал.1,т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.на МФ, като НАМАЛЯВА наказанието на имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на *******, гр.Ловеч, ЕИК ********, представлявано от М.И.П., ЕГН: ********** сумата от 300/триста/ лева разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :