№ 2215
гр. С., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110131330 по описа за 2024 година
Предявени са искове от „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81В, срещу Г. Б. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к.
„М. 3“, бл. 310, вх. 3, ет. 14, ап. 96, следните установителни искове по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД
за сумата от 1248,18 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ****** от 11.10.2017 г., ведно със законната лихва от 08.02.2024 г. до
окончателно изплащане;
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 320,53 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 11.10.2017 г.- 10.04.2019 г.;
иск по чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 759,19 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 11.10.2017 г. - 05.02.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7280/2024 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът не заплатил дължимите суми по договор,
сключен между ответника и „К.“ ЕАД, поради което въз основа на сключения между
ответника и „А Т“ ЕООД договор за поръчителство последното дружество заплатило
всички дължими суми по процесния договор, вземанията по който договор били
прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г. и Приложение № 1 към него. Сочи, че уведомил въз основа на изрично
пълномощно от цедента чрез имейл ответника за цесията, но ако съдът счете, че
същото уведомяване не е надлежно, за такова следвало да се счита връчването на
уведомлението към исковата молба. Оспорва възражението на длъжника относно
изтекла погасителна давност.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете и прави възражение за
погасителна давност.
1
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран от с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл.
33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД.
Основателната на предявените искове е обусловена от установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните
правопораждащи факти: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение
между „К.“ ЕАД и ответника въз основа на процесния договор за кредит, съответно на
договор за поръчителство между ответника и „А Т“ ЕООД; 2) усвояване на главницата
по кредита в пълен размер от ответника; 3) размерът и изискуемостта на процесните
вземания; 4) изпадането на ответника в забава по главния дълг в съответен размер,
период на забавата и размер на лихвата за забава; 5) извършеното прехвърляне на
процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от
цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца да извърши
уведомяването и изпълнението на посоченото задължение.
Ответникът следва да докаже при установяване на горните обстоятелства
погасяване на дълга, както и своите искания и възражения.
По своята правна същност договорът, който се твърди да е сключен между „К.“
ЕАД и ответника, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК,
поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен акт.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1
ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е
всеки носител даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
Законът за потребителския кредит допуска сключването на договор за
потребителски кредит от разстояние – по правилата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. по чл. 5, ал. 9, ал. 13 ЗПК. Договорът
за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от
ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
„средство за комуникация от разстояние“ – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. А
легалната дефиниция на договор за кредит от разстояние при условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се съдържа в разпоредбата на чл. 6,
ал. 1 ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора,
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече.
2
В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства
във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. Разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1
или 2 и получил съгласието на потребителя за сключването на договора, като
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.
Предвид горното, за да се докаже сключването на договор за потребителски
кредит чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва да се установи, че
страните са постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена
форма на траен носител по смисъла на пар. 1, т. 10 ДР на ЗПФУР, както и че това
съгласие е дадено от тях чрез средства за комуникация от разстояние, т. е. посредством
електронни изявления. В конкретния случай, съдът намира, че в хода на
производството ищецът не успя да установи пълно и главно посочените обстоятелства
и възникнали въз основа на тях облигационни правоотношения. За установяване на
възникнала облигационна връзка между „К.“ АД и ответника, въз основа на сключен
между тях договор за потребителски кредит, по делото е представен неподписан
договор за потребителски кредит № ****** от 11.10.2017 г. и Приложение № 1 към
него, за който се твърди от ищеца, че е сключен по електронен път, по силата на
ЗПФУР, между „К.“ ЕАД и ответника в качеството му на кредитополучател. Видно от
него същият е за предоставяне на сумата от 1600 лв. при следните условия на връщане:
срок на кредита – 18 месеца, брой на погасителните вноски - 18, размер на
погасителните вноски – 120,67 лв., лихвен процент по кредита - 41,24 %, годишен
процент на разходите - 50 %, общ размер на всички плащания – 2172,06 лв. Видно от
погасителния план, представен в т. 10 от Приложение № 1, крайният срок за
погасяване на кредита е 10.04.2019 г. По делото обаче не са представени каквито и да е
доказателства от страна на ищеца по реда на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР за сключване на
договор за потребителски кредит № ****** от 11.10.2017 г. по електронен път,
въпреки че с доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за сключването на процесния договор за кредит по твърдения от него
електронен път. С оглед спецификата на сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, неслучайно са въведени изричните правила на чл. 18
ЗПФУР и следва ищецът да може да представи документи, проследяващи
хронологията на развитие на процедурата по сключване на договорното
правоотношение – от включването на ответника потребител в сайта до завършването й
с подписан електронен договор, финалният елемент на който завършек е изявление на
потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор. В
настоящия случай от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за
комуникацията между страните по договора, за електронните им изявления. Точно
поради тази причина е напълно неизяснено какво всъщност е предложено на
потребителя и евентуално по какъв начин е бил сключен договорът. Не може да бъде
направен и еднозначен извод, че кредиторът е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора за потребителски кредит при конкретните параметри
(условия). При носена от ищеца доказателствена тежест, изрично указана му с доклада
на делото, и доказателствената непълнота, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици от недоказването на положителните факти, от които черпи благоприятни
3
правни последици.
Представената от ищеца разписка от 11.10.2017 г., с която „К.“ ЕАД е наредило
превод в полза на ответника, не променя горният извод. От посоченото писмено
доказателство не може да се установи сключен договор за кредит и усвоена по него
сума, тъй като отразеното в нареждането основание за плащане съдържа единствено
името на ответника и единния му граждански номер, без каквато и да е индикация на
какво основание е извършеното плащане. Документът не съдържа основание за
превеждане на сумата (липсват данни сумата да е била наредена във връзка с
процесния договор, а не на друго основание) и не удостоверява, че същата е
достигнала до получателя.
Дори и договор за потребителски кредит № ****** от 11.10.2017 г. да е бил
сключен, претендираното вземане не е възникнало в патримониума на ищеца, тъй като
не е възникнало в патримониума на твърдения цедент „А Т“ ЕООД, доколкото от
ангажираните по делото доказателства не се установява „А Т“ ЕООД в качеството му
на поръчител на длъжника да е извършил каквито и да е плащания в полза на
кредитодателя „К.“ ЕАД във връзка с процесния договор за потребителски кредит, т.е.
да е погасил задължението към кредитора и така да е станал носител на вземането на
„К.“ ЕАД към ответника по договора за потребителски кредит.
По делото не се установи да е реализирана първата и втората от кумулативно
предвидените предпоставки на спорното материално право, а именно – наличието на
валидно облигационно правоотношение между „К.“ ЕАД и ответника въз основа на
процесния договор за кредит, и усвояване на главницата по кредита в пълен размер от
ответника. Ето защо не следва да се разглеждат и останалите обусловени от нея
предпоставки.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответникът, но доколкото от страна на последния не е направено изрично
искане за присъждане на такива, то съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81В, срещу Г. Б. Г., ЕГН: **********, адрес:
гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 3, ет. 14, ап. 96, установителни искове по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД
за сумата от 1248,18 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ****** от 11.10.2017 г., ведно със законната лихва от 08.02.2024 г. до
окончателно изплащане;
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 320,53 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 11.10.2017 г.- 10.04.2019 г.;
иск по чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 759,19 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 11.10.2017 г. - 05.02.2021 г.,
4
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7280/2024 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5