РЕШЕНИЕ
№ 706
гр. Пазарджик, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220103384 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, представляван от
юрисконсулт М. в качеството му на универсален правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, твърди, че на 18.05.2017 г. е сключил с
ответника Г. Л. Д. договор за потребителски паричен кредит №
РLUS-14850975, по силата на който е предоставил на ответника
потребителски кредит в размер на 3 000 лв., а ответникът се е задължил да го
върне в срок до 05.06.2020 г. на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка
от които в размер на 152.50 лв. По кредита били заплатени първите 7 месечни
вноски, след което на 05.02.2018 г. плащанията били преустановени. За
дължимите суми по договора за кредит ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1606/2022 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик. Ищецът бил уведомен за възможността да предяви
иск за установяване на вземанията, с оглед на което предявява установителни
искове за съществуване на вземания по договора за потребителски кредит,
както следва: главница в размер на 2 767.33 лв., възнаградителна лихва за
периода от 05.02.2018 г. до 05.06.2020 г. в размер на 1 268.77 лв. и мораторна
лихва за периода от 05.03.2018 г. до 16.05.2022 г. в размер на 1 146.09 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. В
1
случай, че не бъде установено настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, предявява осъдителни искове за заплащане на посочените суми.
Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Л. Д. чрез особения си
представител адвокат К. Х. намира исковете за недопустими, тъй като не е
доказано сключването на договора за потребителски кредит между страните.
По същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани, тъй като не
е установено дали сумата по договора е усвоена от ответника и дали той
действително е лицето, сключило договора. Твърди наличие на
неравноправни клаузи в общите условия към договора за кредит. Прави
възражение за погасяване по давност на главницата и акцесорните вземания
за лихва, като се позовава на ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2023
г. на ОСГТК на ВКС, изискващи уведомяване на длъжника за предприемане
на действия, които прекъсват давността. С оглед на това моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 18.05.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в
качеството на кредитор и Г. Л. Д. в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски паричен кредит № РLUS-14850975, по
силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 3 000 лв. при ГЛП в размер на 33.74 %
и ГПР в размер на 43.26 %, а кредитополучателят се е задължил да го върне в
срок до 05.06.2020 г. на 36 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 152.50 лв., дължими на падежни дати съгласно погасителния план,
включен в договора за паричен заем. Кредитополучателят е поел задължение
да заплати застрахователна премия в размер на 604.80 лв., разделена съгласно
чл. 2 от договора на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
погасителни вноски и представляваща част от всяка месечна погасителна
вноска, както и такса ангажимент в размер на 105 лв., гарантираща съгласно
чл. 2 от договора сключване на договора при фиксиран лихвен процент и
платима при усвояване на кредита чрез удържането й от кредитора от общия
размер на кредита. Общата дължима сума по кредита е 5 490 лв.
Сумата по кредита в размер на 2 895 лв. е преведена от кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България на кредитополучателя Г. Л.
Д. с платежно нареждане от 19.05.2017 г. по банкова сметка с IBAN
*********в „УниКредит Булбанк“ АД.
По договора са постъпили плащания в общ размер на 1 067.50 лв., като
са погасени 7 погасителни вноски по 152.50 лв. на следните дати: 06.07.2017
г., 03.08.2017 г., 26.09.2017 г., 30.10.2017 г., 08.11.2017 г., 05.12.2017 г. и
04.01.2018 г.
2
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница,
договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.
При условията на евентуалност – в случай, че не бъде установена
предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски кредит.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата
молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на исковата претенция предполага съществуване
между страните на валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, предоставяне на заемната сума на ответника и
настъпване на изискуемостта на вземанията. Осъществяването на тези
юридически факти следва да бъде установено от ищеца при условията на
пълно и главно доказване.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Поради това
неговата действителност следва да се съобрази на първо място с изискванията
на специалния закон – ЗПК и на следващо място – с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД. На основание ТР № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за нищожността на договора за
потребителски кредит или на отделни негови клаузи, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е
необходимо същият да отговаря на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и
ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. В противен случай договорът е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК общият разход по кредита за потребителя включва всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и
3
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Поради това посочването му в договора за потребителски кредит е условие за
действителността на самия договор, а неспазването на това изискване води до
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
В случая в договора за паричен кредит формално е посочен размерът на
ГПР – 43.26 %, но не и видът и размерът на всички разходи, от които се
формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в
Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са
спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Нито в договора, нито в условията по договора за кредит не е посочено какви
точно разходи, освен възнаградителната лихва от 33.74 %, са включени в ГПР
и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите
ГПР компоненти. Така например в договора за кредит е уговорено заплащане
на застрахователна премия в размер на 604.80 лв. и такса ангажимент в
размер на 105 лв. Тяхното плащане представлява разход за
кредитополучателя, свързан с кредит, и са били известни на кредитора към
момента на сключване на договора за кредит. Въпреки това от съдържанието
на договора не може да се установи дали тези плащания са включени в
размера на ГПР и какъв процент от размера на кредита представляват те на
годишна база. Елементарните математически изчисления показват, че при
главница от 3 000 лв. и обща сума, която кредитополучателят трябва да върне
– 5 490 лв., действителните разходи по кредита представляват 83 % от
размера на кредита. Невярното посочване на размера на ГПР противоречи на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за
потребителски кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.
На следващо място уговореният ГЛП от 33.74 % противоречи на
добрите нрави, установени в гражданския и търговски оборот. Съгласно
установената съдебна практика клаузата за заплащане на възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на
законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два пъти. Към
момента на сключване на договора за потребителски кредит – 18.05.2017 г.,
размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена
по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът не е
4
обезпечен. Следователно максималният размер, до който може да бъде
уговаряна възнаградителна лихва е 30 %. Уговореният в случая ГЛП
надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи на добрите
нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и
търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.
Възнаградителната лихва е съществен елемент от съдържанието на договора
за потребителски кредит, предоставен от кредитна институция, предоставяща
заеми по занятие, което изключва възможността да бъде сключен без
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват и повелителни
правила на закона, които да заместят нищожната клауза на договора, поради
което договорът за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност
на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК е 2 895 лв., която сума кредиторът е
предоставил на кредитополучателя след удържане на такса ангажимент в
размер на 105 лв. От размера й следва да бъдат приспаднати направените
плащания по кредита, чийто размер е 1 067.50 лв. (7 вноски х 152.50 лв.).
Следователно в полза на ищеца съществува вземане в размер на разликата от
1 827.50 лв., а вземанията за възнаградителна и мораторна лихва са
недължими на основание чл. 23 от ЗПК.
Ответникът чрез особения си представител е направил възражение за
погасяване на вземанията по давност, което е с правно основание чл. 110 от
ЗЗД. Същото е неоснователно. Предвид недействителността на договора за
потребителски кредит и липсата на валидно договорно правоотношение
между страните погасителната давност се подчинява на правилата на
неоснователното обогатяване. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и ППВС №
1/1979 г. давността започва да тече от момента на престирането, извършено
без основание, в случая от 19.05.2017 г. Давностният срок съгласно чл. 110 от
ЗЗД е петгодишен и би изтекъл на 19.05.2022 г., ако не бяха налице основания
за прекъсване на давността с извършване на плащания от страна на длъжника,
всяко от които представлява признание на вземането по смисъла на чл. 116, б.
„а“ от ЗЗД. В този смисъл погасителната давност е била прекъсната на
06.07.2017 г., 03.08.2017 г., 26.09.2017 ., 30.10.2017 г., 08.11.2017 г., 05.12.2017
г. и 04.01.2018 г. Преди да изтекат пет години от последното прекъсване на
давността е настъпило ново основание за прекъсването й с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1606/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик на 27.05.2022 г., от
която дата съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята предявен искът за
съществуване на вземането. Докато трае съдебният процес относно вземането
давност не тече съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Следователно от 27.05.2022 г.
давността е спряна и до настоящия момент не е изтекла.
При тези изводи искът за главница следва да бъде уважен до размера от
5
1 827.50 лв., представляващ дължимата чиста сума по кредита, а исковете за
възнаградителна и мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предявените под евентуалност осъдителни искове против ответника не
следва да бъдат разглеждани, тъй като не се е осъществило вътрешно
процесуалното условие за това.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските в исковото и заповедното производство съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като не е направил
искане за това, а и по делото няма данни да е сторил разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Г. Л.
Д., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 45, ет. 4, ап. 33
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, действащ чрез
регистрирания в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
законния представител Д. Т.Д., сумата от 1 827.50 лв., представляваща
чистата сума по договор за потребителски паричен кредит № РLUS-14850975,
сключен на 18.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.05.2022 г., до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1606/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1 827.50 лв.
до предявения размер от 2 767.33 лв., както и исковете за съществуване на
вземане за възнаградителна лихва в размер на 1 268.77 лв., дължима за
периода от 05.02.2018 г. до 05.06.2020 г., и мораторна лихва в размер на
1 146.09 лв., дължима за периода от 05.03.2018 г. до 16.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. Л. Д., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 45, ет. 4, ап. 33 да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, действащ чрез регистрирания в
Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от законния
представител Д. Т.Д., разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 38.02 лв., депозит за особен представител в размер на 144.27 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 35.27 лв., както и разноски в
заповедното производство в размер на 36.55 лв. държавна такса и 17.63 лв.
6
юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума:
IBAN: ********, BIC: CITIBGSF, „Ситибанк Европа“ АД, клон
България.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7